Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| Когато шефът ви ругае
Чувала съм стотици истории за шефове-грубияни. Историята винаги е една и съща: дребнав, придирчив, недружелюбен началник, който пренася проблемите си и враждебността си върху бедните си жертви в службата... Моята позната Бетани, която работеше в една от фирмите на „форчън 500", беше нещо като „жертвен козел" за всичко, което не вървеше както трябва в техния отдел. И това - защото просто нямаше сили да се опъне на шефа си. Вместо да му възрази, тя започваше да плаче и да трепери при всяка негова грубост. А той беше разбрал вече, че винаги може да предизвика тази нейна реакция и че тя никога няма да му отвърне. Проблемът на Бетани се състоеше в това, че нейният „запалителен фитил" беше прекалено дълъг - тя бе готова да понася твърде много. Когато имате работа с груб и придирчив началник, трябва да покажете, че „фитилът" ви е къс. Покажете от първия ден - още докато се формират схемите на неговите грубиянски навици - че не възнамерявате да търпите такова нещо. Никоя работа, колкото и добре платена да е, не може да ви заплати унижението! Един от моите клиенти, Ричард, се бе превърнал в постоянна мишена за обидите на президента на фирмата. Един ден на общото събрание на фирмата пак се нахвърлил върху него и го направил за посмешище. Но този път Ричард направил нещо чудесно. Станал и пред всичките четиридесет присъстващи казал: „Разбирам, че сте президент на нашата фирма, уважавам ви, но при никакви обстоятелства няма да позволя да се отнасяте към мене по такъв начин - нито пред колегите, нито пред когото и да е друг! Вашето поведение е недопустимо!" Седнал си и настъпила пълна тишина. Никой не се обадил. Но от този момент шефът му се отнасял със значително по-голям респект към него. Когато някой ви обиди с думи, от вас ще зависи да го сложите на място и да му кажете как трябва да се отнася с вас. В мига, в който доловите, че „се надига" обида, категорично покажете* че това е недопустимо. Вие сте този, който трябва да постави границите, вие трябва да се противопоставите категорично и незабавно! Кажете си точно как стоят за вас нещата и след това идете да си гледате работата. Вие като шеф Започваме с най-главното: към служителите си винаги трябва да се отнасяте с дължимото уважение. Доктор Робърт Горлин, един от моите професори в Минесотския университет, беше и си остана един от най-фините хора, които съм срещала, един от най-добрите комуникатори, които познавам. Неговото мото беше: „Потупването по гърба е само на няколко прешлена разстояние от ритника по задника". Урокът е ясен: да се отнасяме един към друг с уважение, да сме любезни и вежливи помежду си. Похвалата може да мотивира даден човек много по-силно, отколкото предполагате! Наистина има хора, които просто имат дарбата на мотиватори. Те са стабилни, уравновесени и изпълнени с толкова голямо себе-уважение, че се отнасят и към всички други - колеги, началници и подчинени - с респект и уважение. Когато говорите със секретарката си, не се страхувайте да покажете сърдечност, дори когато само диктувате някакво писмо. Положителната енергия е заразителна и мотивираща. Ако някой от подчинените ви има проблеми в личния си живот, не го отрязвайте: „Тук няма място за лични проблеми!". Онова, което би следвало да кажете в случая, може да бъде примерно: „Ако имате някакъв проблем и смятате, че не можете да продължите работата си днес, може би ще е по-добре да си вземете свободен ден и да го отработите друг път". Не се дръжте като надзирател, от който вашите служители треперят. Въпреки че страхът може да бъде средство за поддържане на дисциплината, много съвременни анкети и изследвания показват, че хората не работят добре, когато действат под заплаха. Пак повтарям: важно е да помните, че ако искате да видите положителни резултати, ще трябва и вие да имате положително отношение към хората! Когато работех в телевизията, при нас имаше един действително великолепен новинар на име Чарлз Дарлинг. Името наистина много му приличаше (на английски „darling" означава „мил"). Беше толкова добронамерен и готов да помогне на всеки репортер, че всички душа даваха за него. Когато някой бе свършил добра работа, Чарлз винаги намираше време да го похвали и да изкаже възхищението си. А всички знаем, че новинарската професия създава непрекъснато стресови ситуации и съвсем не способства за проявлението на най-добрите черти на дадена личност. Този необикновен човек обаче превръщаше работата в истинско удоволствие. Ето ви ярко доказателство за философията на „потупване по рамото". Има, разбира се, моменти, когато някой греши или когато се налага да отправите „конструктивна критика" или пък да му натриете носа, та чак тогава да свърши добре работата. Ала за това си има „ключови" думи. Например: „Предполагам, че би било по-добре..." или „Бихте могли да опитате...", или „Защо не помислите за...". Необходимо е да бъдете директен и твърдо да определите границите, ала необходимо е също така да направите това утвърждаващо, в положителна светлина и - непременно по начин, който ще позволи на другия да залази достойнството и самоуважението си. Хората имат необходимост да чувстват, че не са „загубена кауза", че могат да се усъвършенстват и че не ги грози опасността да загубят работата си. Наслушали сме се на началнически ругатни: „Забъркали сте страшна каша... Отвратително! Невъзможно! Идиотско!..." Едно такова поведение нито ще ви спечели уважение, нито ще запали хората да работят добре за вас. От такъв вид критика хората ви няма да се почувстват мотивирани или стимулирани. Ако наистина се налага да кажете на някого, че не работи добре, седнете с него и му посочете алтернативи, накарайте го да почувства, че вярвате в неговите способности и че той може да работи по-добре. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|