Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 9.18 Mb.
|
И той принуждава всички (забележете шестте категории) малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се сложи белег на дясната ръка и на челата им, за да не може никой да купува или да продава, освен онзи, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име. Книгата Деяния на Апостолите е пълна със случаи на организирано юдейско гонение срещу Църквата (Деяния 4:1-3, 15-18; 5:17-18, 27-33, 40; 6:8-15; 7:51-60; 9:23, 29; 13:45-50; 14:2-5; 17:5-8, 13; 18:17; 20:3; 22:22-23; 23:12, 20-21; 24:27; 26:21; 28:17-29; сравнете 1 Солунци 2:14-16). Всичко това послужи в крайна сметка на интересите на Цезар срещу Христос и Църквата; и “белегът на Звяра,” разбира се, е сатанинската пародия на “Божия печат” върху челата и ръцете на праведните (3:12; 7:2-4; 14:1), на белега на пълното подчинение на Закона в мислене и дела (Второзаконие 6:6-8), на белега на благословение и на защита (Езекиил 9:4-6), на белега, че човекът е СВЯТ НА ГОСПОДА (сравнете Изход 28:36). Израел отхвърли Христос, и е “белязан” с печата на пълното господство на Рим; той е дал своята вярност на Цезаря и е покорен на неговото управление и закон. Израел избра да бъде спасен от езическата държава, и преследва онези, които търсят спасение в Христос. Новият Завет дава изобилни свидетелства за този факт. Юдейската йерархия е била въвлечена в огромен организиран опит да унищожи Църквата чрез заблуди и гонения. В преследване на тази дяволска цел, те са се обединили в заговор с римската власт срещу християнството. Някои от тях са успели да вършат чудеса в служба на Сатана. Именно такива неща ни се казват за Звяра от Земята. Лъжепророкът в Откровение не представлява никой друг освен ръководството на отстъпническия Израел, което отхвърли Христос и се поклони на Звяра. Има интересно обръщане на образите в текста. Книгата Йов ни е подготвила за пророчеството на св. Йоан, защото тя също ни разказва за Земен Звяр (Веемот, Йов 40:15-24) и Морски Звяр (Левиатан, Йов 41:1-34). В гръцкия Стар Завет, който ранната Църква използва, еврейската дума Веемот е преведена Тhērion, същата дума, която св. Йоан използва за Звяр; а Левиатан е преведена Drakōn (Змей). Но виденията на св. Йоан разширяват описанията на Йов на тези динозаври, и редът на тяхното появяване е обърнат. Йов първо видя Веемот (Йов 40), после Левиатан (Йов 41), и накрая Бога (Йов 42). В Откровение св. Йоан ни показва демоничното обръщане на този модел: Първо виждаме Сатана като Змея, Левиатан; после идва Морския Звяр, който е по образа на Змея; накрая, следвайки ги и слежйки им, идва Земният Звяр, по образа на Морския Звяр, внасящ още един Образ на Звяра. Като изброява зверовете в обърнат ред, св. Йоан подчертава своята идея: Израел, който е трябвало да бъде царство от свещеници за народите на света, е предал своето положение на власт на Левиатана и на Звяра. Вместо да поставя праведен отпечатък върху всяка цивилизация и общество, Израел е преобразуван по образа на езическата, антихристиянска държава, ставайки неин пророк. Децата на Авраам станаха потомство на Змията. По време на трите години на служение в Ефес апостол Павел постоянно понасяше гонения поради “заговорите на юдеите” (Деяния 20:19); описвайки своите борби с тях, той ги нарича “диви зверове” (1 Коринтяни 15:32). Юдейският Звяр е бил най-коварният и опасен враг на ранната Църква. Св. Павел усилено предупреждава Църквата за юдаистите, които разпространяват “юдейски басни”: “Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело” (Тит 1:14, 16). Сега вече имаме възможност да се опитаме да дадем по-точно определение на Образа на Звяра, който е продължение на сатанинската заблуда, демоничното обръщане на Божия ред. Точно както Божият Син е Образът на Бащата (Йоан 1:18; Колосяни 1:15), така Църквата е била изкупително пре-създадена като Образ на Сина (Римляни 8:29; Ефесяни 4:24; Колосяни 3:10). Видението за пророческата, свещеническа и господствуваща Църква, видяно от св. Йоан, съответствува на това за Господ Исус Христос: Като своя Господ, тя е облечена в славна светлина (сравнете 1:13-16; 10:1; 12:1; 19:6-8; 21:9-22:5). През цялото Откровение Седемте Звезди/Ангели на Присъствието (8:2), водени от Святия Дух (Седемте духове, свързани с ангелите в 3:1), помагат на Сина в Неговото дело. Така божественият ред е:
Син (Образ на Бащата) Ангели/Епископи Църква (Образ на Сина) Сатанинската пародия на това е: Змей
Звяр (Образ на Змея) Лъжепророк Сатанинска синагога (Образ на Звяра)
Започваме с простото число 6, което от началото е свързано със Звяра и с Човека, тъй като и двамата бяха създадени на шестия ден от седмицата (Битие 1:24-31). Шест дни от седем са дадени на човека и на звяра за работа (Изход 20:8-11); еврейският роб беше в робство шест години преди своето освобождаване в седмата година (Изход 31:2); шест града за убежище бяха посочени при случайното убийство на човек (Числа 35:9-15). Така шест е числото на Човека; т.е. човешко число. Ленски обяснява: “Йоан пише числото не с думи, а с гръцки букви: χ’ = 600, ξ’ = 60, ς’ = 6, и така 666. Това е числото 6 плюс неговото умножение по 10, т.е. 60, и отново плюс неговото умножение по 10 х 10 (подчертана завършеност), т.е. 600 – и така 666, тройно недостигане на божественото 7. С други думи, не 777, но се състезава със 777, цели да премахне 777, но го прави толкова неуспешно, провалът му толкова пълен, колкото е неговото надуване от 6 на 666.”484 Така числото шест е числото, с което се ражда Човекът, числото на неговото сътворение; повтарянето на числото разкрива Човека като противопоставящ се на Бога, опитващ се да увеличи своето число, опитващ се да надхвърли своето създадено естество. Но както се досещате, той не може да бъде нищо повече от шест, или поредица от шестици. И именно това виждаме в Писанието, когато отстъпилият човек се опитва да се обожестви. Голиат, древният враг на Божия народ, е висок “шест лакътя и една педя” (1 Царе 17:4) – т.е. шест и една ръка, която се протяга за още; върхът на неговото копие беше 600 сикли желязо. (По няколко причини Голиат е Звяр; като Потомството на Змея, той носи люспеста броня, 1 Царе 17:5; но Потомството на Жената го убива, като го наранява в главата, 1 Царе 17:49-51.) Друг удивителен пример на този модел е когато цар Навуходоносор издига образ на себе си, висок 60 лакътя и широк 6 лакътя (Данаил 3:1).485 Впечатлението от това е подсилено, когато видим, че числената стойност на еврейските букви486 в Данаил 3:1 (който описва образа на Навуходоносор) възлиза на 4 683 – което е 7 пъти по 666 (4662) плюс 21, триъгълното число на 6 (триъгълните числа ще бъдат обяснени по-долу). Едно кратко отклонение тук ще послужи да се постави тази идея в нейната по-широка символна рамка, защото – за разлика от умножените шестици на Навуходоносоровия образ – сборът от имената на Данаил и на неговите трима приятели, които отказват да се поклонят на идола, възлиза на 888 на еврейски.487 Това също е числото на Исус на гръцки.488 Падението на човека стана на седмия ден от сътворението (първият пълен ден от живота на човека); Исус Христос, Вторият Адам, прекара седмия ден в гроба, за да плати за греха на Адам. Неговото Възкресение стана на осмия ден, който стана заместител на Съботата за Новото Създание.489 Остин Фарър коментира: “Исус възкръсна на третия ден, който е осмият ден в тази седмица: той е Възкресението и Животът. За това, че осем означава възкресение, вижте в 1 Пететрово 3:20-21 и 2 Петрово 2:5. Но третият ден, на който Исус възкръсна, е трети от онзи шести ден (петък), на който Антихрист имаше своята видима победа; затова ако Христовото име има числена стойност 888, Антихрист трябва да има име на стойност 666.”490 Фарър продължава по този въпрос: “Защо Антихристът трябва да бъде така категорично шест? Цялата подредба на Апокалипсиса обяснява това. Божественото дело, с което той се занимава, е дело на съд: това е съд, който има шесткратния модел на работните дни, и винаги на шестия ден от седмицата е кулминацията на съда.491 На шестия ден от седмицата, и в шестия час, казва св. Йоан [Йоан 19:13-22; Откровение 13:16-14:1], царствата на Христос и на Антихриста се срещнаха очи в очи в съда на Пилат, и привържениците на лъжепророка (Кайафа) твърдо написаха върху своите чела белега на Звяра, когато казаха: ‘Нямаме друг цар освен Цезаря.’ По-късно видяха Ангето издигнато с Неговото истинско Име над главата Му, ‘Цар на юдеите’: и каквото и да правеха, не можаха да успеят да изтрият това: ‘Каквото писах, писах,’ каза Пилат. Победата на Христос в петък е също върховното изявяване на Антихриста.”492 Има интересно математическо свойство на числото 666, което не би избегнало от читателите на св. Йоан: 666 е триъгълното число на 6 на квадрат. Тоест 6 на квадрат (6 х 6) е 36. Триъгълното число на 36 е 666. Триъгълното число е изчислителен метод, който е бил популярен в древния свят и много познат на хората от първи век, но е като цяло забравен в наши дни. Той работи по следния начин: 
Тези диаграми, и двете от които имат шест единици на всяка страна, показват, че 36 е квадратът на 6, докато 21 е триъгълникът на 6. Ако разширим триъгълника с още един ред, ще получим триъгълното число на седем (28); още един ред ще ни даде триъгълното число на 8 (36). Ако го разширим до 36 реда, резултатът е числото 666.493 Следователно, числото на Звяра е пълно “изложение” на числото на Човека. Но има нещо повече, ако изтрием външния край от петнадесет звезди в горния триъгълник, ще останем с “триъгълник в триъгълник,” направен от шест звезди; затова може да се каже, че триъгълното число 21 е “запълването” или изпълнението на 15 (броят на единиците във външния триъгълник, или периферията).
И така, триъгълникът 666 съдържа 12 от тези триъгълници, един в друг, като най-външният триъгълник е направен от 105 единици; така триъгълникът 666 е “изпълнението” на 105. Това ни води до интересната част, защото множителите на 105 са 30 х 3½. Три и половина години от дванадесет месеца във всяка година и тридесет дни във всеки месец е равно на хиляда двеста и шестдесет дни, периодът на тържествуването на Звяра. 
Остин Фарър обяснява: “Следователно 666 е 12-кратен триъгълник с периферия от 30 х 3½. . . . Съвпадението между това изчисление и множителите на триъгълника 666 не е само случайност. Йоановото изчислене на периода е изкуствено, направено заради съответствието с множителите на триъгълника 666. Нито има, нито е имало някакъв календар, в който 3½ години да са равни на 3½ пъти по дванадесет месеца по тридесет дена всеки.494 Целта на изкуственото изчисление е да покаже обреченото ограничено царуване на Звяра като функция на неговото число.”495 Ф. У. Фарар описва как първите читатели на Откровение биха отчитали тайнственото число 666 (χξς’): “Самият му изглед е бил ужасен. Първата буква е заглавната буква на името на Христос. Последната буква е първата двойна буква (ст) на Кръста (stauros). Между двете стои Змията, изразена с нейния извиващ се знак и съскащ звук. Цялото оформя тройно повторение на 6, символното число на мъката и на несъвършенството; и този числен символ на Антихриста, 666, стои в ужасно противопоставяне на 888 – трите съвършени осмици на името на Исус.”496 Повече от всичко това, числото 666 е конкретно споменато в книгите на Царете и в Летописите, откъдето, както видяхме, св. Йоан взема много от своите символни числа (виж коментарите върху 4:4). Тези боговдъхновени исторически писания ни казват, че Соломон (библейски образ и за Христос, и за Звяра) е получил 666 таланта злато за една година, на върха на своята власт и слава (3 Царе 10:14; 2 Летописи 9:13). Това число бележи върха на неговото царуване и началото на неговия упадък; от този момент нататък всичко започва да се разпада в отстъпничество. Стъпка по стъпка Соломон нарушава трите закона за праведно царуване, написани във Второзаконие 18:16-17: закона срещу умножаването на злато (3 Царе 10:14-25); закона срещу умножаването на коне (3 Царе 10:26-29); и закона срещу умножаването на жени (3 Царе 11:1-8). За евреите 666 е било страшният белег на отстъпничество, белегът на царя и на царството по образа на Змея. Както отбелязахме, древните езици са използвали всяка буква от азбуката и като число; така “числото” на името на всеки човек е можело да се изчисли просто като се събере числената стойност на всички букви. Очевидно св. Йоан очаква неговите съвременни читатели да могат да използват този метод, за да разкрият името на Звяра – обозначавайки по този начин, отново, съвременното послание на Откровение; той не е очаквал от тях да изчислят името на някой чиновник през 20-ти век в чуждестранно правителство. Но в същото време той им казва, че това няма да е толкова лесно, колкото може би си мислят: ще има нужда от “разбиране.” Защото св. Йоан не дава число, което би могло да се сметне на гръцки, което би очаквал някой римски чиновник, преглеждащ Откровение за подривно съдържание. Неочакваният елемент в изчислението е, че то трябва да се извърши на еврейски, език, който поне някои от членовете на църквата трябва да знаят. До този момент неговите читатели вече се досещат, че той говори за Нерон, и тези, които са разбирали еврейски, вероятно веднага са го схванали. Числените стойности на еврейските букви в Neron Kesar (Нерон Цезар) са: נ = 50 ר = 200 ו = 6 נ = 50 ק = 100 ס = 60 ר = 200 следователно: נרונ קסר = 666 Както споменах по-рано, идеята не е че името на Нерон е главното определение на 666. Идеята е по-скоро какво е означавало числото за църквите. До този момент библейско грамотните читатели на св. Йоан вече са разпознали много ясни признаци за отъждествяването на Звяра с Рим (всъщност, те вече знаели това от книгата на Данаил). Сега Нерон е дошъл на сцената като първият голям гонител на Църквата, въплъщението на “качеството 666” на Империята, и – Ето на! – самото му име се изговаря 666.497 Забележително е, че “всички писали върху Апокалипсиса от най-ранната Църква, от Иреней до Викторин от Петау и Комодиан през четвърти век, и Андрей през пети, и св. Беатус през осми век, свързват Нерон или някой римски император с Апокалиптичния Звяр.”498 Не би трябвало да има някакво основателно съмнение относно това определение. Св. Йоан е пишел до християните от първи век, предупреждавайки ги за неща, които “скоро” ще станат. Те са били въвлечени в най-важната битка в историята, срещу Змея и злата Империя, която той е притежавал. Целта на Откровение е била да утеши Църквата с увереността, че Бог държи властта, така че дори внушителната мощ на Змея и на Звяра няма да може да устои пред войските на Исус Христос. Христос беше наранен в петата Си в Петък, шестия ден, Деня на Звяра – но на този ден Той смаза главата на Змея. В своето най-голямо могъщество, казва св. Йоан, Звярът е просто шест, или поредица от шестици; но никога седем. Неговите планове за световна власт никога няма да се изпълнят, и Църквата ще победи чрез своя Господ Исус Христос, 888, който победи на Осмия Ден. ТАБЛИЦА НА ЧИСЛАТА ИЗПОЛЗВАНИ ПО ВРЕМЕ НА БИБЛЕЙСКИЯ ПЕРИОД
14 ЦАРЯТ НА ХЪЛМА СИОН Св. Йоан току що е разкрил злата триада от врагове, с които се сблъсква ранната Църква: Змея, Морския Звяр и Земния Звяр. Той е изяснил, че тези врагове са безжалостни, че борбата с тях ще изисква вярност до смърт. Естествено отново възниква въпросът: Църквата ще оцелее ли от такава съкрушителна атака? Затова в тази заключителна част на четвъртия голям дял от своето пророчество, Йоан отново говори за тези страхове на своите читатели. Действието на книгата спира, докато апостолът дава утеха и основания за увереност в идещата победа на църквата над нейните врагове. “Откровението за тримата големи врагове, змея, звяра от морето и звяра от земята, е последвано непосредствено от седмократно откровение за победата и за съда в небесата. Предназначението на тези видения и гласове от небето очевидно е да покажат, че силите на небесата са по-могъщи от тези на адската змия и нейните помощници. Троицата на вражеските сили, въоръжена с много лъжечудеса, може да изглежда от човешка гледна точка непобедима. Но Йоан, както младият слуга на Елисей, когато видя конниците и колесниците и огромната войска на сирийския цар, бива увещаван тук, че тези, които са с гонената Църква, са повече и по-силни отколкото онези, които воюват срещу нея (сравнете 4 Царе 6:15-17).”499 Агнето и Неговата непорочна войска (14:1-5) 1 И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Баща, написано на челата им. 2 И чух глас от небето като глас на много води и като глас от гръм: и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. 3 И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента, освен сто и четиридесет и четири хиляди, които са били изкупени от земята. 4 Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са, които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето. 5 И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни. 1 Отново се връщаме на Псалм 2: Св. Йоан ни показва езичниците разярени срещу Господа и срещу Неговия Христос, бунтувайки се срещу властта на Божеството; а сега Господ казва: “Но Аз поставих Царя Си на Сион, светия Мой хълм,” гарантирайки, че народите ще се покорят на Неговото всеобхватно управление. Противно на Зверовете, които се надигат от Морето и от Земята, Агнето стои (сравнете 5:6) на хълма Сион, вече коронясан като Цар на царете, Владетел на всички народи. Образът на хълма в Библията очевидно се отнася за първоначалната Свята Планина, мястото на Едемската градина (Езекиил 28:13-14). Пророческите обещания за възстановяването на Планината на земята (Исая 2:2-4; Данаил 2:32-35, 44-45; Михей 4:1-4), както и многобройните изкупителни дейности на планини (Битие 22:2; Изход 19:16-19; 2 Летописи 3:1; Матей 28:16-20) означават изпълнението и осъществяването на Рая чрез изкупителната смърт на Месията, когато Божието царство ще изпълни земята (Иссая 11:9).500 Агнето стоящо на Планината е символ на победата на Христос над всички Негови врагове, като Неговите хора са възстановени в Едем и са в общение с Бога. Фактът, че Хълмът е Сион (споменат седем пъти в Новия Завет: Матей 21:5; Йоан 12:15; Римляни 9:33; 11:26; Евреи 12:22; 1 Петрово 2:6) служи да се подчертае тази победа, защото Сион е специалната “свята планина” на Ерусалим, символ на присъствието на Бога с Неговия народ и Неговото победоносно царуване над земята, когато всички царства са събрани за да Му служат в Новия Завет (сравнете Псалм 9:1-20; 14:7; 20:1-2; 48:1-14; 69:35; 87:1-3; 99:1-9; 102:13-22; Исая 24:21-23; 51-52; 59:16-20; Еремия 31:10-37; Захария 9:9-17).501 Така Агнето не е само на Сион, защото Неговите хора споделят победата Му. Те са с Него, сто четиридесет и четири хиляди, Остатъка на Израел, подреден за битка според хилядите на неговите племена (вижте за 7:4-8). Видяхме, че Белегът на Звяра (13:16-17) беше пародия на божествения печат върху истинския Израел (7:2-8); сега св. Йоан ни напомня за първоначалния печат, белега на Божията собственост и закрила върху Неговия покорен народ. Че 144 000-те са считани за членове на Църквата, а не като отделна категория на етнически израилтяни, се подчертава от съчетаването с предишния образ. Казва ни се, че 144 000 са подпечатани на техните чела (7:3), докато всички Христови победители имат Неговото име и името на Неговия Баща, написани на техните чела (3:12). Следователно 144 000-те принадлежат към Църквата, войската на победителите. Но те са също и специална група: Остатъкът-Църква от първото поколение. 2-3 Гледайки Агнето и Неговата войска, св. Йоан чува Глас от небето, познато напомняне за Божието присъствие в Облака на Славата: като звук на много води и като звук на гръм и . . . като звук на свирачи, свирещи на арфи, небесният оркестър свири акомпанимент на победоносната песен на войската от светии, които пеят Нова песен пред Престола и пред четирите живи същества и старците. Новата Песен е, както видяхме при 5:9, нова литургия, станала необходима и въведена чрез новата епоха в историята на изкуплението. И тази литургия, ликуващият отговор на изкупените, принадлежи само на Църквата (2:17): Никой не може да научи песента, освен сто четиридесет и четири хилядите, които са били изкупени от Земята, изкупени като роби от тиранията на Земния Звяр. 4-5 Св. Йоан ни дава допълнителни описания на изкупените: Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са девственици. Няколко характерни черти на библейска образност са включени в това твърдение. Трябва да изоставим идеята, че Йоан говори тук за буквална девственост, като ги нарича “девственици,” както посочва Карингтън: “‘Девственици’ тук е очевидно подчертан символ за чистота, точно както ‘скопци’ в Матей [19:12] е подчертан символ за безбрачие; нито едно от двете не е предвидено да се взема буквално. Те не са мъже, които не са имали полов контакт с жени, а мъже, които не са се осквернили с жени, което е съвсем различна идея и със сигурност не е предвидено да описва брака.”502 Девствен е използвано често в Стария Завет за Сион, Божия народ (4 Царе 19:21; Исая 23:12; 37:22; Еремия 14:17; 18:13; 31:4, 21; Плачът на Еремия 1:15; 2:13). По-конкретно, девствеността тук е символично позоваване на изискването за сексуално въздържание на войниците-свещеници по време на свята война (сравнете Изход 19:15; Левит 15:16; Второзаконие 20:7; 23:10-11; 1 Царе 21:4-5; 2 Царе 11:8-11). В допълнение, контекстът осъжда “блудството” извършвано от народите във връзка с поклонението пред Звяра (ст. 8-10). В цялата Библия блудството и проституцията са силни метафори за отстъпничество и идолопоклонство (сравнете Исая 1:21; Еремия 2:20-3:11; Езекиил 16:15-43; Откровение 2:14, 20-22), докато религиозната вярност се нарича девственост (2 Коринтяни 11:2). Войската на Агнето, събрана около Него на хълма Сион, е непорочна, вярна на Него, и непоколебимо посветена на Святата Война. Св. Йоан ни казва още, че тези войници са онези, които следват Агнето където и да отиде, като думата следват е общоприета метафора за покорството на ученик (Матей 9:9; 10:38; 16:24; Марк 9:38; 10:21, 28; Лука 9:23; Йоан 8:12; 10:4-5, 27; 21:22). Но в следващия израз се дава точно обяснение за онези, които съставляват тази група: Те са били изкупени измежду хората като първи плодове на Бога и на Агнето. Изразът първи плодове се отнася по същество за жертвоприношение, принос на първата реколта от земята за Господа, изисквана от Него като Негова изключителна собственост (Изход 22:29; 23:16, 19; Левит 23:9-21; Второзаконие 18:4-5; Неемия 10:35-37; Притчи 3:9-10); тези християни принасят себе си за служение към Бога заради Христос. Но нещо повече, Новият Завет употребява първи плодове, за да опише Църквата на Последните дни, Църквата от “първото поколение” (Римляни 16:5; 1 Коринтяни 16:15), особено верния Остатък от дванадесетте племена на Израел (Яков 1:1, 18): “Така изповедниците и мъчениците на апостолската Църква, които победиха чрез своето свидетелство и чрез кръвта на Агнето, са обявени за първи плодове, избран елит сред безбройното множество на светиите. Целта на този Апокалипсис е да даде особено насърчение на тези непорочни духове.”503 Характеристиките на тази група са удивително сходни с тези на Израел от времето, когато стана Божия Невяста:
Любовта ти, когато беше невяста, Как ме следваше в пустинята, в непосята земя. Израил беше свят на Господа,
Хора съкрушени и бедни, Които ще уповават на името Господно. Останалите от Израиля няма да беззаконствуват, Нито да лъжат, Нито ще се намери в устата им измамлив език. . . . (Софония 3:12-13) Коментаторите често спорят по въпроса дали тази картина е предназначена да изобразява Църквата, както е видяна на земята, или Църквата, както е видяна в почивка в небето. Трябва да е очевидно, че тук се имат предвид и двете страни на Църквата – особено тъй като, както видяхме, Църквата на земята е “в небето” (12:12; 13:6). Известните думи в Евреи 12:22-23 дават убедително доказателство: “Пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата. . . .” Милтън Тери правилно отбелязва: “Небето на нашия апокалиптист е областта на виденията за славата и победата на Църквата, и не се прави никакво видимо разграничение между светиите на земята и тези в небето. Те биват разглеждани като една голяма група, и смъртта няма власт над тях. . . . Така целият текст служи да покаже как светиите ‘обитаващи небесни места в Христа Исуса’ са единни в дух и в победа, без значение от тяхното физическо местоположение.”504 За св. Йоан Сион “не е нито в Ерусалим, нито над облаците; той е цялото събрание на светиите, живи и починали.”505 Всъщност, Стюарт Ръсел твърди, че Евреи 12:22-23 е основан върху този текст в Откровение: “Точките на съответствие са толкова видими и толкова многобройни, че не би могло да бъде случайно. Сцената е същата – хълмът Сион, действуващите лица са същите – ‘общото събрание и църквата на първородните, които са записани в небето,’ съответствуващи на сто четиридесет и четирите хиляди, които носят Божия печат. В посланието те са наречени “църквата на първородните”; видението обяснява названието – те са ‘първите плодове на Бога и за Агнето’; първите обърнали се към вярата в Христос в Земята на Юдея. В посланието те са означени като ‘духовете на усъвършенствуваните праведници’; във видението те са ‘неосквернени девственици, в чиято уста нямаше измама; защото са без вина пред Божия престол.’ Във видението и в посланието откриваме ‘безбройно множество от ангели’ и ‘Агнето,’ чрез когото са придобили изкупление. Накратко, отвъд всякакво основателно съмнение е, че тъй като авторът на Апокалипсиса не би могъл да извлече своето описание от посланието, авторът на посланието трябва да е извлякъл своите идеи и образност от Апокалипсиса.”506 Така, макар конкретното приложение на 144 000-те да е за Църквата от първото поколение, по принцип те са видяни като Църквата в нейната цялост (което наистина са били по времето, когато пише св. Йоан). Това се потвърждава от сравнение на съответствията между този текст и описанието на изкупените в 5:6-11:
Благовестието и отровните чаши (14:6-13) 6 И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, и племе, език и люде. 7 И казва със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настава часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. 8 И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване. 9 И друг, трети ангел, вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, 10 той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. 11 И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, ни нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. 12 Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса. 13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях. 6-7 Останалата част от тази глава е разделена на седем части – видение за прославената Църква, оградено от всяка страна от по три ангела. Св. Йоан е на път да направи преход между виденията за Тръбите (прогласявания на съда) и виденията за Чашите (извършване на съда). Предвещавайки тази промяна, първите три ангела правят специални прогласявания относно победата на Агнето, а последните три изпълняват специални действия, за да Му помогнат при осъществяването на Неговото завладяване. Както бихме очаквали, тези ангелски прогласявания и действия съответствуват на действията на Църквата, конкретно на нейните управители и ръководители. Първо, св. Йоан вижда друг ангел да лети посред небето, мястото на крясъците на Орела за Горко върху Земята (8:13). Но този ангел проповядва мир: Идващият съд не е самоцелен, а е част от прогласяването на вечното Благовестие. Противно на спекулациите на някои коментатори, няма причина да предполагаме, че това е нещо друго освен Благовестието, за което Новият Завет постоянно говори. Това е посланието за идването на Царството, както Йоан и Исус обявиха от началото: “В ония дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже наближи небесното царство” (Матей 3:1-2); “А след като Йоан беше предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки: Времето се изпълни, и Божието царство наближи, покайте се и повярвайте в благовестието” (Марк 1:14-15). И това е Благовестието, проповядвано от ангела, защото всеки елемент от него е част от посланието на Новия Завет: Бойте се от Бога (Лука 1:50; 12:5; Деяния 10:35), и отдайте Му слава (Матей 5:16; 9:8; 15:31), защото дойде часът на Неговия съд (Йоан 12:23, 31-32; 16:8-11); и поклонете се на Този, Който направи небето, земята и морето (света, Битие 1) и водните извори (Рая, Битие 2). Всичко това има удивителни прилики с описанието на апостолското Благовестие (сравнете Деяния 14:15; 17:24-31). Ангелът проповядва това Благовестие на онези, които седят в Земята. Обичайният израз за израилевите отстъпници е онези, които живеят в земята (3:10; 13:8, 12, 14; 17:2, 8). Този път вниманието е съсредоточено върху посланието към властите на Израел, тези, които са седнали или възцарени над Земята (глаголът е същият, който се използва в ст. 14 за Човешкия Син възцарен в облака). Посланието на Благовестието заповядва на управниците на Палестина да се подчинят под властта на Христос, да почитат Него като Бог, а не Цезаря. Но управниците и властите Го отхвърлиха, казвайки, “Не щем Този да царува над нас!” (Лука 19:14). Самият Господ обявява Божията слава и съд върху властите на Израел (Матей 26:64), и предупреждава Своите ученици, че те ще проповядват непопулярно Благовестие на управниците: “А пазете се от хората, защото ще ви предават на събори, и в синагогите си ще ви бият. Да! и пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствувате на тях и на народите” (Матей 10:17-18). Нещо повече, “Това Благовестие на Царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи, и тогава ще дойде свършекът” (Матей 24:14). И това е редът на Благовестието – първо на юдеите, а после на езичниците (Деяния 3:26; 11:18; 13:46-48; 28:23-29; Римляни 1:16; 2:9): Ангелът проповядва на управниците на Палестина, а после на всеки народ и племе, език и люде. Преди да дойде краят през 70 г. от Хр., ни казва Павел, Благовестието наистина е било проповядвано по целия свят (Римляни 1:8; 10:18; Колосяни 1:5-6, 23). Въпреки опитите на Змея и на неговите два Звяра да възпрат напредъка на Благовестието, мисията на апостолите, евангелизаторите, мъчениците и изповедниците на ранната Църква е била успешна. Светът е бил евангелизиран.507 8 Друг ангел, вторият по ред, представя друга страна на прогласяването на ранната Църква: Падна, падна великият Вавилон! Това е първото споменаване на “Вавилон” в Откровение, пророческо сведение предвещаващо идването на пълното изложение в следващите глави (подобно на ранното споменаване на Звяра в 11:7). Със сигурност е възможно, обаче, читателите на св. Йоан веднага да са разбрали неговото значение. В своето първо послание, вероятно написано преди Откровение, св. Петър описва местната църква, от която пише, като “тя, която е във Вавилон” (1 Петрово 5:13). Мнозина са предполагали, че това е Рим, където св. Петър (според традицията) е бил мъченически убит; но е много по-вероятно апостолът да е бил в Ерусалим, когато е пишел тези думи. На основа на данните от самия Нов Завет нашето естествено предположение трябва да бъде, че “Вавилон” бил Ерусалим, тъй като там е мястото, където той е живял и е упражнявал своето служение (Деяния 8:1; 12:3; Галатяни 1:18; 2:1-9; сравнете 1 Петрово 4:17). Нещо повече, първото послание на св. Петър също изпраща поздрави от Марк и Сила [Силван] (1 Петрово 5:12-13), а и двамата са живеели в Ерусалим (Деяния 12:12; 15:22-40).508 Във всеки случай, основната словесна атака на пророчеството е насочена против Ерусалим; то говори за Рим само доколкото Рим е свързан с Израел. Йоан не ни дава никакви признаци, че темата е променена. Както ще видим в глави 17 и 18, доказателството, че пророческият Вавилон е Ерусалим, е напълно убедително. Думата се използва за отстъпническия град точно както “Содом” и “Египет” са използвани в 11:8, за да опишат “Великият Град . . . където техният Господ биде разпнат” (отбележете също, че същия израз, Великият Град, е използван в 16:19 за да опише “Вавилон”). Основанието на св. Йоан да приложи думата за Ерусалим е, че Ерусалим е станал Вавилон, подобие на гордия, идолопоклоннически гонител-подтисник на Божиите хора. Тери правилно отбелязва, че “както Исус в Матей 24:14 казва, че краят на този град и на пре-месианската епоха ще последва проповядването на Благовестието между народите, така в този Апокалипсис прогласяването на падането на Великия Вавилон следва непосредствено след прогласяването на вечното Благовестие.”509 Този голям Град-Блудница (17:1) е накарал всички народи да пият от чашата с виното на своето разпалено блудствуване (ироничен контраст на законното и благословено “любовно вино” празнувано от Соломон, Песен на песните 1:2-4; 4:10; 5:1; 7:2, 9). Думата обикновено превеждана като гняв (както е в KJV) означава горещина (NASV я предава като страст). В стих 10 идеята определено е за гняв, но тук Йоан просто използва познатата библейска картина на отстъпилия Израел като блудница, разпалваща страстите на мъжете с горещината на похотта. Израел е злоупотребил със своята привилегирована позиция на божествено определен “водач на слепите” и “светлина за онези, които стоят в тъмнина” (Римляни 2:19). Народите го търсят за наставление, но завършват с богохулства против Бога заради нечестието на Израел (Римляни 2:24). Бог е възнамерявал Израел да бъде Госпожа Мъдрост, призоваваща всички хора да ядат от нейната храна, да пият от нейното вино, и да живеят разумно (Притчи 9:1-6). Вместо това той е станал Госпожа Глупост, използвайки откраднати вещи, за да примамва хората към дълбините на ада (Притчи 9:13-18). Като Звяра от Земята (Лъжепророкът, който говори като Змей), основното занимание на Вавилон е да прелъстява другите в блудство, поклонение пред лъжливи богове.
Моузес Стюарт обяснява този образ: “За Бога често се казва, че дава чаша на ярост или негодувание на народи, които възнамерява да унищожи (например Исая 51:17; Плачът на Еремия 4:21; Еремия 25:15-16; 49:12; 51:7; Езекиил 23:31-34; Йов 21:20; Псалм 75:8). Пияните хора са неспособни да погубват или дори да се съпротивяват на онзи, който ги напада; така че да ги представи като пияни на път към наказание е да ги покаже като обречени за сигурно погубление. Или можем да представим нещата в друга светлина. На престъпниците, на които предстои да пострадат, екзекуторите или наблюдателите от съчувствие са давали упояващо питие, което да намали тяхната чувствителност към болката, но която разбира се е била признак или предшественик на сигурна смърт. Така в Марк 15:23 е записано, че Исус отказа да пие ‘вино, смесено със смирна,’ което Му бе предложено, когато щеше да бъде прикован на кръста. Святият Спасител не искаше да намали никоя част от Своите страдания чрез използването на опияняващо питие. Но в който и от двата начина да се приеме изразът в нашия текст, значението остава по естество същото – защото пиенето на такава опияняваща чаша е прелюдия към сигурна смърт.”511 Както видяхме в стих 8, думата предадена като гняв е в действителност жар; хората, които искат Вавилонската чаша с “жар,” ще получат по-гореща чаша, отколкото са искали, чашата на Божия неразводнен гняв. Тези, които блудствуват със Звяра, ще бъдат мъчени с огън и сяра в присъствието на светите ангели и в присъствието на Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове. Образът на тяхната вечна гибел е взета от пълното разрушение на Содом и Гомора чрез огън и сяра, когато “дим, като дим от пещ, се издигаше от земята” (Битие 19:28; сравнете символичната употреба в Исая 34:9-10, описваща падането на Едом). Невероятно, госпожица Форд твърди, че “споменаването за Агнето е смущаващо за християнина.”512 Не е толкова смущаващо, както глупавите бележки на някои коментатори! Истинската причина за смущението на някои учени, когато откриват тези поклонници на Звяра погубени с огън и сяра в присъствието на Агнето, е тяхната съвременна форма на марсионизъм, еретично противопоставяне между “нежния и любящ” Христос от Новия Завет и “гневното” Божество на Стария Завет. Такова разграничение е напълно чуждо на Библията. Св. Йоан, с повече разум (и без видимо смущение), просто е верен на своя старозаветен източник и го представя според смисъла на Новия Завет: “Тогава Господ изля върху Содом и Гомора сяра и огън от Господа на небето. Той разори тези градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения” (Битие 19:24-25). Наистина, самият текст набляга върху това, че мъчението на содомците е станало в присъствието на Господа (точно както Олтарът е пред Престола в Скинията). И св. Йоан напълно осъзнава, дори неговите коментатори да не осъзнават, че Агнето е Господа. Тук има мрачно сравнение: Поклонниците на Звяра и тези, които получават неговия белег, нямат почивка ден и нощ от своите мъчения. Думите са повторени от описанието на херувимите в 4:8, които нямат почивка ден и нощ, вечно отдадени на жертва на хваление. 12-13 Тук е търпението на светиите. Търпеливата увереност, надеждата, очакването и вярата на Божиите хора е в правдата на Неговото продължаващо управление над земята и в сигурността на Неговия идещ съд (сравнете 13:10). Светиите не трябва да се тревожат заради злотворците, защото те ще отминат като тревата; ние трябва да уповаваме на Господа и да вършим добро, да почиваме в Господа и търпеливо да Го очакваме, и накрая ще наследим земята (Псалм 37). Нечестивите гонители ще бъдат погубени, казва св. Йоан на своите читатели, и при това скоро; заедно със св. Яков можем да кажем: И тъй, братя, останете твърди до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд. Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи. Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите. (Яков 5:7-9) Търпението на светиите неизбежно е свързано с факта, че те пазят Божиите заповеди и вярата на Исус. Противно на всички форми на поклонение пред творението, християните пазят заповедите; те пазят вярата. Новият Завет не познава никакво беззаконно християнство, или посвещение, което отрича обективното съдържание на “вярата, която веднъж завинаги е била предадена на светиите” (Юда 3). Християнството изисква покорно и вярно търпение пред противниците. Естествено, това има последствия, не всички от които са приятни. Читателите на св. Йоан са знаели, че пазенето на вярата е можело да означава също така тяхната смърт. Заради тях той записва следващите думи на Гласа от небето, казващ, Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите в Господа! Чрез делото на Христос, небето е било отворено за Божиите хора. Limbus patrum, отвъдното обиталище на старозаветните светии (“лоното на Авраам” от Лука 16:22), е било отключено и неговите обитатели освободени (сравнете 1 Петрово 3:19; 4:6). Сега смъртта е входа към участието в славата с Христос и починалите светии. Исус Христос ни освободи от върховния страх от смъртта; можем да кажем, с познатите стихове на “Смърт, не бъди горда” от Джон Дон: След кратко заспиване, ние се събуждаме вечно, И вече няма да има смърт; смърт, ти ще умреш. Ранните християни са разбирали, че смъртта е била победена чрез възкресението на Христос; тази тема се среща често в техните писания. Многократно се сблъскваме с думи на победа в отношението на мъчениците, когато са се изправяли пред смъртта. Св. Атанасий пише за този факт в своята известна защита на християнската вяра: “Всички ученици на Христос презират смъртта; те я атакуват, и вместо да се боят от нея, чрез знака на кръста и чрез вяра в Христос я стъпкват като нещо мъртво. Преди божественото пребиваване на Спасителя дори най-святите хора се страхуваха от смъртта, и оплакваха мъртвите като хора, които загиват. Но сега, след като Спасителят е възкресил Своето тяло, смъртта не е вече ужасна, но всички, които вярват в Христос, я стъпкват сякаш е нищо, и предпочитат да умрат вместо да отрекат вярата си в Христос, знаейки много добре, че когато умрат, те не загиват, но истински живеят, и стават нетленни чрез възкресението. Но дяволът, който винаги нечестиво е тържествувал в смъртта, сега, когато наказанието на смъртта е премахнато, той е единственият, който остава наистина мъртъв. Също има и доказателство за това; защото хора, които преди да повярват в Христос са считали смъртта за ужасна и са се страхували от нея, след като се обърнат я презират така пълно, че с готовност я посрещат и сами стават свидетели на възкресението на Спасителя от нея. Така дори децата бързат да умрат, и не само мъжете, но и жените се обучават да я посрещнат чрез телесна дисциплина. Толкова слаба е станала смъртта, че дори жени, които са били обсебени от нея, сега й се присмиват като мъртво нещо, ограбено от всичката си сила. Смъртта е станала като тиранин, който е напълно победен от законния монарх; с вързани крака и ръце, минувачите му се подиграват, удрят го и го блъскат, без да се страхуват повече от неговата жестокост и ярост, заради царя, който го е победил. Така смъртта е била победена и опозорена от Спасителя на кръста. Тя е вързана за краката и за ръцете, всички, които са в Христос я тъпчат, когато минават, и като Негови свидетели я осмиват, подигравайки се и казвайки: ‘О, смърт, къде е твоята победа? О, гроб, къде е жилото ти?’”513 Епископ Евсевий, великият християнски историк, е бил очевидец на много ранни мъченичества, и записва какво често е ставало, когато християни са били поставени пред съда: “Ние бяхме свидетели на най-възхитителния плам на ума, и на истински божествената енергия и желание на онези, които вярваха в Божия Христос. Защото още щом се произнасяше присъдата срещу първия, други се спускаха напред от другите части към съда пред съдията, изповядвайки, че са християни, най-равнодушни за ужасните и многообразни изтезания, които ги очакваха, но изповядващи напълно и по най-неустрашим начин своята религия, която признава само един Върховен Бог. Те наистина приемаха смъртното наказание с радост и ликуване, дотам, че да пеят и да изпращат химни на хваление и на благодарение, до последния си дъх.”514 Същата радостна надежда се засвидетелствува от св. Игнатий, епископ на Антиохия, ранният мъченик разкъсан от диви зверове в Рим (около 107 г. от Хр.). В едно от своите известни писма той умолява своите християнски братя в Рим да не искат неговото освобождаване, но да му позволят да бъде “излят като принос към Бога, докато все още има приготвен олтар”: “Пиша на всички църкви и моля всички хора, които познавам, че по своя собствена воля умирам за Бога, освен ако не ме възпрепятствувате. Увещавам ви, не бъдете за мен неоснователна милост. Нека да бъда предаден на дивите зверове, защото чрез тях мога да стигна до Бога. Аз съм Божието жито и бивам смилан от зъбите на дивите зверове, за да бъда намерен пречистен хляб на Христос. По-скоро примамете дивите зверове, за да станат моята гробница, и да не оставят никаква част от моето тяло след себе си, за да не стана, когато заспя, товар за някого. Тогава ще бъда наистина ученик на Исус Христос, когато светът вече няма да вижда моето тяло. Молете се на Господа за мен, за да може чрез тези средства да се намеря жертва към Бога. Не ви заповядвам, както правеха Петър и Павел. Те бяха Апостоли, аз съм затворник; те бяха свободни, но аз съм роб до този час. Но ако пострадам, ще бъда освободен човек на Исус Христос, и ще възкръсна свободен в Него. Сега се уча да отмахна настрана всяко желание.” “От Сирия дори до Рим се боря с диви зверове, по суша и море, нощем и денем, бивайки вързан сред десет леопарда, група войници, които само стават по-лоши, когато се обърна мило към тях. Все пак, чрез тяхното лошо отношение аз ставам все по-напълно ученик; но с това не съм оправдан. Дано да се наслаждавам на зверовете, които са били приготвени за мен; и моля се те да бъдат бързи; не, аз ще ги примамя да ме погълнат бързо, не както са направили с някои, отказвайки да ги докоснат от страх. Да, и ако те самите да не желаят, макар аз да съм готов, сам ще ги накарам. Потърпете ме. Знам какво е необходимо за мен. Сега започвам да бъда ученик. Нека нищо видимо и невидимо да не ме съблазнява; за да достигна до Исус Христос. Елате, огън и кръст, и борба с диви зверове, рязания и разкъсвания, трошене на кости, отсичане на крайници, смазване на цялото ми тяло, елате жестоки изтезания на дявола да ме нападнете. Аз само искам да достигна до Исус Христос.” “Най-далечните краища на вселената не ме ползват, нито царствата на този свят. За мен е добре да умра за Исус Христос, вместо да царувам над най-далечните краища на земята. Него търся, Който умря заради нас; Него желая, Който възкръсна заради нас. Болките на ново раждане са върху мен. Потърпете с мен, братя. Не ме възпрепятствувайте да живея; не желайте моята смърт. Не дарявайте на света един, който желае да бъде Божий, нито го примамвайте с материални неща. Пожертвувайте ме да получа чистата светлина. Когато отида там, тогава ще бъда човек. Позволете ми да бъда подражател на страданията на моя Бог. Ако някой има Него в себе си, нека да разбере какво желая, и нека да ми бъде съпричастен, защото знае нещата, които ме ограничават.”515 Александър Шмеман ни напомня, обаче, че “християнството не е примирение със смъртта. То е откровение за смъртта, защото е откровение на Живота. Христос е този Живот. И само ако Христос е Животът, смъртта е това, което християнството обявява, а именно, че е враг, който ще бъде унищожен, а не ‘тайна,’ която ще бъде обяснена.”516 Каталог: Knigi%20-%20TFM Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България» Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е Изтегляне 9.18 Mb. Сподели с приятели:
|
