Глава осма
Вашето човешко поведение в света на бизнеса
Общуването в света на бизнеса е много по-различно от общуването в личния ни живот, тъй като тук са заложени на карта много повече неща. За разлика от личния ни живот, където можем да избираме с кого желаем да говорим, в бизнеса трябва да бъдем подготвени да общуваме с всекиго. И нещата по западните стандарти стоят така, че припечелването на целия ни доход зависи всъщност от способността ни да общуваме - с колегите, шефа, служителите и клиентите, с всеки човек, с когото се наложи да контактуваме.
Интервюто за назначаване на работа
Дайте възможност на интервюиращия да води разговора. Нагаждайте се по него - накъде да тръгнете, кога да се ръкувате, кога да седнете и кога да слушате. Винаги помнете, че сте гост в неговата служба. Никога не отивайте на интервю с предизвикателно държане. И в никакъв случай не се здрависвайте с вашия бъдещ работодател, запъхтени от бързане, дори когато действително сте пристигнали в последния момент.
От друга страна обаче, не позволявайте на никого да ви обижда. Една от моите клиентки, артистка, отишла на интервю за работа при някакъв мениджър, който започнал да й прави бележки, че се появила с панталон, а не с пола. „Извинете, сър - казала тя - но аз съм тук, за да прецените личните ми данни и способностите ми като актриса, а не да ви показвам краката си. Ясно е, че няма какво да си кажем един на друг."
Когато някой ви унижи или обиди, възразете веднага и го накарайте да разбере, че всякакви унизителни коментари по ваш адрес са напълно неподходящи и неприемливи.
Има множество книги, които ви съветват, когато се явявате на интервю да задавате колкото е възможно повече въпроси и дори да се опитате да поведете кратък разговор с интервюиращия. Това, което наистина трябва да направите, е да си седите и да слушате колкото се може повече. Интервюиращият има думата.
Ако пък ще говорите, най-добрият съвет, който мога да ви дам, е да кажете онова, което каза някога президентът Джон Кенеди. „Не
питайте какво може да направи за вас вашата страна, а какво можете вие да направите за вашата страна". Така че вместо да питате колко ще ви плащат и каква е отпуската, какви са привилегиите, кажете какво вие можете да направите за фирмата. Една моя клиентка търсеше нов счетоводител за рекламната си агенция. Това, което най-много я бе поразило, беше, че кандидатът непрекъснато разпитвал какво е заплащането и какво ще бъде работното време. Разбира се, тези неща са важни, но за интервюиращия те положително не са най-важните. Ако някой дойде в кабинета ми и каже: „Доктор Глас, работила съм с глухи деца в една клиника през последните пет години. Обичам децата. Зная, че работите главно с възрастни, но аз бих могла да помогна да създадем и детско отделение във вашата практика, така че работата ви да се разрасне", аз бих назначила този човек на минутата, бих го предпочела пред някой, който би казал: „Да, работя с деца, но ми се иска повече да работя с вашата клиентела от знаменитости". Моята практика преуспява заради това, което давам на клиентите си, а не заради това, което взимам от тях. И всеки, който ще ра|5оти с мен, трябва да има същата философия.
Ако смятате да задавате въпроси на интервюиращия, задавайте интелигентни въпроси. Един от моите клиенти, Брайън, никога не бе претърпял отказ при кандидатстване за работа. Онова, което правеше Брайън толкова различен от другите, беше начинът, по който той се готвеше за интервюто. Преди йсяко интервю той проучваше фирмата - отиваше в библиотеката, издирваше всичката възможна информация за фирмата: големината й, историята й, всичко за извършваните от нея услуги и предлаганите изделия, и след това буквално „обираше точките" на интервюиращите и ги поразяваше с интелигентните си въпроси за фирмата.
Задавайте въпроси, които са свързани с фирмата, в която кандидатствате, въпроси, които ще ви представят като човек, който се интересува как той може да помогне. А когато интервюиращият ви попита за вашето семейство, отговорете кратко. Например: „Женен съм. Имам две деца. От пет години живеем извън града". Не започвайте да разправяте най-подробно: „Имам две дечица. Едното от тях иска да кандидатства в медицинско училище". Отговаряйте простичко, само на зададения въпрос. Помнете своята цел, както артистът знае своята задача, когато трябва да изиграе дадена сцена. Помнете защо сте на това интервю. Не сте тук, за да впечатлявате някого, защото никого няма да впечатлите. Най-многото, което можете да направите, е да бъдете естествени, да бъдете самия себе си.
Неотдавна бях поканена като член на журито за конкурса за Мис САЩ, където трябваше да интервюирам петдесет млади жени. Въпросът беше: „Какво означава да бъдеш мис САЩ?" Момичето, което спечели, Мис Тексас, превъзхождаше останалите претендектки, просто защото проговаряше само когато я заговорят и не се опитваше да се представи за нещо повече, отколкото е. Тя беше стопроцентово истинска и адекватна на ситуацията. Беше един чудесен пример за „по-малко значи повече".
И едно последно указание: изследванията показват, че използването на просторечия или на жаргон по време на интервюто може да ви коства службата. Д-р Лари Пауел и неговите колеги от Държавния университет на Мисисипи посочват, че използването на жаргон при интервю-беседата винаги създава отрицателно впечатление.
Напълно възможно е първата ви реакция в случая да бъде „Ами да! Това е очевидно. Разбира се, никога няма да използвам тарикатски изрази при интервюто". Несъмнено, на съзнателно ниво вие няма да го направите. Но ако в ежедневието си използвате просторечия като част от нормалния си говор, това може да се превърне в такъв затвърден навик, че да се „изпуснете", особено ако почувствате близост към интервюиращия. Колкото и добре да се чувствате с човека, който ви интервюира, никога не забравяйте, че сте там, за да участвате в интервю за приемане на работа!
Една от моите клиентки, завеждаща отдела за кадрите в една фирма, ми разказваше, че не може да се довери на хората, които говорят на жаргон при интервюто. Опасявала се, че просторечиви-ят им говор на работното място може да създаде потенциални затруднения на фирмата. И макар че моята клиентка не е предвзета и проявява широка търпимост към стила на живот на хората, тя никога не би назначила някой, който използва жаргон в нейно интервю.
За да приключите интервюто, отново се ориентирайте по държането на интервюиращия. Ако той стане, това очевидно означава, че интервюто е приключило. Следете за сигнали, като припряност, прекъсване на зрителния контакт, нервни движения на тялото, прелистване и разместване на документите, затваряне на папката с вашето досие. Има хора, които изобщо не долавят тези сигнали и загубват дадената служба в последния момент на интервюто, тъй като са „надседели" своя успех. Онова, което правите и казвате в края на интервюто, е точно толкова съществено, колкото и онова, което казвате и правите в началото на интервюто.
Така че внимавайте за своите действия! Бъдете мил и вежлив при приключването и поблагодарете на хората за времето, което са ви отделили.
Сподели с приятели: |