Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава Единадесета„На следващия ден Робеспиер се реши да произнесе прочутата си реч.“ из „История на Революцията“, Тиер Дойде сутринта на 26 юли. Робеспиер отиде в Конвента. Той отиде със своята грижливо подготвена реч, със своите фрази за филантропия и добродетел. Той отиде да си избере плячката. Всичките му агенти са готови да го посрещнат. Лютият Сен Жюст напусна армията и дойде, за да го подкрепи и да му възпламени яростта. Неговата злокобна поява подготви аудиторията за кризата. – Граждани! – скръцна острият глас на Робеспиер –други нарисуваха ласкави картини пред Вас. Аз идвам да ви възвестя полезни истини. * * * – Те приписват на мен и само на мен всички жестокости и престъпления, които се извършват: „Робеспиер ги иска, Робеспиер заповядва да станат.“ Наложи ли се нов данък, веднага викат: „Робеспиер ще ни съсипе.“ – Те ме наричат тиранин. И защо? Защото съм получил известно влияние… Кой съм аз, когото обвиняват? Един роб на свободата, един жив мъченик на Републиката, жертва, но и враг на престъплението. Всички престъпници ме петнят, а действия, които за другите се смятат за законни, са престъпления за мен. Достатъчно е само да ме познават, за да ме клеветят. Дори в усърдието ми намират доказателства за моята вина. Вземете ми обаче съвестта и аз ще бъда най-окаяният от всички хора. Той спря... В събранието настъпи зловещо гробно мълчание. Трогателните фрази не намериха отзвук. Ораторът погледна наоколо. О, той скоро ще прекъсне тази апатия. Той продължава: Вече не се хвали, не се оплаква. Той обвинява, осъжда. Неговата ядовита жлъч кипва, той я бълва срещу всички – срещу външни и вътрешни дела, финанси, войска – против всичко. По-остро и по-пронизително отеква гласа му. – Съществува съзаклятие против свободата! То черпи силата си от една коалиция, създадена в самия Конвент, и която има привърженици в средите на самия Комитет на Обществената Базопасност. Какъв е лекът против това зло? Да се накажат предателите, да се изчисти Комитета, да се смирят всички партии под тежестта на народната власт и да се издигне върху развалините им властта на правдата и свободата. Такива са принципите на тази реформа. Ще ме наречете ли амбициозен за това, че ги оповестявам? Тогава тези принципи са осъдени на смърт и тиранията ще царува над нас! Защото как можете да възразите вие против човек, който има право и който знае поне едно – да умре за отечеството си? Аз съм призван да се боря с престъплението, а не да го управлявам. Уви, още не е дошло времето, когато истински достойните хора да могат безнаказано да служат на родината си. Докато престъпници заемат властта, защитниците на свободата ще бъдат единствените гонени и прокудени. Два часа ехтя тази смъртоносна реч в мрачното и студено събрание. В мълчание започна, в мълчание свърши. Враговете на оратора се уплашиха да изкажат недоволството си: те още не знаеха точния баланс на силите. Привържениците му и те се страхуваха да одобрят: не знаеха върху кои от техните приятели и роднини щяха да паднат тези обвинения. „Пази се – казваха си те един на друг – заплашват те.“ Но макар и да мълчаха, членовете на събранието се почувстваха повлияни. Около тоя ужасен човек все още се носеше чара на една властна и всепокоряваща воля. Той не беше онова, което наричат велик оратор, но категоричен и рязък в своите думи. Те изглеждаха като живи, когато се произнасяха от човек, който само с един жест раздвижваше войските на Анрио и влияеше върху присъдите на Рене Дюма – мрачният председател на Съда. Льокуантр от Версай стана и тутакси се разнесе едно тревожно раздвижване на очакване: защото Льокуантр беше един от явните врагове на тиранина. Но какъв беше ужасът на Талиеновата партия и каква тържествуваща беше усмивката на Кутон, когато Льокуантр поиска само речта да бъде отпечатана! Всички сякаш бяха парализирани! Най-накрая, Бурдон дьо Луаз, чието име беше два пъти отбелязано в черния списък на диктатора, се изправи на трибуната и направи смелото контрапредложение – речта да бъде отнесена към двата комитета, които именно обвинява. Отново никакво одобрение от страна на конспираторите: те стояха вцепенени като замръзнали. Страхливият Барер, винаги на страната на благоразумието, се огледа плахо наоколо преди да стане. Той се изправи и гласува заедно с Льокуантр! Тогава Кутон намери удобен момент и от мястото си с мелодичния си глас се постара да превърне кризата в триумф за Робеспиер. Той поиска речта не само да се отпечата, а и да се разпрати по всички общини и всички войскови части. Необходимо беше „да се облекчи едно огорчено и ранено сърце“. Най-верните депутати бяха обвинени в проливане на кръв! „Ах! Ако той беше допринесъл за смъртта само на един невинен човек, ще принесе сам себе си жертва от скръб.“ Красива нежност! И – говорейки – той милваше своето кученце в скута си. Браво, Кутон! Робеспиер тържествува! Режимът на Терора ще продължи! Старото подчинение разперва като гълъб криле над събранието! Те гласуват отпечатването на смъртната реч и разпращането ѝ по всички общини. Талиен разтревожен, уплашен, възбуден и сърдит, хвърли поглед натам, където седеше публиката, допусната да слуша дебатите. И изведнъж той срещна погледа на Непознатия, който му беше донесъл предишния ден писмото от Тереза дьо Фонтне. Този поглед го омагьосваше. По-късно той често разказваше, че този поглед - втренчен, сериозен, изразяващ донякъде упрек и все пак насърчителен и тържествуващ, го беше преизпълнил с нов живот и нова смелост. Той говорел на сърцето му, както бранните тръби говорят на конете. Той стана от мястото си и зашепна нещо на съюзниците си. Духът, който го бе оживил, беше заразителен. Ония, които Робеспиер специално беше обвинил и които виждаха меча да виси над техните глави, излязоха от своето вцепенение. Вадие, Камбон, Бийо-Варен, Пани, Амар станаха изведнъж. Всички изведнъж поискаха думата. Вадие заговори пръв, последваха го и другите. Планината избухна със своите пламъци и всепоглъщаща лава! Поток след поток се стичаха, цял легион Цицероновци против изгубилия ума и дума Катилина! Робеспиер се разколебава, двоуми се, иска му се да изясни, да бие отбой. Те черпят още смелост от неговата уплаха. Прекъсват го. Заглушават гласа му, искат анулиране на вота. Амар пак предлага речта да бъде отнесена към комитетите – враговете на Робеспиер! Смут, викове и шум! Робеспиер се увива в мантията на мълчаливото презрение. Бледен, разстроен, но още не съвсем поразен, той се изправи – сам буря сред бурята! Предложението се прокарва. Всички предвиждат в това поражение падането на диктатора. Един самотен вик се изтръгва от галерията, подема се и започва да обикаля цялото събрание: „Долу тиранинът! Да живее Републиката!“ Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|