Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава ОсмаБогинята на Мъдростта За едни тя е богиня светла, за други пък е само дойна крава. И всичката им грижа е да сметнат по колко мляко и масло ще дава. Шилер Последният разговор със Занони упражни върху ума на Глиндън успокоително и благотворно влияние. От неясната мъгла на неговите фантазии се откроиха пак ония честити, златни планове, които се пораждат на младини от смелите амбиции на изкуството, и които политат волно във въздуха, за да осветят просторите, подобно на лъчите на слънцето. Към тия мисли се преплиташе и видението на една по-чиста и по-ведра любов от тая, която познаваше досега. Духът му се възвърна към онова крехко детинство на гения, когато забраненият плод не беше още вкусен и ние не познавахме друга страна, освен рая, който се разхубавяваше от Ева. Неусетно пред него започнаха да се рисуват сцени на домашно огнище, където неговото изкуство щеше да му бъде едничко вдъхновение, а любовта на Виола щеше да огради занятията му с щастие и доволство. Но сред тези блянове за едно бъдеще, което можеше да се осъществи, той беше призоваван към настоящето от ясния и силен глас на Мервал – човекът на трезвия разсъдък. Който е проучвал живота на хора, при които въображението е по-силно от волята, които не се доверяват много на собствения си опит от живота и съзнават своята податливост на впечатления, ще са забелязали може би какво влияние придобиват по-силни и по-практични хора върху подобни натури. Тъй беше и с Глиндън. Неговият приятел често го беше отървавал от опасности и го бе избавял от последиците на неблагоразумието. В самия глас на Мервал имаше нещо, което потушаваше неговия възторг и го караше често да се срамува от благородните си подтици повече, отколкото от своите грешки и слабости. Защото Мервал – ако и да беше прям и честен човек – не можеше да вземе присърце нито крайностите на великодушието, нито пък на прекалената самонадеяност и лековерие. Той вървеше по правата отъпкана линия на живота и еднакво презираше всеки, който се катереше по стръмните склонове на планините – било за да улови някоя пеперуда, било за да хвърли поглед към морето отвисоко. – Аз ще ви кажа какво мислите, Кларънс – каза Мервал, смеейки се – макар и да не съм Занони. Аз познавам мислите Ви по влажността на очите Ви и по полуусмихнатите ви устни. Вие мечтаете за онази нежна очарователна малка певица от Сан Карло! Малката певица от Сан Карло! Глиндън се изчерви, когато отговори: – Щяхте ли да говорите така за нея, ако тя ми беше жена? – Не, защото в такъв случай презрението, което бих дръзнал да изпитам, щеше да бъде насочено към Вас. Човек може да не обича измамника, но когато стигне до презрение, презира се измамения. – Уверени ли сте, че аз ще съм измамения при един такъв съюз? Къде ще мога да намеря друга девица, тъй хубава и тъй невинна – девица, чиято добродетел да е била изпитана в толкова изкушения? Може ли и най-слабият дъх на злословието да опетни името на Виола Пизани? – Аз не познавам всичките клюки на Неапол и затова не мога да ви отговоря. Но аз знам, че в Англия нито един човек няма да повярва, че един млад англичанин, с добро състояние и от почтено семейство, не се е излъгал, като се е оженил за една певица от Неаполския театър. Аз бих желал да Ви избавя от едно такова непоправимо положение. Помислете само на какви изтезания ще бъдете подхвърлени, помислете си колко много младежи ще посещават дома Ви и колко млади жени пък ще го избягват най-грижливо. – Аз съм свободен да си избера сам кариера, за която обикновеното общество не представя никаква важност, Аз искам да получа уважението на света заради моето изкуство, а не да го дължа на случайностите на произхода и богатството. – Това означава, че Вие все още настоявате на другата си лудория: нелепата амбиция да цапате платна. Опазил ме Бог, ако кажех нещо против похвалното трудолюбие на онзи, който се е отдал на такъв занаят, за да си изкарва хляба. Но при богатство и връзки, които могат да Ви издигнат в живота, защо доброволно да слизате до положението на един прост художник? Като развлечение в свободните Ви минути – то е отлично, но да го направи човек занятие в живота си – това е безумие. – Някои хора на изкуството са били приятели на царе! – Рядко е било така, мисля, поне в трезва Англия. Тук, в този голям център на политическата аристокрация, хората уважават практичното, а не идеалното. Позволете ми да Ви нарисувам две картини по мой маниер: Клаърнс Глиндън се завръща в Англия. Той се оженва за една млада жена с богатство, което се равнява на неговото, с приятели и роднини, които благоприятстват за успеха на известни разумни амбиции. И така Кларънс Глиндън става богат и почтен човек, надарен с добри дарби. С кипяща енергия той влиза в практичния живот. Той си има дом, в който може да приема ония, познанството с които е и облага, и чест. Той има достатъчно свободно време, което може да посвети на полезни занятия. Репутацията му почива на здрава основа и се разнася от уста на уста. Той влиза в някоя партия, намесва се в политическия живот. Новите му връзки спомагат да осъществи своите проекти. На четиридесет и пет годишна възраст какво може да бъде по всека вероятност Кларънс Глиндън? Понеже вие сте честолюбив, оставям Вие да разрешите този въпрос! А сега да се обърнем към другата картина: Кларънс Глиндън се завръща в Англия с една жена, която не може да му донесе пари, освен ако допусне тя да работи на сцената. Тя е тъй хубава, че всеки пита коя е и всеки чува в отговор: знаменитата певица Пизани. Кларънс Глиндън се затваря у дома си да цапа с бои и рисува картини в исторически стил, които никой вече не купува. Има дори създадено едно предубеждение против него като такъв, който не е следвал Академията – че е прост любител. Кой е Кларънс Глиндън? О, прочутият съпруг на Пизани! Какво друго още? О, той излага тия големи картини. Бедният, те си имат своите качества, ала Тение и Вато са по-добри и почти толкова евтини. Кларънс Глиндън, с доста охолно богатство като ерген, има сега голямо семейство, което средствата му – неподпомогнати от женитбата – ще стигнат тъкмо колкото да отгледа децата си за още по-плебейско звание от своето. Той се оттегля във вътрешността на страната, за да пести и рисува. Той се занемарява и се чувства неудовлетворен. „Светът не ме оценява“ – казва той и започва да се отчуждава от света. На четиридесет и пет годишна възраст какво ще бъде Кларънс Глиндън? Нека Вашето честолюбие разреши и този въпрос! – Ако всички хора бяха такива материалисти като Вас – каза Глиндън като стана – нямаше да има нито един художник, нито пък поет! – Сигурно щяхме великолепно да преживеем и без тях, отговори Мервал. – Не е ли време да помислим за обяд? Барбутите тук са забележително хубави! Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|