Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава Пета„Аз и моите другари сме служители на Съдбата“ из „Буря“ Ha следващия ден Глиндън се запъти към палата на Занони. Въображението на младия човек, което по природа силно се възпламеняваше, бе особено възбудено от малкото, което бе видял и чул за това странно същество – едно очарование, което той не можеше нито да овладее, нито да си даде сметка за него, го привличаше към странника. Силата на Занони изглеждаше тайнствена и голяма, мотивите на неговите действия – благи и пълни с благоволение, ала обноските му бяха студени и отблъскващи. Защо веднъж да отхвърля близостта на Глиндън, а друг път да го спасява от опасност? Как така Занони е узнал за неговите врагове, непознати и на самия него? Любопитството му бе дълбоко засегнато, а и благодарността заговори в него. Той реши да направи още един опит да спечели благосклонността на строгия билкар. Сеньорът беше у дома си и Глиндън бе поканен в една широка стая. След няколко мига Занони дойде при него. – Дойдох да Ви благодаря за снощното предупреждение – каза той – и да Ви моля да изпълните докрай моята признателност към Вас, като ме осведомите от къде трябва да очаквам вражда и опасност? – Вие сте галантен – каза на английски език Занони с усмивка – но толкова ли малко познавате юга, та не знаете, че галантните мъже имат винаги врагове? – Сериозно ли говорите? – попита Глиндън, като се изчерви. – Съвсем сериозно. Вие обичате Виола Пизани. Но имате за съперник един от най-могъщите и най-безпощадни принцове на Неапол. Опасността, която Ви заплашва, е наистина голяма. – Но извинете ме! Как узнахте това? – Аз не давам сметка за себе си на никой смъртен –отвърна гордо Занони. И на мен ми е все едно дали ще послушате или ще пренебрегнете предупрежденията ми. – Добре, щом не бива да Ви питам, нека да е тъй. Но поне посъветвайте ме какво да правя. – Ще послушате ли съвета ми? – Защо не! – Понеже Вие сте смел по природа, обичате напрежението и потайното, Ви се иска да бъдете герой на някой роман. Ако Ви посъветвах да напуснете Неапол, щяхте ли да го сторите, докато в Неапол има един съперник за оборване и една любовница за завладяване? – Вие сте прав! – каза младият англичанин енергично – Не! И Вие не можете да ме упрекнете за подобно решение. – Но за Вас има и друго решение: обичате ли Виола Пизани вярно и искрено? Ако я обичате, тогава оженете се за нея и я отведете в родния си край. – Но! – отговори Глиндън малко стеснен. – Виола не ми е прилика. А и професията ѝ ... аз съм пленен от красотата ѝ, но не мога за се оженя за нея. Занони се намръщи. – Тогава Вашата любов е само една егоистична страст и аз няма да Ви дам нито един съвет за Вашето по-нататъшно добро бъдеще. Млади човече, Съдбата съвсем не е така неумолима, както изглежда. Източниците на великия Господар на Вселената не са така оскъдни и така недостъпни, че да откажат на хората Божествената привилегия на Свободната Воля. Всеки един от нас може да проправи собствения си път и Бог може да направи така, че и самите ни противоречия да дойдат в хармония с Неговите върховни цели. Вие имате пред Вас един избор. Честната и благородна любов може още сега да създаде Вашето щастие и да осигури спасението Ви. А една лудешка и егоистична страст ще Ви доведе само до гибел. – Да не претендирате да четете бъдещето? – Аз казах всичко, което ми бе угодно да кажа. – Добре, но Вие, сеньор Занони, който искате да ме морализирате – каза Глиндън с усмивка – Вие самият дали сте тъй равнодушен към красотата, че да устоите стоически на всички нейни съблазни? – Ако трябваше делата да са напълно съгласувани с наставленията – каза Занони с горчива усмивка – нашите учители щяха да бъдат малко. Поведението на отделния човек може да засегне пряко само един тесен кръг около него. Трайното добро или зло, което той прави на другите, се таи по-скоро във възгледите, които той разпространява около себе си. Неговите дела са ограничени и мигновени, но мислите му могат да обхванат света и да вдъхновяват цели поколения дори до деня на Страшния съд. Всичките ни нравствени закони са извлечени от книги и максими, които са възгледи, оживени от нашето чувство за нещата, а не от дела. В поведението си, Юлиян отстъпник е имал добродетелите на един християнин, а Константин Велики – пороците на един езичник. Обаче възгледите на Юлиан обърнаха хиляди хора към езичеството, докато тия на Константин спомогнаха – по волята на Небето – да подтикнат към християнството земните народи. По поведение, най-скромният рибар в оня там залив, който вярва в чудесата на Сан Дженаро, може да бъде по-добър човек от Лутер. Но на възгледите и чувствата на Лутер съвременна Европа дължи най-благородната революция, която тя е видяла. Нашите мисли, млади англичанино, са ангелската част на нашето естество, а делата ни – земната. – Вие разсъждавахте предълбоко за един италианец – каза Глиндън. – Кой ви каза, че съм италианец? – Не сте ли такъв? Наистина, като Ви слушам да говорите на родния ми език като англичанин, аз... – Стига! – прекъсна го Занони, като се обърна нетърпеливо настрани. После, след като помълча малко, каза с пo-мек глас: – Глиндън, отказвате ли се от Виола Пизани? Искате ли няколко дена, за да обмислите това, което Ви казах? – Да се откажа от нея! Никога! – Тогава ще се ожените ли за нея? – Невъзможно е! – Нека бъде така: тогава тя ще се откаже от Вас. Аз Ви казвам, че имате съперници. – Да, княз ди ***. Но аз не се боя от него. – Имате и друг, от когото без друго ще Ви е страх. – А кой е той? – Аз. Глиндън пребледня и стана бързо от стола. – Вие, сеньор Занони, Вие! И смеете да ми го кажете направо в очите? – Да смея! Уви! Има моменти, в които аз бих желал да се боя. Тия дръзки думи бяха произнесени не гордо, а с тон на най-дълбоко униние. Глиндън се разгневи, възмути, но въпреки това изпитваше някакво чувство на страхопочитание. Но той носеше в гърдите си смело английско сърце и бързо се съвзе. – Сеньоре – каза той хладно – аз няма да се подлъжа от тези тържествени фрази и мистични загатвания. Възможно е да имате сили, които аз не мога да разбера, нито да им се опра, но може и да сте само един дързък мошеник. – Е, после? Продължете. – Искам – продължи Глиндън решително, макар и малко смутено – искам да Ви накарам да разберете, че дори и без да ме убеждавате и принуждавате да се оженя за Виола Пизани, аз съм решил все пак да не я отстъпвам подло на друг. Занони погледна сериозно младия човек, чиито искрящи очи и поруменяло лице свидетелстваха за неговото решение да подкрепи на дело своите думи, и отговори: – Толкова смел! Добре, това Ви прилича. Послушайте съвета ми: почакайте девет дни и ми кажете тогава ще се ожените ли за най-хубавото и най-чисто създание, което някога е прекосило Вашия път. – Но ако вие я обичате, тогава защо... Защо… – Защо настоявам тя да се омъжи за друг? За да я спася от себе си! Чуйте ме. Тази девойка, макар и да е скромна и необразована, носи в себе си заложбите на най-възвишените качества и добродетели. Тя може да бъде всичко за мъжа, когото обича – всичко, което един мъж може да желае от една жена. Душата ѝ, развита чрез обичта, ще повдигне Вашата. Тя ще повлияе върху Вашата съдба, ще повиши възможностите Ви. Вие ще станете велик и успял човек. Ако ли напротив, тя се падне на мен, не знам каква ще ѝ бъде ориста. Но знам, че това е изпитание, което малцина могат да изтърпят и което нито една жена до сега не е преживяла. Докато Занони говореше, лицето му бледнееше все повече и повече, а в гласа му имаше нещо, което смразяваше горещата кръв на неговия събеседник. – Каква е тази тайна, която Ви заобикаля? – се провикна Глиндън, не можейки да сдържа повече своето вълнение. – Наистина ли се различавате от другите хора? Да не би да сте прехвърлили границата на позволените познания? Да не би да сте – както някои казват – магьосник или само един.... – Мълчете – прекъсна го Занони кротко, с усмивка, в която се четеше една странна, но тъжна мекота. – Кой Ви даде правото да ми задавате тия въпроси? Макар че Италия все още се слави със своята Инквизиция, силата ѝ е повехнала като лист, който първия есенник ще обрули. Дните на изтезанията и преследванията минаха. Всеки може да живее както му е удобно и да говори каквото иска, без да го е страх от какво да е друго изтезание. Тъй като мене не ме е страх от никакво преследване, извинете ме, ако не искам да задоволя Вашето любопитство. Глиндън се зачерви и стана. Въпреки своята любов към Виола и естествения страх, който изпитваше от такъв един съперник, той се чувстваше неустоимо привлечен именно от този човек, когото най-много имаше защо да подозира и да се бои от него. Той протегна ръка на Занони и каза: – Добре тогава, щом ще трябва да бъдем съперници, нашите мечове ще разрешат спора ни. Дотогава бих желал да бъдем приятели. — Приятели! Не знаете какво искате! — Пак загадки! — Загадки? – изкрещя Занони разгневен. – Добре де, смеете ли тогава да ги разгадаете? Само тогава аз бих Ви подал ръка и бих Ви нарекъл свой приятел. — Аз ще се осмеля на всичко, само и само да достигна свръхчовешка мъдрост – каза Глиндън и лицето му просия от несдържано и силно въодушевление. Занони го наблюдаваше замислено и мълчаливо. – Заложбите на прадядото живеят у сина – промълви той. Той би могъл, все пак... Той рязко пресече думите си и, като извиси глас, рече: – Вървете си Глиндън, ние пак ще се срещнем, но аз не искам Вашия отговор преди да дойде часа, когато ще е нужно да се вземе решение. Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|