Изкуството да казваш не
След първите 18 месеца повечето деца вече хо
Изтегляне 233.8 Kb. Pdf просмотр
|
| След първите 18 месеца повечето деца вече хо дят, разбират голяма част от това, което им се казва, и постепенно развиват активна реч. До този момент родителите са имали време да добият представа как во е детето им по отношение на темперамента, самос тоятелността и наченките на характер, като в същото време са научили и нещо повече за себе си като ро дители и хора. Сега те имат възможност да влязат в роля“, а детето - да научи кои са родителите му като хора, а не само като обслужващи обгрижващ пер сонал. Ако родителят не се заяви като лидер, детето ще продължи да очаква постоянно да му се угажда - единственото проявление на обичта, което е познало до момента. Резултатът не закъснява - объркване и у двете страни. Обслужването и обичта не са едно и също нещо и детето се оказва в ситуация, в която не знае какво да прави, освен да изисква още и още от грешното. Родителят също е затруднен, защото затъва в ролята на обслужващ персонали по този начин предава и самия себе си като човек, и отсрещния като партньори любим. Пример затова е обстановката, в която живеят някои деца от заможни семейства. Теса с родителите си само когато на възрастните име удобно, и прекарват останалото време с гледачки и прислуга. Приучават се да общуват само с хора, на които това име работата, а не с пълноценни личности със собствени чувства, нужди и граници. Затова тези деца често са нещастни и самотни и свикват да използват околните. Подобен феномен се наблюдава все по-често в скандинавските страни вследствие на факта, че още от месечна възраст децата прекарват все повече часове в педагогически заведения. В общия случай педагозите вършат работата си много съвестно, но взаимоотношенията им с децата са именно по работа и съответно теса в обслужваща роля. Така децата са лишени от възможността да сена учат да общуват с истински възрастни хора от плът и кръв. В част от заведенията личните граници и нуж дина възрастните са повече или по-малко изместени от различни рамки и правила. Когато родителите започнат да приемат педагозите - именно заради професионализма им - като примери за подражание, границата между институцията и семейството, между родителя и професионалиста, между педагогиката и възпитанието изчезва. В резултатна това децата не получават това, от което всъщност имат нужда - истинска връзка с родителите, при която страните са равнопоставени. Когато родителят почне да копира педагозите в опит да прекарва времето си с детето качествено, това не задоволява нуждата детето да бъде ценна част от по-близки лични взаимоотношения, а необходимостта му от забавление и външна стимулация расте. Единственото противодействие на тази тенденция е родителите да бъдат колкото се може по-неподпра- вени. Това им дава повече пространство да се държат като възрастни, а на децата - възможност да развият усет към границите и нуждите на околните като важна част от социалните си умения. Малките деца постоянно престъпват родителските граници, но причината не е нито липсата на уважение, нито липсата на такт. Макари заети със собствените си нужди и желания, те в същото време следят |