Ще отидат ли добрите хора на Небето?

Ще отидат ли добрите хора на Небето?

Веднъж известният евангелизатор Мууди бил помолен да проповядва вестта за Спасителя Исус Христос в един затвор. Той с радост приел този призив.

Тъй като в затвора нямало параклис, той застанал в края на един дълъг коридор и проповядвал на около 400 затворника, от които обаче никой не се виждал.

Трудна задача. По-късно сам Мууди признава: „Дотогава никога не бях проповядвал на голи стени.“ След като свършил проповедта, той пожелал да види онези, на които благовествал. Как ли са приели посланието му?

Започнал от най-близката килия. Като погледнал през едно малко прозорче, той видял няколко млади мъже да играят карти.

„Как се озовахте тук?“, попитал той. „Е, чужденецо, ние не искаме да си мислите лошо за нас. Един свидетел не каза истината за нас пред съда.

Затова сме тук.“ Пред следващата килия той повторил въпроса си и отговорът гласял: „О, човече, онзи който извърши престъплението изглеждаше като мен. Затова ме затвориха вместо него.“

Така Мууди минал натъжен от килия на килия. Навсякъде чувал, как всеки твърдял, че е невинен. По-късно казал: „Никога през живота си не бях виждал толкова много невинни хора събрани на едно място. Там всеки беше прав, освен съдията, който ги осъдил. Бях много обезсърчен, когато минавах по коридора. Всеки затворник имаше своето си извинение. И дори, ако нямаше, то дяволът му помагаше да намери някакво.“

„Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.“ (Марко 2:17)

Тогава пристигнал до една килия, където се намирал един грешник. Не че всички останали не били грешници, но те не осъзнавали своите грехове. Считали, че са достатъчно добри. В една от последните килии той открил един младеж, който държал главата си с две ръце и плачел.

„Беше като чаша с чиста вода“, отбелязал Мууди, „да намериш някой, който вярва, че е изгубен. Тогава застанах пред него и можех да му разкажа за един разпнат Спасител. Казах му, че Христос дойде да потърси и да спаси погиналото и да прогласи освобождение на пленниците, и да пусне на свобода угнетените.“

В този момент Мууди преживял чудото как един погинал грешник станал дете на Бога, вярващ в Исуса Христа. Но това не се случило преди този мъж да осъзнае, че е грешник пред Бога. Причината, поради която добрите хора никога няма да видят Небето, намираме в думите на Господ Исус: „Не съм дошъл да призова праведните, а грешниците (т.е. тези, които считат себе си за такива.) “

Може би ще кажете: „Лошите хора все пак няма да отидат на Небето.“ Със сигурност е така, но който признае, че е грешник и не може да си помогне сам, на него Исус Христос желае да прости. Той не е един „подобрител“ на добрите.

Само така можете да бъдете спасен. „Кръвта на Исус Христос ни очиства от всеки грях.“ Това е вест, от която се нуждаете и Вие.

Източник: http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/20 ... 8/.1362456

Разбиране и приемане

В книгата на пророк Еремия глава 33 стих 3 се казва: „Извикай към Мене и ще ти отговоря, И ще ти покажа велики и тайни неща, Които не знаеш.” Това показва, че Бог е благоразположен към всички. Готов е да отговори, но ще Го намерят само онези, които Го потърсят с цялото си сърце. (Еремия 29 13). От страна на Бога всичко е дадено, но всеки човек извървява по различен начин и с различно темпо пътя на приближаването си до Бог. Да погледнем в книгата Даниил. Там бяха избрани трима младежи от Израил, но само на Даниил Бог разкри “Велики и тайни неща”. Не защото Бог обичаше Даниил повече от другите. Той обича всичките Си деца еднакво. Нека да проследим развитието. В началото те решиха да не се “осквернят” с ястията на царя. Преобразно може да се каже, че когато човек реши в сърцето си да върви с Бога, той се пази чист от мерзостите на света. След това младежите не се поклониха на “образа”. Това се случва, когато изхвърлим от сърцата си всички идоли и се покланяме единствено на живия Бог. Когато Той е на първо място в живота ни. Дотук младежите вървяха заедно. Така се случва и с много хора. Тръгват заедно във вярата и донякъде вървят така, но понеже сме различни, всеки избира свой начин на общуване с нашия Небесен Отец. И когато извикаме към Него със цялото си сърце и поставим ума си на Негово разположение, Той наистина ни разкрива “Велики и тайни неща” според нивото, на което се намираме в момента и ни прави способни да ги разберем. Както в книгата Даниил, Ангелът казва на Даниил: „Не бой се, Данииле; защото от първия ден откак ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти се послушаха и аз дойдох поради думите ти.”” и сега дойдох да те направя да разбереш що има да стане с людете ти в последните дни; защото видението се отнася до далечни дни.” (Даниил 11 12; 14)

И в Новия завет Бог казва „Лука 11 9:10 - „И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

Защото всеки, който иска получава; който търси намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.” Бог копнее да ни открива тайните на Словото Си и да ни прави способни да го разбираме. Той копнее да сме съпричастни с делата Му. Желанието Му е да промени нашата ценностна система така че тя да стане съобразена с Неговата. Само така ще можем да станем Негов образ и подобие. Тогава ще достигнем до следващото ниво на приемане и покорство. Такъв пример на безусловно покорство имаме в Стария завет. А именно – покорството на Осия, който се покори на Бог и си взе жена блудница. Едва ли това е било по сърцето му, но над всичко той почете Бог и пренебрегна собствената си воля. Така и нашият Господ Исус Христос стана покорен на Бог-Отец. Покорен дори до смърт. Това е етапа на пълното ни сливане с Бог-Отец.

Тогава ще сме напълно умрели за този свят и за нещата от този свят и ще живеем само за Него. Ще сме предали волята и желанията си на Неговото управление и ще бъдем истински синове, защото според Римляни 8 14 Само тези, които са ръководени от Святия Дух, те са истинските синове. Само те ще наследят Божието царство и ще царуват с нашия Небесен Отец.