Преговорите за белодробни трансплантации на българи в болница в Есен са на финала

Преговорите за белодробни трансплантации на българи в болница в Есен са на финала

Преговорите с болницата в Есен за белодробни трансплантации на наши пациенти са на финален етап.

От българска страна всички условия са изпълнени. В момента тече одобрение от Германия на план-проекта за обучение на лекари, който е задължителен елемент при сключването на договор по линия на Евротрансплант. Когато това е готово, планът ще бъде предаден на борда на Евротрансплант и подписването може да стане за ден-два. Колко още време ще мине дотогава обаче, не се знае.

Това обясни д-р Марияна Симеонова, шеф на агенцията по трансплантации вчера. Преди ден тя се оттегли от поста. Мотивът бил лечен, - искала да се развива като лекар. Сред причините обаче е и липсата на болница, където българските пациенти да бъдат трансплантирани за бял дроб. До ситуацията се стигна, след като през 2017 г. изтече двугодишният ни договор с болницата във Виена и здравното министерство не го възобнови. Едва 7 месеца по-късно бе стартирана нова процедура по избор на болница, а преговорите с болницата в Есен продължават вече 8 месеца.

"Ако знаех, че толкова ще се забави процедурата по подновяване на договора, щях да подпиша този с Австрия без разрешение от министерството, дори с риск да бъда уволнена. Смятам, че това е голямата ми грешка", каза д-р Симеонова.

Борисов: Вдигаме бюджетните заплати с 10% от януари, това ще увеличи и другите

Десетпроцентно увеличение на заплатите на държавните служители обеща от 1 януари премиерът Бойко Борисов. Той се надява това да повлече крак за скок на възнагражденията и в бизнеса.

Решението за вдигането на заплатите ще се обсъжда на заседанието на Министерския съвет в сряда, уточни Борисов.

Финансовият министър Владислав Горанов също потвърди, че се планира увеличение, което ще залегне в бюджета за следващата година. Рамката ще спазва заложените параметри в средносрочната бюджетна прогноза. Засега не се налага тя да бъде актуализирана.

Освен вдигането на възнагражденията в бюджетната сфера се предвижда увеличение и на минималната заплата

От 1 януари тя става 560 лв. от сегашните 510 лв. От началото на 2020 г. ще се вдигне на 610 лв., след това да се увеличи с още 40 лв. от 1 януари 2021 г.

Точните размери на възнагражденията за армия, полиция, лекари и другите сфери на бюджетна издръжка ще се решават след преговори в тристранката, които се очаква да стартират през октомври. Остава непроменен ангажиментът за удвояване на учителските заплати до 2021 г. За всички останали - ако свият щатове и текущата си издръжка, но без да са зададени лимити за съкращения.

Работодателите подкрепят вдигането на заплатите, показа проверка на "24 часа".

От 1 юли 2019 г. таванът на пенсиите се вдига от 910 на 1040 лв. Увеличението ще стане не чрез повишаване на максималния осигурителен доход той се запазва на 2600 лв. до 2020 г., а чрез промяна в съотношението - максималният размер на пенсията се увеличава от 35 на 40% от максималния осигурителен доход.

Вдига се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2019 г. на 560 лв., за 2020 г. - 610 лв., и за 2021 г. - 650 лв.

Предвидено е минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост да се увеличават по швейцарското правило, като очакваното нарастване за 2019 г. е 4,6%, 4,4% за 2020 г. и 4,3% за 2021 г. възрастта и стажът за пенсия ще продължат да растат според заложеното в социалния кодекс - с по 2 месеца на година за жените и с по 1 месец за мъжете, а стажът - с по 2 месеца и за двата пола. При обезщетенията за майчинство планът е да не се променя платеното, което и занапред ще се полага за 410 дни - 45 дни преди раждането и година след това. За втората година на майчинството се планират 380 лв. до 2-годишна възраст на детето. Засега са замразени детските надбавки, помощта за деца с тежки увреждания, вдигната от миналата година на 930 лв., изчакват се новите закони.

Планирано е брутният вътрешен продукт догодина да е 107,4 млрд. лв. Реалният ръст на икономиката е планиран на 3,2%. Средногодишната инфлация е 1,7%, а през 2020 г. ще се увеличи до 1,8%. Безработицата ще продължи да намалява коефициентът за нея ще спадне от 6,5 на 6,3% догодина и до 6,2 на сто за 2020 г.

Държавният дълг ще се свие леко в номинално изражение, но като дял от БВП ще се понижи доста по-осезаемо - от 23,9% през 2017 до 18,2% през 2021 г.

Разходите на държавата през следващите няколко години ще продължат да растат основно за издръжка, заплати, здраве и пенсии. Най-голямото перо - по 330 млн. лв. на година, е предвидено за учителските възнаграждения.

Разходите за персонала в публичния сектор ще достигнат близо 9,6 млрд. лв. За пенсии нарастват номинално с 1,5 млрд. лв. през следващите три години, но като дял от БВП се свиват до 8,8%.

В плановете за издръжката на министерства, ведомства и други сфери на дейност се предвижда да се увиличи от 5,2 на 5,3 млрд. лева догодина, за социални и здравноосигурителни плащания от сегашните 15,6 млрд. лв. до 16,9 млрд. лв.

За текущи трансфери - минимална промяна от 2,662 млрд. лв. до 2,668 млрд. лв. Здравноосигурителни плащания от 3,3 млрд. лв. до малко над 3,5 млрд. лв.

През периода 2019-2021 г. правителството планира да пласира ДЦК между 800 млн. и 1,25 млрд. лв. годишно. В същото време нивото на дълга, чийто падеж изтича и трябав да бъде покрит, ще се поддържа на нива от 1,4 млрд. лв. годишно.

Според експертите на финансовия министър е заложен номинален ръст на БВП с по около 4,5 млрд. лв., докато реалният растеж ще се движи в границите на 3,1-3,2%.

***

Заплатата на българския чиновник е нараснала 3,8 пъти от времето, когато министър-председател беше Иван Костов, досега. Това е малко по-малко от ръста на средната работна заплата в България за същия период, която днес е с 4,7 пъти по-висока, отколкото е била през 2000 г.

Но за сметка на това държавният чиновник, военните и всички онези, на които държавата плаща осигуровките, са получавали повече от средния българин през последните 17 години. Към края на 2017 г. например средната заплата в България е 1060 лв., но средната чиновническа заплата е 1170 лв. При това в нея не влиза т.нар. допълнително материално стимулиране, защото то зависи от ведомството и източниците за тези допълнителни доходи са най-различни.

Прави впечатление, че до голяма степен увеличението на парите на държавната администрация зависи от това кой е на власт (виж графиката). Най-щедро през голяма част от прехода е правителството на тройната коалиция начело със Сергей Станишев. През 2005 г., когато тройната коалиция е трябвало да изпълнява заложеното в бюджета от правителството на НДСВ, увеличението на заплатите в сектор "държавно управление" е било едва 1,7% в сравнение с предната година. На следващата година обаче те се увеличават с 10,8%, а на още последващата - с 20%. За четирите си години на власт тройната коалиция на практика удвоява заплатите на чиновниците.

В първия кабинет на ГЕРБ, когато бе пикът на финансовата криза, годишният ръст на заплатите на чиновниците се смъква до 4-5%. Едва през 2016 и 2017 г. годишното увеличение е малко по-голямо - съответно 7,3 и 9%.

Чиновническите заплати далеч не са най-ниските в страната, а са по-скоро в средата на списъка от професии. Има цели 12 професионални области, в които средната заплата е по-ниска от чиновническата: селското стопанство, хотелиерството, здравеопазването, образованието, ВиК сектора, транспорта, търговията, строителството, пощенските и куриерски услуги и още няколко.