Иван войников история на българските държавни символи

India – Индия, под това наименование в Средновековието, западноевропейците са разбирали не само съвременна, Индия, но и териториите на днешните страни Пакистан, Мианма (Мианмар или Бирма), Банладеш, Непал и Бутан, китайската провинция Тибет, полуостров Индокитай и островите около него. Марко Поло включва още Южен Китай и Етиопия

Tartaria – Татария. С това наименование, западноевропейците са обозначавали владенията на Чингисидите. Тъй като обаче не са имали ясна представа за техните граници, то в Татария била включена цялата територия на днешна Русия, от Урал и Каспийско море на изток, както и на съвременните държави: Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан, Монголия, североизточен и северен Китай.¹⁴⁵

Ethiopia – Етиопия, под това наименование зарадноевропейците са разбирали всички африкански земи намиращи се на юг от Сахара и изворите на р. Нил.

Idumea- Идумея-библейска страна намираща се в района между Мъртво море и залива Акаба

Terra Sancta – Светите земи, т.е. района около Йерусалим и Витлеем.

Babilonia – Вавилон. Под това наименование западноевропейците през ХІІ-ХІV в. са разбирали гр. Кайро

Allexandria – гр.Александрия (дн. в Египет)

Palestina – Палестина- приблизително територията на дн.Израел.

Maritima – още Caesarea Maritima, Caesarea Palestina, Кесария. Древен град намирал се на днешното израелско крайбрежие, по средата между Тел Авив и Хайфа

Socopolis – още Scythopolis дн. Бейт Шеан (северен Израел)
Африка:

Гърция (Kriechen) с Константинопол (Constantinopolin) и Атина (Athenenses)

Европа:

Римляни (Romani, т.е. италианци), Славони (Schlavoni, т.е. сърби и хървати), Турци (Türci, т.е.населението в Балканските Османски владения), Унгарци (Ungeri), Германци (Germani), Французи (Frantzoni), Гали (Gallici, т.е. французи), Англичани (Amglici), Ирландци (Hiberni), Испанци (Hyspani)

Другото място, в което се говори за България е следния пасаж, намиращ се при герба: „ Императорът на България, който трябва да има един наместник от Ордата и има под него (б.а: т.е.владее) кралство Халдея”¹⁴⁶

За Рихентал Ордата (Ordo), е нещо подобно на западните рицарски ордени, посредством който Великия хан на Татарите¹⁴⁷, управлява огромната си империя. Както сам той пише: „ Великият хан има по един от Ордата, който е негов наместик и всички татари също имат (б.а.: такъв наместник)”¹⁴⁸

Под Халдея (Chaldeorum) в Средните векове, западноевропейците са разбирали зоната между реките Тигър и Ефрат, в участъка между Багдат и Персийсия залив. От казаното до тук става ясно, че Рихентал локализира България приблизително в района на съвременен Ирак и че нейният владетел е васал на монголите.

На пръв поглед всичко това е озадачаващо, защото никой средновековен автор не дава такива координати. От друга страна обаче става ясно че в случая не се има предвид Дунавска България, по това време включена в османските владения. Въпреки това обаче, Рихентал споменава за вероятни участници от там – „князете и господарите крал Кристан (Cristan) и крал Карбав (Karbaw) в Турция и император от Шилтах (Schiltach), братя”¹⁴⁹ . Под наименованието Schiltawe, Schiltau, Schitagh ¹⁵⁰ в немските източници от ХІV-ХV в. се е разбирал град Никопол. Кой е бил въпросният император? Информацията за периода 1393-1418 г. е оскъдна. Още преди падането на Търново (17 юли 1393 г.), по неясни причини, цар Иван Шишман се установява в Никопол. Както пише анонимният османски хронист, след като българският владетел е екзукетиран, през 1395 г.земите му били превърнати в санджак¹⁵¹. Вероятен първи санджак бей в Никопол е престолонаследникът Александър, приел исляма¹⁵² През 1413 г., той е изпратен за управител на Смирна, където и намира смъртта си в 1418 г. в битка с въстаниците на Берклюдже Мустава (сподвижник на Шейх Бедредин), а в Никопол идва бившият смирненски бег Джунеид Айдъноглу, като остава на този пост до 1416 г.

Очевино е че никополския император не може да е нито Александър, нито Джунеид. Единствено възможно е да става въпрос за Фружин и двамата му братя¹⁵³. Фактът, че вместо България пише Шилтах, дори не и Никопол, ясно показва, че Рихентал е преписал имената им от списъци, но не е разговарял с тях. Това показва, че пяовата на бъргарски герб в Хрониката на Констанцикя събор, не може да се обвързва със синовете на Иван Шишман¹⁵⁴.

Под България, Рихентал разбира т.нар. Волжка България или по-точно бившите и земи, носещи по традиция името и. Самата Волжка България престава да съществува още през 1236 г., когато е завладяна от златоординския хан Бату (1227-1255). Тъй като столицата Биляр е унищожена от монголите, то главен град на областта става Болгар, където резидират златоординските наместници. Въпреки това обаче руснаците продължават да наричат района България, а чингисидския управител – български княз¹⁵⁵., чак до образуването на Казанското ханство в 1438 г.

Това обяснява и откъде Рихентал черпи информацията си за България, а именно от някой от членовете на православните делегации на Григорий Цамблак или Симеон Новгордски. Очевидно той не е знаел, къде точно се намира, но по-странно е защо я локализра в Близкия Изток?. Най-вероятно е смесил топонимите Bulgaria с Baldachia (Багдат)¹⁵⁶

Под наименованието Балдахия, смятано ту за кралство, ту за империя, се е разбирало не толкова самия град, колко владенията на Багдатския халиф. Така например в испанския географски трактат от края та ХІV в. „ Libro del conoscimento”, Месопотамия се разглежда като част на империят на Baldac.¹⁵⁷

През 1258 г. владетелят на персийските монголи, илханът Хулегу (1256-1265), завладява Багдат и халифсикте земи ставата монголско владение. Близостта на имената и съдбите на Багдат и Волжка България, най-вероятно са заблудили Рихентал и това го е накарало да смята, че става дума за една и съща страна.

От всички илюстрирани преписи на Хрониката, български герб има само в тези от Първата редакция, т.е. А (Аулендорфски) и Pr (Пражки) кодекси. Странно е, че във Втората редакция, както и в печатните издания той отсъства. Каква е причината за това не може да се каже със сигурност, но е много вероятно при създаването на r-кодекса, изображението на българския символ в оригинала да е било повредено или унищожено.

Гербът на императора на България (Der Kaiser von Bulgary-А; Der Kaisar von Pulgary-Pr) се намира на стр. 477 в А и 485 в Pr. Представлява на злато три черни леопарда въоръжени в червено. Над щита императорска корона. Единствената разлика с гербовете от тип А е в размяната на цветовете. Вероятната причина Рихентал да направи това са разказите, че татарите имат жълти знамена. Във вексикологичния сборник на Корнелиус Данкерс Table des Pavillions quil`ion arbode dans toute les Parties du Monde Connu, Consernant la Marinne, издаден около 1700 г., под № 137 и 138 са дадени флаговете на „императора на Татария” и „друг татарски флаг”. ¹⁵⁸ И двата са жълти, като върху императорския е изобразен черен дракон, а на другия черна сова. В миниатюрите представяща битката на Куликово поле (8 септември 1380 г.)¹⁵⁹, татрският флаг също е жълт.

Очевидно Рихентал е ползвал гербовник, в който българския символ е бил от тип А, като под влияние на татарските знамена, го е „осъвременил” и по този начин се слага началото на гербовете от тип В.

Наред със символа на България е представен и този на Халдея (Rex Chaldeorum-A; Künig von Caldea-Pr), която е съставно кралство от българската империя. В А, представлявя на сребро червено водно чудовище¹⁶⁰,короновано в злато а в Pr- на сребро червена мечка, коронована в злато. Очевидно в оригинала изображението не е било ясно нарисувано или пък е било силно повредено, което води и до интерпретации в представянето. Тъй като А е по-стария кодекс, най-вероятно той е дал оригиналното изображение, а не Pr. Водното чудовище като халдейски символ, не е поставено случайно. Покрай разказите на местните жители, западноевропейските пътешественици смятали тази старана за свърталище на демони и чудовища. Ето как я описва Журден де Серавак през 20-те години на ХІV в.: „земя ......, където се въдят космати змии и зверове-чудовища.........Има тук страховит двуглав звяр. Един път той преплувал Ефрат и преследвал жителите по цялата страна на реката. Тук се въдят скорпиони толкова грамадни, че за тях ме е страх да слушам. Смятам че тази страна е свърталище на демони”¹⁶¹

Хрониката на Рихентал става първоизточник за редица германски гербовници от ХV-ХVІ век., където е представен и българския символ.

4.2.2. Ортенбургски гербовник (Orthenburger wappenbuch) (ок.1466-1473) Съхранява се в Баварската държавна библиотека в Мюнхен (Cod.icon. 308u)¹⁶² Съставен е в Бавария ок.1466-1473 г. Името му произхожда от бившите му собственици, графовете фон Ортенбург. Съдържа гербове на германски благородници, както и гербовник на старните в света¹⁶³, представляващ компилация между Пражкия кодекс от Хрониката на Рихентал и още някой гербовник. Изображенията са схематични (само контурите) и не са оцветени. Цветовете са обозначени с букви. Българският и Хледейският гербове са дадени на л.234 r и са идентични с Пражкия кодекс.

4.2.3. Общ гербовник от Конрад фон Грюненберг (Allgemeines Wappenbuch) (1483 г.) Известни са два негови преписа. Първият- т.нар. Констанцки кодекс (К), смятан за оригинал, е завършен в гр.Констанц през 1483 г. Съхранява се в Германски държавен архив в Мерзебург, издеден фототипно през 1875-1883¹⁶⁴ Вторият-Мюнхенски кодекс (М), се пази в Баварската държавна библиотека в Мюнхен (Cod.145). Изработен е от пергамент, почти едновременно с Констанцкия. Единствената разлика между двата ръкописа е в разположението и общия брой на гербовете. Автор и на двата е констанцкият бюргер и рицар Конрад фон Грюненберг (?-1494)¹⁶⁵

Гербовникът съдържа 2189 герба на всички страни в света. При съставянето му са ползвани освен Хрониката на Улрих Рихентал, поне още един гербовник, както и пътеписа на Марко Поло, географския роман на сър Джон Мандевил и пътеписа на баварския рицар Йоханес Шилтбергер. Някои от гербовете са дело на самия Грюненберг. Подредени са по географски признак, като се започва с европейските, следвани от азиатските, групирани по империи- на императора на Инидя, на сулатана на Вавилон, султана на Турция, Великия хан (Татария), След владетелските гербове следват тези на европейските благородници.

Българският герб (Der kaiser von Bulgarien) тип В е дадена на стр. 68 от М и на л.27b от К Следвайки идентификацията на Рихентал той е поставен сред символите на групата страни, васални на Вавилонския (Египетски) султан. Халдейският герб с чудовището не се среща.

4.2.4. Гербовник най-вече на германския род, от Николаус Бертчи (Wappenbuch besonders deutscher Geschlechter. Nikolaus Bertschi,) (ок.1515) Съхранява се в Баварската държавна библиотека в Мюнхен (Cod.icon. 308) .Съставен от Николаус Берчи (ок. 1480/90-1541/42 г.)¹⁶⁶ в Аугсбург около 1515 г. При създаването му е ползван гербовникът на Грюненберг¹⁶⁷. Гербът на България (Der kayser von Bulgarie) е представен на л.33 v.. Даден е само в контур с буквени означения за цветовете

4.2.5. Гербовник Codex icon 392d.(ок.1531-1558 г.) Съхранява се в Баварската държавна библиотека в Мюнхен (Cod.icon. 392d)¹⁶⁸. Изработен е в Южна Германия. Според владетелскитте портрети, дадени в началото на гербовинка той е съставен, когато Фердинанд І Хабсбург е бил граф на Тирол (1519-1564) ерцхерцог на Австрия (1521-1564), крал на Унгария и Бохемия (1526-1564) и римски крал (1531-1558) или това е периода 1531-1558 г.

Наред с Българския герб (Keyser von Bulgari) е даден и халдейския (K.von Caldea), много близък до А кодекса. Българския е с обърнати леопарди. И двата герба се намират на л.54v

Синхронът между султанския и български гербове ясно показва, че най-вероятната причина за тяхното присъствие в немските гербовници са походите на Варненчик и Хуниади (1443-1444). Относно източниците при съставянето на българския герб е невъзможно да се посочат конкретни факти. По това време българските земи са изцяло под пряката власт на османците. Съществува хипотеза, че във втория поход (1444т.) участие взима и синът на цар Иван Шишман, Фружин. Тя се основава на договор за продажба от 6 септември 1444 г., по силата на който Фружин (Frusinus Asan) продава имението си Файдаш. Предвид времето на продажбата¹⁷⁸ се предполага че парите са били нужни на Фружин да екипира малоброен отряд, който да участва в похода¹⁷⁹. Никой от хронистите обаче никъде не споменава за наличието на българи в състава на рицарската армия, още по-малко на представители на българската аристокрация. Съмнително е Фружин да е участвал лично в похода, тъй като е бил прекалено възрастен (не по-млад от 60-70 години), а и присъствието на личност от неговия ранг все щеше да направи впечатление. Много по-вероятно е участие да е взел някой от Фружиновите синове,¹⁸⁰ смятани за обикновени унгарски аристократи. В този ред на мисли вероятна причина за появата на герба с бичата глава, е изображението от щита на въпросния Иван Шишманов внук.

Друга причина да се мисли, че действително става въпрос за герб на Фружин е и близостта на герба с бичите глави от пиедесталите в царквата „Св. Четиридесет мъченици” във В.Търново. Ето как ги опивсва през 1884 г. румънският епископ Мелхиседек: „Пиедесталът, на който е поставена колоната с надписа, има и друга историческа забележителност: от четирите му страни има изваяна по една волска глава, заобиколена с венец, едно цвете, което се пада точно между рогата....Още два пиедестала на мраморни колони, подобни на описания по-горе и с волски глави отстрани, се намират пръснати в различни части на Търново..........Може да се предположи, че главата на вол е била герб на семейстовото на Асеневци”¹⁸¹ За тези пиедистали споменава и Константин Иречек: „за подложка (на колоната-б.а.) му служи античен базис с издълбана от страната волска глава”¹⁸²

„Св. Четиридесет мъченици” функционира като християнски храм, чак до ХVІІІ в., когато е превърната в джамия. Много възможно Фружин, подобно на Мелхиседек, да е сметнал бичите глави за герб на старите български царе. В интерес на истината пиедисталите, както и колоните са с римски произход и вероятно са докарани в старата столица от съседния античен град Никополис ад-Иструм, намиращ се днес до с. Никюп.

Друга възможна причина за появата на герба от тип С е сформирането на български отряд от Янош Хуниади, по времето на първия поход (1443-1444), факт споменат в османския извор „ Газават”¹⁸³ Това подразделение сигурно е имало свое знаме, което да е станало първоизточник на герба. Това обаче е малко вероятно, тъй като гербът изрично се сочи, че е на императора на България, което натежава везните повече в полза на връзката с Фружин. Възможността Грюненберг да е автор на герба е изключена, тъй като освен при него никъде другаде не се интерпретира, че принадлежи на българския херцог.
4.4 Гербове от тип D
4.4.1. Милтенбергски гербовник (Miltenberger Wappenbuch) (ок.1486-1500) До 2002 г., се съхранява в личната библиотека на Жан-Клод Луч. Понастоящем, не е известно къде се намира. Публикуван фототипно през 1988 г.¹⁸⁴ Съставен е в около 1486-1500 в Южна Германия.

В гербовника са представени знаците на владетелите по света. Има влияние както на Рихентал, така и на други гербовници. Символът на императора на България (Der kaisser von pulgarie) е под № 164 и представлява: на черно три златни леопардови лъва, въоръжени в червено. Шлем със златен бурлет, намет и нашлемник – коронована лъвска глава, разположена между два островърхо изрязани листа, от които предният в сребърно с връх завит надясно, задният - в черно с връх завит наляво. Очевидно става въпрос за модификация на тип А, съобразена с хералдичните моди от края на ХV век.

В гербовника са дадени още два герба, които, Луч прикрепя към България – на краля на Бонония-№279 (kung von bononia) и на херцога на Финионал-№296 (herzog von phinnional). Според него под Бонония следвало да се разбира Видин, а под Финионал-Пловдив (Филипопол).

Името Бонония, Видин носи в античността. През средните векове в Западна Европа се използва унгарската транскрипция Бодон, но не и Боноия. От друга страна в самия гербовник, както и в останалите южногермански, често топонимите за почващи с „B” се трансформират в „Р” и обратно: например pulgarie, вместо bulgarie, bolan, вместо polan (Полша) и т.н. Ето защо под Бонония би следвало да се разбира Панония.

Гербовникът съдържа 283 листа и обхваща всички територии по света , населени с християни. Като главен извор Шрот ползва някое от печатните издания на Хрониката на Рихентал, но наред с него са използвани и други източници. Балканският полуостров е представен от символите на Босна, Сърбия, Далмация и Славония (стр.18v); Хърватия, Виндишмарк и Влахия (стр.19r). На България са посветени три страници (20v,20r,21v). На първата е поместен българският герб, представляващ на злато две червени, кръстосани назъбени цепеници, всяка от които завършва с черна глава. Над щита златна корона.

Над герба е поместен следният надпис: Кралство България, на 800 годни, принадлежащо на преславната Австрийска династия (т.е.Хабсбургите-б.а.), имащо следните Епископстава. Тук се има предвид унгарските претенции към българската корона, наследени през 1526 г. от Хабсбургите. Под герба следва кратко стихотворение посветено на България

Този герб има доста превратна история. Появява се още в Уфенбаховия гербовник, като символ на херцога на Поссе (Posse)¹⁸⁶, васал на Wasser weider, т.е. влашикя войвода Мирчо¹⁸⁷. Рихентал го използва като знак на „херцога на Поссен в Турция” (Der hertzog von Possen in der Türggy)¹⁸⁸. Какво се има предвд под понятието Поссен? Мария Тодорова в статията си „Историческо наследство между Европа и Близкия Изток”¹⁸⁹ смята че това е Босна. По времето на Констанцикия събор (1414-1418), обаче Босна не е била включена в границите на османските владения, което поставя под съмнение идентификацията на Тодорова. Изясняването на това понятие е невъзможно, още повече че Рихентал нарича Босна – Wossania, Wossie¹⁹⁰, Wossan¹⁹¹, Wossen¹⁹². По-вероятно е да го е преписал от някой гербовник и да е решил, че вероятно това владение е някъде в Турция.

Себастиян Мюнстер, в своята „Космография”(1543) , прикача въпросният герб към Босна (regno di Bosnia)¹⁹³ и оттам преминава в илирските гербовници (ХVІ-ХVІІІ в). Виргис Солис (1555 г.), също го определя като босненски символ.¹⁹⁴, докато Левинус Хулзиус (1596 г.), го прикача към Молдова.

Тъй като в печатните издания на Хрониката на Рихентал български герб няма, то Шрот най-вероятно е сметнал, че неясното Possen е изопачено от Buden (т.е. Видин). Това му е дало повод да прикачи герба към България.

Под българския символ и на следващите две страници следват девет празни герба на българските католически епископи и архиепископи, на Cornouten, Valeβ budien, Prostrauien, Scopen (Скопие), Prizren (Призрен), Budien (Видин) и т.н.