Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 66 - като в романите на Антъни Пауъл – периодически се появяваха в живота ми през годините. Най-близко приятелство ме свързваше с Едуард Бойл; той с лекота се движеше из най-префинени социални и политически кръгове, в които аз почти не бях и надниквала, ала това не ни пречеше да споделяме здрави интереси в политиката. По онова време Едуард, богати изискан син на депутат от Либералната партия, беше класически либерали възгледите му хармонираха с моя дребнобуржоазен консерватизъм. По-късно политическите ни позиции се разделиха, но ние запазихме съкровеното си приятелство до трагичната му преждевременна смърт от коварна болест. По силата на някакъв мистериозен, но неумолим закон, войните винаги стимулират контролиращата роля на държавата и онези, които пропагандират за нея. Според моя съпруг Денис – това свое мнение той сподели, след като се бяхме оженили, – хора от различни социални слоеве, работили заедно в гражданските служби, развиват някакво изострено чувство за социално самосъзнание и настояват държавата да се намеси и подобри социалните условия. Консерваторите като цяло се представиха зле в изборното съперничество по времена войната и тенденцията показваше спад в техните депутатски места. Тогава никой не обръщаше внимание на анкетите за общественото мнение, но и те сочеха същите резултати. Както споменах, левите бяха изключително активни след Дюнкерк, хвърляха отговорността за помирението изцяло върху консерваторите и изкусно успяха да отдалечат Чърчил от партията, която оглавяваше. Но хората не си спомняха, че лейбъристите се бяха противопоставили дори на www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 67 - частичното превъоръжаване, предприето от Бол- дуин и Чембърлейн. Като много други членове на ОУКА взимах уроци по публична реч при Стела Гейтхауз от Централата на Консервативната партия. Тя държеше най-много на простотата и яснотата на изказа и съветваше да избягваме жаргона. На предизборните митинги не е ясно колко дълго трябва да говориш, докато се появи кандидатът, затова една добра подготовка и повече издръжливост винаги са от полза. Най-ценен за мен лично се оказа опитът, който придобих от това да мисля бързо, когато отговарям на въпроси от благоразположена, но и от критично настроена аудитория. Спомням си позицията на възрастен мъж на един от митингите, която оказа трайно влияние върху възгледите миза социалното осигуряване Програмата на Социални грижи няма дами помогне, тъй като съм си спестил някоя друга пара. Ако бях профукал всичко, тогава можеха дами бъдат от полза. Ето едно ранно предупреждение за трудния избор, който новата държава на социалното осигуряване щеше да постави пред политиците. През октомври 1946 година бях избрана за президент на ОУКА – третата жена, заемала този пост. Бях положила последните си изпити през лятото и бях започнала изследователската си работа, която щеше да продължи през четвъртата и последна година на обучението ми по химия затова можех повече време да отделям за политиката. Така взех за първи път участие в конференция на Консервативната партия в Блекпул. Още от първия миг бях като омагьосана. И в Грантъм, и в Оксфорд често изглеждаше необичайно да си консерватор. А тук www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 68 - изведнъж попаднах сред стотици хора, които вярваха в същите идеи и които споделяха неутолимата ми стръв да говорим за политика. Когато активно навлязох в политиката на Консервативната партия, вече напълно беше изживяно напрежението между двете възможни стратегии за съпротивление срещу колективизма – едната за постепенно, другата за радикално действие. Нов първите следвоенни години лично мен повече ме занимаваха въпросите на международната политика, отколкото вътрешните ни дела. Гостувах на сестра сив Блекпул (тя отиде там от Ортопедичната болница в Бърмингам), когато чух по радиото, че на онзи съдбовен 6 август 1945 година атомна бомба е била взривена над Хирошима. Говореше се от известно време, че сме пред прага на колосално изобретение в технологиите на оръжия за масово унищожение. Предполага сече при моите академични занимания и прехласването ми пред практическото приложение на науката, би трябвало да съм по-добре информирана относно напредъка на опитите за производство на атомна бомба. На следващата година можах да прочета (и в голяма степен да асимилирам) пълен доклад по въпроса Атомната енергия за военни цели, публикуван в САЩ. И все пак – може дави се струва като клише, – веднага след първите сведения за Хирошима почувствах , че с появата на атомната бомба светът някак си сее променил. Или както самият Чърчил заключава в своите забележителни мемоари Втората световна война После набързо дойде краят на Втората световна война и може би краят на още много неща. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 69 - За всеобхватни научни, стратегически и политически изводи от употребата на ядрени оръжия щяха да са нужни години още повече, там където участва науката, нещата се променят и развиват. Но преките последици от атомната бомба върху човечеството и околната среда проличаха веднага. През зимата на 1946 година прочетох репортажите за Хирошима на американския журналист Джон Хърси, първо поместени в Ню Йоркър , а после в специално издание на „Пенгуин”. Може би звучи странно и нелепо, но от разказите за зловещите поражения върху хората, пожарите, разрушенията и лъчевата болест още по-затормозяваща ми се стори мъчител- но-сладката картина на плевели и диви цветя, избуяли сред пепелищата, неестествено стимулирани от радиацията. Когато завърших Оксфорд с диплома по химия в ръка, вече знаех много повече за света и специално за света на политиката. Характерът мине се беше променил, нито пък убежденията ми. Но вече много поясно виждах позицията си спрямо други хора, техните амбиции и мнения. Аз просто бях пораснала. И по силата на онзи тайнствен процес, който напътства хората към тяхното призвание – велико или мрачно, – аз осъзнах с какво искам да се занимавам в живота. Малко преди края на следването ми отидох на танци в Горби Глен, едно селце наоколо десетина мили от Грантъм. После една компания се събрахме на чаша кафе и сандвич в кухнята на къщата, където бях отседнала. И нищо чудно, разбира се, аз заговорих за политика. Може би бях казала нещо или начинът, по който го бях казала, накара един от присъстващите да подхвърли Ти всъщност, ако www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 70 - искаш нещото е да станеш депутат, нали Без да се замислям, отговорих Да, точно това искам .” Него бях изричала преди – дори пред себе си. Когато си легнах вечерта, разбрах, че това е нещото, което дълбоко присъства в мислите ми. >> Изтегляне 5.86 Mb. Сподели с приятели:
|