Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 63 - година повече значеше много и за съзряването, и за житейските възгледи. От 1944 година нататък картината на студентството значително се промени. Младежи, освободени от армията, започнаха да се завръщат, за да завършат съкратения военен курс на следване или да започнат пълен курс на обучение. Тези хора бяха преминали през толкова изпитания, бяха преживели много повече от нас. Както казва Киплинг (в Учените) за млади офицери от флота, които се завръщат в Кеймбридж след Първата световна война, за да продължат учението си Те далеч бяха ходили и много научили, и мъчеха се всуе много да забравят, а днес радостно прииждаха с усмивка, но светът на тях име длъжник. Когато завършвах, вече общувах сприятели и колеги, видели много повече от живота и света. За мен се оказа много полезно това, че в Оксфорд след войната се събраха толкова различни възгледи и различен житейски опит. Религията също заемаше значително място в моя студентски живот. Много се говореше за младежи, които, встъпвайки в университета, къде под въздействието на скептицизма, къде по други по- нездрави причини, губеха своята вяра. Такава опасност за мен не съществуваше. Методистката вяра ми бе дала една опора, една стабилност, както и приятели и познати със същото светоусещане като моето. В неделните дни обикновено посещавах Мемориалния храм Уесли. Там, както и в Грантъм, намирах топлота и жизнени, но трезви обществени отношения, които много ми помагаха в самото начало в www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 64 - непривичната за мен нова обстановка. Студентското общество около методистката църква живееше задружен живот след вечерната неделна служба се събирахме на кафе в дома на преподобния пастори там се разгръщаха въодушевени дискусии на религиозни и други теми. От времена време посещавах университетската църква Света Дева Мария, където слушах изключително интересни проповеди – макар че в тази църква има нещо официално, нагласено и я прави някак студена за истинско преклонение пред Бога. Ходех понякога и в параклиса на колежа, особено когато проповядваше мис Хелън Дарбишър, ректори знаменит специалист по творчеството на Милтън и Уърдсуърд. Струва ми сече един студент може да помогне на страната сив мирно време или във война, като се учи упорито и усърдно и не мечтае заразни приятни и безполезни неща. Но ние се опитвахме да помогнем и по някакъв по-пряк начин. Аз например един-два пъти седмично отивах да сервирам в стола на военнослужащите в Карфакс. Сред редовните ни клиенти бяха британски войници и американски пилоти от близката база в Ъпър Хейфорд. Там беше горещо, въздухът лепкав, краката ми се уморяваха. Но иначе ми беше забавно сред приятна компания и хаплив хумор. Вестите за десанта в Нормандия през юли 1944 година ни изпълниха с опасения и тревога. Битката на животи смърт по онези пусти брегове, в която момчетата бяха на моите години, ни правеше неспокойни. Тогава за първи път си зададох въпроса имам ли правото да стоя в Оксфорд. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 65 - Всъщност ни делеше година от приключването на войната в Европа. Все още предстояха битката при Бюлж и трагедията при Арнхем. Но постепенно ударението започна да се измества към подготовката замира. А сред мирновременните инициативи все по-голяма част от времето си посвещавах на политиката. Почти при постъпването сив Оксфорд станах член на оксфордската университетска консервативна асоциация (ОУКА), създадена още през 1920 година по внушение на преподавателя в Христовата църква Кийт Фийлинг, историк на Консервативната партия и по-късно биограф на Невил Чембърлейн. Въпреки че националното споразумение за прекратяване на партийни политически битки по времена войната нямаше пряк отзвук върху университетите, все пак политическият живот в Оксфорд беше по- кратък, отколкото през те години. Затова пък дейността на ОУКА мигновено се превърна във фокусна моя живот. По онова време Оксфордският съюз, където гостуваха елитни оратории дискутираха жизненоважни въпроси, както и въпроси с невъобразима тривиалност, не приемаше жени вре- диците си. Това обаче неми пречеше да посещавам някои от дебатите. Но никога нямаше да се издигна до бляскавата и хаплива остроумност в спора, която се насърчаваше в съюза. Предпочитах по-сериозния юридически стилна дискусии в ОУКА и истинските трибуни. ОУКА ни осъществяваше и система от контакти и приятелства. Тя се оказа ефективен форум за запознанство, примери за което има много сред колегите ми от асоциацията. Политическият живот в Оксфорд беше школа за таланти. Там си създадох приятели, които – също |