Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 152 - лейбъристи, замаяни от перспективите за европейска революция, оказаха подкрепа на комунистите. На съседна Испания провървя повече, тъй като след смъртта на генерал Франко през 1975 година тя преживя доста по-гладък преход от диктатура към друга форма на управление на обществото. Несъмнено, наблюдавайки португалската съпротива, която доста нагло се опита да вземе властта, испанските комунисти още от деня на легализирането си през 1977 година предпочетоха да подражават на своите италиански и френски колеги, скривайки се зад паравана на „еврокомунизма”. Винаги съм смятала еврокомунизма за тактическа уловка, която може да бъде обяснена по същия начин, както ида вземем по-ранен аналог – народните фронтове през тридесетте години. Теорията на еврокому- низма наистина показва, че признава силата на либералното обществено мнение, и предусети скорошния колапс на вътрешната убеденост на комунизма в собствената му правота. Но тя изобщо не представляваше отказ от съществените целина марксизма-ленинизма. Разбира се, единственото доказателство затова можеше да бъде открито в оценката на действителното отношение и на намеренията на еврокомунистическите ръководства. Но при всички случаи ефектът от напредването на ев- рокомунистите бе намаляването на желанието и възможностите на Запада да отговори на нарастващата съветска заплаха, тъй като щеше да е непростима безотговорност да се мисли, че на някое правителство, в което участва комунистическа партия, би могло да се разчита по времена криза. Споделях тези мои виждания при всяко отпътуванията си из Европа. Но особено решително на- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 153 - блегнах на тях в съобщението си към партийната конференция на западногерманския Християндемо- кратически съюз в Хановер на 25 май, вторник, 1976 година В някои европейски страни комунисти- ческите партии днес се преобличат в демокра- тически одежди и говорят снежни гласове. Разбира се, ние се надяваме, че вътрешната им промяна, за която тръбят навсякъде, е дей- ствителна. Но всяко дете в Европа знае при- казката за Червената шапчица и за онова, което се случва в къщата на баба й сред гора- та. Независимо от новия облик на тези партии, независимо от мекотата на гласовете им, ние трябва да бдим да не ни изненадат с вълчите се зъби и апетит. От бурните аплодисменти, с които се посрещна тази забележка, ми стана ясно, че някъде в гъстата гора малката Червена шапчица си има братовчедка. Поради няколко причини имах особено желание да посетя Западна Германия. Разбира сетя се намираше точно на границата, където свършваше свободата в Европа, и то по време, когато в глобален мащаб периметърът на тази свобода постепенно се стесняваше. До голяма степен западната отбранителна стратегия зависеше от политиката на западногерманските политически лидери и от добрата воля на западногерманския народ. Конрад www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 154 - Аденауер 20 и неговите наследници на канцеларския пост във Федерална република Германия твърдо устояваха на ласкателствата и заплахите отстрана на Съветския съюзи неговият източногермански сателит. Но Вили Брант 21 с неговата Ostpolitik 22 , скритата цел на която бе обединението на Германия, според поставените от Изтока условия, успя да промени утвърдилите се схващания. Тя имаше неочакван ефект в Западна Германия, където стимулираше неутралистките настроения (в това число и в управляващата Германска социалистическа партия) и утвърди легитимността на правителствата в Източна Европа. Все още имаше съмнения по отношение на Ostpolitik и на стабилността на ГСП, независимо от това, че наследникът на Вили Брант – Хелмут Шмит 23 , – скоро се захвана с укрепването на атлантическите връзки, като призова НАТО да разположи в Европа американски ядрени ракети със среден радиусна действие. Затова пък Хелмут Шмит спечели растящо недоверие със заобикаляне- 20 Конрад Герман Йозеф Аденауер (1876–1967) – първият федерален канцлер (1949–1963) на Западна Германия (ФРГ), християн–демократ, един от най-възрастните държавни ръководители в новата история наследен е от Лудвиг Ерхард (1963–1966). – Бел.ред. Вили Брант (1913–1992) – канцлер на Западна Германия в периода 1969–1974, социалдемократ. Наследявана поста Курт Клезингер, предава властта четири години по-късно на Хелмут Шмид. – Бел. ред. Източна политика (нем.) – Бел. пр. 23 Хелмут Хайнрих Валдемар Шмид (1918–2015) – германски канцлер, социалдемократ, наследил поста от Вили Брант в периода, когато бива изместен на избори от Хелмут Кол. – Бел. ред. |