Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава ДеветаДафне: А кой е далеч от любовта? Тирсис: Който се бои и бяга. Дафне: Каква полза има да бягаш от оня, който има криле? Тирсис: Любовта, която се ражда, има все още къси криле. „Аминта“, At. II, Sc. 1 Когато Глиндън се озова вън от дома на Виола, Мервал, който още се навърташе пред вратата, го улови за ръка. Глиндън рязко се отдръпна. – Ти и твоите съвети, – рече той горчиво, – ме направихте подлец и нещастник. Но аз ще си отида вкъщи и ще ѝ пиша. Ще ѝ излея цялата си душа. Тя ще ми прости. Мервал, който 6еше човек с непроницаем характер, оправи ръкава си, който сърдития жест на неговия приятел беше малко поразвалил и, като дочака Глиндън да приключи страстните си възклицания и упреци, започна като опитен рибар спокойно да изтегля въдицата. Той накара Глиндън да му разкаже какво е станало и много изкусно се стараеше не да го дразни, а да го успокоява. Мервал наистина не беше лош човек. Той имаше много по-строги нравствени възгледи, отколкото повечето млади хора, и искрено упрекваше приятеля си за безчестните му намерения спрямо актрисата. – Понеже не бих желал тя да ти бъде жена, това не означава, че съм си мечтал да я унижиш до степента на любовница. По-добре ще е и за двама ви един безразсъден брак, отколкото незаконна връзка. Но почакай за известно време: не действай под влиянието на моментните подтици. – Да, но нямам време за губене. Аз обещах на Занони да му дам отговор до утре вечер. След този срок всеки избор е изключен. – Охо, каза Мервал, това ми се вижда подозрително. Я се доизкажи. И Глиндън, в своята искрена разпаленост, разказа всичко, което се бе случило между него и Занони, като замълча само, без и той сам да знае защо, загатването за неговия прадядо и за тайнственото Братство. Този разказ даде на Мервал всички козове, които можеше да желае. Господи! Колко майсторски и колко остроумно говори той! Колко очевиден беше измамническия заговор между актрисата и – кой знае?– нейният таен покровител, който ѝ се беше вече наситил! Колко е двусмислен характера на единия и колко двусмислено положението на другия! Колко беше хитър въпросът на актрисата! Колко дълбоко беше схванал Глиндън при първото внушение на трезвия си разсъдък хитро сложената примка. Как така! Щеше ли той да се остави да бъде тъй измамнически оплетен и тикнат в един прибързан брак, защото Занони, някакъв си чужденец, му бил казал със сериозен вид, че той трябвало да реши преди часовника да ударил еди-кой си час? - Ето какво поне можеш да направиш – каза Мервал, с достатъчно разумно основание. Почакай докато изтече уреченото време. Има всичко на всичко още един ден. Изиграй Занони. Той ти е казал, че щял да се види с тебе утре преди полунощ и че не можеш да му избягаш. Ха! Нека оставим Неапол и отидем някъде наблизо в околностите му, където, освен ако не е самият Дявол, надали ще може да ни намери. Покажи му поне, че ти не искаш да те въведат слепешката в един акт, който ти сам можеш да обмислиш. Отложи да ѝ пишеш или да я видиш до утре. Това е всички, което искам. После я посети и сам реши. Глиндън се разколеба. Той не можеше да обори разсъжденията на своя приятел. Той не беше убеден, но се двоумеше. Точно в този миг Нико мина край тях. Той се обърна и се спря, когато видя Глиндън. Е, мислите ли още за Пизани? Да, а Вие? Видях се с нея и разговаряхме. Тя ще бъде мадам Нико, още преди седмицата да изтече! Отивам в кафенето на улица Толедо, а ако видите Вашия приятел сеньор Занони, кажете му, че той два пъти ми се изпречва на пътя. Жан Нико, ако и да е живописец, е честен човек и винаги си плаща дълговете. – При паричните сделки това е добре. – каза Мервал – Но при отмъщението не е толкова морално и – без съмнение – не е и толкова благоразумно. В любовта Ви ли Ви пресече пътя Занони? Как така, когато работите Ви вървят тъй добре в това отношение? – Попитайте Виола Пизани за това. Ха! Глиндън, тя се прави на светица само пред теб. Но аз нямам предразсъдъци. Още веднъж сбогом. – Съвземи се, човече! - каза Мервал, като потупа Глиндън по рамото. – Какво мислиш сега за своята хубавица? – Този човек сигурно лъже. – Ще ѝ пишеш ли веднага? – Не, ако тя наистина играе някаква игра, ще се откажа от нея без въздишка. Аз ще я следя отблизо и – каквото и да стане – Занони няма да бъде господар на съдбата ми. Нека, както ме посъветвахте, да напуснем Неапол утре призори. Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|