Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Глава Десета Писмо от Занони до Мейнур
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава ДесетаПисмо от Занони до Мейнур„Тя е в един от техните затвори, един от техните неумолими затвори. Това е станало по заповед на Робеспиер и причината, както проследих, е Глиндън. Значи тази е била страшната връзка между техните съдби, която аз не можех да отгатна, но която (докато се скъса най-после, както е вече скъсана сега) обгръщаше и самия Глиндън в същия облак, който закри и нея. В затвора, в затвора! Това е вратата към гроба! Съдът и неизбежната екзекуция, която следва след него, ще бъде след три дни. Тиранинът е определил всичките му кървави планове да се изпълнят тогава. Докато смъртта на невинните ще внуши страх и трепет в града, неговите хора ще избият враговете му. Остава обаче още една надежда – Властта, която съди кървавия съдия, да ме направи оръдие за неговото падане. Само два дни ми остават, два дни! В цялото мое богатство от Време аз виждам само два дни. Всичко зад тях е само мрак и тъмнина. Аз още мога да я спася. Тиранинът ще падне един ден преди деня, който е определил за избиването! За първи път аз се намесвам в човешки борби и сплетни, и душата ми излита извън бездната на отчаянието, въоръжена и жадна за борба.“ * * * В околността на улица Сент Оноре се беше струпала тълпа. Току-що бяха арестували по заповед на Робеспиер един младеж. Познаваха го като такъв, който е на служба при Талиен – онзи враждебно настроен лидер в Конвента, когото Тиранинът не смееше да атакува до сега. И тази случка създаде много по-голяма възбуда, отколкото едно толкова обикновено обстоятелство, каквото беше един арест по време на Терора. В тълпата се намираха някои от приятелите на Талиен, някои врагове на тиранина, някои и други вече уморени да гледат как тигърът влачи жертва подир жертва към своето леговище. Чуваше се глух и недоволен ропот. Гневни погледи се хвърляха върху стражарите, когато те задържаха младия момък. И макар и събраните да не дръзваха да се възпротивят явно, стоящите отзад натискаха тези отпред и препречиха пътя на заловения, и на онези, които искаха да го отведат. Момъкът се опитваше с всички сили да се отърве и с голямо усилие най-после успя да се освободи от ръцете им. Навалицата отстъпи да му направи път и се притискаше около него да го пази, докато той се провираше през техните редици и се отдалечаваше. Но изведнъж наблизо се чу конски тропот – дивият Анрио с дружината си връхлетя тълпата. Навалицата се разбяга с викове и беглецът отново беше хванат от един от партизаните на диктатора. В този миг един глас прошепна на младежа: „Ти имаш в себе си едно писмо, което – ако бъде намерено у теб – ще убие и последната ти надежда. Дай ми го! Аз ще го занеса на Талиен.“ Момъкът учуден се обърна и прочете нещо насърчително в очите на чужденеца, който така неочаквано му заговори. Дружината току що беше долетяла, якобинецът, който го беше уловил, го отпусна за миг, за да избегне копитата на конете, това беше удобен момент и непознатият изчезна... * * * В дома на Талиен се бяха събрали главните врагове на тиранина. Общата опасност създава обща дружба. Всички партии бяха оставили настрана своите ежби, за да се обединят против ужасния мъж, който беше прегазил всички партии, за да се възкачи на своя кървав трон. Тук беше смелият Льокуантр, явният враг на Робеспиер. Тук беше и пълзящият Барер, който искаше да примири всички крайности, героят на подлеците Бара – спокоен и сдържан, Колло д’Ербуа – дишащ ярост и мъст, който не виждаше, че само престъпленията на Робеспиер надминаваха неговите. Събранието беше развълнувано и нерешително. Страхът, който постоянният успех и чудовищна енергия на Робеспиер бяха родили, все още държеше повечето от тях под своята власт. Талиен, от когото тиранинът се страхуваше най-много и който единствен можеше да стане глава и да даде опора и насока на толкова много противоречиви страсти, се чувстваше опетнен при спомена за собствените си издевателства и му беше неловко да играе ролята на борец за милосърдието. – Вярно е, – каза той, след една оживена реч на Льокуантр – че узурпаторът застрашава всички ни. Но неговите тълпи още толкова го обичат, а якобинците му толкова го крепят, че е по-добре да се отложи откритата вражда, докато удари часът. Всеки несполучлив опит от наша страна би значил да полетим с главата надолу към Гилотината. Всеки ден властта му ще отслабва. Изчакването е най-добрият ни съюзник... Докато говореше това и думите му падаха като вода върху огън, му съобщиха, че един непознат чужденец иска да го види веднага по работа, която не търпи отлагане. – Не съм свободен! – каза ораторът нетърпеливо. Слугата сложи една бележка на масата. Талиен я развори и прочете тези думи, написани с молив: „От затвора на Тереза дьо Фонтне“. Той побледня, изправи се и полетя към чакалнята, където видя едно съвсем непознато за него лице. – Надеждо на Франция! – се обърна посетителят към него и гласът му го пронизаха право в сърцето. – Вашият слуга беше арестуван на улицата. Аз спасих живота Ви и живота на бъдещата Ви жена. Нося Ви това писмо от Тереза дьо Фонтне. Талиен отвори с трепереща ръка писмото и прочете: „Все напразно ли ще те умолявам? Отново и отново ти казвам – не губи нито час, ако цениш моя живот и твоя. Моето съдене и смъртта ми са определени след три дни от днес. Удряйте, докато е време, поразете звяра! Имате само още два дни. Ако се колебаете, ако отлагате, ще ме видиш за последен път, когато мина под твоите прозорци към гилотината!“ – Нейното съдене ще даде доводи срещу Вас – каза непознатият. – Нейната смърт е предвестник на Вашата. Не се бойте от народа, народът щеше да спаси Вашия слуга. Не се страхувайте и от Робеспиер – той сам идва в ръцете Ви. Утре той ще дойде в Конвента. Утре ще хвърляте жребий за неговата глава или за Вашата. – Утре той идва в Конвента! А кой сте Вие, който знаете толкова добре това, което е скрито и от мен? – Един мъж, който – като Вас – иска да спаси жената, която обича. Преди Талиен да се съвземе от изненадата, посетителят изчезна. Отмъстителят се върна в заседанието съвсем друг човек. – Научих новини, няма значение какви, – извика той – които промениха моите планове. След 3 дни сме определени за гилотината. Аз оттеглям решението си за отлагане. Робеспиер отива в Конвента утре. Там трябва да го атакуваме и поразим. От планината ще му се намръщи мрачната сянка на Дантон, от равнината ще се изправят в кървавите си савани Вержино и Кондорсе. Да удряме! – Да удряме! – се провикна и Барер, усетил подем от дързостта на своя колега. „Да удряме! Само мъртвите не се връщат!“ Беше забелязано (факт, който може да се намери в един от мемоарите на онова време), че този ден и тази нощ един мъж – чужд на всички по-раншни събития от това бурно време – е бил видян в различни части на града – по кафенета, клубове, по събранията на разните партии – и че за почуда и ужас на своите слушатели, говорел високо и на всеослушание за престъпленията на Робеспиер и предсказвал близкото му падане. И като говорел, той трогвал сърцата на хората, развързвал връзките на техния страх, възпламенявал ги с необикновена ярост и дързост. Но най-изненадващото било, че нито един глас не възразявал, нито една ръка не се вдигала против него, нито един от хранениците на тиранина не викнал: „Дръжте предателя!“. В тази безнаказаност хората четяха, като в книга, че народът беше напуснал кървавия тиранин. Само веднъж един лют мургав якобинец скочил от масата, на която седял и пиел и приближил се до странника и извикал: „Арестувам те в името на Републиката!“ – Гражданино Аристидес, – прошепнал странникът – отиди в дома на Робеспиер. Него го няма у тях, ала в левия джоб на сетрето, което той съблече преди по-малко от час, ще намериш една книга. Като я прочетеш, върни се пак. Аз ще те чакам, и ако пак поискаш да ме хванеш, аз ще ти се предам без съпротива. Огледай се и виж тези намръщени лица. Посегнеш ли ми сега, ще бъдеш направен на парчета. Якобинецът почувства, че трябва да се покори, въпреки волята си. Той излезе мърморейки. И пак се върна: странникът още беше тук. – По дяволите! – каза той. – Благодаря ти. Подлецът беше вписал името ми в списъка на определените за гилотината. След тези думи якобинецът Аристидес скочи на масата и изрева: „Смърт на тиранина!“ Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|