Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 76 - мация и предложения за подкрепа. Ето тази атмосфера на приятелство поне отчасти дава отговорна въпроса, поставян на всички професионални политици Защо, за Бога, го правиш Сега предстоеше да бъда одобрена от партията. Поправило одобрението на партията предшества подбора, но когато на следващия ден отидох в Централата на партията, за да се срещна с председателката на жените, мис Марджори Макси, не срещнах затруднения. Няколко седмици по-късно бях поканена навечеря от председателя на партията лорд Ултън, неговия заместник Дж. П. Л. То- мас, мис Макси и наблюдаващата района мис Берил Кук. През следващите години Марджори Макси и Берил Кук ми оказаха голяма помощ със сериозната си подкрепа и с ценни съвети. След подбора идва одобряването. Официалното събрание за одобряването е първата възможност на кандидата да направи впечатление на редовите членове на асоциацията. Това е психологически много важен момент. Също и възможност да се спечели публичност, тъй като присъстват и представители на местния печат. Но може би за мен най- важно бе присъствието на баща ми. За първи път той и аз стояхме на една и съща трибуна и говорехме пред събранието. Той си припомни как семейството му винаги е било либерално, но сега консерваторите защитават ценностите на някогашния либерализъм. В моята реч аз подех тема, глад- стоновска по съдържание, ако не постил или дължина, настоявайки, че правителството е длъжно да се справя – както добрата домакиня се справя, когато парите й сана привършване – да следи сметките ида види къде нещата не са вред Благодарение на Д.К. - 77 - След събранието за одобрението в края на февруари отново бях поканена от двете водещи фигури в асоциацията – гни г-жа Сауърд навечеря, организирана в моя чест. Домът им се намираше в онзи крайна избирателния район, който бе близо до фабриката на Атлас Презървътив Към- пани”. Тази фабрика произвеждаше бои и химикали и директор в нея беше Станли Сауърд. Неговият шеф, главният мениджър на фабриката, присъстваше на събранието за моето утвърждаване и бе един от гостите на вечерята. Така се запознах с Денис 6 Още от пръв поглед разбрах, че Денис е изключителен човек. Той разбираше от политика не по-малко от мен, но бе много по-сведущ в областта на икономиката. Неговият професионален интерес към боите и моят към пластмасите създадоха една неромантична основа за приятелство, но затова пък можахме тутакси да установим общи интереси в науката. Входа на тази вечеря аз се убедих, че Денис има стабилни и трезви консервативни възгледи След вечерята той ме откара с колата си до Лондон, за да мога да хвана оттам среднощния влак за Клоучистър. Разстоянието се взема бързо, особено по това времена нощта, но все пак пътувахме достатъчно, за да открием още много близки неща помежду ни. Денис страстно обичаше да чете, особено история, биографии и детективски романи. Имах чувството , че изчиташе от кора до кора списанията Икономист и Банкер , а освен това се оказа, Денис Татчър (1915–2003) – английски финансисти бизнесмен Бел. ред. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 78 - че и двамата обичаме музиката – Денис обожаваше операта, аз – хоровата музика. След тази среща се виждахме от времена време подела, свързани с избирателния районно постепенно започнахме да се срещаме и вън от него. Той притежаваше безспорен стил и блясък. Имаше слабост към бързите коли и караше ягуар, но тъй като бе десет години по-голям от мен, просто познаваше много повече живота. В началото разговорите ни се въртяха около политиката. Тъй като често се виждахме, започнахме да ходим на театър или навечеря. Като всички двойки, и ние си имахме любими заведения това бяха малките пицарийки в Сохо при обикновени срещи и прекрасната Бяла ку- ла във Фицровия, Ecu de France на Джърмин Стрийт и Айви за специални случаи. Вниманието на Денис наистина ме ласкаеше, но за пръв път го заподозрях в сериозни намерения, когато за Коледа след първата избирателна кампания в Дартфорд той ми направи възхитителен подарък – кристална купа за пудра със сребърен похлупак, която до ден-днешен пазя с най-нежни чувства. Вероятно бихме могли и по-рано да се оженим, но моята страст към политиката и неговата към ръгбито донякъде ни забавиха – в съботните дни рядко бяхме свободни, за да се срещаме. Той обаче компенсираше, като ми оказваше огромна помощ в избирателния район. Проблемите се решаваха намига, за логистиката имаше кой да се грижи. А обстоятелството, че Денис ми направи предложение и ние се сгодихме, се оказа непредвиден политически актив в моя полза, защото – без аз да знам – Берил Кук бе разпространила новината преди из- |