Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
Пример за съставяне на теста за самокритика
Вслушайте се в добронамерената критика Независимо от това, дали отправената ни критика е отрицателна или градивна, щом е критика, на повечето от нас ще им стане неприятно, ще се почувстват уязвени и дори отхвърлени. Има две кардинални неща, които трябва да имате предвид, когато ви критикуват. Първо, кой е източникът, и второ, изхожда ли той действително от онова, което е най-добро за вас. Дадете ли отговор на тези два въпроса, вие ще можете да определите дали критиката е със знак плюс или със знак минус. Ако някой непрекъснато ви критикува, така че вече не се чувствате удобно в собствената си кожа, критиката му е отрицателна. И ако човекът, който ви прави бележки, ви критикува заради това как вашите действия се отразяват върху него и върху мнението му за вас, надали ще е правилно да му позволите да ви се бърка в живота. Една от моите клиентки, Мерилин, беше се събрала с един такъв критикар и не можеше да излезе на глава с него. Веднъж тя и Боб - приятелят й - решили да вечерят на кораба-ресторант „Куин Мери" и трябвало да чакат на опашка, за да получат маса. И докато чакали, Мерилин започнала да се клатушка напред-назад и казала закачливо на Боб: „Дай да видим, ще се заклати ли лодката!" Очевадно е, че никой не може „да заклати" „Куин Мери", Мерилин просто искала да се пошегува. Но усмивката й бързо изчезнала, когато Боб й изсъскал: „Стига си се правила на палячо, всички те гледат. Престани!" Той просто „обрал вятъра" от всичките й платна - ала и от платната на техните отношения. Чашата преляла от последната капка: като вечеряли, Мерилин видяла, че някаква двойка си поръчва речни раци - с очите, с щипките, с мустаците, цели-целе-нички. Мерилин, развеселена, казала игриво: „Гледай, какво страшно нещо ядат!" Боб отново я срязал, като дори леко я плеснал по ръката: „Не сочи с ръка! Излагаш ме!" През цялата им връзка той постоянно потискаше Мерилин, докато накрая тя вече престана да бъде собственото си аз, угасна без своята сърдечност и спонтанност. Край на връзката - това бе резултатът от тия заядливи забележки. Също и приятелството на Джанет и Гейл си умря от отрицателни критики. Те бяха близки приятелки от колежа и не се бяха виждали години. Когато отново се събраха обаче, Джанет сякаш нямаше друга работа освен да критикува Гейл и нейните разбирания. Това беше едно вечно: „Не бива да ядеш това... Би трябвало да се обличаш с... Трябва да си купиш това...". Излизаше, че всичко, което Гейл прави, нервира Джанет. След като каза на Джанет точно какво мисли, Гейл престана да се съобразява с нея, просто не искаше повече в живота си такава черна станция. И установи, че изпита огромно облекчение като се раздели със своята критична приятелка от младини. Всеотричащи критици като Боб или Джанет често се представят за приятели, твърдейки: „Казвам ти го за твое добро!" или „Казвам ти го, защото държа на тебе". В действителност те се интересуват само от това как действията ви рефлектират върху тях, в каква светлина ги поставят или търсят начини да контролират поведението ви. При отрицателните критикари винаги трябва да си изясните източника. Обикновено това са властни личности, които съвсем нямат предвид „най-доброто за вас". Има си начини да критикуваш някого, така че да му дадеш възможност да „запази лице", да помогне на критикувания да изяви най-доброто от себе си. Повечето от нас не разпознават веднага позитивната критика, така че първоначалната ни реакция на тази градивна критика може да бъде: „За какво се мислите?" или „Вие пък какво знаете?" или „Казвате това само защото завиждате!" И все пак, след като сте изяснили източника на критиката и имате известно време да „оближете раните си" и да се възстановите от първоначалния удар, ще видите, че забележките са били наистина във ваш интерес. Ако се съобразите с критиката и последвате съвета, в повечето случаи ще станете „по-добър". След като установите и обсъдите източника и допуснете, че той наистина има на сърце само вашия интерес, ще можете да извлечете огромна полза. Една моя клиентка, много добра преподавателка, искаше да стане телевизионен репортер. Одите при най-добрия агент в града, който й казал, че ако иска да предприеме такова нещо, трябва да смъкне първо двайсет килограма. „Тогава ще говорим!" Тя побесняла и веднага ми се обади, разплакана и ругаеща. След като свърши, аз я попитах може ли да се откаже за малко от собственото си „его" - казах й да го сложи в задния си джоб - и да се вслуша в неговата критика, която може да е в неин интерес. Първо, казах й, че този агент е най-добрият в областта и в телевизионната промишленост думата му е дума. фактически аз й помогнах да си изясни източника на критиката. Второ, помогнах й да разбере, че агентът действително е изхождал от нейния интерес. Ако изглежда добре, ще бъде назначена, а след като бъде назначена, ще може вече да се занимава с онова, което желае, като и двамата - тя и агентът - ще печелят от това. Два месеца по-късно тя успя да намали теглото си и сега редовно се явява по телевизията. Положителната критика може да бъде най-добрият подарък, който някога сте получавали - стига да я използвате в своя полза. Ако я възприемете, съзнавайки, че човекът, който ви съветва, изхожда от добри чувства и е на ваша страна, всичко може да свърши с това, че животът ви ще стане по-смислен и по-пълноценен. Даването ш съвети Често са ш питали: „Искаш ли да ти дам един безплатен съвет?" Добре, това може да не струва нищичко на човека, който получава съвета, ала ако сте човекът, който дава съвета, може да се случи така, че да платите скъпо и прескъпо за удоволствието да раздавате съвети. Да вземем Клара и Рита, които се бяха сприятелили още в колежа и продължиха да бъдат приятелки и по-сетне, когато работеха. Един ден Клара се спречкала с приятеля си Роджър и нямала сили да му се обади по телефона. Обърнала се към Рита за съвет. Никога преди това не бе търсила съветите й, тъй като самата тя имаше къде-къде по-богат опит с мъжете и обикновено тя давала съветите. Рита обаче дала възможно най-добрия съвет, като се опитала да бъде честна и към двамата - и към Клара, и към Роджър. Да, ала това положително не бил съветът, който Клара искала да чуе, тя махнала с ръка: „Защо ли съм седнала да те питам! Ти никога не си имала свястна връзка в живота си!" За една седмица Клара изгуби двама приятели - Роджър и Рита. Най-добрият съвет, който мога да ви дам относно даването на съвети, е следният: не давайте съвети, ако не ви попитат, а тогава пък помислете добре, оставете и другия да помисли добре, преди да дадете свой „принос". Понякога - както бе в случая с Рита и Клара - човекът, който търси съвет от вас, може да не хареса съвета, който му давате, така че току-виж се опълчи срещу вас. Така че, защо да не попитате преди това: „Сигурен ли си, че искаш да чуеш искреното ми мнение?" или „Може да не ти хареса това, което ще чуеш". Разбира се, има и случаи, когато се чувствате задължен да дадете съвет, дори и другият да не ви го е искал. Ако ще съветвате някого, поднесете съвета си с едно: „Това е само мое мнение, но..." или „Не искам това да се отрази на приятелството ни, но ще кажа честно мнението си...", или „Аз не съм експерт...", или „Може да има и други мнения..." Това ще позволи на другия човек да може да отхвърли съвета ви, без да отхвърля самия вас. Следователно, можете да предлагате съвет, както и да отправяте критика, дори когато не са ви помолили за това, но важното е да предложите съвета си като израз на приятелство и загриженост, да щадите чувствата на другия. Но когато правите това, ще трябва да сте готови да рискувате приятелството си! Последното нещо, което трябва да сторите обаче, е да налагате съвета си! Въпреки че има и изключения. Например една фризьорка ми разказа, как вечерта взела кокаин и изпаднала в опиянение. Като човек, който бе запознат с опустошителното действие на опиатите и алкохола, се чувствах задължена да й дам съвет - казах й, че флиртува със смъртта, че има опасност да получи удар, така че завинаги да увреди говора си, че няма да може да ходи. Помолих я веднага да отиде при специалист и да потърси помощ, да престане с тези глупости. Жената ме слушаше мълчаливо, нищо не каза. Едва след три месеца ми се обади по телефона и ми каза, че съм станала причина да се запише в курс за лечение на алкохолици и наркомани и че животът й коренно се е променил... Така че има случаи, когато сте длъжни да дадете честен и настойчив съвет, особено ако с това можете да спасите човешки живот! Искреността е най-добрата политика Хората лъжат по различни причини - да не наранят другия, да накарат някой да се чувства добре или пък да се почувстват самите те добре и по-важни, отколкото са всъщност. Каквато и да е причината, която ви кара да лъжете, всичко се свежда до липсата на самочувствие. Животът ви би могъл да бъде толкова по-лесен, ако погледнете истината в очите! Вярно е, че за мнозина не винаги е лесно да казват истината, но е по-добре изобщо нищо да не кажеш, отколкото да излъжеш. Вместо да лъжете, бихте могли да не отговорите на настойчивите въпроси на някого. Можете да кажете: „Не мога да отговоря на този въпрос" или „Не мога да си позволя да дискутирам това с вас". Като специалист по човешко общуване съм имала неведнъж случай да употребявам израза: „Съжалявам, но не мога да дискутирам това с вас". Така определям известни граници, без да разкривам всяко нещо за всекиго, тъй като все пак онова, което става в кабинета ми, е поверително. През всичките тези години какво ли не съм чувала, какви ли не мечти съм изживявала „по съвместителство" с многобройните си клиенти. Но никога никой няма да чуе ни дума от всичко това. Една моя клиентка, която работи в отдела за дамско бельо на един голям магазин, ми разказа как един ден съпругът на нейна клиентка дошъл да купува дамско бельо - не за съпругата си, не за някаква любовница, а за себе си, най-голям номер! Не знаеше какво да прави. Трябва ли да каже на своята постоянна клиентка какво прави съпругът й или да си държи устата затворена и да си мълчи. Решихме да направи второто. В края на краищата работата й бе да продава бельо, а не да отправя морални укори и да се меси в личния живот на клиентите си. В близките лични отношения искреността е изключително важна. Най-щастливите двойки, които съм виждала, са тези, при които и двете страни „играят с открити карти" и във всичко са искрени един към друг. Искреността е също така най-добрата политика и в бизнеса. Вярно е, че почти всеки човек има намерения да прави сделки. Ала най-сполучилите делови хора, които познавам, хора, които се радват на 40, 50, та дори и 60 години просперитет зад гърба си, се славят със своята „искреност". Трябва да бъдете почтен към своите партньори в бизнеса, да си извоювате репутацията на честен човек. Необходимо е да поддържате цялостното впечатление, ако искате да поддържате добри делови връзки. Когато сте почтени, ще ще имате и самоуважение, и уважение от страна на другите. Хората предпочитат да правят бизнес с хора, на които вярват. Безспорно, винаги ще се намерят хора, които ще сметнат, че да лъжеш е по-лесно, отколкото да казваш истината. Най-добрата политика спрямо такива хора е да им покажете, че сте наясно с тяхното поведение или пък изобщо да прекъснете преговорите с тях. Съвсем не е необходимо да се нахвърлиш на някого и да го наречеш „дърт лъжец". Вместо това му дайте възможност да се измъкне, „да запази лице", като кажете: „Мисля, че тук има някакво несъответствие"... Как можете да познаете, когато някой ви лъже? Има си сигнали за това. Д-р Паул Екман от Калифорнийския университет в Сан Франциско, автор на книга за лъжата, ни съобщава, че само 55 на сто от хората притежават умението да лъжат и да прикрият това, а за всички останали си има издайнически сигнали — предателско трепкане на мускулите и емоционални прояви, които лъжците напразно се опитват да прикрият. Ето защо повечето от нас обикновено разбират, когато някой лъже. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|