www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 80 - битка за неговите избиратели. Щеше да е неразумно да ги напусна ида ги оставя да си търсят нов кандидат в такива кратки срокове. А освен това трудно можех да си представя, че ще постигна в нова кампания същото въздействие както в току-що приключилата. Пък и бях страхотно уморена има- кар че никой с политическа кръв в жилите си не бяга от тръпката на предизборната агитация, една нова кампания толкова скоро не беше най-примам- ливата перспектива. Бях решила също така да се прехвърля в Лондон. Заделяйки още малко пари от заплатата си при
Дж. Лайънс, успях да си наема мъничко апартамент- че на площад Сейнт Джордж в Пимлико. Старият г-н
Сауърд
пристигна от Дартфорд, за дами помогне в декорацията. Сега можех по-често да се виждам с Денис, и то в по-непринудена обстановка, далеч от врявата на активния политически живот на консерваторите в Дартфорд. Научих се да шофирам и се сдобих с първата си кола. Сестра ми Мюриъл имаше един форд Пер- фект” отпреди войната, който баща ми беше купил за 129 лири, и аз го наследих. Моят форд „Перфект” стана много известен в Дартфорд и околностите бях отново одобрена за кандидат в района) и ми вършеше чудесна работа. Продадох го за приблизително същата цена, когато се омъжих. Парламентарните избори бяха определени за октомври 1951 година. Този път обръснах Норман
Додс снови гласа и бях лудо доволна, когато консерваторите получиха мнозинство отгласа. По времена престоя сив Дартфорд продъл- жих да разширявам контактите си
с ключови фигури www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 81 - в партията. Направих предложение да бъде изказана благодарност на Антъни Идън
8
(за първи път го бях срещнала в Оксфорд, когато той говори на ентусиазиран многочислен митинг в Дартфорд през
1949 година. На следващата година говорих в подкрепа на предложение да бъде аплодирано ръководното дело на Чърчил и Идън на митинг на жените консерватории в Албърт Хол, където самият
Чърчил отговори по изключителен начин. За ментова бе велико събитие – да се срещна на живо ида разговарям с човека, чиито слова бяха моето
вдъхновение в ония години, когато цялото семейство в
Грантъм седеше до радиото и слушахме неговите обръщения към нацията. През 1950 година бях избрана като представителна завършилите Оксфорд консерватори да присъствам на Националния изпълнителен съвет на Консервативната партия това бе първото ми проникване в партийните структури на национално равнище. Винаги обаче ме е интересувала политиката, а не организацията. По времена студентските си ваканции посещавах курсовете в Суинтън Колидж
9
, чийто директор бе Реджи Нортъм – човек с щедра духовности приятел на Джон Мейнард Кейнс, който през 1936 година замина за Южен Уелс, за да експериментирана гърба си живота на безработните Реджи Нортън ни набиваше в главите, че
8
Антъни Идън, граф Ейвън (1897–1977) –
британски политики дипломат, консерватор, министър–председател на Великобритания, наследил Уинстън Чърчил и предал поста на Харълд Макмилън. – Бел.ред. Колеж за партийни кадри в Йоркшър, чиито курсове и политически дискусии се посещават от всички – от редовните членове до министри в кабинета. – Бела Благодарение на Д.К.
- 82 - истинската политическа битка е битка за сърцата и умовете на хората. В Суинтън, както и на различните срещи на Политическия център на консерваторите (ПЦК) в разни избирателни райони, където ме канеха да говоря, аз започнах да мисля чрез истинските политически значения на такива широко експлоатирани понятия
като единство на нацията, демократично общество от собственици и осигурителна мрежа.
Най-великите светски събития в моите дневници са приемите в навечерието на парламентарната сесия, организирани от сър Алфред Босъм, депутат от Мейдстоун, във великолепната му къща на Карлтън Гардънс № 5. Разпъваха се няколко палатки, бляскаво осветени и приятно отоплени, където най-великите и неизвестните,
като една Маргарет Робъртс например, се смесваха в приятелско веселие. Сър Алфред Босъм остроумно се назоваваше съвременния наследник на лейди Лондон- дери, голямата консерваторка и домакиня на подобни тържества между двете войни. Човек трудно можеше да предположи, че зад приятната и непосредствена външност се криеше истински гений, автор на революционните проекти на някои от първите небостъргачи в Ню Йорк. Към мен той проявяваше особено внимание и щедрост. От неговия дом тръгнах за сватбената си церемония там дадохме първия си приема сър Алфред вдигна наздравицата за нашето щастие. Омъжих се в един студени мъглив декемврийски ден в параклиса Уесли, на Сити Роуд. За всички беше по-удобно церемонията да се състои в Лондон, но нашият методистки свещеник от Грантъм и наш стар приятел преподобният Скинър асистираше на