Издава, отпечатва и разпространява Християнски център за хора с увреждания „Благодат брой 2 (52) лято 2015

С няколко думи

Помисли си за това чудесно обещание. Всемогъщият Бог каза: „Аз обичам тези, които Ме обичат и тези, които Ме търсят ревностно, ще Ме намерят“ (Притчи 8:17).И още Бог казва:

„Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с целите си сърца“ (Еремия 29:13, 14). Какъв си ти в духовно отношение? Търсиш ли Господ с цялото си сърце? Тези, които търсят Бога с цяло сърце, няма да бъдат в лишение. Търси Бога, така както Той търси теб – целенасочено, с любов и търпение. Прочети притчата на Исус за изгубената овца, изгубената монета и блудния син (Лука 15:1-31).

Помисли си за тези практични съвети от Словото:

Стефка Стойчева

Библейски личности

Апостол Павел

Иво Фердинандов

Павел, проповедник един от най-важните апостоли на християнството, изиграл решаваща роля в неговото разпространение извън еврейската общност. Св. Павел е най-видният проповедник на християнството в станалите по-късно български земи - Македония и Беломорието, което извършва около средата на първи век от Христа, както апостол Андрей е най-видният проповедник на християнството по Черноморието, което става по същото време.

Единствените източници за живота на Павел са текстове от Новия завет, някои от тях писани след смъртта му. Той е роден в град Тарс в Киликия в еврейско семейство и името, което използва в еврейската общност, е Саул (Савел). В същото време той е римски гражданин по рождение и когато пише на гръцки, използва латинското си име Паулус (Павел).

Павел получава добро образование в школата на Гамалиил в Ерусалим и първоначално участва в гоненията срещу християните. След чудодейно явяване на Христос при Дамаск той става християнин и един от най-ревностните разпространители на християнската вяра. Проповядва в Антиохия, Киликия, Кипър, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наричан от евреите в християнската общност "апостол на езичниците".

Около 67 г. Павел е осъден на смърт и екзекутиран в Рим.

Новият Завет на Библията съдържа 13 послания, написани от апостол Павел, в които той разяснява значението на благовестието, т.е. спасението чрез вяра, както е писано в Рим.1:16: "Защото не се срамувам от благовестието (Христово), понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва - първо за юдеина, а после и за гърка.”

Православната и римокатолическата екзегетика приема авторството на Павел за всички негови послания, а протестантската смята за негови 13.

Ранни години и кръщение

Павел е роден около десетата година първи век, град Тарс в римската провинция Киликия в еврейско семейство. Самият Павел, чието еврейско име е Савел, по-късно се описва като "от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон - фарисеин".[Филип. 3:5] Бащата на Павел е фарисей[Деян. 23:6] и производител на шатри и тенти, като самият Павел по-късно се издържа с този занаят. Не са известни много подробности за семейството на Павел. В Новия завет се споменава за негов "сестриник", Деян. 23:16, а по времето, когато той пише своето "Послание към римляните" изглежда майка му живее в Рим.[Рим. 16:13] Павел е роден като гражданин на Тарс, но има и римско гражданство, рядка привилегия за жителите на провинциите по това време. Източниците не уточняват как семейството му е получило римско гражданство, но според някои съвременни изследователи това може да е станало като отличие за военната служба на баща му или дядо му.

Макар и роден в Тарс, Павел израства в Ерусалим, "при нозете Гамалиилови".[Деян. 22:. Неговият учител Гамалиил е ръководител на Синедриона в Ерусалим и една от най-авторитетните фигури в юдаизма по това време. За разлика от Гамалиил, който заема умерена позиция спрямо първите християни,[Деян. 5:34-39] Павел се включва активно в гоненията срещу тях.[Гал. 1:13 14] [Филип. 3:6].

Около 31 36-та година във възгледите на Павел настъпва рязък обрат и той приема християнството. 4 5][6][7] Новозаветната книга "Деяния на светите апостоли" обяснява това. Покръстване с чудо, станало по време на пътуване на Павел към Дамаск. Там му се явил възкръсналия Исус Христос, който му казал "Савле, Савле, защо ме гониш? ...Аз съм Исус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен", след което Павел загубил зрението си.[Деяния. Деветата глава.

По искане на Господ той отива в Дамаск, където Ананий Дамаски молейки се за него зрението му се възтановява и го кръщава в името на Исус Христос, и той става християнин.

Предполага се, че авторът на "Деяния на апостолите" получава сведенията си за това чудо от самия Павел или от християнската община в Ерусалим или Антиохия.

Начало на свещеническа дейност

Апостол Павел проповядва в Бероя; Сведенията за първите 14 години след покръстването на Павел, които някои изследователи ги наричат "неизвестните години", са оскъдни и включват само отделни подробности, споменати в "Деяния на апостолите" и "Послание към галатяните". Изглежда известно време след покръстването си Павел е принуден да бяга от Дамаск[2Кор. 11:32] и заминава за Арабия, преди да може да се завърне в Дамаск.[Гал. 1:17].

Пътуването му до Арабия не се споменава на друго място в Новия завет и според някои изследователи Павел всъщност е прекарал известно време на планината Синай. Три години по-късно посещава Ерусалим, където прекарва 15 дни при апостол Петър и се среща също с апостол Яков. [Гал. 1:18 19].

В "Деяния на апостолите" се споменава, как вероятно през този период апостол Варнава довежда Павел от Тарс в Антиохия.[Деян. 11:26] По това време Антиохия се превръща във втори център на християнството, след разпръскването на последователите на Христос, последвало убийството на Дякон Стефан, като именно членовете на антиохийската църква първи получават наименованието "християни".

В "Послание към галатяните", Павел, казва, че отново отива в Ерусалим 14 години след кръщението си. [Гал. 2:1 10]. Това пътуване съвпада с гладът в Юдея през 45 46-та година, когато Павел и Варнава носят на ерусалимските християни помощи от църквата в Антиохия.

От 27 книги на Новият Завет, Павел написва 13. Сами преценете, каква огромна е ролята и значението на Апостол Павел в миналото и днес за църквата и всеки Християнин. Той не само е проповядвал, но е и помагал на хората.

Дано днешните пастори, ръководители на различни служения и християни, не само да четем и проповядваме посланията на Апостола, но и да ги живеем. Та да се прослави Бог в нас и ние в Него.