Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава ДванадесетаКогато Робеспиер напусна залата, вън сред тълпата се беше възцарила мъртва и зловеща тишина. Стадото във всяка страна взема страната на ония, които успяват; плъховете напускат кулата, която започва да се руши. Но на Робеспиер, макар да липсваше смелост, никога не му липсваше гордост, а последната често заменя първата. Замислен и с непроницаемо лице той мина през тълпата, облегнат на Сен Жюст, последван от Пейан и брат му. Като пристигна на широкия площад, Робеспиер внезапно наруши мълчанието. Колко глави трябваше да паднат на десети? Осемдесет – отговори Пейан. Не бива да отлагаме толкова. Един ден може да погуби цяла империя. Терорът може още да ни помогне… Робеспиер се спря рязко и тежко въздъхна. – Сен Жюст – каза той – когато опасността премине, ще дойде Царството на Мира. Ще има домове и градини, отредени за старците. Ще бъдат назначени честни хора да наставляват младите. Няма да може да се унищожи всичкият порок и безредие – не, не! Те ще бъдат само изгонени! Ние не трябва да умираме. Потомството не бива да ни съди, докато не завършим нашето дело. Ние възстановихме Върховното същество – сега трябва да преобразим този покварен свят. Всичко ще бъде любов и братство! Ей, Симон, Симон, чакай! Дай си молива, Сен Жюст! - и Робеспиер бързо написа нещо. – Занесете това на гражданина председател Дюма. Бързай, Симон. Тези 80 глави трябва да паднат утре. Утре, Симон. Дюма ще насрочи съденето им с един ден по-рано. Аз ще пиша на Фукие Тенвил, публичния обвинител. Ще се срещнем при Якобинците довечера. Там ще прекратим дейността и на самия Конвент. Там ще присъединим около нас последните приятели на свободата и на Франция. Отзад се разнесе шум: – Да живее Републиката! Очите на тиранина гледаха с отмъщение… Съденето, екзекутирането на жертвите е ускорено с един ден! С помощта на онова тайно знание, което беше го водило и крепило дотогава, Занони разбра, че усилията му бяха напразни. Той знаеше, че Виола щеше да се спаси, ако можеше да надживее с един час тиранина. Той знаеше, че часовете на тиранина са преброени. Че датата, която той първо беше определил за екзекутирането на последните си жертви, щеше да го види сам да се изкачва на ешафода. Занони се бе трудил и мъчил за ускоряване падането на тиранина и неговата власт. За какво? Една-единствена дума от страна на тиранина съсипа всичките му резултати. Екзекуцията на Виола е ускорена с един ден. Клети ясновидецо, който искаше да станеш инструмент в ръцете на Вечния, опасностите, които окръжават в тоя миг тиранина, само ускоряват края на неговите жертви! Утре ще паднат 80 глави – и между тях оная глава, която е почивала на гърдите ти! Утрe! И Максимилиан ще се спаси тая нощ! Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|