Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън

Първо, Ангелът е видян облечен с облак – израз, който трябва да напомни за Облака на Славата. И макар Облакът да е изпълнен с безброй ангели (Второзаконие 33:2; Псалм 68:17), има само Един, за Когото може да се каже, че е облечен с него. Сравнете с Псалм 104:1-3:

С блясък и величие си облечен, -

Ти, който се обличаш със светлина като с дреха,

И простираш небето като завеса;

Който устрояваш високите Си обиталища над водите,

Правиш облаците Своя колесница

И вървиш с крилата на вятъра. . . .
Основното сведение за това е, разбира се, фактът, че Бог е наистина “облечен с Облака” в Скинията (сравнете Изход 40:34-38; Левит 16:2). Това не може да бъде казано за никой сътворен ангел. Да си облечен с Облака е да си облечен с целия небесен събор; всъщност, сътворените ангели са тези, които образуват Облака. Исус Христос носи небесното множество (сравнете Битие 28:12; Йона 1:51).

Второ, Ангелът има дъгата върху главата Си. Вече видяхме дъгата в 4:3, около Божия престол; а Езекиил казва за Този, Когото вижда на престола, че имаше “изглед на огън, обиколен със сияние. Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв беше изгледът на обикалящото сияние. Това беше изгледът на подобието на Господната слава” (Езекиил 1:27-28).

Трето, лицето на Ангела е като слънцето. Това съвпада с описанието на Христос в 1:16, и в Матей 17:2, разказа за Христовото преобразяване (сравнете Езекиил 1:4, 7, 27; Деяния 26:13; 2 Коринтяни 4:6). Той е “Слънцето на правдата” (Малахия4:2), “Зората отгоре” (Лука 1:78; сравнете Псалм 84:11; 2 Петрово 1:16-19). Конкретно, образът на слънцето и на зората – както вече отбелязахме с думите ден и светлина – често е използван за да опише Божията слава, сияеща в съд (сравнете Псалм 19:4-6; Езекиил 43:2; Захария 14:7; Малахия 4:1-3; Римляни 13:12); а за “пламтящия огън” на съда Павел говори като за Христовото “лице” и “слава” (2 Солунци 1:7-9).³⁷¹ Това е особенно подходящо тук, тъй като Христос е дошъл да обяви на св. Йоан унищожаването на Ерусалим.

Четвърто, Неговите крака са като огнени стълпове. Това се отнася към някои от най-сложните образи в цялата Библия. Очевидно, изразът трябва да ни напомни за “огнения стълб и облака” – Облака на Славата от Изход (Изход 14:24). Както видяхме, Господ е Този, Който “носи” Облака (Второзаконие 31:15), и Облакът също е отъждествен с Господния Ангел (Изход 32:34; 33:2; Числа 20:16). Изглежда, че двете страни на Облака (димът и огънят) символично представляват Божиите крака. Така, Господ ходи пред хората в Облака (Изход 13:21-22; 14:19, 24; 23:20, 23): Той дойде в Облака и застана пред тях (Изход 33:9-10; Числа 12:5; Агей 2:5). В съгласие с този образ, Невястата описва краката на Младоженеца като “стълпове” (Песен на песните 5:15). Трябва също да отбележим, че двойната природа на стълба, представляващ краката на Господа, беше вградена в архитектурата на Храма (3 Царе 7:15-22; 2 Летописи 3:15-17); така “ковчегът на завета, намиращ се под възцарената Слава, е наречен съответно място на Божиите крака (Исая 60:13).”³⁷² Значението на всичко това и неговата връзка с текста като цяло ще стане ясно по-долу. Но все пак видяхме достатъчно, за да отстраним всяко съмнение, че този обграден от дъга, облечен с Облак Ангел, слизащ от небето, е (или представлява) Господ Исус Христос.

Това ни служи добре като упрек към склонността на повечето проповеди и коментари по тази книга – да изследват любопитно онези неща, които Бог все още не е счел за подходящо да открие. “Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на децата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на този закон” (Второзаконие 29:29). С други думи, “На човека е даден законът, който той трябва да спазва. Казано му е какви са последствията от покорството и непокорството. Повече от това, човек няма нужда да знае.”³⁷⁷ Р. Дж. Ръшдуни пише: “По-често човек е движен от любопитство, отколкото от покорство. . . . За всеки въпрос, който пасторът получава относно подробностите на Божия закон, той обикновено получава няколко, които изразяват повече от необходимото любопитство относно Бога, бъдещия живот и други неща, които са част от ‘скритото, което принадлежи на Бога.’ . . . Като противовес на любопитството и на ровенето в ‘скритото,’ на нас ясно ни е заповядано да се подчиняваме на Божия закон и да признаем, че законът ни дава това познание за бъдещето, което е законно.”³⁷⁸

В последната глава на книгата на св. Йоан се казва: “Не запечатвай думите на пророчеството в тази книга, защото времето е близо” (22:10); посланието на книгата Откровение като цяло е съвременно по естество, отнасящо се за събития, които са щели да се случат всеки момент. Обратно на това, обаче, посланието на Седемте Гръма сочи към далечното бъдеще: На Данаил се казва, “затвори думите и запечатай книгата до края на времето” (Данаил 12:4), по причина на това, че времето на нейното изпълнение не е близо. Съответно, когато на св. Йоан е казано да запечата думите, изговорени от Гръмовете, това е още едно свидетелство, че целта на Откровение не е “футуристична”; пророчеството се отнася за времето на установяването на Новия Завет, и насочва отвъд себе си към “края на времето,” който е бил все още твърде далеч от св. Йоан и неговите читатели. Така научаваме две неща: Първо, книгата Откровение е пророчество за тогавашното време, занимаващо се почти изцяло с изкупително-есхатологичните събития от първи век; второ, събитията от първи век не изчерпват напълно есхатологията. Обратно на теориите на онези тълкуватели, които се определят като “последователни претеристи,” Падането на Ерусалим не представлява Второто Пришествие на Христос, края на света и последното възкресение. Предстоят още неща.³⁷⁹

5-7 Сега св. Йоан ни показва целта на Христос да открие Себе Си по този начин: Ангелът издига Своята дясна ръка към небето (нормалната поза за свидетел в съдебна зала: Битие 14:22; Изход 6:8; Второзаконие 32:40; Езекиил 20:5-6; Данаил 12:7) и се заклева. Някои коментатори приемат този факт като основание да твърдят, че този Ангел не е Христос, очевидно считайки заклеването като нещо под Неговото достойнство и извън Неговия характер. В отговор на това се чудим на последователността на възгледите на тези коментатори относно ученията за Триединството и божествеността на Христос. Защото със сигурност Господ Бог се заклева в цялото Писание (сравнете Битие 22:16; Исая 45:23; Еремия 49:13; Амос 6:8), и всъщност нашето спасение се основава върху Христовата верност към Неговата заветна клетва, основата на увереността и надеждата на християнина (Евреи 6:13-20).

Трябва внимателно да отбележим, че Христос е представен тук в положението на свидетел, както св. Йоан вече ни уведомява два пъти (1:5; 3:14). Това е моментът, в който се събират различните подробности на видението. Отбелязахме част от значимостта на Неговите крака, появяващи се като стълпове от огън (ст. 1), и това трябва да се развие още. Защото на първо място стълповете се използват в библейския символизъм и ритуал като свидетели (сравнете Битие 31:45, 52; Второзаконие 27:1-8; Исус Навин 8:30-35; 22:26-28, 34; 24:26-27). Подобно, двете каменни плочи, съдържащи Десетте Заповеди, служеха като свидетели (Второзаконие 31:26), юридически документи за свидетелство на заветните постановления. Така законът е наречен Свидетелството (Изход 16:34; 25:16, 21-22; 32:15; 34:29; Левит 16:13; 24:3; Числа 1:50, 53; 4:5; Исус Навин 4:16; 4 Царе 11:12).³⁸⁰ Когато Бог стоеше в двойния стълп на облака/огъня пред Израел при “шатъра на свидетелството” (Числа 9:15; 10:11), той определяше Себе Си като Свидетеля на Завета (сравнете 1 Царе 12:5; Еремия 29:23; 42:5; Михей 1:2; Малахия 2:14).

Ангелът-Свидетел се заклева, че няма да има вече отлагане,³⁸¹ но в дните на седмия ангел, когато той ще затръби, тогава ще се изпълни Божията тайна. Думата Тайна не означава нещо “тайнствено” в нашия съвременен смисъл, а по-скоро “нещо, скрито преди, а сега открито.”³⁸² Това е откровение: знание, което Бог преди е възпирал, но сега “чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци” (Ефесяни 3:5), тайна, “която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии” (Колосяни 1:26). Тази “Тайна” е главна част от посланията към Ефесяните и Колосяните: единството на вярващи юдеи и езичници в една Църква, без разделение; “че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло; и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието” (Ефесяни 3:6). Езичниците, които бяха странници и чужденци спрямо общността на Израел и спрямо заветните обещания, сега чрез делото на Христос са истински синове на Авраам, наследници на Завета, на равноправно и еднакво положение с вярващите юдеи (Ефесяни 2:11-22; Галатяни 3). Те образуват един “нов човек,” Църквата, Тялото на Христос, в един Нов Завет. И това заветно Царство, изпълнението на старозаветните пророчества, ще има пълно господство: Всички народи ще се стекат към хълма Господен, когато световните царства станат Царство на Христос (11:15). Божията Тайна, универсализирането на Божието царство, ще бъде изпълнена – както е благовестил³⁸³ на Неговите слуги, пророците. Тайната е просто откровението на посланието на Благовестието.

Ето защо Ангелът стои като свидетел върху Морето и върху Земята (сравнете ст. 2), факт, който за подчертаване е повторен в стих 5. Ангелът полага клетва, докато краката Му като стълпове са стъпили върху Израел и върху народите, обявявайки Новия Завет, който ще съедини двете в нов народ в Христос. Нещо повече, Той се заклева в името на Създателя: в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него (сравнете Изход 20:11; Псалм 146:6; Неемия 9:6). Ангелът се заклева по този начин, защото Той стои като божествен Свидетел на Новото Създание. Подробностите в текста ни напомнят за две други събития на “Ново Създание”: завета с Ной (дъгата) и завета на Синай (огнения стълп). И двете напомнят как “в началото Духът обгръщаше създанието като божествен свидетел на Завета на Сътворението, като белег, че създанието съществува под егидата на неговата заветна власт. Това е основата за по-късната употреба на дъгата като символ на Божия завет със земята.”³⁸⁴ “При ратификацията на стария завет на Синай, тази форма на теофанията като облак-стълп представяше Бога стоящ като свидетел за Своя завет с Израел. Още веднъж при ратификацията на новия завет при Петдесятница, Бог Дух, явяващ се в явления, които трябва да се виждат като новозаветната версия на Славата-огън, беше този, който даде потвърдителното божествено свидетелство.”³⁸⁵

Така, видяхме няколко библейски идеи, съединяващи се заедно на това място, за да формират постоянен модел: завет, клетва, сътворение, свидетелство и свидетел. Духът, явяващ се като първоначалния облачен стълп от огън, присъствуваше в първоначалното сътворение, и след това при по-късните събития на пре-сътворение в историята на изкуплението: Потопът, Изход, издигането на Скинията и на Храма, и Деня на Петдесятница. Идването на Духа на Петдесятница беше пророчески описано от Йоил с думите за Облака на Славата: “И ще покажа чудеса на небето и на земята, кръв, огън и стълпове от дим” (Йоил 2:30); а апостол Петър, цитирайки думите на Йоил, обявява, че събитието на Петдесятница беше изпълнението на това древно пророчество (Деяния 2:16-21).³⁸⁶

Така различните събития на сътворение се тълкуват и пре-тълкуват едно друго. Това, че заветите са направени според сътворението, ги показва като повторни сътворения във времето, които сочат към окончателното Ново Създание в Христос (2 Коринтяни 5:17; Ефесяни 4:24). А това, че сведенията за сътворението използват заветен език и обстановка (свидетел-стълп, клетва и свидетелство), показва, че сътворението е завет (т.е. ако заветите са повторни сътворения, тогава Сътворението е заветно).³⁸⁷

Друг общ мотив на сътворението и на завета е съботната форма, по която са построени и двете.³⁸⁸ Както отбелязахме преди, цялата книга Откровение е построена в седмици, откривайки своето естество като запис на процес на сключване на завет; и тук виждаме “Божията тайна” обявена като изпълнена с прозвучаването на Седмата Тръба. Съботата “е ден на божествено действие, изразяващо божествен съд с изпълването на нощта от светлината на теофанната слава, тя е ден на създаването на небето и земята и на завършванета на храм на Бога, направен по подобие на Славата, тя е ден на откровението на върховната слава на заветния Господ. Взети заедно, седемте дни са пълнотата на времето на сътворението, седмократната пълнота на Господния ден. В изкупителното пре-сътворение, денят на Господа, в който старото преминава и всичко се създава наново, отново е пълнота на време, в която, както Павел заявява, цялата Божия тайна най-после намира есхатологично изпълнение” (вижте Галатяни 4:4; Ефесяни 1:9-10; сравнете Матей 13:11-17; Марк 1:15; Колосяни 1:15-20; Откровение 10:7).³⁸⁹

Така Откровение 10 служи за да ни въведе в първата голяма кулминация на пророчеството: обявяването на разрушаването на Ерусалим. И чрез своята употреба от многопластови библейски образи то обявява падането на Ерусалим за неизбежна част от голямото и окончателно събитие на сключване на Завета. Затръбяването на седмия ангел ще бъде неопровержимо знамение, че обещаното Ново Създание, Новият Завет, е завършен факт. Великата Божия Тайна – завършването и изпълването на Неговия нов и окончателен Храм – ще бъде открита на света (11:15-19).

Трябва да е ясно, че това е имал предвид св. Йоан, и от това, което вече видяхме, защото голяма част от действието в тази книга се извършва или произтича от вътрешното светилище. Още повече, онези, които се покланят при олтара на тамяна в Святото Място, са свещеници (Изход 28:43; 29:44): Св. Йоан ни е казал, че ние сме царство от свещеници (1:6; 5:10; сравнете Матей 27:51; Евреи 10:19-20), и ни е показал Божиите хора принасящи своите молитви при олтара на тамяна (5:8; 6:9-10; 8:3-4).

Св. Йоан трябва да измери вътрешния двор, Църквата, но трябва да остави двора, който е извън Храма, и конкретно му е заповядано: Не го измервай. Измерването е символично действие използвано в Писанието да “разграничи святото от светското” и така да покаже божествената закрила от унищожение (вижте Езекиил 22:26; 40-43; Захария 2:1-5; сравнете Еремия 10:16; 51:19; Откровение 21:15-16). “В цялото Писание свещениците са онези, които измерват размерите на Божия храм, като най-очевидният пример е човекът с мерилото от Езекиил 40ff. Такова измерване, както даването на свидетелство, съдържа виждане, и е предпоставка за съд, както видяхме тези неща в Божиите заветни действия в Битие 1. Свещеническата характеристика на измерването и свидетелствуването може да се види в това, че то е свързано с пазенето, защото поставя и утвърждава граници и дава свидетелство дали тези граници са спазвани. Можем да кажем, че царската функция е свързана със запълването, а свещеническата с разделянето, първата с подобряването, а втората с ревността, благоприличието и закрилата.”³⁹⁷

Между Шестия и Седмия Печат, 144 000 светии от Истинкия Израел са защитени от идващия съд (7:1-8). Това действие тук съответствува на измерването на вътрешния двор от св. Йоан между Шестата и Седмата Тръби, защитавайки сега Истинския Храм от изливането на Божия гняв. Външният двор (“дворът на езичниците”) съответно представлява отстъпилия Израел (сравнете Исая 1:12), който ще бъде отсечен от верния Заветен народ, Божието обиталище. На св. Йоан, като упълномощено свещеник на Новия Завет, е заповядано да остави (отлъчи) невярващите. Този глагол (ekballō) е използван общо в Евангелията за изгонване на зли духове (сравнете Марк 1:34, 39; 3:15; 6:13); той също се използва, когато Христос изгонва среброменителите от Храма (Матей 21:12; Марк 11:15; Йоан 2:15). Исус предупреди, че невярващият Израел ще бъде напълно изхвърлен от Църквата, докато вярващите езичници ще се съберат в Царството и ще получат благословенията, обещани на Потомството на Авраам:

А Той в отговор ви каже: “Не ви зная откъде сте.”

Тогава ще почнете да казвате: “Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал.”

А Той ще рече: “Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.”

Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак и Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън [ekballō].” И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство. (Лука 13:24-29; сравнете Матей 8:11-12)
Невярващият Израел е изключен от защитното измерване, защото е бил даден на народите, и те ще тъпчат с крака святия град за четиридесет и два месеца (виж Лука 21:24). Бог гарантира Своята защита на Църквата, но Ерусалим е бил предаден за разрушение. Четиридесет и два месеца (които са равни на 1260 дни и три години и половина) са взети от Данаил 7:25, където символизират ограничен период, през който нечестивите тържествуват; той също говори за време на гняв и съд поради отстъпничество, напомняне за трите години и половина суша между първата поява на Илия и поражението на Ваал при хълма Кармил (3 Царе 17-18; сравнете Яков 5:17). Докато седем се използва, за да представи цялостност и завършеност, три и половина изглежда като строшена седмица: скръб, смърт и разрушение (сравнете Данаил 9:24; 12:7; Откровение 12:6, 14; 13:5). Периодите от време, споменати в раздела с Тръбите, са подредени обратно паралелно, още един признак за тяхната символична същност:

А. 11:2 – четиридесет и два месеца

Б. 11:3 – хиляда двеста и шестдесет дни

В. 11:9 – три дни и половина

В. 11:11 – три дни и половина

Б. 12:6 – хиляда двеста и шестдесет дни

А. 13:5 – четиридесет и два месеца

Този вид образност се използва в цялата Библия.³⁹⁸ В своето Евангелие св. Матей отделя място, за да привлече нашето внимание към числото четиридесет и две, подреждайки така своя списък от предци на Христос, че да се получи именно това число: “И така, всичките родове от Авраам до Давид са четиринадесет; от Давид до преселението във Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христос, четиринадесет рода” (Матей 1:17)³⁹⁹ – общо четиридесет и две, числото на очакването от обещанието до изпълнението, от робството до изкуплението. Но сега в Откровение, времето се съкращава: Църквата няма нужда да чака четиридесет и две поколения, а само четиридесет и два месеца. Така посланието на тези стихове е, че Църквата ще бъде спасена през идващата Голяма Скръб, по време на която Ерусалим ще бъде унищожен от нашествие на езичници. Краят на този период ще означава пълното установяване на Царството. Така текстът съответствува на Елеонската беседа (Матей 24; Марк 13; Лука 21), където Исус пророкува разрушаването на Ерусалим, изпълнено в Римското нашествие през 70 г. от Хр.⁴⁰⁰

Двамата Свидетели са определени като двете маслинени дървета и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята. В този момент образите стават много по-сложни. Св. Йоан се връща отново към пророчеството на Захария за светилника (Захария 4:1-5; сравнете Откровение 1:4, 13, 20; 4:5). Седемте светила на светилника са свързани с двете маслинови дървета (сравнете Псалм 52:8; Еремия 11:16), от които тече непрекъснатият поток от масло, символизиращ изпълващото и даващо сила дело на Святия Дух във водачите на Неговия заветен народ. Значението на символа се обобщава в Захария 4:6: “Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на Силите.” Същият текст в Захария също говори за двама Свидетели, двама синове на маслото (“помазани”), които водят Божия народ: Исус свещеникът и Зоровавел царят (Захария 3-4; сравнете Ездра 3, 5-6; Агей 1-2). Накратко, Захария ни казва за съвкупност от маслинено дърво/светилник, представляваща служителите на завета: два Свидетелски образа, царският дом и на свещеничеството. Книгата Откровение свободно свързва всичко това, говорейки за два светещи светилника, които са двете маслинови дървета, които са също двамата Свидетели, цар и свещеник – всички представляващи вдъхновеното от Духа пророческо свидетелство на Царството от свещеници (Изход 19:6). (Както видяхме, главна част от посланието на св. Йоан е, че новозаветната Църква напълно наследява обещанията като истинско Царство на свещеници, царското свещенство, в което “всички Господни хора са пророци.”) Че тези Свидетели са членове на Стария Завет, а не на Новия, се показва, освен останалите признаци, от вретището – облеклото, характерно за старозаветното лишение, а не за новозаветната пълнота.

Разширявайки образите, св. Йоан казва, че Свидетелите имат властта да затворят небето, за да не вали дъжд по време на тяхното пророкуване, т.е., за хиляда двеста и шестдесет дни (три и половина години) – същото времетраене на сушата, причинена от Илия в 3 Царе 17 (вижте Лука 4:25; Яков 5:17). Като Мойсей (Изход 7-13), Свидетелите имат властта над водите, да ги превръщат в кръв, и да поразяват земята със всякакво бедствие колкото често те пожелаят.

И двата пророчески образа сочат отвъд себе си към Великия Пророк, Исус Христос. Последното послание на Стария Завет ги споменава заедно в пророчеството за идването на Христос: “Помнете закона на слугата Ми Мойсей. . . . Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия. . . .” (Малахия 4:4-5). Малахия продължава, за да каже, че служението на Илия ще се повтори в дните на Йоан Кръстител (Малахия 4:5-6; сравнете Матей 11:14; 17:10-13; Лука 1:15-17). Но Йоан, като Илия, беше само Предвестник, приготвящ пътя за Този, Който идеше след него, Първородния, който имаше двоен – всъщност безмерен – дял от Духа (сравнете Второзаконие 21:17; 4 Царе 2:9; Йоан 3:27-34). И като при Мойсей, след Йоан следваше “Исус Навиев,” Исус Победителят, който щеше да заведе заветния народ в тяхното обещано наследство. Следователно, двамата Свидетели обобщават всички свидетели на Стария Завет, завършили в свидетелството на Йоан.

7 Сега сцената се сменя: Свидетелите са – както изглежда – победени и смазани. Когато те завършват своето свидетелствуване, Звярът, който идва от Бездната, ще воюва срещу тях, ще ги победи и ще ги убие. Това е първото споменаване на Звяра в тази книга, но св. Йоан определено очаква от своите читатели да разберат за какво говори. Наистина, темата за Звяра е позната в библейската история. В началото ни се казва как Адам и Ева отказаха да станат “богове” чрез покорство към Бога,⁴⁰² и вместо това потърсиха автономен и върховен начин да станат богове. Като се покориха на един звяр (Змията), те самите станаха “зверове” вместо богове, с белега на бунта на Звяра, изобразен на челата им (Битие 3:19); дори при изкуплението те останаха облечени в кожите на зверове (Битие 3:21).⁴⁰³ По-късна картина на Падението е показана в падението на Навуходоносор, който беше като Адам, “цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава” (Данаил 2:37). Но заради гордост, заради търсенето на автономна божественост, той беше осъден: “Той беше изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса догдето космите му пораснаха като на орли, и ноктите му като на птици” (Данаил 4:33). Бунтът на човека срещу Бога също се изразява чрез бунта на животните срещу човека; така нечестивите гонители на Христос при разпъването са наречени “кучета” и “васански бикове,” и са оприличени с “грабещ и ревящ лъв” (Псалм 22:12-13, 16).

Друг израз на “зверството” на бунта се съдържа в старозаветните жертвени/диетични изисквания срещу “нечистите” животни, както отбелязва Джеймс Джордан: “Всички нечисти животни приличат на змията по три начина. Те ядат ‘пръст’ (гниеща мърша, тор, отпадъци). Те се движат докосвайки ‘пръстта’ (пълзят по корем, плътта по краката им допира земята, без люспи, които да пазят кожата от допир с водната среда). Те се бунтуват срещу човешкото господство, като убиват хора и други зверове. В символизма на Стария Завет такива сатанински зверове представляват сатанинските народи (Левит 20:22-26), защото животните ‘изобразяват’ хора.⁴⁰⁴ Да се ядат сатанински животни в Стария Завет е било да се ‘яде’ сатанински начин на живот, да се ‘яде’ смърт и бунт.”⁴⁰⁵

Затова врагът на Бога и на Църквата винаги е Звяр, в различните му исторически проявления. Пророците често говорят за езическите държави като ужасяващи зверове, които воюват срещу Заветния народ (Псалм 87:4; 89:10; Исая 51:9; Данаил 7:3-8, 16-25). Всичко това ще бъде събрано заедно в Йоановото описание на Рим и отстъпилия Израел в Откровение 13. Но трябва да помним, че тези гонители са само непосредствени проявления на вековния враг на Църквата – Змея, който официално бива представен в 12:3,⁴⁰⁶ но който е добре познат на всеки библейско грамотен човек сред читателите на св. Йоан. Християните вече са знаели истинското лице на Звяра, който се надига от Бездната. Това е Левиатан, Змеят и старовременната Змия, която многократно излиза от своя затвор в морето, за да мъчи Божия народ. Бездната, тъмните, бушуващи Дълбини, е мястото, където Сатана и неговите зли духове са държани затворени, освен при временни пускания, за да мъчат хората, когато те отстъпват от вярата.⁴⁰⁷ (Забележете, легионът зли духове в демонично обладания герасинец молеше да остане извън Бездната; с божествена заблуда, Исус ги изпрати в стадо свине, и свинете се втурнаха право към морето: Лука 8:31-33). Гонението на Заветния народ никога не е било само “политически” спор, независимо по какъв начин се опитват нечестивите държави да украсят своите нечестиви действия. То винаги започва от дълбините на ада.

През цялата история на изкуплението Звярът воюва против Църквата, конкретно против нейните пророчески свидетели. Върховният пример в старозаветния период е войната на Ирод срещу Йоан Предвестника, когото той победи и уби (Марк 6:14-29); и кулминацията на тази война срещу пророците беше убийството на Христос, окончателния Пророк, на Когото всички останали пророци бяха образи, и Чието свидетелство те носеха. Христос беше разпнат от съюза на римските и юдейските власти, и това съдружничество в гонението продължи през цялата история на ранната Църква (вижте Деяния 17:5-8; 1 Солунци 2:14-17).⁴⁰⁸

При смъртта на Свидетелите, техният глас на осъждение замлъква; и сега онези от хората и племената и езиците и народите считат самата Църква за мъртва, открито показвайки своята ненавист към Божиите хора, чиито мъртви тела лежат непогребани по улицата, под очевидно проклятие, защото те няма да позволят техните тела да се положат в гроб (сравнете 3 Царе 13:20-22; Ереия 8:1-2; 14:16; 16:3-4). Желанието за влизане в Обещаната Земя при смъртта беше главна грижа на верните Свидетели от Стария Завет, като залог за тяхното бъдещо възкресение (Битие 23; 47:29-31; 49:28-33; 50:1-14, 24-26; Изход 13:19; Исус Навин 24:32; 1 Царе 31:7-13; Деяния 7:15-16; Евреи 11:22). Угнетяването на Царството от свещеници от страна на езичници често се изразява със следните думи:

Оскверниха светия Твой храм,

Обърнаха Ерусалим на развалини,

Мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици,

Месата на светиите Ти на земните зверове,

Проляха кръвта им като вода около Ерусалим;

Св. Йоан очертава тук важно съответствие, което не трябва да бъде пропускано, защото е близо до същността на значението на текста. Възнасянето на Свидетелите е описано със същите думи като възнасянето на самия св. Йоан:

По явно символични, библейско-теологични причини, св. Йоан ни казва, че седем хиляди души са били убити при земетресението. В крайна сметка разтърсването на Земята и на Небето, донесено от Новия Завет, убива много повече от седем хиляди. Но числото представлява точно обратната ситуация на тази в дните на Илия. В 3 Царе 19:18 Бог каза на Илия, че 7000 в Израел са останали верни на завета. Дори тогава това най-вероятно е било символично число, показващо съвършенство (седем) умножено по много (хиляда). С други думи, Илия не трябва да бъде обезсърчен, защото не е сам. Божиите праведни избрани са многобройни, и целият им брой е налице и е преброен. От друга страна, обаче, те са малцинство. Но сега, при Новия Завет, положението е обратното. Илиевците от последните дни, верните свидетели в Църквата, не трябва да бъдат разтревожени, когато нещата изглеждат сякаш Бог унищожава целия Израел, а верните са твърде малко. Защото този път отстъпниците, поклонниците на Ваал са тези, които са “седем хиляди в Израел.” Нещата са обърнати. В Стария Завет съществуваха само “7000” верни; в Новия Завет само “7000” са нечестиви. Те биват унищожени, а останалите – преобладаващото мнозинство – се обръщат и са спасени: Останалите бяха ужасени и отдадоха слава на небесния Бог – библейският език за обръщане и вяра (сравнете Исус Навин 7:19; Исая 26:9; 42:12; Еремия 13:16; Матей 5:16; Лука 17:15-19; 18:43; 1 Петрово 2:12; Откровение 14:7; 15:4; 16:9; 19:7; 21:24). Посоката в новозаветната епоха е осъждение към спасение.

Св. Йоан завършва раздела на Шестата Тръба с тези думи: Второто Горко премина; ето, иде скоро третото Горко. Св. Йоан не ни казва точно кога пристига Третото Горко. Тъй като Първото и Второто Горко се отнасяха за предупрежденията, които Израел получи в цялостната демонична атака върху Земята (9:1-12) и при първото Римско нашествие на Цестий (9:13-21), възможно е Третото Горко да се приеме за Падането на самия Ерусалим; шест Горко (в три двойки) са изброени в бърза последователност в 18:10, 16, 19. Обаче, повече в съответствие на литературната постройка на св. Йоан е да се вижда Третото Горко като следствие от Седмата Тръба (точно както Първото и Второто горко отговарят на Петата и Шестата Тръба: сравнете 8:13; 9:12); Горкото се обявява в 12:12, след поражението на Змея от Михаил, и продължава до края на Глава 14, показвайки “големия гняв” на Змея през неговото “кратко време” на надмощие.
Седмата тръба (11:15-19)
15 И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха:

Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.

Кик продължава: “Апостол Павел заявява в единадесетата глава на Римляните, че падането на юдеите беше благословение за останалия свят. Той говори за него като обогатяване на езичниците и примирение на света. Бедствието на Ерусалим наистина даде начало на започването на ново и световно царство, отбелязвайки пълното отделяне на християнската Църква от легалистичния юдаизъм. Цялата система на поклонение, толкова близо свързвана с Ерусалим и с Храма, получи, така да се каже, смъртоносен удар от самия Бог. Бог вече приключи със Стария Завет, направен при Синай: вече напълно е валиден белегът на Новия Завет.”⁴¹³

Така Божието царство, “Петото Царство” пророкувано в Данаил 2, става световно, както пее небесното хваление: Световното царство стана Царство на нашия Господ, и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове. Пълното разграничение на християнството от юдаизма означава, че сега то е световна религия. Царството на Христос сега започва процес на обхващане и завземане на всички царства на света. Земята ще бъде новородена. Това става ясно при падането на Ерусалим, знамението, че Христос наистина се е възнесъл към Своя небесен престол и сега управлява народите, изливайки гняв и скърби върху Своите врагове по молба на Неговата молеща се Църква. Римските войски, които унищожиха Ерусалим, избивайки и поробвайки неговите обитатели, бяха Неговите войски (Данаил 9:26), изпълняващи Неговото слово (Второзаконие 28:49-68).

Според библейския календар, “седмата тръба” тръби на първи Тишри, първия ден от седмия месец в литургичната година, и в първия месец от гражданската година: Рош Хашанах, Денят на Тръбите. Ърнест Мартин посочва редица интересни страни на Деня на Тръбите, които пряко се отнасят за значението на Седмата Тръба в Откровение: “Преди периода на Изхода по времето на Мойсей, това е бил денят, в който очевидно е започвала библейската година. Също изглежда, че това е бил денят, когато много хора са ставали с една година по-големи – независимо в кой месец на годината са били действително родени. Забележете, патриархът Ной стана на 601 години ‘в първия месец [Тишри], първия ден на месеца [по-късно наречен Денят на Тръбите]’ (Битие 8:13). Това беше същият ден, когато ‘Ной отвори капака на ковчега, и ето, и видя лицето на земята беше сухо’ (ст. 13). Това не е бил само официалният рожден ден на Ной, това е станало и нов рожден ден за земята. . . . Дори първият ден на сътворението, споменат в Битие 1 :1-5, може да се счита за същия този ден. . . . Тъй като очевидно с есента са започвали всички библейски години преди Изхода, и тъй като плодът е бил на дърветата готов за Адам и Ева да го ядат (Битие 1:29; 2:9, 16-18), това предполага, че . . . първият ден на сътворението, споменат в Битие, е бил също първият ден на Тишри (поне Мойсей без съмнение е възнамерявал да създаде това впечатление). Това означава, че не само раждането на новата земя в дните на Ной е това, което по-късно става Деня на Тръбите, но това също е бил денят, в който започва първоначалното сътворение на земята.”

”. . . . Преобладаващото мнозинство от юдейските водачи (което все още е ръководело службите в синагогите) е считало, че Денят на Тръбите е възпоменателен ден, който отбелязва началото на света. Преобладавало е официалното мнение, че първият ден на Тишри е първият ден от Битие 1:1-5. Той ‘започва да бъде смятан за рожден ден на света’ (M’Clintock & Strong, Cyclopaedia, vol. X, p. 568). Той е бил дори повече от годишнина на физическото сътворение. ‘Юдаизмът счита Деня на Новата година не само като годишнина от сътворението, но – по-важно – като негово обновление. Това е когато светът се възражда’ (Theodor H. Gaster, Festivals of the Jewish Year, p. 109). . . .”

“Всеки от юдейските месеци е бил официално започван с надуване на тръби (Числа 10:10). Тъй като празничната година (в която се празнуват всички Мойсееви празници) е била дълга седем месеца, последният месец (Тишри) е бил последният месец за започване чрез тръби. Това е една от причините денят да бъде наречен ‘Ден на тръбите.’ ‘Последната тръба’ в поредицата вече е била прогласена на този ден – следователно, това е бил последният ден на тръбите (Левит 23:24; Числа 29:1).”

“Точно това е бил денят, който много от древните царе и управници на Юдея са отчитали за първи ден на своето управление. . . . Дори, било е обичай последната церемония при коронясването на царете да бъде свирене с тръби. За Соломон: ‘Засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон’ (3 Царе 1:34). За Ииуй: ‘И засвириха с тръба и рекоха: Ииуй се възцари’ (4 Царе 9:13). При коронясването на Йоас: ‘Всичките люде от страната се радваха и свиреха с тръбите’ (4 Царе 11:14).”⁴¹⁴

Гулдър обобщава значението на Рош Хашанах: “Нова Година е юдейският еквивалент на християнското Пришествие: тя съчетава радостта при мисълта за окончателното идване на Божието царуване с покаяние при мисълта за съда, който това царуване ще доведе. Тя се отбелязва чрез надуване на Шофар (Левит 23:24), за да обяви деня (kēryxate, Йоил 2:15); и чрез три определени благословения, Малкиот, Зикронот и Шофарот. Всеки един от тях обхваща десет стиха от Писанието: първият за царуването на Бога, с очакване за Неговото пълно царуване (например Захария 14:9); вторият за Божието спомняне на човешките дела, за да ги съди или възнагради, и неговото спомняне на Неговия завет; третият за свиренето на Шофар, от Синай до последната тръба, която ще събере разпръснатите в Ерусалим.”⁴¹⁵

Всичко това естествено би дошло в ума на св. Йоан и на неговите читатели от първи век при споменаването на великата Седма Тръба. Сега той добавя ново измерение към символизма, като показва християнското значение на Рош Хашанах, към което той винаги е сочел: Денят на Тръбите е Началото на Новия Свят, Новото Създание, денят на коронацията на Царя на царете, когато Той е възцарен като върховен Съдия над целия свят. Всъщност, както ще видим в Глава 12, св. Йоан смята Тишри 1 – теологично, ако не “действително” – за рожден ден на Исус Христос. Засега, обаче, той го представя като Рожден Ден на Новото Създание, плода на Възкресението и Възнасянето на Христос и Неговите светии.

16-18 Към хоровото обявяване на световното Господство на Христос и на световното тържество на Неговото царство се присъединяват двадесет и четирите старци, които седят на своите престоли пред Бога. (Забележете архитектурното сведение: Характерната поза на учителя/управника в Новия Завет е седенето на престол; Исус стана да чете от Писанието и седна да поучава, Лука 4:16, 20). Тези старци паднаха върху своите лица и се поклониха на Бога, казвайки: Благодарим Ти, Господи Всемогъщи. Глаголът, с който е изразено благодарим е eucharisteō, използван в цялата християнска история за Причастието с Господното Тяло и Кръв: Господната вечеря. Това понятие придобива своето техническо значение много рано (сравнете Дидахия 9-10), основано върху неговото използване в новозаветните разкази за Господната Вечеря (Матей 26:26-27; Марк 14:22-23; Лука 22:17, 19; 1 Коринтяни 11:24). Трябва наистина да сме слепи, за да не я видим тук. Защото св. Йоан ни показва, че моделът на Божието изкупително действие в историята е същият като този, който се изпълнява на всеки Господен ден: Църквата, умряла и възкръснала в Христос (ст. 7-11), се възнася сред космически съд в небесата по божествена заповед (ст. 12-14). Заобиколени от небесно множество пеещо хваления (ст. 15), Старците падат пред Божието величие, прогласявайки: Eucharistoumen! Благодарим! (ст. 16-17).

Старците продължават службата с изповед на вяра, хвалейки Господа за въвеждането на Неговото Царство: Взел си голямата Си сила и царуваш. Именно Христос Господ подбуди народите от Римската империя да воюват срещу Израел, защото Израел преследва и убива Неговите светии. Така народите се разгневиха, и Твоят гняв дойде, и отстъпническият, гонителски Ерусалим понася яростта и на двете; и дойде времето мъртвите да бъдат отмъстени, и времето да им се даде наградата на Твоите слуги, пророците, и на светиите, и на тези, които се боят от Твоето име, малки и големи. Това е просто повторение на думите на Христос към Ерусалим при Неговата последна открита беседа: “За да дойде върху вас всичката праведна кръв, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара. Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение” (Матей 23:35-36). Божиите слуги, пророците (тъждествени понятия в Откровение: вижте 1:1; 10:7; 16:6; 18:24; 19:2, 10; сравнете Данаил 9:6, 10; Амос 3:7; Захария 1:6), щяха да бъдат отмъстени и наградени в идещия съд – не при крайния съд в Последния Ден, а историческото въздаяние и отмъщение за убитите светии, които бяха пострадали от ръцете на нечестивия Израел, както Исус предсказа.⁴¹⁶ Точно преди падането на Израел Апостол Павел писа за юдеите, които постоянно гонеха християните, че “безконечният гняв ги настигна” (1 Солунци 2:16). Сега, Йоановият поглед в близкото бъдеще показва, че когато Божият въздържан гняв пада с цялата си ярост, Църквата се радва. Отразявайки познатата тема за изгонването от Едем, песента завършва с наблюдението, че унищожението на Израел послужи да погуби погубителите на Земята (сравнете Левит 18:24-30).

По тази причина всички метеорологични явления, които са били свързвани с Облака в старозаветното откровение (сравнете Псалм 18), сега се изговарят от св. Йоан във връзка с Църквата: настанаха светкавици и гласове, гръмове и тръс и силен град. В Църквата на Исус Христос небесната врата е отворена за нас. Нашето освещение е чрез Църквата, чрез нейното служение и тайнства, както пише св. Иреней: “Ние получаваме нашата вяра от Църквата и я пазим; и тя е като скъпоценно съкровище, съхранявано в изящен съд, винаги подновяваща своята жизненост чрез Божия Дух, и причиняваща обновлението на съда, в който е пазена. Защото този дар от Бога е бил поверен на Църквата, както дъхът на живот е поверен на създадения човек, с цел всички членове, като я получат, да бъдат съживени. И в това ни е дарено средството за общуване с Христос, а именно Святия Дух, залогът на безсмъртието, подкрепата на нашата вяра, стълбата, по която ние се качваме при Бога. Защото Апостолът казва ‘Бог е установил в Църквата апостоли, пророци, учители’ [1 Коринтяни 12:28] и всички други средства на действието на Духа. Но нямат дял в този Дух онези, които не се присъединят в живота на Църквата. . . . Защото където е Църквата, там е Божият Дух; а където е Божият Дух, там е Църквата и всяка благодат. Духът е истина. Следователно онези, които нямат дял в Духа, не са хранени и не получават живот от своята майка; нито се радват на искрящия извор, който извира от тялото на Христос.”⁴¹⁷

Ранните християни, които първи са прочели Книгата Откровение, особено тези от юдейско потекло, е трябвало да разберат, че разрушаването на Ерусалим не означава края на завета или на Царството. Падането на стария Израел не е било “началото на края.” Вместо това, то е било знамението, че Христовото световно царство наистина е започнало, и че техният Господ управлява народите от Своя небесен престол, и че окончателното завладяване на всички народи от Христовите войски е сигурно. За тези смирени, страдащи вярващи, обещаната епоха на Месианско царуване е дошла. И това, което са щели да видят при падането на Израел, е бил краят на Началото.