Очевидно съвсем малките деца не се сблъскват с подобна дилема. Още преди да проговорят, те вече казват не на родителите си и на околните. Извъртат глава, когато имат нужда от пауза в общуването. Зас пиват, щом се почувстват сити - дори когато гърдите на майка им са издути до пръсване. Плюят храната, когато се нахранят, и протестират, когато ги гушкат непознати или когато не им се спи. Точно в този пе риод от живота на семейството възрастните трябва да жертват собствения си комфорти да пренаредят при оритетите си спрямо нуждите на детето. Това несъот ветствие между непринудения начин, по който детето казва не, и родителския дълг да кажеш да води до първите реални конфликти и нерядко изисква серио зен самоконтрол отстрана на възрастните.
Но дори и съвсем малките деца обичат да съ действат. Те се нагаждат и съобразяват, доколкото могат, защото също биха предпочели да казват „да“ на родителите си и на средата, в която са се родили. Единственото условие е да се чувстват сигурни с ро дителите. Именно за да задоволят тази необходимост от сигурност, много съвременни родители казват „да“ и на най-незначителните прищевки на децата си, до- като със същата цел родителите от предните поколе ния са поставяли категорични рамки и граници, на които твърдо са държали, независимо от сърцеразди рателните протести на децата. (Известният педиатър доктор Спок успокоява милозливите майки с обясне нието, че плачът е полезен за развитието набелите дробове). На родителите на деца до около 18 месеца посто янно се налага да казват да на нуждите на децата си и съответно не на някои от своите нужди. Важ
