Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога

С други думи, ако извършим нещо нередно и бъдем наказани за това, не трябва да му лепваме етикета „гонение". Просто такъв е животът! Ако направим нещо глупаво или незаконно, не би трябвало да „одухотворяваме" последиците. Да бъдеш наказан, понеже си извършил нещо, което очевидно не е редно, се нарича „самонанесено гонение". Бог е поставил земните власти, за да ни наказват и поправят в такива случаи.

Подавате например данъчната си декларация и твърдите, че имате шест деца, а всъщност имате само три. Тогава данъчните власти могат да разкрият измамата ви и да се окаже, че имате да плащате един куп пари плюс натрупаната лихва. Тогава не отивайте в групата за изучаване на Библията да искате да се молят да се освободите от преследването на правителството! Ето нещо още по-абсурдно - не предсказвайте пред приятелите си, че Бог е приготвил за вас огромна награда заради гонението, което понасяте заради Него. Просто си признайте вината, платете си задължението, по-кайте се и никога повече не го правете.

Има един начин, към който ако се придържате, гарантирам, че никога няма да се наложи да понасяте самонанесено гонение: просто вършете онова, което е правилно! Голяма част от християнския живот се крепи на основата на здравия разум.

Но това, за което говори тук Петър, е действителното преследване. Това става, когато вие вършите правилните неща и все пак накрая бивате обвинени несправедливо. Това очевидно е „нечестно отношение".

Чуйте една истина, която искам никога да не забравяте: Когато се отнесат нечестно с вас, вместо да пъшкате, да хленчите, да се оплаквате или охкате, скочете от стола, издигнете ръцете си, извикайте радостно и си потанцувайте. Извършили сте нещо, което Бог обича и Той ви е приготвил награда, за която си струва да реагирате по този начин. Ще говоря повече за това по-нататък!

Един от въпросите, които хората често ми задават, е: „Как мога да разбера какво е призванието ми?" Разбира се, най-често под тези думи те разбират: „Какво е конкретното служение, което Бог има предвид за мен?"

Аз не бих могъл да отговоря на този въпрос ясно и недвусмислено, освен ако не познавам наистина добре конкретния човек или ако Святият Дух не ми е дал някакво ясно откровение. Но съществува един отговор, който винаги мога да дам и който винаги е 100% правилен за всеки вярващ: „Твоето призвание е да се справяш с нечестното отношение по правилния начин."

Когато направя това изказване, често получавам доста унил отговор! Повечето от нас, когато стане дума за „призванието ни", си представят нещо малко по-бляскаво. И със сигурност има и други неща, които сме призовани да вършим за Господ Исус и за разширяването на царството Му. Но също така е вярно, че всеки един от нас е призван да пострада. Библията се изказва съвсем недвусмислено по въпроса. Ето как го е казал Петър:

Преводът в Разширената Библия прави тези думи да звучат още по-ясно и недвусмислено: Защото даже и на това сте били призовани (то е неделима част от вашето призвание). Понеже Христос също пострада за вас, като ви остави (Неговия личен) пример, така че трябва да следвате стъпките Му."

Схванахте ли я тази фраза: „неделима част от призванието ви"? Това означава, че независимо какво правите за Бога, трябва да приемете факта, че понасянето на несправедливо отношение ще е преплетено с всичко останало в живота ви. Ако сте на страната на Христос, част от длъжностната ви характеристика е да страдате - точно както Той го направи за вас.

И тъй като сега вече знаем какво се очаква от нас, нека да видим какво направи Исус, за да знаем на какво по-точно ще подражаваме. Какъв беше личният Му пример? Петър ни дава отговор, като казва следното за нашия Господ:

Както разбрахме по-горе, макар че Исус бе съвършен, пак бе обвиняван несправедливо за много неща. И въпреки това Той нито веднъж не зае отбранителна позиция, нито се опита да убеди някого, че е невинна жертва. Когато хората Го ругаеха или обиждаха, Той им прощаваше. Нито веднъж не се опита да си отмъсти. Не отвърна на ударите, не се присмя, не дрънкаше врели-некипели и не подмяташе иронични забележки. Той нито веднъж не върна зло за зло. И макар че бе Синът на Бога, не смятате ли, че от време на време, поради човешката природа, и на Него не Му се е искало да се изправи и да се защити? Понякога Той действително влизаше в спорове с фарисеите и другите религиозни водачи, но няма да откриете нито един случай, при който Той някога да е нападал с цел да защити „правата Си". Как така Исус можа да понесе толкова много несправедливо отношение и злини и нито веднъж да не отвърне?

Има една кратка фраза в посланието на Петър, която обяснява всичко и която също така ни дава точно и ясно причината, поради която не трябва да отвръщаме, когато ни онеправдават. Петър казва за Исус, че Той предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо.

Ето това е! Исус знаеше, че Неговият Баща владее над живота Му и управлява всички обстоятелства, които биха могли да Му се случат. Той познаваше много отблизо Своя небесен Баща. В ума Му нямаше никакво съмнение, че Всемогъщият Бог ще изправи всички несправедливости на точното време. На Исус не Му се налагаше да се бори за правата Си. Не ни се налага и на нас да го правим. Величественият Владетел на Вселената не спи и не е забравил за случаите, когато праведните страдат заради Него.

Никога няма да забравя този период в живота ми, когато бях нападан от човек с власт над мен. Срещу ми се сипеха обвинения, които просто не бяха верни и съжалявам за това, но месеци наред аз се защитавах неистово.

Докато всичко това продължаваше, един ден по време на молитва Святият Дух ми проговори. Сине, каза Той, докато продължаваш да се защитаваш, ето какво правя Аз. И тогава видях Господа във видение, но само от раменете надолу. Не виждах лицето Му, но това, което изпъкна ясно пред мен, бяха ръцете Му, вързани отзад.

Докато се молех, Той заяви ясно: А сега виж какво ще се случи в мига, когато спреш да се защитаваш. Тогава видях ръцете Му вече развързани и Святият Дух дейно заемаше моята страна в тези обвинения, които други хора повдигаха срещу мен.

Това определено представлява илюстрация на онова, което Бог ще направи за теб и за мен, когато се подчиним на заповедта Му и прегърнем призванието си да понесем онеправдаване заради Него. Спираме да се сражаваме в собствените си битки и чрез думите и действията си казваме: „Аз принадлежа на Бога на вселената. Той е верен на Словото Си. Той е страхотен Баща. Ще Му позволя Той да се погрижи за мен. Справедливостта ще възтържествува в благовремието на Бога. Той ще се погрижи за това с мен да се отнасят честно и справедливо. Аз няма да отвърна на злото със зло. Единственото нещо, което трябва да направя, е да предам всичко това на Него."

Щом веднъж Му се посветиш искрено и изцяло, вече няма да има несправедливо страдание, което да преживееш и което да няма основателна причина. Бог не би го допуснал. Всяко несправедливо страдание, през което преминаваш, ще доведе до благословение по-късно, но само ако реагираш по Господния начин.

Мъжът или жената, които тръгнат по този път, ще видят могъщата Божия ръка да съди справедливо.

Ако постъпваме правилно, когато ни онеправдават, ще има определени последствия и те със сигурност могат да ви накарат да превъртите от щастие! Готови ли сте да чуете това? Несъмнено то ще ви хареса!

Забележете, че този стих не казва „Бог осъди света". В стиха се крие една изключително мощна истина. Там пише, че Ной, посредством своето покорство, е докарал осъждение на света. Ухаа! Ето такава сила се освобождава, когато ние вярващите просто направим онова, което е поискал Бог. Но обърнете специално внимание на това: Бог не предлага, нито препоръчва. Той ни заповядва да не си отмъщаваме, когато ни онеправдават. Защо? Понеже като го правим, така „натрупваме жар върху главата" на онзи, който ни онеправдава. А следствието на всичко това е, че Божията съдба се ускорява.

Когато чуем думата „съдба", прекалено често образът, който изниква в съзнанието ни, е огън и жупел. Но осъждението в Новия завет всъщност означава „решение на Бога за или против". Знаеш ли какво би било Божието решение в определена ситуация? Помисли над това: Този човек, който те онеправдава, може да получи прошка за греховете си, да бъде спасен и освободен от начина си на поведение!

Познавам една жена, чийто съпруг я тормозеше години наред. Този мъж просто отказваше да допусне Бога до живота си. Жена му всячески се опитваше да го из манипулира, за да приеме Христос и да стане вярващ. Но той просто отказваше да го направи.

Най-накрая, след като се бе борила и бе живяла в тази безизходица години наред, един ден Господ й казал: Колко още ще продължаваш да пречиш на спасението на съпруга си?

„Какво каза?", попитала тя.

Тогава Господ й показал всички онези неща, които била вършила и казвала и които всъщност проваляли работата на Бога в живота на съпруга й. Господ я помолил да спре да върши тези неща и накрая тя се съгласила. Станала много по-кротка и търпелива. Спряла да се вайка и да го критикува. Отстъпила и позволила на Бога да извърши Своето.

Два месеца по-късно съпругът й се спаси! Оттогава насам съм гостувал в техния дом и, повярвайте ми, съпругът й наистина е ново създание в Христос. На нея вече не й се налага да му натяква, че трябва да стане богоугоден мъж. Посредством покорството си тази жена всъщност ускори Божията съдба или Неговата ~ намеса в ситуацията.

Този пример е само една илюстрация за това, което аз бих нарекъл „служението на онеправдаване". Бог винаги си има основание за това, което ни кара да направим. Когато ни заповядва да се отвърнем от отмъщението и да Му позволим Той да въздаде справедливост, това не е някаква Негова приумица, която просто Го кара да се чувства добър или важен. Не, Бог не си пилее нито силата, нито средствата. Страданието, което понасяме, когато ни онеправдават, е част от Неговото намерение и план.

Но как по-точно се случва това? И кога?

Нека продължим, за да открием отговорите в Божието Слово.
6

Блажени са онеправданите

Винаги съм си мислил, че Исус трябва да се е натъкнал на някакво подобно отношение поради начина, по който Той разпитваше болния, лежащ край къпалнята Витезда. Исус му каза: Искаш ли да оздравееш? (Йоан 5:6). Това не ви ли се струва доста странен въпрос? И този въпрос придобива смисъл само ако е имало някои хора, които Исус е срещал и които наистина не са желаели онова, което Господ е можел да им предложи.

Както вече намекнах в тази книга, Бог не иска от нас да „не отвръщаме зло за зло" без да ни предложи в замяна значителни благословения. Но, разбира се, когато става въпрос за взаимоотношенията ни с нашия Бог Отец, никога не трябва да се държим като недоволни служители. Той изисква нашето подчинение и ние следва да го даваме с радост, понеже сме Негови скъпоценни деца. Но нашият небесен Баща дава изключително щедро и иска да ни благослови затова, че сме понесли онеправдаване или сме страдали заради Него.

Ето как апостол Петър описва онова, което ще се случи:

Тези от нас, които проповядваме и служим на Тялото Христово, може сериозно да загазим, когато започнем мощно да провъзгласяваме онова, което Бог тихо ни нашепва, а да шепнем за онова, което Той извиква мощно. Да го кажем с други думи: когато надценяваме нещата, които Той не цени толкова много, и подценяваме тези, които Той намира за важни. Истината в този стих е нещо, което си струва да бъде прогласено високо, а не да бъде прошепнато.

Не забравяйте какво ни е обещано като вярващи: Ако понасяме страдание затова, че постъпваме правилно, ще приемем благословение от нашия Баща.

За да обобщим, Бог иска от нас да се покорим даже и на грубото и нечовешко отношение и да не се защитаваме поради следните основни причини:

• Това отваря вратата за справедливата съдба на Бога.

• Можем да наследим благословение.

Като цитира казаното от Давид в Псалм 34, Петър продължава и ни дава още подробности:

Който желае да обича живота и да види добри дни, нека пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене; нека се отклонява от зло, и да върши добро; нека търси мир и да се стреми към него. Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му към тяхната молитва; но лицето на Господа е против ония, които вършат зло (1 Петрово 3:10-12).

С други думи, когато сте обидени, благославяйте вместо отговор. Когато властникът ви тормози, благословете го. Понеже като правите така, се подготвяте да приемете благословение!

Следващия път, когато ви онеправдаят и особено ако това дойде от някой с власт над вас, трябва да извикате съпруга или съпругата си и да разкажете на приятелите си хубавата вест - „Бог ме подготвя да ме благослови. Изгарям от нетърпение да видя какво ще направи!"

От друга страна, когато се изпуснете и не отвърнете по правилния начин на несправедливостта, трябва да осъзнаете, че нещо добро, което Бог е искал да ви подари, може би ще трябва да почака, докато вие го проумеете.

Имаме ли някаква представа колко точно благословения сме пропилели само защото непременно е „трябвало ние да си кажем последната дума" или „да отстояваме правата си" или пък „да си разчистим сметките"? Колко ли плач и ридания ще има в небето пред съдния престол, когато разберем какво сме изгубили, понеже прекалено често не сме постъпвали правилно в отговор на несправедливото отношение?
БОЖИЯТА ЖЪТВА

Ако искаме да видим как Божието царство мощно напредва по земята, ние трябва да приберем жътвата на Тялото Христово. Бог желае да пожънем благословенията на Неговата жътва. Аз имам нужда от вашата жетва! Вие се нуждаете от моята! Понеже ако всеки вярващ пожъне жътвата, която Бог е определил, това ще доведе до разширяване на Божието царство, което без съмнение означава спасяването на човешки души!

Бог иска това. Не бихме желали накрая да застанем пред Бога в небето и Той да трябва да ни каже: „Аз ти бях приготвил жътва, но нека сега ти покажа всички онези хора, които не успяха да стигнат дотук, понеже ти не я прие! А сега погледни финансовите благословения, които можеше да получиш, виж и социалните и интелектуални благословения, които можеше да имаш." Божието намерение е да ни благослови във всяка област на живота ни - дух, душа, тяло, финанси, притежания - във всяко измерение.

Жътвата винаги е свързана с растеж и печалба, не само в личен аспект, но за всички. В обещанието, което Бог даде на Авраам, виждаме началото на този принцип:

Бог каза на Авраам, че наградата за неговото покорство ще бъде лично благословение, което ще се разпростре към всички семейства по земята. Вие и аз все още получаваме благословенията, с които беше надарен баща ни Авраам заради покорството му!

Бог благославя по много начини: Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна (Яков 1:17). Понякога това идва като финансово благословение, понякога е мъдрост или разбиране. Помислете над благословението на Йоан Кръстител: той не бе богат мъж, нито можеше да се похвали с притежанията си. Боже мой! Та той живееше в пустинята, марковите му дрехи бяха направени от животински кожи, а изтънчените ястия, които консумираше, включваха акриди и див мед. И въпреки това, вижте какво пророческо прозрение му бе поверено и властта, с която говореше. Той получи честта да кръсти Спасителя на света. А Исус каза за него, че между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя (Матей 11:11). Йоан прибра своята жътва и това променя живота на хората и до днес.

Спомнете си за Йосиф от Ариматея: той бе мъж благословен с богатство и употреби част от него, за да заплати за временния гроб на нашия Господ. И точно на това място се случи Възкресението! Йосиф пожъна своята жътва. Това и до днес има влияние в живота на хората.

Всички ние имаме различни дарби и жътвата ни обикновено идва в някоя от областите, в които Бог ни е надарил. Ако сте бизнесмен и ако са ви онеправдали, най-вероятно жътвата ви ще дойде като по-големи възможности за бизнес. А заедно с това ще можете да влияете на още повече хора.

Това, което съм забелязал в личния си живот, а и на вас ще ви направи впечатление, е, че колкото повече ме благославя Бог, толкова по-голямо влияние имам върху живота на околните. Ние християните трябва да се събудим и да станем такива, каквито сме в действителност - наследници на Царя, а не окаяни просяци! Исус е Царят на царете, Той не е Цар на просяците! Защо се получава така, че нечестивите филмови актьори, политици, бизнес магнати, атлети и производители на порно като Хю Хефнър имат най-голямо влияние днес? Дали причината не се крие в това, че християните не приемат в живота си благословенията, които Бог иска да им даде, така че жътвата да се умножи? Бог ще даде на всеки от нас онова, от което се нуждаем за своята жътва. Авраам се нуждаеше от добитък, сребро и злато, понеже трябваше да създаде народ. Давид имаше нужда от сребро, тъй като ръководеше народа. На Илия не му бяха нужни подобни богатства, понеже получаваше откровения от Бога и ролята му беше различна.

Когато Бог те благославя, Той ще го направи в областта, в която си призван. А и Бог желае да употреби цялото Христово Тяло, за да прибере жътвата. Ето защо Той е направил някои да водят, други да дават, някои да поучават, други да помагат, а трети да......Ти трябва да попълниш това празно място.
БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА БРАЙЪН

Искам да ви разкажа една история, която илюстрира как Бог се намесва и ни благославя, когато се справяме с онеправдаването, така както Той иска. Този случай е пример и за това как благословенията може да дойдат в областта на призванието ви. В нашия случай един предприемач бе благословен в своя бизнес.

Имам един близък приятел, Ал Брайс, който е пастор. Преди години той водеше една църква в Далас и проповядва от 1 Петрово на същата тази тема: „Как да отвърнем, когато се чувстваме онеправдани."

Когато Ал свършил проповедта си на сутрешната служба в неделя, един от членовете на църквата (ще го наричам тук Брайън), отишъл при него и му задал въпрос. „Пастор Брайс - казал той, - аз съм младши изпълнителен директор на крупна застрахователна компания. Неотдавна бях на път да получа повишение и да стана вицепрезидент. Всички колеги бяха сигурни, че аз ще получа този пост, понеже го бях заслужил. Но когато постът се оваканти, компанията го даде на друг човек."

„Защо се получи така?", попитал пастор Брайс.

„Понеже другият мъж е бял, а аз съм цветнокож. Пасторе, това е дискриминация. И вярвам, че мога да го докажа. Мога да повдигна съдебно преследване. Всъщност вече се подготвям следващата седмица да повдигна обвинение в съда. Но ето че вие проповядвахте всичко това тази сутрин и съвсем ме объркахте!"

Пастор Брайс погледнал Брайън и казал: „Как искаш да постъпиш? По Божия начин или по своя собствен?"

Без да се поколебае Брайън отговорил: „Искам да го направя така, както иска Бог. Точно затова съм дошъл тук да говоря с вас. Бихте ли се молил заедно с мен?"

Ал отвърнал: „Да." Те навели глави заедно и предали ситуацията с Брайън в ръцете на неговия Баща, Който да отсъди справедливо.

На следващата сутрин Брайън отишъл на работа и решил да посети мъжа, който бил получил повишението вместо него. Влязъл в офиса на въпросния човек, подал му ръка и казал широко усмихнат: „Искам да те поздравя за повишението, което получи. Просто искам да те уверя, че ще бъда най-добрият ти служител." Сигурно можете да си представите колко неудобно се почувствал този човек, понеже също знаел, че не той е трябвало да получи повишение. Ако нещата не се били стекли по този начин, Брайън е щял да бъде негов шеф, стоейки зад същото онова бюро.

Изминали няколко седмици и нищо не се случвало. Трябва да разберете, че често става точно така. Божията справедлива съдба или освобождение винаги идват, но често това става по-късно, отколкото на нас ни се иска! Но Брайън не мислел за това как бил онеправдан. Просто продължил да изпълнява задълженията си на висота.

Един ден му се обадили от голяма международна застрахователна компания, която била конкурент на неговата и имала клон в Далас. Мъжът отсреща му казал: „От известно време наблюдаваме как работиш с клиенти, общи и за двете компании. Впечатлени сме от стила ти на работа. Проявяваш ли интерес да дойдеш да работиш за нас?"

На Брайън не му било нужно много време за мислене. „Не, не проявявам интерес - казал той. - Не искам да си сменям работата. Работя за тази компания от години. Получавам добра заплата и ползвам наистина изгодни привилегии. Имам и стабилна група от клиенти. Както клиентите ми, така и колегите ми познават характера и името, с което се ползвам. Мисля, че съм в добро състояние и наистина не желая промени. Благодаря ви, но не проявявам интерес."

Мъжът от другата компания настоял: „Моля ви само да приемете да обядвате с нас, за да можем да поговорим. Какво лошо има в това?"

Брайън се опитал да прояви още повече твърдост: „Казвам ви, губите си времето. Не съм заинтересован от предложението ви."

Но сякаш мъжът отсреща не дочувал: „Е, хайде де! Няма ли да ни позволите поне един обяд?"

И тъй като почувствал, че е безсилен да откаже, Брайън отвърнал: „Добре, ще се срещна с вас."

Определили си среща и уреченият ден дошъл, Брайън и останалите си разменили поздрави и поръчали обяд. Един от изпълнителните директори на голямата застрахователна компания казал: „Брайън, наблюдавахме те и бяхме толкова впечатлени от начина, по който оперираш със сметките си. Нашите собственици заявиха, че ще се радват страшно много, ако работиш за нас."

Брайън поклатил глава. „Казах ви и преди по телефона. Губите си времето. Не желая да си сменям работата. Обичам стабилността. Ползвам страхотни облаги. Вложил съм толкова много в тази компания. Просто не желая да го правя."

„Добре, Брайън, разбираме те. Но изслушай ни какво искаме да направиш. Върви си вкъщи и говори с жена си. Помислете и ни кажете каква сума бихте желали да получиш като заплата от нас. А после нека отново се срещнем след около седмица и да поговорим затова."

И сякаш напълно против убежденията си, Брайън въздъхнал и казал: „Ами, добре."

Прибрал се вкъщи. Наистина до този момент не бил приел всичко това особено сериозно. Даже не бил споделил с жена си за предложението. Направил го вечерта преди втората среща за обяд. Стояли си вкъщи с жена му и си почивали и накрая той казал: „Наистина не желая да си сменям работата. Но искат от мен да назова определена сума за заплата. Всичко това наистина ми омръзна, така че ето какво ще направя: просто ще им съобщя най-абсурдната цифра. Ще им кажа, че искам три пъти по-голяма заплата от тази, която получавам в момента! Това доста бързо ще сложи край на безплодния ни разговор", казал Брайън.

После написал кратко писмо и сложил в плика бележка с цифра, три пъти по-голяма от заплатата му. Не забравяйте, че към онзи момент той вече се намирал на доста висок пост в компанията си. Да назове такава висока сума му се струвало нелепо.

На следващата седмица Брайън отишъл на срещата. Всички мъже седнали и след като поръчали обяда си, изпълнителният директор на застрахователната компания запитал Брайън дали е решил каква сума ще поиска като заплата.

„Да", отговорил Брайън. Бръкнал в джоба на сакото си, за да извади плика, но директорът го спрял. „Не, не. Всъщност ние не бихме желали да знаем каква е сумата, която би поискал като заплата. Първо искаме дати покажем какво ние сме готови дати предложим!"

Тогава мъжът плъзнал по масата към Брайън един плик. Брайън го взел и след като прочел първите няколко реда, едва не припаднал. Цифрата, която те му предлагали, била четирикратно по-голяма от заплатата, която изкарвал към момента! Брайън бил толкова смаян, че не знаел какво да каже. Просто си седял там и вторачено зяпал писмото. Представителите на застрахователната компания обаче изтълкували погрешно мълчанието му и заключили, че вероятно офертата им не била достатъчно висока. И вдигнали значително предложението си за заплата, като добавили още привилегии!

Най-накрая Брайън си възвърнал присъствието на духа и казал: „Господа, аз съм християнин и затова искам да се прибера у дома, за да се моля за това предложение заедно със съпругата си. Ще се видим отново."

„Разбира се, няма проблем. Не бързай", отвърнали останалите.

Брайън се прибрал вкъщи и казал на жена си. Те се молили и Божият Дух проговорил и на двамата. Посланието от Господа било: Сине, ти постави делото си в Моите ръце. Аз те оправдах. Това повишение идва от Мен. Приеми го!

Днес, почти двадесет години по-късно, Брайън не живее в Далас. Той е главен изпълнителен директор на тази застрахователна компания в централния им международен офис във Вирджиния. Компанията, за която работел преди, когато бил онеправдан и от която не получил повишението, което заслужавал, сега е същинско джудже в сравнение с настоящата му компания.

Какво заключение трябва да направим от този пример? Без съмнение, Брайън можеше и да се защити. Случаят му бил напълно издържан от юридическа гледна точка. Имал права и можел да ги потърси. Наистина бил онеправдан и вероятно щял да спечели делото. Но дори и да бе спечелил, днес той нямаше да се намира там, където е. Щеше да пропусне благословението, което му предстоеше!

Трябва да ви кажа, че съм наблюдавал много хора, които са избирали да следват пътя на самозащитата. Някои от тях даже са печелили дела и са получавали известна доза справедливост, но духовете им вече не са същите. Те излязоха с белези от преживяното, а според Писанието са пропуснали и благословенията, които ги очакваха.

Трябва да осмисляме живота си от Божията гледна точка. Нищо не може да Му убегне.

Винаги е най-добре да направим нещата така, както иска Бог. Както направи и Брайън. Трябва да осмисляме живота си от Божията гледна точка. Нищо не може да Му убегне. Той знае колко на брой са космите на главата ви, колко са клетките в тялото ви. Не мислите ли, че Той знае, когато някой ви е навредил? Знае, разбира се! Да! Бог мощно закриля онези, които Му позволяват Той да отвърне на несправедливото отношение, което получават.

Разгледайте отново написаното от Петър: И кой ще ви стори зло, ако сте ревностни за доброто? (1 Петрово 3:13). Петър всъщност казва следното: „Хей, независимо дали си мъж или жена, момче или момиче, когато вярваш в това и го вложиш в духа си и живееш по този начин, какво би могъл да ти направи който и да било? Как би могъл някой някога действително да ви навреди или да се възползва от вас? Та тези хора просто ще подготвят почвата, за да бъдете благословени!"

„Слава на Бога", е моят отговор.

Ето защо Исус каза на учениците Си, че ако някой иска от тях ризата им, те трябва да му дадат и връхната си дреха. И ако някой иска от тях да извървят една миля те трябва да отидат с него две. Естествено, тези принципи на царството били доста радикални, особено за евреите, които били научени да си връщат на принципа „око за око". Но Исус е Бог. Той знаеше истината. Този начин на живот е това, което иска Той.

Приятелю, още сега, тук, на тази земя, ти можеш да заживееш живот, в който никой никога повече няма да те ограбва. Вместо това, направи си сам услуга - приеми сърцето на слуга. Слугата дава, а от роба крадат. Не връщай зло за зло. Онези, които те онеправдават, в действителност не могат да направят нищо, което да те нарани. Не бъди просто роб. Бъди нещо по-добро от това: бъди слуга, така както Исус бе слуга. Ще бъдеш свободен - още по-свободен да живееш по-мощно за Бога от всякога.

Ако сега ви проповядвах, щях да очаквам да кажете „Амин" на тези думи! И то с ентусиазъм!