Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава ЕдинадесетаМервал и италианците пристигнаха невредими до мястото, където бяха оставили мулетата си. И едва след като се съвзеха от собствената си уплаха и си поеха свободно дъх, те си спомниха за Глиндън. Но когато минутите минаваха, а той се не появяваше, Мервал, чието сърце беше в края на краищата толкова добро, колкото изобщо и другите човешки сърца, започна сериозно да се тревожи. Той настоя да се върнат, за да потърсят приятеля му. И само благодарение на щедрите обещания, най-накрая той склони водача да го придружи. Долните склонове на планината се спускаха спокойни и бели на звездната светлина и опитното око на водача можеше да различи всички предмети по повърхността на едно значително разстояние. Те не бяха отишли много надалеч, когато забелязаха две фигури, които бавно се приближаваха към тях. Когато приближиха, Мервал разпозна фигурата на своя приятел. – Слава Богу, той е спасен – викна той, като се обърна към водача. – Светли ангели, запазете ни! – каза италианецът треперещ. Ето оня призрак, който ме срещна в петък през нощта. Той e! Само че лицето му сега е човешко! – Сеньор Англичанин – обади се гласът на Занони, когато Глиндън – блед, отпаднал и мълчалив – отвърна машинално на радостното приветствие на Мервал – сеньор Англичанин, аз казах на Вашия приятел, че ще се срещнем тая нощ. Виждате, че не можахте да осуетите моето предсказание. – Ама как, ама къде? – заекна Мервал, обзет от голям смут и изумление. – Намерих приятеля Ви проснат на земята, побледнял от отровните изпарения на кратера. Извлякох го на по-чист въздух. И понеже познавам много добре планината, го доведох го здрав и читав при Вас. Това е всичко. Виждате, сър, че ако не беше се сбъднало онова предсказание, което Вие искахте да избегнете, приятелят Ви щеше да бъде в тоя миг студен труп. Още една минута и парата щеше да свърши своята работа. Сбогом. Желая Ви лека нощ и приятни сънища. – Но Вие няма да ни оставите, спасителю мой - каза Глиндън с безпокойство, като заговори за пръв път. – Няма ли да се върнете с нас? Занони се спря и дръпна Глиндън настрани. – Млади човече, – каза той сериозно, – трябва пак да се срещнем тая нощ. Необходимо е преди първия час на утринта да решите собствената си съдба. Аз знам, че Вие сте обидили онази, която казвате, че обичате. Не е още късно да се разкаете. Не се допитвайте до Вашия приятел – той е чувствителен и благоразумен, но сега не Ви е потребна неговата разумност. Има мигове в живота, когато мъдростта трябва да дойде от въображението, а не от разума. Този миг за Вас е един от тях. Аз не искам отговора Ви сега. Съберете си мислите – съберете своите изтощени и разпилени сили. Има още два часа до полунощ. Преди полунощ аз ще бъда при Вас. – Загадъчно същество! – отговори англичанинът. Аз бих желал да предам живота си, който Вие спасихте, във Вашите ръце. Но онова, което видях нощес, пропъди дори Виола от мислите ми. Едно много по-пламенно желание от любовта гори в жилите ми – желанието не да приличам на хората, а да ги надмина – желанието да проникна и споделя тайната на Вашия живот – желанието за едно свръхестествено познание и неземна мощ. Аз правя своя избор. В името на моя прадядо, аз те заклевам и ти припомням твоя дълг. Обучавай ме, направи ме твой и аз ти отстъпвам веднага и без роптание жената, която преди да те видя, бих оспорвал на цял свят. – Заповядвам ти добре да размислиш. От едната страна е Виола, едно тихо домашно огнище, честит и спокоен живот. От друга страна – всичко е мрак. Мрак, в който дори и моите очи не могат да проникнат. – Но ти ми каза, че ако се оженя за Виола, ще трябва да се задоволя с обикновеното съществуване, а ако се откажа от нея, мога да се домогвам до твоето знание и твоята мощ. – Суетни човече! Знанието и могъществото не са щастие. – Но са по-добри от щастието. Кажи, ако се оженя за Виола, ще ми бъдеш ли пак учител, водач? Кажи ми това и аз ще реша окончателно. – Това би било невъзможно. – Тогава аз се отказвам от нея! Аз се отказвам от любовта. Аз се отказвам от щастието. Приемам самотата, приемам отчаянието, ако те са входовете към твоята тъмна и възвишена тайна. – Аз няма да приема отговора ти сега. Преди последния час на нощта ти ще ми го дадеш в една дума: да или не. Дотогава – сбогом. Занони му кимна с ръка и, като се спусна бързо надолу, скоро се изгуби от погледа му. Глиндън настигна своя разтревожен и учуден приятел. Но Мервал, като го погледна в лицето, видя, че в него имаше голяма промяна. Колебливият и нерешителен израз на младостта беше изчезнал завинаги. Чертите на лицето му бяха сурови, неподвижни и строги. И така бе посърнала естествената му свежест, сякаш един час бе свършил работата на години. Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|