Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 182 - нален потенциал са достатъчно големи, за да устоят на последствията от социализма. Критиката, направена по-късно по мой адрес от външния министър Джим Калахан 37 , който не одобряваше вмъкването на спорни пасажи в моите американски речи, намери предан отклик в британското посолство, където бях отседнала. Един от старшите служители в посолството се изказа пред американския печат против мен. Гордън Рийс бързо разбра какво става. След завръщането ми в Англия се стигна до размяна наостри писма по този въпрос между мени Джим Калахан. Давайки си сметка, че ще се опитат да ме представят в неблагоприятна светлина, аз използвах речта си пред Националния клуб по печата във Вашингтон, за да посоча, че ако бъде сложен крайна настоящата социална политика, Великобритания има скрит потенциал, който да осигури нейното плавно възстановяване. Нарастващото обществено неодобрение по отношение на крайните леви, мащабите на нашите енергийни резерви и силата на научния ни потенциал, за който свидетелстваха седемдесети двете Нобелови награди – повече, отколкото на Франция, Италия, Холандия и Белгия, взети заедно – всичко това даваше основание за оптимизъм. Сега ние постепенно се опитваме да намерим верния изход. Истина е, че докладите 37 Ленърд Джеймс Калахан, барон Кардиф (1912–2005) – британски министър–председател (на поста 1976–1979), лейбърист, предшестван от Харълд Уилсън и наследен от Маргарет Тачър. – Бел.ред. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 183 - за Великобритания свидетелстват за все още сериозната ситуация, и то не без основание. Но ни предстои промяна .... Съзирам призна- ци, че нашият народе готов да направи реши- телния си избор, да поеме по един потруден път. Ние все още сме същите хора, които се бориха за свободата и победиха. Стремежът към големи начинания, новаторството, реши- мостта все още са водещи черти в нашия ха- рактер. Сега може би страдаме от някаква британска болестно нашата конституция е стабилна и ние имаме смелости воля да прео- долеем изпитанията. По времена посещението сив Америка се срещнах с ключови фигури от администрацията на Форд. С д-р Кисинджър се познавахме от по-рано. Сега обаче за пръв път се срещнах с министъра на финансите Бил Саймън, поддръжник на идеите за свободната пазарна икономика, който беше отменил контрола върху заплатите и цените, наложен по времето на Никсън, както и с изключително опитния Джеймс Шлезинджър, министър на отбраната и главен вътрешен опонент на администрацията по въпросите на разведряването. Бях приета и от самия президент Форд. Той беше огромен, приятелски настроен господин, сякаш неочаквано попаднал на високия пост, който неочаквано за самия себе си, а може би и за останалите, бе започнал да харесва новото си положение. Около себе си той бе подбрал или наследил талантлив екипи вече бе успял да демонстрирана европейците трайната ориентация на Америка към тяхната сигурност, независимо от всички сътресе- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 184 - ния във вътрешната политикана страната. На практика притежаваше и слабостите, и силата на онова, което на днешен политически жаргон се нарича сигурни ръце. Не беше от този тип хора, които биха отправили предизвикателство срещу утвърдените догми, докато аз все повече започвах да мисля, чете трябва да бъдат предизвикани. Но той бе една вдъхваща доверие стабилна фигура, помогнала на Америка да излекува раните, които страната сама си бе нанесла по времето на „Уотъргейт”. След един труден период, когато администрацията на Форд помилва Ричард Никсън, авторитетът на Форд се засили и дори се очерта възможност той да бъде издигнат за кандидат-президент от името на Републиканската партия като съперник на губернатора Роналд Рейгън 38 , който провеждаше изключително ефективна кампания. Перспективите за преизбирането на президента Форд изглеждаха добри. Тръгнах си от САЩ с надеждата, че той ще спечели. След завръщането сив Лондон открих, че начинът, по който беше отразено пътуването ми до Америка, бе променил моето политическо положение. Дори демонстративният гняв на Лейбъристката партия ми бе помогнал, защото колкото повече внимание се отделяше на използваните от мен аргументи, толкова по-сериозно те се приемаха. Скоро почувствах и промяната в отношението нагорните ешелони на Консервативната партия. Хората, които бяха гледали на моето издигане за лидер като на 38 Роналд Уилсън Рейгън (1911–2004) – бивш губернатор на Калифорния и ти американски президент (1981–1989), републиканец, победил в избори демократа Джими Картър (на поста 1977–1981), наследен от своя вицепремиер Джордж Буш–старши. – Бел. ред. |