Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
ГЛАВА III З З а а к к о о в в а а н на а у у д до о м ма а М М О О Е Е Т Т О О Ч Ч И И Р Р А А Ч Ч Е Е С С Т Т В В О О В В П П О О Л Л И И Т Т И И К К А А Т Т А А Ако при постъпването сив Оксфорд изпитваш някакъв шок, то не по-малък е шокът, когато трябва да се разделиш с него. Бях си намерила толкова приятели свиждания като моите, бях щастлива от приключенията сив химията, бях така страстно отдадена на политиката в университета. Ида се разделиш с всичко това беше мъчително. Новосъздадената Комисия по разпределението към Оксфордския университет, която подпомагана завършилите да си намерят подходяща работа, ми уреди няколко интервюта, в това число и в един химически завод на север, в Билингъм. Ние с надежда минавахме на разговор при няколко директори, чиито писмени мнения отиваха при генералния директор той ни интервюираше последен. Бележките за мен лежаха на бюрото на генералния по времена разговора. Не устоях да не приложа способността си да чета обърнати букви. Мненията на директорите бяха и окуражителни, и смущаващи. Един от тях беше написал Тази млада жена е пре- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 71 - калено силна личност, за да работи тук Имах общо три-четири интервюта с различни фирми и макар чене бях одобрена, контактите ми доставиха удоволствие. Не само че получих достъп до един нов за мене свят, света на индустрията, но и разговорите в онези години се провеждаха по много изискан начин, с много интерес към надеждите и амбициите на кандидата. Накрая бях приета в БХ „Пластикс” в Манингтрий, близо до Клоучистър, в отдела за изследване и развитие. БХ произвеждаха всички видове пластмаси както за индустриални цели, така и за широка употреба, в това число и за филми. Малко хора изпитват задоволство още от първите стъпки в новото поприще, аз не бях изключение. Когато разисквахме назначението ми, разбрахме се да бъда личен асистент на директора на научноизследователския отдел. Имах желание тъкмо за тази работа, защото се надявах, че ще науча повече за цялостното функциониране на компанията и че ще мога да бъде полезна със способностите си извън полето на химията. Но при постъпването ми се реши, че няма достатъчно работа за мен като помощник и така отново надянах бялата престилка и се зарових в дивния свят на пластмасите. Изследователският отдел току-що бе създаден като самостоятелна единица и родилните му мъки усложняваха моите. Но към Коледа на 1947 година вече си бях създала приятелства и нещата потръгнаха. Прекият ми ръководител много ми помагаше. Отделът се премести в самостоятелна и доста приятна къща в съседния Лофорд. Като много други служители в компанията, аз живеех в Клоучистър – градче, което с всеки ден обиквах повече и където си намерих www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 72 - удобна квартира. Всяка сутрин един автобусни отвеждаше всички в Лофорд. И разбира се, както става винаги с мен, отдадох сена политика. Веднага станах член на Консервативната асоциация и се хвърлих в рутинната партийна работа. Особено удоволствие ми доставяше така наречената дискусионна група „39-45”, където консерватори от военното поколение се срещаха, за да обменят мисли или да поспорят по политическите въпроси на деня. Според първоначалния замисъл аз трябваше да се изкажа на конференцията в подкрепа на позицията на КАЗОУ, която не одобряваше премахването на университетски места в парламента. По онова време университетите имаха свое отделно представителство в парламента и випускниците на даден университет имаха правото да гласуват както в университета, така и по местоживеене. (Аз подкрепях правото на университетско представителство, но не и правото да се упражнява повече от един глас според мен завършилите трябваше да изберат на кое от двете места да гласуват) Това щеше да е първата ми реч пред партийна конференция, нов последния момент се реши по въпроса да се изкаже застъпникът на лондонското Сити, тъй като представителството на Ситито също щеше да бъде закрито. Бързо превъзмогнах разочарованието си от този обрати то по най-неочакван начин. След един от дебатите неусетно бях увлечена в един от онези неангажиращи разговори, каквито младите хора водят за бъдещите си планове. Един приятел от Оксфорд, Джон Грант, изказа предположението, че |