Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| Вие като интервюиращ
В ролята на интервюиращ вие сте длъжен да съберете всичките си претенции за някакви си първи впечатления, всичките си предубеждения и да ги напъхате в задния си джоб. Ако някой ви напомня за стар ваш приятел или е облякъл риза, която не харесвате, ако някой употребява парфюма на бившата ви жена - освободете се от тази мисъл, освободете се от всяко предубеждение. Най-вероятно е лицата, които интервюирате, да бъдат нервни. Това е напълно естествено за такава ситуация. Така че ще зависи от вас да се опитате да ги накарате да се чувстват удобно и добре. Дайте им малко време да се аклиматизират. Опитайте се да вметнете няколко доброжелателни думи - за времето, за транспорта. Дръжте се като домакин и ги посрещнете. Много важно е да бъдете вежливи. Даже да сте много заети и да имате да интервюирате много кандидати, вие дължите на хората уважение и внимание, не бива да бъдете резки с тях. Не използвайте положението си, за да важничите. Не говорете за това колко много сте заети, колко много хора познавате, не жонглирайте с големи имена. Интервюираните не се интересуват от това и на практика ще се почувстват потиснати, ще им бъде още по-неудобно и ще сметнат, че интервюто е загуба на време, че сте прекалено много заети, за да имате време за тях. Това, от своя страна, може да се отрази на тяхното поведение по време на интервюто. Могат да не се представят най-добре, да вложат минимална енергия и минимални усилия при интервюто, обхванати от мисълта: „Ясно е, че в никакъв случай няма да ме назначат, защо ли си губя времето, защо ли се тревожа?" Ако сте много заети и трябва да приключите интервюто по-бързо, отколкото бихте желали, кажете: „Беше ми наистина приятно през краткото време, в което бяхме заедно. Смятам, че добих представа за вас и вашите възможности. Не бих искал да бъда не-любезен, но имам друг ангажимент. Действително ми беше приятно, макар и за кратко да бъда с вас, непременно ще ви се обадим". И - след като сте го казали - наистина непременно им се обадете. Никога не оставяйте хората да чакат. Ако не искате да назначите човека, съобщете му го в най-скоро време. Ако отхвърляте кандидата, направете го деликатно. Изтъкнете положителните му страни. Например: „Имате много добра квалификация и съм убеден, че сте много способен. За съжаление, намерихме друг човек, който е малко по-подходящ за нашите нужди. Ще запазим вашите данни в картотеката ни за в бъдеще, в случай че се открият нови места." В Холивуд често пъти за една роля кандидатстват стотина актьори. Дори и когато някой бъде отхвърлен, ако шефът на агенцията или директорът му каже: „Много ми хареса как направихте онази сцена..." или „Страшен актьор сте", това ще означава много за самочувствието на изпълнителя и в някои случаи ще е почти толкова важно, колкото и получаването на ролята. Ето защо сте длъжни да кажете няколко окуражителни думи на хората, които не сте избрали. Вие като подчинен във фирмата Много хора имат проблеми с началството. Някои от нас имат дори агресивно отношение към шефовете, към хората с положение или власт. Един прочут актьор, когото познавам, направо ненавижда всеки директор или продуцент, с когото има работа. Колегите му го обичат, разбира се с тях, но има проблеми само с онези, които му нареждат какво да прави. Ако не беше толкова талантлив, надали би получил изобщо работа!... Е, добре. Ако искате да бъдете толкова голям късметлия като този актьор, че да бъдете наемани въпреки дрязгите с началството, ще трябва незабавно да се постараете да станете незаменим професионалист! Ако не го направите, могат да възникнат проблеми, които да ви костват много. Когато говорите с шефа си, можете да „прокарате своята линия", но е необходимо да направите това по начин, показващ вашия респект към него. Разберете най-сетне, че шефът е този, който „отговаря". Има си причини за неговата власт и той (или тя) трябва да бъде третиран с необходимото уважение. Японците отбелязват това твърде отчетливо: човекът с отговорен пост получава малко по-дълбок поклон от човека, който не е на отговорна длъжност. Дори и да работите в малка фирма, ако искате да говорите с шефа си, уговорете си час. Не си въобразявайте, че можете просто да нахълтате в кабинета му - той (или тя) може да има други важни неща за решаване. Това е косвен белег на уважение! При разговора с шефа не увъртайте, не многодумствайте, не се оплаквайте. Просто изложете същността, без да проявявате емоции. Да речем, някой от колегите има проблеми с пиенето и се е превърнал в източник на дрязги - не се явява навреме на работа, груб е, не е акуратен, станал е причина за няколко технически грешки, причинили на фирмата известни загуби. Бихте могли да изложите съображенията си, като кажете: „По принцип не бих искал да ви занимавам с това, но тази ненормална ситуация се задълбочи дотолкова, че вече смятам, че засяга фирмата. Не обичам да говоря против хората, но ми се струва, че нашият колега има проблеми с пиенето. Закъснява всяка сутрин, мирише на алкохол, явява се като замаян на преговори, а и допусна няколко грешки, които ще костват на фирмата и пари, и загуба на клиенти. Съжалявам, че трябва да ви докладвам за това, но сметнах, че ще е по-добре за фирмата." Може да решите да комуникирате с шефа си чрез докладни записки, особено ако той предпочита това, за да бъде всичко документирано. Установете какво предпочита вашият началник и не се стеснявайте да го занимаете с проблемите си и с проблемите на фирмата! След като сте изложили въпроса, бързо напуснете кабинета. Колко много добри отношения в днешната динамична обстановка са били съсипани от „презаседяване"! Когато излагате някакъв въпрос относно собствената ви работа, недейте да се държите като хленчещо дете. Използвайте кратки „сигнализиращи" изрази като: „Така, както го правим, не е в интерес на фирмата..." Или: „Смятам, че за работата би било по-добре, ако...". Ако пък искате да направите някакви промени в структурирането на вашата работа, може да кажете примерно: „Смятам, че бих могъл да бъда по-полезен, ако работя по следния начин../' С други думи, когато правите някакви забележки, изложете ги конструктивно, в положителна светлина, което ще помогне на фирмата. Дори ако смятате, че ви експлоатират, един положителен подход може да покаже разликата между една промяна за по-добро и липсата на промяна изобщо. Като технически сътрудник Тереза бе много претоварена -работеше и с клиенти, и при обработката на документите, с картотеките, със сметките. Всъщност тя беше помощник, който се нуждаеше крайно от помощник! Но шефът й отказваше да назначи човек. Накрая, след един безкраен работен ден, който за Тереза завършил някъде към полунощ, тя разплакала взела решение. На сутринта отишла при шефа си и казала, че въпреки своето желание, просто физически не може да се справи и наистина трябва да се вземе още един човек. Разбира се, шефът отговорил, че не може да си позволи две секретарки. Но - и сега внимавайте! - този път Тереза била подготвена за такъв отговор. „Във висшите училища -казала тя - има учебни програми, съгласно които студентите се изпращат на производствено обучение, без работодателят да им заплаща..." Освен това Тереза предложила на традиционната ежеседмична сбирка всеки петък вместо да се дават пари за почерпка с кафе, безалкохолни напитки и ядки, средствата да се използват за заплащане на някой студент, който да работи на непълен работен ден. Шефът на Тереза се съгласил с предложението - тя си получи помощника. Ала той бе дал ухо на думите й, именно защото тя не бе започнала да се жалва, а изложила всичко делово, позитивно и точно! Ако сте претоварени с работа или не сте добре платени, ще бъде по-добре да демонстрирате своята лоялност към фирмата, вместо да се оплаквате. Ако шефът ви почувства, че сте движени от загриженост за фирмата, той в повечето случаи ще възнагради вашата привързаност. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|