Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 155 - тона американската външна политика по времена Джими Картър 24 Друга причина, поради която нямах търпение да направя това пътуване, беше важността на самия ХДС, който, наред с консерваторите, беше другата най-голяма дясноцентристка партия в Европа. Идеята да се учреди съвместна организация – каквато стана Европейският демократичен съюз – първоначално дойде от Алойс Мок, лидерът (християндемо- кратна Австрийската народна партия. На нас и на германците обаче се падна да бъдем двата ключови елемента в този съюз. Въпреки че по-късно щях да разкрия важни различия между традициите на германските християндемократи и британските консерваторите не бяха чак толкова големи, колкото тези между християндемократите встрани като Италия или Белгия и нас. В Германия социално пазарният подход, проповядван от Лудвиг Ерхард, наложи по- свободна предприемаческа ориентация, отколкото тази на по-голямата част от останалите християнде- мократически партии, които останаха доста догматични и като правило донякъде неориентирани в икономическо отношение. Първото ми посещение в Западна Германия като лидер беше в периода от 26 юни, четвъртък, до 28 юни, събота, 1975 година. Но през първата вечер, която премина в британското посолство в Бон, в четвъртък, умът ми беше зает със събитията у дома, където се преброяваха гласовете в ча- 24 Джеймс „Джими” Ърл Картър (р. 1924) – ти американски президент, президент (1977–1981), демократ, заел поста след Джералд Форд и наследен след изборна победа от Роналд Рей- гън; Нобелов лауреат за мир. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 156 - стичните избори в Улуич Уест. Противно на моите предшественици, бях решила лично да участвам в кампанията за частичните избори – нещо, което носеше рискове, но имаше своите предимства, когато нещата вървят добре (както стана в конкретния случай, тъй като спечелихме депутатското място с преднина от 7,6 процента. Както обикновено на партията й липсваха пари, затова не бях придружена от секретар по печата. И тъй като знаех това, Гордън Рийс ми даде съвет какво да говоря ида правя в деня на очаквания успех. Съгласихме сече трябва да кажа нещо от рода на Това е първата крачка по пътя към края на социализма, а след това да покажа знака на Чърчил за победа, който беше още по-подходящ предвид това, че се намирах в Германия. Гордън несметна, че е нужно да потре- нира с мен самия жест, и затова, когато на следващия ден бях помолена да коментирам резултатите, аз се усмихнах и вдигнах два пръста, за нещастие по неправилен начин – нещо, което с удоволствие бе възприето от фотографите по-скоро като изразна лекомислено, ако не и на вулгарно презрение към Лейбъристката партия, отколкото като удовлетворение от собствения ни успех. По-късно същия ден се състоя първата ми среща с канцлера социалист Хелмут Шмит. В края на нашата дискусия стигнах до извода, че той бе много по-малко социалист в сравнение с някои членове на собствения ми кабинет в сянка с годините това мое впечатление не се промени. Ние обаче не стигнахме до съгласие по въпроса за ролята на профсъюзите. Опирайки сена немския опит, Хелмут Шмит не можеше да разбере защо ние във Великобритания просто не поканим всички профсъюзни лидери www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 157 - около масата и не поговорим сериозно. Поясних, че благодарение на реформите, които британските окупационни власти бяха извършили в структурите на германските профсъюзи след войната, намалявайки техния брой и локализирайки ги в сферата на индустрията, а не на занаятчийството, подобно нещо е практически възможно в Бон. В Лондон щеше да е необходим малък стадион. (Познанията си за тези реформи дължах на Пол Чембърс, британския член на Контролната комисия, която беше управлявала западните територии на Германия по времена съюзническата окупация познавах се с него от шестдесетте години) Искаше ми се да добавя, че в по-голямата си част британските профсъюзни лидери, за разлика от германските си колеги, се интересуват от социална политика почти толкова, колкото и от пазарлъците за чувствително повишаване на заплатите. Реших обаче, че това може да почака друг удобен момент. В моя чест домакините от ХДС бяха организирали късна вечеря. Трите важни персони, които присъстваха от немска страна на вечерята, бяха Хелмут Кол, лидер на ХДС и кандидат за канцлер на федералните избори през следващата година, Курт Биденкопф, генерален секретар на ХДС, и най- знаменитият сред тях – Лудвиг Ерхард, великият германски финансов министър от петдесетте и шестдесетте години. По-рано същия ден вече бях имала разговори с Хелмут Кол. Според първите ми впечат- 25 Хелмут Йозеф Михаел Кол (1930–2017) – германски канцлер 1982–1998, христиандемократ, осъществил обединението на Източна и Западна Германия. Наследява поста от Хемут Шмит. Предава властта след четири мандата на Герхард Шрьодер. – Бел. ред. |