Издава, отпечатва и разпространява Християнски център за хора с увреждания „Благодат брой 2 (52) лято 2015

ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЛЕТИ

Ако взема крилата на зората

И се заселя в най-далечните краища на морето,

Там ще ме води ръката Ти,

И Твоята десница ще ме държи.

Псалми 139

Какво правиш?– попита Ана. Летя – отвърна Петя и стоейки до широко отворения прозорец, с ръце, скръстени пред себе си, замълча…

В началото Ана си помисли, че е много смешно и остроумно от страна на Петя да представи пеенето си пред прозореца като полет. Дори беше започнала да се смее, но когато видя, че приятелката й не се присъедини към смеха й, и че дори не се обърна, тя се замисли дали наистина не говори сериозно. Опита се да погледне на нещата и през нейните очи. Цял ден затворена в общежитието, претоварена с информацията от ученето за теста по информатика, и повлияна от дъждовното време отвън, тя не беше излизала от стаята. А и вече беше късно – някъде към един часа през нощта.

И все пак – да каже че лети, гледайки през прозореца… Ана също искаше да може да нарече погледа си полет, да може да освободи духа си и да го прати, заедно с въображението си, да тича, да скача, да лети, понесен от прашинките на щастието… Някъде вече беше гледала това, в някой филм, май беше „Питър Пан”. Там децата летяха, понесени от вълшебен прашец, и този прах идваше от смеха или от радостта им.

Вече рядко си спомняше за тези неща, тези малки вълшебства. За нея сега това сякаш беше много, много отдавна. Когато беше още малка тя

вярваше, че смехът би могъл наистина да я издигне над земята. Представяше си го като левитацията при йогите или, знаеше ли й тя какво точно има в предвид…

И точно сега изведнъж на нея и се прииска да вярва силно и сляпо като Петя. Да се надява, да знае и да приеме убеждението, че стига да пожелае и вярва силно в нещо, то наистина ще се случи. Беше чела това в една книга –„Щом силно желаеш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си”.

Но книгата, която често виждаше Петя да чете и препрочита беше различна. Тя се казваше Псалми и беше част от Библията.

Ана също беше чела от Библията. Беше чела, беше слушала, беше гледала дори проповеди…

Но нищо от това, необикновеното, не беше преживяла. И след много време на чакане, след дълги години на вярване и надежди, че чудото ще стане, изведнъж тя се събуди разумна и реална. Невярваща, нечакаща и студена. Дори самата тя не разбра кога и как беше допуснала това да се случи с нея. Тя, която винаги умееше да разпалва у другите стремежи, да събужда надежди, да възкресява мечти. Сега бе просто едно обикновено и безлично момиче.

А в началото Ана не я хареса. Може би защото вече беше минала по този път. И може би защото го смяташе за необходим, но ограничен период от живота на човека. Нещо, през което всеки минава, докато един ден не се събуди и не се сблъска с реалността. И според нея, Петя бе продължила своя сън твърде дълго.

Вярата на Петя я дразнеше, мечтите й я караха да гледа на нея снизходително. Ана си казваше:„И аз съм минала през това, не си нито първата, нито ще си последната, която си мисли, че всеки ден преоткрива света. Но скоро ще се събудиш и ще видиш, че животът е сив, скучен и безцветен и че в този безчувствен свят трябва да се живее разумно, без много полети”.

Да, така си мислеше до скоро. Но от известно време насам начинът на живот на Петя, започна да я предизвиква, започна да пропуква защитните стени на нейното безверие. Усмивката на новата й съквартирантка, думите й, убедеността й в нещата, в които вярваше и безпричинното й щастие— всичко това постоянно напомняше на Ана какво е имала. И какво е можела да има все още, въпреки обстоятелствата, проблемите, болката и тревогите…

И днес, завладяна от шепота на песента и погледа на Петя, втренчен през прозореца, нагоре към небето, изведнъж Ана поиска…
А когато Петя се “завърна” от разходката си по звездите, Ана вече летеше…

За книгата на Джони Ноер

Иво Фердинандов

Преди 25 г. през април 1989 г. един проповедник влиза в България с послание за българските вярващи. Той ще го проповядва от Кричим и Меричлери, през Ямбол и Сливен, та чак до Варна, където на първото богослужение се събират над 4000 души, а в неделното 8000.

Посланието е просто, но ясно. Всъщност, то съдържа точните думи, които агентите на комунистическата милиция, след като го арестуват и отнемат паспорта му, забраняват да говори. Думите на проповедта са: "ПУСНИ ЛЮДЕТЕ МИ!"

Заграден от плътен кордон милиционери, сред вярващите надошли от цялата страна, Джони Ноер се изправя върху импровизираната платформа на варненския булевард "Ленин" с послание, което разтърсва духовните основи в България: "ПУСНИ ЛЮДЕТЕ МИ!" Седем месеца по-късно, комунизмът в България пада завинаги:

Точно четвърт век след тези събития, Джони Ноер е отново в България за да проповядва думите на същото послание на същия народ от същия Бог: "ПУСНИ ЛЮДЕТЕ МИ!"

Джони Ноер призовава всички мъже, които са смели и дръзновени, да излязат напред, за да послужат на своя Бог. Той подчертава, че времето на компромиса и дискусията е преминало и сега трябва да се действа. Накрая на богослужението хилядите мъже, които с вдигнали ръце в знак на съгласие остават за да влязат на групи в сградата на църквата и да сложат подписи под двете писма - едното до ръководителя на българската държава Тодор Живков, а другото до ръководителя на Съветската държава Михаил Горбачов. В текста се казва, че ние, християните в България, се молим за тях, Бог да им дава мъдрост в духа на стиховете от 1 Послание към Тимотея 2:1-2. Писмата и подписите са заснети от телевизията. Много от мъжете, а след тях и доста жени, чакат повече от 1.30 часа, за да сложат своя подпис. Би ли са събрани около 5000 подписа.

Джони Ноер е роден на 27 февруари 1936 година в Копенхаген, Дания. След дипломирането си той завършва журналистика. По време на този четири годишен курс, през ноември 1958 година, Джони бива изпратен да вземе интервю с френско-еврейски писател. Докато разговаряли, парижкият евреин неочаквано казал: "Трябва да ти кажа нещо. Това не е за вестника, но лично за теб! " Джони бил удивен, когато чул французинът да продължава: "Исус е жив и днес!" Той казал това по начин сякаш само преди минути е говорил с Исус.

Джони Ноер разказва: "Аз го гледах вторачено, а той продължи да ми обяснява. Погледнах към неговата съпруга Марта и швейцарския преводач и разбрах, че говори истината. Вълна от надежда изпълни сърцето ми. "Ако е истина, че Исус възкръсна от мъртвите, тогава има надежда!"

Оттогава досега Джони ясно повтаря, че не случайно Месиански евреин го е завел при Христос.

Това е повече, информация относно Джони Ноер. А свидетелства за чудесата Божии в живота му и как започна служението му, в което е днес, като пророк сред нациите, са описани в материала в новия 57-ми брой на списание "Божия любов".

Абонирайте се, и ще научите повече! 6 лв само.

Единична цена на книгата 5 лв;

Иво Фердинандов

тел. 0888 02 77 01;

skype: ivo.petrov19.

E-mail: ivo.petrov19@gmail.com