Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава Десета„О, който и да си ти, който принуждаваш природата да се прекланя пред твоите странни дела, и който, владетел на нейните тайни, проникваш по своя воля в съкровените глъбини на човешката душа, кажи ми!“ из „Освободеният Йерусалим“, c. 28 На следната сутрин, на ранина, младите англичани се качиха на своите коне и поеха пътя към Байа. Глиндън съобщи в хотела, че ако сеньор Занони го потърси, ще може да го намери някъде около онова известно някога място, където старите обичаха да си правят баните. Те минаха покрай Виолината къща, но Глиндън устоя на изкушението да поспре пред нея. След като минаха през пещерата Позилипо, те свиха по един обиколен път към предградията на града и поеха към Портичи и Помпей… Те слязоха пред един хан с твърде скромна външност и обядваха под една шатра. Мервал беше по-весел от всеки други път. Той принуди приятеля си да пийне от хубавото вино Lacrima и разговаряше весело. – Е, скъпи ми приятелю, осуетихме поне едно от предсказанията на сеньор Занони. И сега Вие няма вече да му вярвате… Вашата суетност Ви прави лековерен. Благодаря на небето, че не се считам за толкова важен да мисля, че порядъкът на природата може да се измени, само за да ме сплаши. – Но защо пък да трябва да се променя природният порядък? Възможно е да съществува една много по-дълбока философия, отколкото ние си въобразяваме, – една философия, която разкрива тайните на природата, но която – прониквайки в нея – ни най-малко не изменя нейния ход. – Ах, Вие пак изпадате във Вашето еретично лековерие. Вие сериозно си мислите, че Занони е пророк и чете бъдещето. А може би и че е съдружник на гениите и духовете! Тук съдържателят на хана, един дребен, дебел и мазен човечец, дойде с една нова бутилка Lacrima. Надяваше се, че техни Превъзходителства са доволни. Той беше много трогнат, трогнат от сърце, че макароните са им харесали. Ще отидат ли техни Превъзходителства до Везувий? Имаше едно малко изригване. Те не биха могли да го видят от тука, но то е хубаво зрелище и ще бъде още по-хубаво след залез слънце. – Отлична идея! – извика Мервал. – Какво ще кажете, Глиндън? – Не съм виждал изригване до сега. А много бих желал да видя. – Но няма ли някаква опасност? - попита благоразумният Мервал. – О, съвсем не. Планината сега е много гостоприемна. Тя само си поиграва малко, точно колкото да забавлява техни превъзходителства англичаните. – Добре, кажете да дойдат конете и донесете сметката. Ще тръгнем преди да се смрачи. Кларънс, приятелю мой. Време е да пием. Но пазете се от опиянението, което не подхожда при ходенето по лава. Бутилката беше изпразнена. Господата се качиха на конете, ханджията се поклони и те се запътиха в хладината на приятната привечер към Резина. Виното, а и възбудеността на тяхната мисъл, оживяваха Глиндън, чиито променливи настроения бяха като на някой пуснат на воля ученик. И смехът на двамата туристи-северняци често и весело проехтяваше сред тъжните селения на толкова погребани градове. Вечерницата беше запалила светилника си сред розовото небе, когато стигнаха в Резина. Тук те оставиха конете си, наеха мулета и един водач. Колкото повече тъмнееше небето, толкова с по-силен блясък пламтеше огънят на вулкана. По най-разнообразни бразди и поточета струеше огненият извор от тъмното гърло и англичаните започнаха да чувстват, че колкото по-нагоре се качваха, ги обзема онова чувство на тържественост и благоговение, което образува самата атмосфера, окръжаваща Исполина на равнините на Древния Хадес. Беше вече нощ, когато, оставили мулетата си, те започнаха да се катерят пеш, придружени от своя водач и от един селянин, който носеше един груб факел. Водачът беше твърде общителен и бъбрив човечец, като повечето хора по тоя край и от неговия занаят. И Мервал, който бе общителен по нрав, обичаше да се позабавлява или да понаучи нещо при всеки сгоден случай. – Ах, Ваше превъзходителство, – каза водачът, – Вашите сънародници много обичат вулкана. Господ да ги поживи! Те ни оставят сума пари! Ако съдбата ни зависеше от неаполитанците, щяхме да измрем от глад. – Вярно, те не се интересуват – каза Мервал. –Спомняте ли си, Глиндън, с какво презрение старият граф ни говореше: „Струва ми се, че искате да отидете на Везувий? Аз никога не съм ходил. И защо да отида? Ще мръзнеш, ще гладуваш, ще се умориш, а е и опасно. И всичко това само за да видиш някакъв огън, който и в огнището е не по-малко хубав, отколкото на планината.“ Ха, ха, ха. Старецът имаше право. – Но Ваше Превъзходителство, - каза водачът, това не е всичко. На някои господа им хрумва да се изкачат на планината и без наша помощ. Уверен съм, че те заслужават да паднат в гърлото на вулкана. – Те ще да са смелчаци тогава, след като ходят сами. Няма да срещнете често такива. – Понякога между французите, сеньоре. Но миналата нощ, никога не съм се страхувал толкова, аз бях с една група англичани. Една госпожа си забрави албума горе на планината, където рисувала. Тя ми предложи добри пари, за да се върна да го намеря и да ѝ го занеса в Неапол. И аз се запътих вечерта. И наистина го намерих. Мълчешком щях вече да се връщам, но изведнъж видях пред себе си един образ, който излизаше сякаш от самото гърло на вулкана. Въздухът там беше тъй нажежен, че не можех да си представя как човешко същество може да диша там и да остане живо. Толкова се учудих, че се вкамених от почуда. Най-после фигурата тръгна по горещата пепел и застана пред мен, лице срещу лице. Света Богородице, каква глава! – Каква – отвратителна? – Не, много хубава, но и много страшна. В нея нямаше нищо човешко. - Какво каза огненият дух? - Нищо. Той като че ли дори ме не видя, макар че бях толкова близо до него, както съм сега до вас. Но очите му сякаш проникваха през въздуха. Той чевръсто мина покрай мен и – като прекоси един поток горяща лава – бързо се изгуби зад другия склон на планината. Аз полюбопитствах и дръзнах да опитам дали мога да изтърпя въздуха, който този посетител току що беше напуснал. Но макар че не можах да се доближа на повече от трийсетина крачки до мястото, където той се появи най-напред, аз бях тласнат назад от такъв ужасен пушек, че без малко щях да се задуша. Майчице! Още не съм престанал да храча кръв и до ден днешен. – Хващам се на бас, Глиндън, че Вие мислите, че този огнен цар е бил Занони – прошепна Мервал, смеейки се. Малката дружина беше стигнала сега по-близо до върха на планината. И неописуемо велико беше зрелището, което те съзерцаваха. От кратера се издигаше гъст, черен дим, който покриваше цялото небе над него. Посредата му се издигаше пламък с необикновена, чудно хубава форма. Той можеше да се сравни с някакъв гребен от гигантски пера – диадема на планината, който се закръгляше като свод във висините и падаше в нежни багри... Задушливите серни изпарения още повече засилваха величавия и мрачен ужас на картината. Но като се извърнеше човек от планината и обърнеше поглед към морето, което не се виждаше оттук, контрастът беше чудно хубав: небето беше ведро и синьо, звездите спокойни и тихи като очите на Божествената Любов. Сякаш царствата на противоположните начала на Добро и Зло се представяха в една гледка пред погледа на човека. Глиндън – ентусиаст и художник – бе обладан и унесен от смътни и неизразими чувства, носещи и наслада, и мъка. Облегнат на рамото на своя приятел, той гледаше наоколо и слушаше с нарастващ трепет бученето на вулкана под земята, колелетата и гласовете на подземните работници на природата в най-тъмните ѝ и най-неизследими бездни. Изведнъж като бомба изхвръкна от гърлото на вулкана един грамаден камък и падна с ужасен трясък върху канарата долу като се пръсна на хиляди парчета, които се затъркаляха и заподскачаха по склоновете на планината, мятайки искри след себе си. Един от тях, най-големият къс, се сгромоляса в тясното пространство между англичаните и водача, на не повече от три разкрача от мястото, където стояха последните. Мервал възкликна от уплаха, а Глиндън задържа дъха си и потръпна. „По дяволите!" – викна водачът. „Слезте, Ваши превъзходителства, слезте! Нямаме нито миг за губене: последвайте ме веднага!“ Като изрече това, водачът и селянинът избягаха колкото можаха по-бързо. Мервал, който бе винаги по-чевръст и по-нащрек от приятеля си, последва техния пример. А Глиндън, повече объркан, отколкото разтревожен, ги последва веднага. Но не бяха изминали и няколко крачки, и от кратера изригна – внезапно и стремително – една огромна вихрушка от пушек. Тя ги последва, обгърна ги и ги покри. Угаси всяка светлина на небето. Всичко изведнъж се превърна в пълен мрак. И през мрака бе чут гласа на водача, който се отдалечаваше вече и за миг се изгуби всред шума на ечащата буря и стенанията на земята под тях. Глиндън се спря. Той бе отделен от приятеля си и от водача – остана сам-самичък с Мрака и Ужаса. Парата и стелеше нататък… Глиндън се съвзе и тръгна нататък. Той чу гласа на Мервал, който го викаше отдолу, макар че не можеше да го види. Звукът му служеше като водач. Зашеметен и задъхан той се втурна напред. Но изведнъж чу един зловещ, бавно разнасящ се звук! Той се спря и се обърна назад да види. Огънят бе бликнал от своето легло: той сам си бе отворил канал към падините на планината. Огненият поток го следваше бързо и бузите му усещаха все по-близо палещото дихание на преследващия го свръхестествен враг! Той тръгна настрана и отчаян се покатери на един камък, който нарушаваше вдясно гладкостта на опустошената и изсушена почва. Потокът течеше край него и под него и, като направи един внезапен завой около мястото, където стоеше, разля течния си огън – една широка преграда, която не можеше да се прескочи – между мястото, където се беше спрял той и пътя надолу. Той застана тук, а пътя за надолу му бе пресечен и не му оставаше друг избор, освен да тръгне назад към кратера и да търси, без водач или упътващ белег, някой друг път. За един миг смелостта му го напусна: той викна в отчаяние към водача, към Мервал, да се върнат и да му помогнат. Но отговор не дойде. И англичанинът, оставен по такъв начин само на собствените си сили, почувства че духът му и енергията му растат пред опасността. Той се обърна назад и се втурна към кратера дотолкова, доколкото пагубните изпарения му позволяваха. И като погледна надолу и разгледа внимателно и разсъдливо, той си очерта една пътека, по която се надяваше да избегне посоката, която беше поел огненият поток. И тръгна твърдо и чевръсто по ронливите, нажежени пластове от пепел. Не бе изминал и петдесетина разкрача и изведнъж се спря. Връхлетя го един неизразим и необясним страх, какъвто още не бе преживял през всичките си досегашни премеждия. Той се разтрепери от глава до пети. Мускулите му отказваха да се подчиняват на неговата воля –той се чувстваше като схванат, като поразен от смърт. Ужасът му беше необясним, защото пътят изглеждаше ясен и сигурен. Огънят горе над него пламтеше ясно и далеч, а отпред звездите го напътваха със своето утешително сияние. Никаква пречка се не виждаше, никаква опасност не го заплашваше. Докато стоеше така, омагьосан и обзет от страх, сякаш в несвяст, прикован към земята, а гърдите му тежко дишаха, докато едри капки пот се лееха по челото му, а очите му бяха диво изскочили от орбитите си, той видя пред себе си, на известно разстояние, очертавайки се постепенно все по-ясно и по-ясно пред погледа му, една колосална сянка – сянка, която само отчасти приличаше на човек, но неизмеримо по-висока от обикновения човешки ръст, неясна, тъмна, почти безформена и различаваща се от човека – той не би могъл да каже в какво точно – не само по размери, но и по вида на крайниците си и по очертанията си. Блясъкът на вулкана, който сякаш се стъписваше и бледнееше пред тоя гигантски и страшен призрак, все пак хвърляше своето червеникаво, равномерно сияние върху друга една форма, която стоеше отстрани, спокойна и неподвижна. И може би контрастът между тия две неща – съществото и сянката – поразяваха зрителя с рязкото различие помежду им: Човекът и Свръхчовекът. Но само за миг –не, за една десета от мига бе позволена тая гледка на англичанина. Едно второ изригване на серни пари из вулкана, много по-бързо, много по-гъсто от предишното, се разля по планината. И било поради изпаренията, било поради прекомерната си уплаха, Глиндън след един отчаян опит да си поеме дъх, падна безчувствен на земята. Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|