Как да отвърнем, когато се чувстваме онеправдани джон бивиър

Да се издигнем над лошото отношение

И отново Петър ни обяснява как става това:

Друга фраза, с която може да се предаде значението на „се е оставил от греха" е „достигнал е пълна духовна зрялост".

Библията описва различни етапи и нива на духовния растеж, които наподобяват развитието, което претърпяваме физически.

Всички ние започваме живота си като бебета, които в голяма степен зависят от грижите на своите родители или на други възрастни хора. Като духовни новородени младенци ние трябва да пожелаваме чистото духовно мляко, за да пораснем чрез него (1 Петрово 2:2). За едно бебе няма нищо лошо в духовното мляко. Всъщност то е идеално за него, понеже духовната храносмилателна система на едно бебе може да се справи само с мляко. Но в даден момент всяко бебе има нужда да бъде отбито и да започне да приема по-твърда храна.

Затова виждаме, че Библията говори и за деца: ние трябва да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости (Ефесяни 4:14).

И накрая, Писанието споменава духовната зряла възраст: а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото (Евреи 5:14).

Искам обаче да изтъкна някои значими разлики между духовния и физическия растеж. Ако приемем, че всичко се развива нормално, растежът на физическото ви тяло е зависим преди всичко от времето. Никой никога не е чувал за двегодишно дете, което да е високо 1.80 м. (Ако имаше нещо подобно, обзалагам се, че треньорите по баскетбол щяха да започнат да обикалят детските ясли!) Но подобно физическо развитие се нуждае от минимум петнадесет години.

Умственото развитие също се различава от духовния растеж. Може да си изключително умен и въпреки това все още да си доста млад. Някои малки деца вече имат невероятна гениалност. Особено преждевременно развитите деца може на петнадесет вече да са завършили гимназия и колеж. А има хора, които са на петдесет и все още се опитват да си вземат изпитите за средно образование. Интелектуалното развитие не е зависимо от времето, а от ученето. Преминаваш от първи във втори клас и така докато завършиш начално образование. Но ако се обучаваш вкъщи или пък в по-специална образователна обстановка, можеш да съкратиш или удължиш този процес по собствено желание.

Духовното израстване обаче е неповторимо и не може да се сравнява нито с физическия, нито с интелектуалния растеж. То не е въпрос на време. Някои новородени само от година християни вече се извисяват на ръст в духа си, а други, които са били вярващи от десетилетия, са все още бебешоци, обути в памперси и смучещи биберон-залъгалка. Те са онези, които обикновено най-много се вайкат в църквата и заради които пасторите губят най-много овце!

Духовният растеж също така не е и резултат от повече знание. Когато Исус дойде на земята, религиозният елит на деня, фарисеите, разполагаха с много информация относно Бога и Писанията. Мнозина от тях можеха да издекламират първите пет книги от Библията по памет. И въпреки всичко, цялото това знание не им помогна да разпознаят Божия Син, когато Той дойде и застана пред тях.

Днес наблюдаваме същото. Има някои хора, които са завършили библейско училище и семинария. Изучавали са доктрините, изчели са всички подходящи книги, поучавали са другите и могат да се похвалят с богословска автобиография, която е извънредно впечатляваща.

Духовната зрялост не е следствие само на времето и обучението. Естествено, Бог може да използва образованието и времето, за да подпомогне нашето израстване, но те не ни го гарантират. Виждаме в 1 Петрово 4:1 кое е това, което действително „ни прави да растем" в Господа и това не е нищо друго освен страданието. И тук нямам предвид страдание, причинено от собствената ни глупост, а страдание, с което се сблъскваме, когато сме покорни на Бога.

Мнозина не биха разпознали Святия Дух, даже и да влезе на службата им с червено палто и шапка в тон.

Сега най-вероятно се питате: Аз познавам хора, които са пострадали и сега са огорчени. Да, това е вярно, понеже съществува още един ключов елемент, който е част от израстването. Той се намира в Евреи 5:8: ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада. Исус бе напълно Бог и напълно човек, но като въплътения Божи Син Той пак трябваше да се научи какво означава да се покорява на Своя Баща тук на земята.

Как израстваме духовно? Когато преминаваме през несправедливо отношение, страдание и преследване и въпреки всичко изберем да се покорим. Лесно е да бъдеш покорен, когато слънцето грее, когато седиш в църква заедно със семейството си и приятелите си, или когато си на християнски семинар или конференция. Когато всички те харесват и животът сякаш не може да стане по-добър, да си покорен ти се струва също тъй лесно и естествено като дишането. Но когато надвисне ураган, когато хората ви критикуват, когато сте изпаднали в немилост пред шефа, когато приятелите ви ви злепоставят и въобще нищо не върви добре, ако тогава все пак изберете да бъдете покорни и да благославяте враговете си като им отдавате това, което не заслужават, точно тогава покорството е от особено значение.
ПРОЩАВАЙТЕ... КАКТО СТЕ И БИЛИ ПРОСТЕНИ

Съществува една област от живота ви, която вероятно повече от всяка друга може да се окаже сериозна пречка пред вашата зрялост и способността ви да откликвате с благородство към онези, които ви онеправдават. Тази област се нарича непростителност.

Нека си го кажем направо: има толкова много ситуации в живота, в които биваме онеправдани и които просто не се разрешават достатъчно благоприлично, така че да излезем от тях с мир в духа. И макар че наистина сме възнамерявали да се покоряваме на Бога и да не отвръщаме „зло за зло", жилото от нараняването е заседнало в сърцата ни и не иска да ни напусне. В такъв момент трябва да направим онова, което Исус ни каза да извършим - да простим. Не мога да дам отговор на въпроса защо това е толкова важно за Бога, но то определено е от голямо значение. Духовната мощ, която се освобождава в живота ни, ще бъде изключително оскъдна, ако продължаваме да упорстваме в обидата си. Откликването по правилен начин на не= честното отношение, което получаваме, не представлява единствено умствено упражнение. То идва от дълбините на духа ни, трябва да извира от сърцето и самата същност на това поведение изисква от нас да простим. Подобно на Исус и ние трябва да можем да кажем: „Прости им, понеже не знаят какво правят."

Това е ключът, чрез който можете да устоите на порива да се защитавате: като прощавате.

И така, как е възможно да простите дори и най-безобразния тормоз? С Божията помощ първо трябва да достигнете до точката, в която вече разбирате какво точно ви е било простено на вас самите. Вашият грях, както и моят грях, принуди Исус да умре на кръста. Ние сме виновни за всеки грях, който можете да си представите, включително и за несправедливото убийство на Божия Син. Присъдата, която заслужаваме за това, е вечно мъчение в ада. Ако Бог е в състояние да ни прости подобни престъпления, то тогава няма нищо, нека да повторя това още веднъж, няма нищо, което някой ни е причинил и което да не можем да му простим.

На нас ни е била показана огромна милост. В израз на покорство и любов ние трябва да проявяваме същата тази милост към околните.

Когато Библията казва, че онези, които са пострадали по плът, „са се оставили от греха", това означава, че такъв човек вече не е под робството на обичайните грехове.

Ето как го обобщава Петър:

На първо място, забелязахте ли думата понеже? В Писанието тя винаги означава: „Пригответе се, тук следва заключението от всичко казано досега." Петър вече бе посветил три глави от посланието си, за да обясни как трябва да реагираме на онеправдаването и да понасяме страданието. След това той ни дава най-съществената част.

Истината, която се съдържа в този стих, е толкова вълнуваща. На първо място Петър каза: Понеже Христос пострада по плът. Но как точно пострада Христос в плътта? Първо, Той почти непрекъснато получаваше несправедливо отношение! Обясних този факт в трета глава. След това Петър ни съобщава, че ние ще понесем същото и затова трябва да се „въоръжим" или да се приготвим да пострадаме от онеправдаване. Както вече установихме по-горе, ние сме били призовани точно на това.

Честно казано, откакто станах християнин съм преминал през повече изпитания, отколкото някога преди. В много отношения животът ми в миналото беше по-лесен, но пък бях сляп за действителността, понеже преди да срещна Исус, аз бях затворник, пленен от сатана. Кой тип живот ви допада повече? Искате ли да бъдете военнопленник, заключен в клетка, с вързани ръце, или предпочитате да сте човек, освободен да подпомага и работи за делото на родината си като напада нечестивата армия, която държи толкова много военнопленници? Човекът в лагера за военнопленници е затворник, а онзи, срещу когото стрелят, е свободен човек. Когато бях в света и не бях вярващ, бях затворник и нямах толкова много изпитания. Сега вече съм свободен, но познайте срещу кого стреля врагът? И мога да се обзаложа, че и вие сте под обстрела му. И така, добре дошли в истинския живот!

Страданието, което е претърпял Христос, бе несправедливо отношение както от хората с власт, така и от останалите. Не веднъж и дваж Той бе несправедливо обвиняван и не се защитаваше. Петър казва, че трябва да се подготвим да сторим същото, така че по-добре ще е да се въоръжим.

Какво щяхте да си помислите за президента Джордж У. Буш, ако беше наредил американските войски да се бият в Ирак, без да ги подсигури с въздушна поддръжка, танкове, артилерия, автомати, амуниции, ножове и всички останали средства, необходими, за да се спечели една битка? С право бихте си помислили, че да не снабдиш една армия с подходящото и необходимо снаряжение е върхът на глупостта. Разгромът би бил неизбежен. Нито една нация, която очаква да победи, не би изпратила войската си в бой без оръжия. Но точно това се случва по аналогичен начин, когато християните не са въоръжени и подготвени да понесат несправедливо отношение. И за съжаление, много християни действително не са готови!

Служил съм на вярващи из всички щати на Америка, както и по целия свят. Непрекъснато се убеждавам, че християните не са били поучавани как да се подготвят за страдание и онеправдаване. Животът на християнина се ползва от много привилегии, но си остава живот на войник. И Бог ни заповядва да вършим това по правилния начин за Негова слава. Ето защо, когато дойде натискът, повечето християни, понеже са като войници, изпратени на бойното поле без пушки и боеприпаси, се озадачават, объркват и накрая изпадат в шок. Тъй като не знаят как да постъпят като Исус, те атакуват. Ние вярващите трябва да се подготвим, да се въоръжим с правилното знание и силата на Духа, така че когато ни засегнат с несправедливо отношение, да знаем как да реагираме.

Един добър пример за подобно обучение е това, което пилотите в търговските авиолинии редовно правят. На всеки шест месеца тези мъже и жени спират редовните си полети за около три дни и се упражняват на летателни тренажори. Тези устройства са удивителни, те са някаква смесица от влакче в увеселителен парк, модерна видео игра и сложен компютърен софтуер. Когато пилотите се качат в кабината на тренажора, все едно са на борда на един истински самолет. Всички лостове и контролни уреди са същите. Когато пилотите погледнат през прозореца, виждат точно това, което биха видели, ако се движеха по пистата, ако летяха или приземяваха самолета си. Има всичко - писта, небе, земя, както и разнообразни метеорологични условия, унасящ вятър. И не само това. Всичко, което може да преживеят в самолета - турбуленцията, вятъра, усещанията за изкачване или пикиране - всичко е програмирано. Тренажорът реагира и се държи по същия начин, както истинския самолет.

В продължение натри дни инструкторите и изпитващите ги служители изправят пилотите пред всички възможни бедствени ситуации. Когато пилотите се сблъскат със ситуация, която не познават, те най-често катастрофират. Но това означава, че трябва да опитат отново с риск да се „разбият" и така, докато се научат как да постъпват правилно и да задържат самолета си във въздуха. След това, ако подобна ситуация възникне по време на реален полет, пилотите ще знаят как да постъпят, и то на мига.

Животът на християнина се ползва от много привилегии, но си остава живот на войник.

Ето защо, когато се случи някой самолет да се разбие и намерят черните кутии и записите, от тях се чува как пътниците в салона пищят. Те не са въоръжени, т.е. подготвени, и затова реагират със страх. Но записите от пилотската кабина разкриват различна ситуация. Пилотите спокойно си говорят: „Направи това, проверка, проверка, промени ъгъла на двигателите, провери, задръж, провери." При тях няма паника, а трезво действие. Обикновено пилотите са спокойни и запазват самообладание до самия миг на катастрофата. Разбира се. ако не успяват да предотвратят това, което ще се случи, изтърват някое проклятие. Но това е всичко. През цялото време те се опитват да не изпускат контрола от ръцете си. Пилотите са въоръжени.

Повечето вярващи не са въоръжени да се справят с онеправдаването.

Това, което се опитвам да направя с тази книга, е да ви предоставя обучение. Намирате се в тренажора! И аз в момента ви въоръжавам от Божието Слово с начините, по които нашият Създател иска от нас да откликваме, когато хората и животът запращат в лицето ни жестокост и несправедливост. Имаме нужда да разберем как да го правим по правилния начин, така че да почитаме своя Цар и да не пропускаме нито едно от Неговите благословения!
8

Ще намери ли Той вяра?

Обичам да сравнявам това, което трябва да ни се случи в духовно отношение, с някои от моите преживявания, когато се опитвах да заякна физически.

В средата на 90-те години наистина приличах на мършав недораслек. И понеже винаги съм имал ускорен метаболизъм, ако не внимавам, теглото ми бързо пада под нормата. (Повярвайте ми, не хленча и не се оплаквам от това. Знам, че много хора се борят с противоположния проблем!) Но по онова време най-вероятно бях с двадесет килограма под нормалното си тегло. Бях толкова слаб и тъй много ми липсваше издръжливост, че това започна да се отразява на способността ми да проповядвам. Една неделя сутрин стоях на подиума преди да започна да проповядвам, когато ми се зави свят и видях звезди посред бял ден. Толкова бях изтощен. Даже не бях станал, за да започна да проповядвам, а вече се чудех дали няма да припадна.

Загрижена, Лиза ми бе говорила, че трябва да съм по-внимателен към здравето си. Тя се бе молила месеци наред да направя нещо по въпроса. И след това произшествие в неделя сутрин аз се прибрах вкъщи и й казах: „Това вече е достатъчно. Възнамерявам да започна тренировки."

Благодарен съм, че Господ бе поставил в съседство един борец от Световната федерация по борба. Бяхме се сближили с това семейство. И така, аз отидох при мъжа и му казах: ,Би ли се съгласил да се занимаваш с мен? Искам да тренирам." Той отвърна, че ще се радва да го направи. Аз си сложих анцуга и започнахме да ходим заедно във фитнес залата три пъти седмично.

Сигурно сме изглеждали много смешно двамата, понеже той бе огромна маса мускули - 1.93 м висок, 125 кг бе теглото му и при това само 6% от тях бяха телесна мазнина. Ръцете му бяха големи колкото краката ми.

Не ми отне дълго време, за да науча как трябва да подходиш, за да натрупаш мускулна маса. Разбрах, че можеш да влезеш във форма, ако вдигаш определена тежест дванадесет пъти. Но ако наистина искаш мускулите ти да се издуят, трябва да сложиш още малко тежест на лоста, а после да дадеш всичко от себе си, за да повдигнеш това нещо няколко пъти. След това, когато вече мускулите ти пищят от ужас и всичко вътре в теб крещи: „Не мога да го направя", трябва да изцедиш последната си капчица сила и да я вложиш в повдигането на лоста още веднъж.

И тъй, ето че „Мистър Вселена" (или по-скоро кльощавият му събрат) се озова в залата заедно с този внушителен борец и приятелите му с чудовищни размери. Те обикновено сядаха на пейката и на висок глас се насърчаваха: „Вдигай, избутай го, давай!" Тогава мъжът под лоста изсумтяваше и започваше да се напъва, а кръвоносните му съдове изпъкваха и лицето му почервеняваше. Той мощно оттласкваше и щангата се вдигаше нагоре.

Разбира се, моят съсед очакваше същото и от мен.

„Точно по този начин ще заякнеш, Джон - каза той. -Трябва да стигнеш до момента, в който си казваш: „Не е възможно да го вдигна нито един път повече!" Но нещо вътре в теб го изтласква и точно тогава мускулите ти нарастват."

Но просто не исках повече да съм слаб. И така започнах да вдигам тежести. Беше си направо трогателно. В началото не успявах да вдигна повече от 45 килограма. Но двамата с приятеля ми продължихме да ходим в залата и не след дълго стигнах до петдесет килограма. След около още седмица-две успях да вдигна 55 килограма. Благодарение на неговата подкрепа продължих да тренирам и започнах да вървя нагоре - 60, 65, 70, 75, 80, 85. Но всичко това не стана за една нощ. Нужни ми бяха няколко години, за да стигна дотам. Но после сякаш заседнах. Струваше ми се, че съм стигнал предела на възможностите си.

Веднъж през този период проповядвах на една конференция във Фресно, Калифорния, и няколко от пасторите ме взеха в тяхната фитнес зала. Докато тренирахме и вдигахме гирите, един от тях каза: „Джон, без съмнение можеш да вдигнеш 100 килограма."

„Да не си луд? Не мога и да ги доближа стоте килограма."

„Разбира се, че можеш. Сядай на скамейката. Аз ще те следя."

„Ти не си наред. Не мога да го направя", казах аз. Определено не бях изпълнен с вяра.

Но пасторът ме накара да седна на пейката, сложи тежестите, а после започна да ме насърчава. Не можех да повярвам, аз успях да вдигна тази тежест. Побърках се! Наистина не можех да повярвам.

По-късно същия ден излязохме на обяд. Докато се хранехме, казах на този пастор: „Знаеш ли какво? За мен ти си като Святия Дух."

„Какво?", ме погледна озадачено той.

„Не си ли спомняш какво казва Библията? - попитах го аз. - Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите" (1 Коринтяни 10:13, подчертаното е добавено от автора).

Моят приятел пасторът започна да разбира. Святият Дух знае какво можем да издържим и в повечето случаи то е повече от това, с което ние си мислим, че бихме се справили.

„Ти знаеше, че мога да вдигна сто килограма - казах аз. - Ти знаеше, че мога да го понеса!"

Неговото насърчение и вяра в способностите ми ми помогнаха да разчупя преградата, която ме задържаше. Не след дълго стигнах до 105 кг, но отново заседнах.

След около година започнах да тренирам с един от най-добрите треньори по вдигане на тежести в Съединените щати. Той ми каза: „Можеш без проблеми да се справиш със 125 килограма."

Той се изсмя и след няколко загряващи упражнения и полезни съвети аз изтласках 115 кг.! Толкова се въодушевих, че се обадих на жена си, за да се похваля.

Няколко месеца по-късно бях отново със същия треньор. (Той посещава една църква в Детройт, Мичиган, където главният пастор може от лежанка да вдигне 200 кг!) Цялата неделя бях проповядвал за това как да сме чувствителни към Святия Дух. В понеделник сутринта този треньор ме погледна и каза: „Джон, снощи сънувах как вдигаш 135 килограма."

Изсмях му се така сякаш си бе изгубил ума. Но двамата с главния пастор ми напомниха какво бях проповядвал предния ден. Примирих се и казах: „Добре де, хайде да опитаме."

Разгряхме и малко по малко започнахме да се доближаваме до целта. Вдигнах 135 кг. А после той каза: „Нека сега да сложим 145 кг."

Той увеличи тежестта, нагласи ме и 145-те килограма се издигнаха без проблем (това е първият, а най-вероятно и последният път, когато правя подобно нещо).

Що се отнася до физическата ми форма и силата на мускулите ми, тези двама треньори по вдигане на тежести са като Святия Дух в духовната сфера: те често знаят с какво можете да се справите по-добре от вас самите. Това ми напомня какво е написал Святият Дух чрез автора на посланието до евреите: Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете... Всъщност Той ги смъмри, като им каза, че са слаби и имат нужда да се върнат към млякото, вместо да приемат твърда храна (виж Евреи 5:12).

Така че всъщност Господ ни казва: „Е, добре, нека да започнем да ви привеждаме в добра форма. Има нещо, което искам да направите за Мен и то ще е придружено от 50 килограма онеправдаване, но вие сте готови да се справите!" А после някой ви казва нещо гадно и вие не успявате да го преглътнете, сопвате се и започвате да се защитавате. Тогава Бог казва: „Е, добре, ще трябва да се върнем отново на 45 килограма. Ще трябва да свършиш нещо детско, не си готов за повече."

Може би във вашия живот духовната ви зрялост се равнява на 55 кг. Бог е намислил нещо, което желае, но за целта ще трябва да се приготвите за 65 кг. Така че много подробно Той ни разяснява: „Приготвил съм ти една задача за 65 килограма, която трябва да свършиш в Духа." И така, власт имаща фигура те онеправдава и ти започваш да хленчиш и да се оплакваш и не свършваш задачата. Затова Бог ти казва: „Обратно към 55-те килограма."

Господ идва по-късно и казва: „Нуждая се от някой, който може да се справи с вдигането на 70 килограма в Духа. Смятам, че ти би го направил." А после приятелят ти те предава или пък шефът ти повишава някой друг, а не теб. И тогава вместо да не връщаш зло за зло и да останеш стабилен, ти отвръщаш на обидата с обида и разсърден си подаваш оставката. Бог казва: „Връщай се на 55."

Или пък Господ говори: „Имам нужда от църква, която да може да се справи с работа от 100 килограма в този град." Но църквата се сблъсква със съпротива и гонение, като например недоброжелателна статия в местния вестник. Лидерите на църквата отстъпват. А Бог заявява: „Обратно на 55."
Има нещо, което искам да направите за Мен

и то ще е придружено от 50 кг онеправдаване,

но вие сте готови да се справите!
Вашият духовен Треньор, Святият Дух, Който ви помага да израствате, ви казва: „Трябва да вдигнеш 110, 130 или 135 килограма!" Но понеже ти не спираш да се защитаваш или пък да си връщаш, когато някой с власт над теб те критикува, твоят Треньор непрестанно те връща отново на 55 кг. Така ти не израстваш в сила. Не се покоряваш на заповедта да понасяш страданието с благородство и да оставиш отмъщението в ръцете на Бога. И макар че Той е търпелив, понеже те обича толкова силно, ти казва: Скъпо мое дете, ти просто пропускаш възможността да пораснеш. Имам задачи от царството, които трябва да се свършат, но ми е нужен някой, който да може да вдига повече от 55 килограма. Моля те, прибери жътвата си! Току-що пропусна възможността да се заемеш с едни 80 килограма, защото нямаше да можеш да се справиш.

В тази борба за натрупване на духовни мускули ти не си сам! Знам го от личен опит.

Преди години, когато административният пастор ме злословеше и очерняше името ми из цялата църква, имах чувството, че целият свят се срутва върху мен. Струваше ми се, че няма да мога да го понеса, че ще се побъркам. Това беше моят свят. Изглеждаше сякаш всичко рухва. Бях оставил кариерата си в инженерството, за да вляза в служение. Тази тежест бе максимумът, който можех да „повдигна". Наистина по онова време не го разбирах, но това много приличаше на 55 килограмова щанга.

Но тогава не прекъснах духовното си обучение. С всяка изминала година аз се чувствах все по-силен, така че в духовен смисъл да мога да поема повече. А после, почти дванадесет години след този по-ранен случай с мен като младши пастор, аз бях очернен и по мой адрес се злословеше на три различни континента. Това бе направено от един пастор на огромна църква в Европа. Ако такова равнище на нападение ме бе сполетяло, когато можех да вдигам само 55 кг, щангата най-вероятно щеше да се стовари върху мен и да натроши всичките ми ребра. Все едно върху ми да бяха паднали 140 кг по времето, когато започвах да тренирам с моя съсед борец. Това можеше да ме унищожи.

Чрез Божията благодат и силата, която Святият Дух постави в мен, аз бях в състояние да не се защитавам срещу тези неоснователни твърдения. Имах силата действително да обичам този човек и да продължа да го благославям. Това ме опази да не допусна отровата на обидата да зарази и да отслаби духа ми. И не след дълго Бог се погрижи за ситуацията. Сърцето ми се раздира като го казвам, но не измина много време след неговите обвинения срещу мен и църквата на този мъж се разцепи Неговото служение не можа да се възстанови повече, и църквата му изгуби голяма част от своето влияние.

Знаете черните барети и тюлените от флота получават по-високо уважение? Понеже тяхната подготовка многократно е по-тежка от тази на всички останали подразделения във войската. Но когато трябва да се свърши някоя особено отговорна работа, викат тези момчета.

Точно както мускулите в тялото ти наистина нарастват само когато треньорът ти те поведе в измерения, където си мислиш, че не можеш да пристъпиш, така и духовните ни мускули и сила порастват, когато Святият Дух ни накара да излезем извън личното си удобство и безпрекословно да се покоряваме на това, което иска Бог. Той знае какво сме способни да понесем! Но ние трябва да Му се доверим достатъчно, така че да положим усилия да извършим тежката работа на царството.