Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън

Следователно, когато Бог говори за Римската империя в Книгата Откровение, Неговата цел не е да ни каже вълнуващи клюки от живота в двора на Нерон. Той говори за Рим само по отношение на Завета и на историята на изкуплението. “Трябва да имаме предвид, че в целия този исторически символизъм виждаме пред нас Римската империя като гонител. Този Апокалипсис не се занимава с историята на Рим. . . . Звярът не е символ на Рим, а на голямата римска световна мощ, създадена като оръдие на старовременната змия, Дявола, да преследва разпръснатите Божии светии.”⁴⁶¹ От гледната точка на Откровение най-важният факт относно Рим не е че той е могъща държава, а че е Звяр, противопоставящ се на Бога на Завета; проблемът не е основно политически, а религиозен (сравнете коментарите върху 11:7). Римската Империя не е разглеждана сама по себе си, а главно спрямо (1) Земята (Израел) и (2) Църквата.

Звярът има десет рога и седем глави, огледален образ (сравнете Битие 1:26) на Змея (12:3), който дава на Звяра своите сила и престол и голяма власт. Десетте рога с корони (сили)⁴⁶² на Звяра са обяснени в 17:12 като управителите на десет имперски провинции, докато седемте глави са обяснени като поредицата от Цезари (17:9-11): Нерон е една от “главите.” Трябва да имаме предвид вече очертаното логическо разграничение между смисъл (значението и асоциациите на символа) и обект (специалното значение на символа както той е използван в конкретния случай). Значенията на главите и роговете са едни и същи за Змея и за Звяра, но се отнасят за различни обекти.

В кошмарна пародия на библейския Първосвещеник, който носи божественото Име на своето чело (Изход 28:36-38), Звярът изявява на своите глави богохулни имена: Според римската имперска теология, Цезарите са били богове. Всеки император е бил наричан Август или Севастос, което означава Обожествен; те също приемат името дивус (бог) и дори Деус и Теос (Бог). Много храмове са били издигнати за тях из цялата империя, особено в Мала Азия, както отбелязахме. Римските Цезари получавали почит, принадлежаща само на единия истински Бог; Нерон заповядва абсолютно подчинение, и дори издига 40 метрова статуя на самия себе си. По тази причина св. Павел нарича Цезаря “човека на греха”; той е, както св. Павел казва, “синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, че седи в Божия храм и представя себе си за Бог” (2 Солунци 2:3-4). Св. Йоан набляга върху тази страна на Звяра: И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно. . . . И отвори устата си да изрече хули против Бога (13:5-6). Християните са били преследвани, защото са отказвали да се присъединят към този идолопоклоннически култ към Императора.

Римската империя е още символизирана като ненаситно, свирепо животно, неопитомено и под Проклятие. Св. Йоан казва, че видът на Звяра беше като леопард, с крака като на мечка, и с уста като устата на лъв: “Трите животни, съчетани така от автора, символизират бързина и жестокост при връхлетяването върху плячката, решителност при нейното задържане и отнасяне, и ненаситна страст за поглъщане.”⁴⁶³ Това са същите животни (изброени в обратен ред), използвани за да опишат първите три от четирите големи световни империи в Данаил 7:1-6 (Вавилон, Мидоперсия и Гърция; ср. описанието на Данаил на същте империи под друг символ, в Данаил 2:31-45). Четвъртата империя, Рим, съучаствува в злите, зверски характеристики на другите империи, но е много по-лоша: “Ето, четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога” (Данаил 7:7).⁴⁶⁴ Това, както отбелязахме в 12:3, е произходът на Змейовите (и съответно на Зверовите) десет рога и седем глави (трите глави на зверове 1, 2 и 4, заедно с трите глави на звяр 3: Данаил 7:6). Звярът в Откровение очевидно е Римската империя, която “съчетава в себе си всички елементи на ужаса и подтисничеството, съществували като цяло в другите големи империи преди нея; нейното разширение също е равно на всички тях, взети заедно.”⁴⁶⁵

Но Звярът не е просто институция, а личност; конкретно, както ще видим, той е император Нерон. Ето защо, особено предвид начина, по който Библията гледа на нещата, двете могат да се считат за едно. До известна степен Рим е заветно отъждествяван със своя владетел, както човешката раса е отъждествявана с Адам; Империята е въплътена и представена в управляващия Цезар (Нерон). Така пророчеството на св. Йоан може да преминава от едното към другото и обратно, или да ги разглежда заедно под едно и също име. И двамата, Нерон и Империята, са били потънали в позорни, извратени, зверски дейности. Нерон, който е убил многобройни членове на своето семейство (включително своята бременна жена, която ритал до смърт); който е бил хомосексуалист, последният етап на извратеността (Римляни 1:24-32); чийто любим афродизиак се е състоял в наблюдаването на това как хора понасят най-ужасните и отвратителни мъчения; който се е преобличал като див звяр за да атакува и изнасилва мъже и жени затворници; който е използвал телата на християни горящи на клада като оригинални “Римски свещи,” с които да осветява своите развратни градински тържества; който започва първото имперско гонение на християни под внушението на юдеите, за да унищожи Църквата; този животински извратен човек е бил владетел на най-могъщата империя на земята. И той е поставил пример за своите поданици. Рим е бил моралната клоака на света.⁴⁶⁶

3-4 И видях една от главите му като че ли смъртоносно ранена, но смъртоносната му рана оздравя. Някои посочват, че след като Нерон е убит, започва да се разпространява слух, че той ще възкръсне и ще си възвърне престола; по някакъв начин, предполагат те, св. Йоан трябва да говори за този мит на Nero redivivus. Това според мен е много незадоволителен метод за боравене с Писанието. Св. Йоан споменава “смъртоносната рана” на Звяра три пъти в този текст (вижте ст. 12, 14); ясно е, че това е повече от просто случаен символ, и ние трябва да се опитаме да го обясним библейски.⁴⁶⁷

Звярът, както видяхме, прилича на Змея. Фактът, че той получава рана на главата, трябва да ни накара да мислим за сцената в Едемската градина, когато Бог обеща, че Христос ще дойде и ще смаже главата на Змията (Битие 3:15). Данаил пророкува, че в дните на римските владетели Христовото Царство ще смаже сатанинските империи и ще ги замени, изпълвайки земята. Съответно, апостолското свидетелство прогласява, че Христовото Царство е дошло, и че дяволът е бил победен, обезоръжен и вързан, и че всички народи ще започнат да се стичат към планината на Божия Дом. Още в първото поколение Благовестието се е разпространило бързо по света, до всички народи; навсякъде са възникнали църкви, и дори членове на дома на Цезаря са повярвали (Филипяни 4:22). Всъщност, Тиберий Цезар дори формално иска Римският Сенат да признае официално божествеността на Христос.⁴⁶⁸ Така за известно време изглежда сякаш има преврат: Християнството е във възход и скоро ще придобие властта. Главата на Сатана е била смазана и с това на Римската империя е била нанесена смъртоносна рана с меча (вижте 13:14) на Благовестието.⁴⁶⁹

Александър Шмеман красиво привлича вниманието към естеството на поклонението при седмичното възнасяне на Църквата към небето (сравнете Изход 24:9-11; 34:1-8, 29-35; Марк 9:1-29): “Ранните християни са осъзнавали, че за да станат храм на Святия Дух, те трябва да се възнесат в небето, където Христос се възнесе. Те също са осъзнавали, че това възнесение е било истинското условие на тяхната мисия в света, на тяхното служение в света. Защото там – в небето – те са бивали потопени в новия живот на Царството; и когато след тази ‘литургия на възнесение’ са се връщали в света, техните лица са отразявали светлината, ‘радостта и мира’ на Царството, и наистина са били негови свидетели. Те не са носели програми и теории; но навсякъде, където са отивали, семената на Царството са покълвали, вярата е била запалвана, животът е бивал преобразяван, невъзможните неща са ставали възможни. Те са били свидетели, и когато са ги питали, ‘Откъде грее тази светлина, къде е източникът на нейната сила?’ те са знаели какво да отговорят и къде да водят хората. В църквата днес ние твърде често срещаме само същия стар свят, а не Христос и Неговото Царство. Ние не осъзнаваме, че никога не стигаме до никъде, защото никога не изоставяме нищо старо.”⁴⁷¹

И които са за нож, под нож;

И които са за глад, на глад,

И които са за плен, в плен. (Еремия 15:2; сравнете 42:11, в контекста)

Увереността в Божието управление е същността на търпеливата вяра, към която са призовани Божиите хора. Ние трябва да поставим нашето упование не в човека, не в злите планове на дяволските заговорници, а в Бога, Който управлява света за Своя слава. Неговият съд със сигурност ще дойде. Търпеливото очакване за това е търпението и вярата на светиите.

Важно е да помним, че юдаизмът въобще не е старозаветна религия; по-скоро той е цялостно отхвърляне на библейската вяра в полза на фарисейската, талмудична ерес. Както мормоните, свидетелите на Йехова, Църквата на обединението и други култове, той претендира, че е основан върху Библията; но неговият действителен авторитет идва от човешки предания. Исус беше напълно ясен: юдаизмът отрича Христос именно защото отрича Мойсей (Йоан 5:45-47). Само ортодоксалното християнство е истинското продължение и изпълнение на религията на Стария Завет (вижте Матей 5:17-20; 15:1-9; Марк 7:1-13; Лука 16:29-31; Йоан 8:42-47).

Извратеността на водачите на Израел е такава, че те насърчават онези, които живеят по земята – юдейския народ – да направят Образ на Звяра, както Навуходоносор беше издигнал образ на себе си (Данаил 3). Преди да можем да напълно да определим кой е този Образ, ще бъде необходимо да обясним религиозната обстановка и контекста, в който е поставен той. Дълбочината на отстъпничеството на Израел трябва най-вече да се разглежда в тяхното отхвърляне на Господ Исус Христос, истинския Бог и Спасител, в полза на Цезаря. Св. Йоан ни разкрива това в неговата истинска светлина като идолопоклонство (сравнете 9:20). Не е необходимо да се предполага, че юдеите буквално са се покланяли пред изваян образ; идеята е, че те са се покланяли и служели на чужд бог.

Някои биха възразили, че юдеите никога не са били виновни за “идолопоклонство” след Плена. В отговор отново ще повторим превъзходното обобщение на Херберт Шлосберг на същността на идолопоклонството: “Идолопоклонството в неговото по-широко значение е правилно разбирано като всяко заменяне на истинския Създател с това, което е създадено. Хората могат да се покланят на природата, на парите, на човечеството, на властта, на историята, или на обществените и политически системи, вместо на Бога, Който е създал всичко това. Конкретно новозаветните автори осъзнават, че не е задължително отношението да бъде явно култово поклонение; човек може да постави кого да е или какво да е на върха на своята пирамида от ценности, и това е истинското нещо, на което той се покланя. Върховният обект на това служение изцяло влияе на начина, по който той живее.”⁴⁷⁸ Нещо повече, ясно е, че пророците след плена всъщност считаха юдеите от своето собствено време за идолопоклонници (сравнете Захария 13:1-3; Малахия 3:5-7).

Идолопоклонническият характер на отстъпилия Израел се предполага в цялото послание на Новия Завет. Апостол Павел конкретно обвинява юдеите за беззаконие и отстъпничество в Римляни 2. В стихове 21-22 той казва: “Тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?” Очевидно св. Павел обвинява отстъпилия Израел в извършване на идолопоклонство (или негова равностойност). Много важно е да отбележим, че всички обвинения от Римляни 2 се отнасят до Израел като цяло; очевидно, ако те се отнасяха само до избрано малцинство, неговите аргументи не биха имали сила. (Тъй като той също ги обвинява за прелюбодейство, най-малкото е възможно да е имал предвид “религиозно” прелюбодейство срещу техния истински Съпруг, Исус Христос). Като цяло, коментаторите предполагат, че обвинението за прелюбодейство означава или че юдеите са виновни за ограбването на езически храмове (напр. св. Йоан Златоуст, Хенри Алфърд, Джон Мъри; ср. Деяния 19:37, където се показва, че юдеите могат да бъдат считани отговорни за това престъпление), или че са извършвали “светотатство” в по-общ смисъл, чрез тяхното безбожие, непочитане и неверие (напр. Жан Калвин, Чарлз Ходж; сравнете 1 Царе 15:23; Неемия 13:4-12; Малахия 1:6-14; 3:8-9; Колосяни 3:5). Това, което обикновено не се забелязва, е, че целият списък с престъпления в Римляни 2:20-23 е взет от Малахия 2-3, което показва, че обвинението за “ограбване на храмове” (и така за идолопоклонство) е свързано с отказа на израилтяните да дават десятък, техният отказ да Го почитат като Бог (сравнете Матей 15:7-9). Бог казва чрез Малахия:

Вдъхновеният от Звяра Образ е способен да направи всички, които не се кланят на образа на Звяра, да бъдат убити. Юдейските синагоги налагат покорство към Императора. Всъщност, обвинението на техните водачи срещу самия Христос беше, че Той е съперник на абсолютната власт на Цезаря (Йоан 19:12-15). Подобно на това, те са организирали икономически бойкот срещу хората, които са отказвали да се подчинят на Цезаря като на Господар, като ръководителите на синагогите “са забранявали всякакви отношения с отлъчените,”⁴⁸⁰ и са стигали до там, че да ги умъртвят.