но е да внимаваме това да се отнася само за най-не- отложните нужди и на двете страни. Когато бебето се събуди с плач, родителите трябва да поставят не говата нужда от успокояване и грижа пред своята от сън. Когато е болно, трябва да отложат собствените си планове. Когато пелената е пълна, трябва да пре къснат за малко разговора си, и т.н. Но това не значи,
че трябва да се жертват изцяло ида кажат не на всички свои ценности, чувства и цели. Ако го напра вят, няма как да заемат ролята на лидер, която е една от най-важните предпоставки, за да се чувства детето сигурно и защитено. Когато дундуркаме тримесечно бебе посред нощ, не трябва да изпитваме вина, че ни се спи и ни се иска бебето да се унесе по-бързо. Трябва да можем да съхраним собственото си аз, докато се грижим за нуждите на детето, защото в противен случай ще се окажем в ролята на обслужващ персонал, подчинен изцяло на волята на детето си. Вътрешният гласна родителя трябва да казва Аз избрах да седя тук с теб, докато се успокоиш. Решението е мое, не твое Така детето усеща авторитета на възрастния и съдейства. Ако в рамките на първите месеци родителите не се научат на това, телесно стават жертвана децата си, а това не е от полза нито за едната, нито задругата страна. Лидерството не се състои в това да се разпореж даш с околните, за да получиш това, което искаш, а в умението да представиш ценностите и целите си така убедително, че околните сами да пожелаят да съдействат.
Много често по времена консултации, на които родителите са идвали с децата си, съм ставал свиде
