ЧУДНОТО ЦВЕТЕ Архимандрид Серафим Алексиев

Смъртта

Дерек Принс

Скъпи приятелю,

Потръпва ли нещо у теб при споменаване на думата смърт? Дали първата ти реакция е да спреш да четеш? Ако е така, това е сигурен признак, че точно ти имаш нужда да отвориш сърцето си за това послание. В съвременната ни култура битува един нерекламиран стремеж да се премахва от понятието за смърт всичко, което би могло да бъде неприятно или болезнено. Вече не говорим за гробище, а за ,,мемориален парк." А когато тялото на някой мъртвец се излага на показ преди погребението се прави всичко възможно, за да се заличат измененията, причинени от смъртта.

отличава християнската вяра от всички други религии и философии, е, че тя има категоричен, доказан отговор на смъртта. Когато съвременната медицина се сблъска с физически проблем, тя започва да търси три неща: диагноза, прогноза и лекарство. Диагнозата разкрива причината; прогнозата предсказва хода на болестта; а лекарството, естествено, е отговорът за болестта. Когато се изправим пред темата за смъртта, Библията ни предлага и трите. Диагнозата е заявена съвсем просто в Писанието: Така както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта се разпространи във всички хора, защото всички съгрешиха. Римляни 5:12 И така, смъртта дойде чрез греха. Ако не бе имало грях, нямаше да има и смърт. Но понеже всички хора съгрешиха, смъртта дойде до всичките човеци. В прогнозата си Библията показва, че смъртта идва на три последователни етапа. Първият е духовна смърт. Бог каза на Адам, когато го предупреждаваше за дървото на познаване на доброто и злото: А от дървото на познаване на доброто и злото да не ядеш, защото в деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш, Битие 2:17.

Смъртта идва чрез греха

Все пак вярвам, че е важно да не забравяме този елементарен, обективен и неизменен факт: смъртта е реална и неприятна. Тя е болезнена и жестока. Всеки възглед за живота, който не приема този факт, е измамлив и нереалистичен. Всяка философия или религия, в която липсва изкупителен отговор за суровата действителност на смъртта, е неспособна да задоволи нуждите на човечеството. Онова, което Бог каза на Адам: "в деня, в който ядеш, ще умреш." Според нашето разбиране за смъртта, Адам живя още 900 години. Но в същия ден, в който съгреши, той беше отделен или отчужден от живота с Бога. В този момент той умря духовно. В Ефесяни 2:1 Павел напомня на християните в Ефес за духовното им състояние преди да познаят Христос: И съживи вас, които бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове. Павел не говореше за физическа смърт, а за духовна - отчуждение от Бога. Щом духът на човек бъде отделен от Бога чрез греха, физическият му живот става като батерия, която не може да се презарежда. Той продължава да функционира още малко, но в крайна сметка изключва. Втората фаза е физическата смърт. Именно това е, което всъщност ние наричаме ,,смърт" - отделянето на душата от тялото. Получава се един видим резултат в състоянието на тялото. То започва да се разлага. Но състоянието на душата остава непроменено. Третата фаза е онова, което Библията нарича ,,втората смърт." Това е нещо, което ни е известно единствено чрез откровението на Писанието: Това е втората смърт. И всеки, който не се намери записан в Книгата на Живота, беше хвърлен в огненото езеро. Откровение 20:14-15 Когато изследваме тази картина, виждаме два важни елемента. Първо, тази втора смърт е окончателно, вечно, безвъзвратно пропъждане от присъствието на Бога. От втората смърт няма връщане назад. Второ, тя не е прекъсване на съзнанието, тъй като съзнанието никога не престава. Личността остава в съзнание в този живот и след това. Никога не можем да избягаме от съзнанието си. Лекарството за смъртта е, разбира се, Исус - Този, който дойде да въздаде за нашата смърт в ръката на Сатана. Той направи това, като понесе нашата смърт върху Себе Си и като плати наказанието ни. Така Той ни освободи от страха на смъртта до Божието благоволение. То е пълно примирие и единство.

Една ярка картина, която илюстрира мястото на изкуплението в цялостното послание на евангелието е тази на колелото. В обикновеното колело има три части: външен кръг, спици и главина. В нашата картина външният кръг представлява Божието пълно снабдяване за всяка област на живота ни - духовна, физическа и материална във времето и през вечността. Пълното Божие снабдяване чрез евангелието е като този пълен сферичен кръг на колелото. То покрива всичко. Спиците, които крепят външното колело, са пътищата, по които Бог снабдява. Една спица е прощението, което ни дава мир; друга спица е изцелението, което ни дава здраве; трета е освобождението, което ни дава свобода; а четвърта е освещението, което ни дава святост. Така спиците поддържат външната рамка, която е Божието снабдяване. Главината - самият център - е изкуплението. Спиците се опират на главината. Без нея няма на какво да се крепят. Освен това, чрез главината идва движещата сила, която завърта колелото. Именно от главината на изкуплението зависи всичко останало-чрез нея се снабдява силата за живота на християнина. Евреи 2:9 го обяснява още по-ясно: Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че поради претърпяната смърт е увенчан със слава и чест, за да вкуси, с Божията благодат, смърт за всеки човек.

И така, смъртта дойде чрез греха. Ако не бе имало грях, нямаше да има и смърт.

Йоан 10 глава казва, че Сатана е крадец, който идва, за да открадне. Но Исус казва: Аз " дойдох, за да имат живот и то повече от изобилно." Така Исус ни възвърна нашето наследство. Във връзката ни с Него ние станахме угодни и приемливи за Бога. Осъждението изчезна. Страхът изчезна. Можем да кажем заедно с апостол Йоан: Тъмнината преминава и истинската светлина вече блести" (1 Йоан 2:8). Цялото откровение на Писанието е съсредоточено в изкуплението - жертвената смърт на Исус на кръста и триумфалното Му възкресение. Изкуплението възстановява грешника всеки един. Забележете последната фраза: За да вкуси [Исус], с Божията благодат, смърт за всеки един." Той вкуси нашата смърт; зае нашето място. Онова, което ние заслужавахме, падна върху Него. Това се потвърждава отново и в Исаия 53:6: Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. Думата, която е преведена като беззаконие носи и значението на ,,бунт." Бунтът на цялата човешка раса е обобщен в този израз. Всеки от нас се е отбил в своя си път. Но с увисването на Исус на кръста целият ни бунт беше възложен върху Него. И тогава, докато Той висеше там, върху Него паднаха и всичките зли последствия от нашия бунт: болест, отхвърляне, болка, агония и накрая смърт. Но Той не умря заради Себе Си; Той умря с нашата смърт. Той вкуси смърт вместо нас.

Павел се показва като един от тези надеждни свидетели. Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което приехте и в което стоите, чрез което се и спасявате, ако държите здраво словото, което ви проповядвах - освен ако напразно сте повярвали. Защото първо ви предадох онова, което и приех: че Христос умря за греховете ни според Писанията; че беше погребан и че беше възкресен на третия ден според Писанията. Павел ни представя благовестието, което е проповядвал: благовестието, в което е жизненоважно да повярваме заради спасението. То е съсредоточено преди всичко в личността на Христос. Второ, то е съсредоточено в три велики исторически факта, свързани с Исус Христос: Той умря, беше погребан и възкръсна на третия ден. Запечатай тези факти в сърцето си. Павел казва: ,,Това са фактите, чрез които се спасявате - освен ако не сте напразно повярвали." Павел посочва, че ако в който и да е момент те се отклонят от тези основни факти към някакви религиозни теории, фантазии или субективни преживявания, то тогава ще са повярвали напразно. Същото важи и за нас. Павел предлага две потвърждения за тези исторически факти. Първо, те са засвидетелствани от пророческите Писания на Стария Завет. Второ, те са потвърдени от свидетелството на много и надеждни очевидци.

Главното потвърждение на тези факти са пророческите Писания на Стария Завет. Новият Завет многократно подчертава, че трябва да се изпълнят старозаветните пророчески писания - че нито едно от тях не може да пропадне. Тази тема е вплетена из целия Нов Завет - в живота на Исус и в последвалите действия на Неговите апостоли и на ранната църква.

Лекарството за смъртта е, разбира се, Исус Този, който дойде да въздаде за нашата смърт в ръката на Сатана.

Възкресението не само е било предсказано в Стария Завет, но и самият Исус ясно предрича Своето възкресение, тъй като е бил запознат с Писанията на старозаветните пророци. Вторият източник на потвърждение е свидетелството на множество надеждни свидетели, които са видели Исус и са общували с Него, след като Той възкръсва от мъртвите. И така, разполагаме с трите факта: Христос умря. Той беше погребан. Той възкръсна. Имаме и два източника на потвърждение: пророческите Писания на Стария Завет и свидетелството на множество надеждни очевидци. Позволете да добавя пет допълнителни подробности, свързани с възкресението, които потвърждават неговата достоверност:

Възкресение

Най-великото събитие в цялата история е възкресението на Исус Христос. То е сърцевината на християнското послание. Без възкресението изобщо няма християнско послание. То е съсредоточено изцяло върху смъртта и възкресението на Исус Христос. Благовестието на Исус Христос се състои от три елементарни исторически факта - събития, които на практика са се случили в човешката история и са потвърдени от множество надеждни свидетели. В 1 Коринтяни 15:1-4 Павел

То беше потвърдено от много по-голям брой надеждни свидетели, отколкото са необходими за доказването на някой факт според закона. То предизвика драматична и трайна промяна у тези свидетели, за която няма друго задоволително обяснение. Придържането към това свидетелство струваше на много от тези свидетели живота. От него те не можеха да спечелят нищо материално. То предизвика радикална промяна в курса на историята. Никога повече тя няма да бъде същата и за тази промяна няма друго задоволително обяснение. Възкръсналият Христос е продължил да се открива лично като жив на безброй още милиони хора - включително и на мен. Една нощ през 1941 година, докато служех като войник в британската армия, получих пряко, лично откровение за Исус. То не беше свръх религиозно. Не бях човек, който търси нещо специално, фантастично или извънредно. В психиката ми в онзи момент нямаше нищо необичайно. Но Исус ми се разкри толкова истински и толкова лично, че от онзи ден до сега никога не съм се съмнявал, че Той е жив. Неговата жертва на кръста и последвалото Му възкресение ми осигуриха лекарството за смъртта. То може да направи същото и за теб.

Информационен бюлетин "ДИ ПИ ЕМ" ЕООД; София 1111.