Как да отвърнем, когато се чувстваме онеправдани джон бивиър

Човече, та този мъж на Бога сам самичък можеше да напише тази книга относно онеправдаването! И в известен смисъл той го направи! Чуйте сега какво написа по въпроса този високо квалифициран експерт, вдъхновен от Святия Дух:

Схващате ли това? След всичкия тормоз, който бе понесъл, служейки на Господ Исус Христос и на Неговата Църква, Павел заявява: никому не връщайте зло за зло.

Ако ви четях тези стихове по време на някоя от моите проповеди, щях да ви накарам високо да казвате „амин" след всеки ред. Но тъй като точно сега не мога да ви гледам в очите и да се уверя, че четете внимателно, моля ви да забавите малко темпото и действително да проумеете това, което казва Божието Слово тук. Ако чувствате, че ви се приспива, оставете веднага книгата и вървете да си вземете чаша кафе! Ако искате успешно да се справите с несправедливото отношение, трябва непременно да схванете това!

Павел твърди, че когато някой ни нарани, първата ни реакция не трябва да бъде грижата да си получим всичко, което ни се полага по право, и да се опитваме непременно да вземем надмощие. Всъщност всеки път, когато имаме възможност, от нас се очаква да търсим мир в нашите взаимоотношения с останалите.

Спомняте ли си израза: „тури му пепел"? Идеята тук е, че отношението ни би трябвало да е-, че „приемаме нещата", вместо непрестанно да се безпокоим и да водим битки само и само да се уверим, че всяка неправда, извършена срещу нас, е поправена.

Имали ли сте възможност да сте с човек, който никога не оставя нещата на самотек? Ако някой го пререди на опашката пред касата в супермаркета, такъв човек непременно ще изкрещи: „Хей, приятел! Не виждаш ли, че тук си има опашка?" А после стрелва провинилия се с гневен поглед, толкова изпълнен с жлъч, че може да разяде боята на кола.

Не това е типът реакция, която трябва да имаме, ако искаме да се покорим на заповедта никому не връщайте зло за зло.

А след това Павел ни обяснява защо не би трябвало винаги да сме нащрек и да се грижим за себе си. Не си отмъщавайте, възлюбени... защото е писано: „На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ.

Господ не казва, за да се „намира на приказки". Той говори сериозно! И когато казва нещо, Той наистина го има предвид и го казва с власт.

И точно това е първият съществен ключ към това да се научим как да се издигнем над всяка несправедливост - от малкото пренебрежение до огромното предателство. Чрез вяра разбираме и възприемаме идеята, че нашият небесен Баща е обещал да въздаде справедливост за нас, ако ние му предадем всичко. Нито вие, нито пък аз, а Той е в крайна сметка авторитетът, който отговаря за това да бъде въздадена справедливост.

Тези думи от Писанието не са нито добро предложение, нито някаква препоръка; те представляват заповед! Когато Бог говори, Той не го прави като някои хора, които просто не могат да изтърпят тишината и затова трябва да кажат нещо. Господ не казва, за да се „намира на приказки". Той говори сериозно! И когато казва нещо, Той наистина го има предвид и го казва с власт.

На много места в Библията Бог по различни начини казва следното: „Не си мислете, че вие сте отговорни за това „да си разчистите сметките", когато ви наранят." По-надолу следват няколко примера за това, което Бог е казал по въпроса:

• Да не речеш: Ще въздам на злото; почакай Господа и Той ще те избави (Притчи 20:22)

• На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; ногата им с време ще се подхлъзне; защото близо е денят на погиването им, и приготвеното за тях наближава (Второзаконие 32:35).

• Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Аз [Господ] ще въздам на човека според делата му (Притчи 24:29).

• Защото познаваме Този, Който е рекъл: На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние (Евреи 10:30).

Разбирате ли това? В плътта си ние вършим точно обратното - нямаме търпение да си го върнем. Но това не е редно. Бог ни заповядва да оставим на Него Той да въздаде справедливост. Нечестиво е Божиите люде да си отмъщават, но е правилно Бог да въздаде правда заради людете Си.
БОГ ЩЕ ОТМЪСТИ ЗА ЛЮДЕТЕ СИ

Истината, че не трябва да си отмъщаваме, е пример за това как ние християните можем да си навлечем доста неприятности, усъвършенствайки се в нещата, които Бог иска да оставим на заден план. Вместо това често загърбваме другото, което Той иска да развием в нас. Съществуват многобройни теми в Библията, които са интересни и полезни, но не представляват основополагащи истини. И прекалено често ние им отделяме твърде много време и така и не стигаме до момента, в който да се занимаем с някой от съществените въпроси, като например този как Господ иска от нас да реагираме на несправедливостите, които понасяме.

Като млад християнин научих нещо, за което и сега съм благодарен, че съществува в живота ми. То е, че когато постъпваме така, сякаш не вярваме, че Той ще извърши нещо обещано, това е като една плесница през лицето Му и обида за Неговия характер! Това ще е все едно да кажа на един от синовете си: „Ще ти подаря прекрасен подарък за Рождество", но синът ми всеки ден да повтаря: „Е, тате, знам, че си ми обещал страхотен подарък, но всъщност изобщо не вярвам, че ще го направиш!" Каква ужасна обида спрямо моята почтеност! Това не само ще ме нарани, но и ще ме ядоса.

А как според вас се чувства Бог, когато постъпим така спрямо Него? Той казва, че след като Му предадем неправдата, трябва „да се кротнем", понеже Той ще отмъсти за онеправдаването ни. Показваме ли чрез действията си, че вярваме в тази истина?

Това е причината, поради която Исус се натъжаваше всеки път, когато хората не вярваха, че ще извърши обещаното. Спомняте ли си случая, когато Той каза на учениците на брега на галилейското езеро, че те ще се качат в лодката и ще отидат от другата страна? Тогава Той не каза: „Ех, надявам се да успеем да стигнем до другия бряг."

Дойде време да потеглят и всички се качиха в лодката. Исус легна да си подремне. Нямаше нужда да стои буден цяла нощ и да се тревожи да не би лодката да се удари в скала и да потъне или пък да не би пирати да я превземат и те да станат заложници! Исус говореше с власт, понеже беше покорен на Своя небесен Отец. Исус просто изпълняваше заповеди. „Отведи лодката с учениците до другия бряг." Ето защо, когато бурята ги връхлетя и учениците обезумяха от страх, Исус най-напред каза на вятъра да утихне, а после се обърна към учениците и ги смъмри за оскъдната им вяра. Всъщност укорът му беше: „Не ви казах, че ще стигнем до средата на езерото и после ще потънем. Казах, че ще отидем до отсрещния бряг."

Бог държи на думата Си. Когато Той даде обещание, „сделката е сключена". В Неговия характер няма недостатъци. Той не може да лъже. На Него не Му се случва да има лош ден или пък внезапно да преживее емоционален срив. Думата Му е здрава канара. В Библията Господ казва: Аз Съм Господ, не се изменям (Малахия 3:6). Апостол Яков написа, че в Бога няма изменение, нито сянка от промяна (Яков 1:17). Ясно ни се казва, че Бог ще се погрижи да изправи неправдите, които са ни били причинени. Нашата работа се състои в това да се доверим на казаното от Него и да се покорим.

Бог държи на думата Си. Когато Той даде обещание, „сделката е сключена".

Има и още нещо, което искам да подчертая. Павел писа, че вместо да си отмъщаваме, ние трябва да „направим място" на Неговия гняв. С други думи, ние реално можем да объркаме Божието намерение да се погрижи и да изправи несправедливостта. Апостолът иска да каже, че поради неправилната ни реакция спрямо лошото отношение, ние всъщност можем да възпрепятстваме Божията работа, тоест Той да отмъсти наместо нас. По-нататък ще разгледам по-подробно този въпрос. Засега е достатъчно да знаем, че отмъщението не е наша работа; то принадлежи на Него.

А това, приятели, е една страхотна новина. Просто си помислете - всемогъщият Бог забелязва какво се случва с всеки от нас и обещава: „Аз ще се погрижа за това."

Алелуя!
3

Правилният начин да отвърнем

Ако някога някой човек е знаел как да се справи с неправдите, то това бе нашият Господ Исус Христос. Когато наблюдаваме как Исус реагираше на трудните моменти в живота Си, тогава ще разберем в действителност как би трябвало да го правим и ние.

Исус понесе доста оскърбления по време на Своето служение. Понякога ние сякаш забравяме това, когато се съсредоточим върху всичките онези прекрасни неща, които Той направи - превърна водата във вино, изцеляваше слепите и сакатите, хранеше хиляди хора само с няколко корички хляб и няколко рибки, ходеше по водата, изгонваше демони, укротяваше бушуващите вълни, възкресяваше мъртвите. Всичко това изглежда бляскаво и безпроблемно. Но не трябва да забравяме, че земният живот на Исус много приличаше на нашия собствен - дни наред, в които Той отблъскваше нападенията, примесени с някой по-добър и успешен ден.

Онеправдаването на Исус определено започна още по време на изкушението в пустинята, където Той бе обиждан и подиграван от сатана. А после, когато почна служението Си, Той бе засипан от критики от страна на хората. Религиозните водачи следяха всяка Негова стъпка и непрекъснато Го тормозеха. Учениците Му правеха всичко възможно да Го следват и да Му се покоряват, но и те от началото изпадаха в неверие и съмнения. По време на служението Му една голяма група от Неговите последователи просто заряза всичко и Го изостави (виж Йоан 6:66). Дори и собствените му братя и сестри не Му вярваха. Мислеха, че е умствено неуравновесен и се опитаха да Го принудят да се върне вкъщи и да спре да излага семейството (Марк 3:21).

Но най-ужасният тормоз и онеправдаване дойде към края. В последните дни преди смъртта Си Исус мощно изяви какъв е начинът, по който трябва да реагираме на онеправдаването.

Разбира се, ние си спомняме как всички ученици, един по един, обърнаха гръб на Исус. Започна се с решението на Юда да продаде Божия Син, за да припечели лесни пари. Но пък: другите ученици дори не можаха да останат будни, за да се молят с Исус, и Библията ни казва, че всички те се разбягаха (виж Марк 14:50). После един от най-близките Му приятели Петър явно прокле и се отрече, че не Го познава.

Но най-лошото отношение тепърва предстоеше. Исус трябваше да изтърпи Своя псевдопроцес. Господ създаде модел за нас. Дори до края на Своите изпитания Той ни даваше пример как да отговаряме, когато ни онеправдават:

И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилат. И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш. И главните свещеници Го обвиняваха в много неща. А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват! Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше (Марк 15:1-5).

Обръщали ли сте внимание какво е казано в тези стихове за това как реагираше Исус? След като в най-общи линии съобщи името Си, ранга и „номера Си", това, което на нашите американски войници им е казано да правят, ако станат военнопленници, Исус „не отговаряше нищо". Това наистина е невероятно! Ако някой някога в историята е имал основателна причина да „стане и да се защити" и да се увери, че съдията ще узнае какво несправедливо отношение е понесъл, то това бе Исус.

Ако някой някога в историята е имал основателна причина да „стане и да се защити" и да се увери, че съдията ще узнае какво несправедливо отношение е понесъл, то това бе Исус.

Това беше съдилище - най-висшето в страната, а свидетелите (първосвещениците) срещу Исус изговаряха лъжи против Него. Важно е да се разбере, че главните свещеници бяха не само религиозни водачи, но и политически лидери. Всеки път, когато Рим завземаше нова територия или нация, на пленената Земя й бе позволено да се самоуправлява под надзора и ръководството на Рим. Ето защо, когато главните свещеници се появиха в онази съдебна зала, те бяха в позицията на най-влиятелните граждани в цялата нация. И въпреки това Исус не им отвърна нито дума. Не се защити!

Защо избра да замълчи и да не се защитава понеже беше предал Себе Си и делото Си в покорен на Онзи, Който щеше да отсъди справедливо Своя небесен Отец.

А Пилат, който бе начело на цялата тази машина за неправда и който бе съвсем наясно с това какво точно става, най-накрая не издържа и изтърси: „Защо не се защитиш срещу тези лъжи?" А когато Исус пак не отговори, Пилат се зачуди. В ума на римлянина нямаше никакво място за съмнение, че процесът срещу Исус е изфабрикуван от завист и че обвинителите Му нямаха достатъчно солидни доказателства. Никога досега Пилат не бе виждал нещо подобно. Хората, които идваха в неговия съд, обикновено изгаряха от желание да се защитят. Вероятността да бъдат наказани, затворени или пък дори осъдени на смърт от римляните изобщо не бе приятна перспектива.

Историческите документи от онзи период сочат, че Пилат е знаел за Исус преди Той да влезе в съдебната зала. И подобно на Ирод той е бил заинтригуван от Него. Съществуват и някои доказателства, че в даден момент Пилат всъщност е водил разговор с Исус. Съпругата на Пилат дори разказала, че сънувала Исус и го предупредила: Не прави нищо на този човек, Той е праведник (виж Матея 27:19). После, по време на разпятието, тъкмо Пилат изпрати табелата, която поставиха на кръста: „Юдейският Цар". Главните свещеници бурно се жалваха на Пилат, че всъщност Исус твърди това за Себе Си и затова надписът трябва да се махне. Но Пилат не пожела да го направи и каза: Каквото писах, писах (Йоан 19:22).

И ето, че Пилат гледа стоящия пред него Исус и слуша тези кръвожадни лъжци, които искат да го осъдят на смърт по скалъпени обвинения. А Исус не им отговаря нито дума, понеже е предал делото Си в ръцете на Своя Отец, който щеше да отсъди справедливо.

Това е личният пример, който ни е оставил Исус.

Ето защо не е никак чудно, че и апостол Павел поставя ударение на този въпрос. Всъщност както Исус, така и Павел беше доста добре обучен в юдейските Писания и по същество буквално цитираше това, което Соломон бе написал преди хиляда години:

Урокът за нас е, че когато ни се иска да се разплатим с някой, който ни е наранил или онеправдал по някакъв начин, трябва да протегнем ръка, но не за да му избием зъбите, а за да му подадем парче хляб или чаша студена газирана вода. Разбираемо, че това ще ви се стори неестествено, а и подобни прояви на добрина често изискват голяма доза изобретателност. Но за да бъдем покорни на Божия план, ние трябва да благославяме онези, които правят живота ни непоносим.

Така че, ако някой току-що ви е настъпил по мазола или пък е извършил най-ужасяващото предателство, или каквото и да било друго във ваша вреда, в основни линии, реакцията трябва да е една и съща:

ако е жаден, приготви му кана студен чай;

ако е гладен, напали скарата за барбекю;

ако я е закъсал, напиши му чек;

ако е самотна, обади й се;

ако е кривнал от брака, продължи да работиш върху взаимоотношението ви;

ако ви е отрязала пътя с колата, усмихнете й се и продължете напред;

ако ви е причинил скръб, поработете и след работното време без допълнително заплащане.

И ако да показвате подобна доброта на хората, които са завлекли вас и вашите чувства в тинята, ви кара да се чувствате неудобно или дори прекарани, то спомнете си какво преживя Исус заради вас.

В напътствията Си към Своите ученици, валидни и за вас и мен, Исус обясни защо, ако сме онеправдани, не трябва да се защитаваме при несправедливо обвинение. Помислете затова по следния начин също така отчаяно се опитвате да докажете невинността си вие се оставяте на благоволението на обвинителя си. Поради тази причина Исус каза:

С други думи, обвинителят ти ще измъкне от теб всичко, което той смята, че му дължиш.

Когато така отчаяно се опитвате да докажете невинността си, вие се оставяте на благоволението на обвинителя си.

В мига, в който започнете да го правите на въпрос и се опитате да се оправдавате или защитавате, вие признавате човека, който ви обвинява, за свой съдия. Понеже, когато се опитвате да му отговорите и да се защитите срещу всичките му обвинения, вие в известен смисъл се подчинявате на него и на преценката му за нещата. Той командва положението. Но ако той не ви е съдия, защо ви трябва да му отговаряте? Когато решите да се защитите пред него_; вие сами го въздигате в ранг на ваш съдия.

Когато се опитвате да се защитавате на всяка цена, вие се лишавате от духовното си право на защита. Малко по малко вашият обвинител се издига над вас, понеже влиянието му е нараснало вследствие вашата самозащита. Вие всъщност му давате още по-голямо влияние над себе си, като полагате толкова големи усилия да защитите правата си!
ЕДИН ЛИЧЕН ПРИМЕР

Нека ви илюстрирам това с пример. Преди няколко години една влиятелна личност в християнските среди направи лъжливо изявление по мой адрес пред две големи организации. В казаното от него нямаше и грам истина, но само за броени дни се оказа, че изявлението му е струвало на нашето служение 10 000 долара.

Разбрах за случилото се по телефона от нашия секретар. Това ме вбеси. Честно казано, бях в състояние да издъня тавана. Когато ми се обадиха, седях във фоайето на едно летище и чаках да се кача на международен полет за Швеция. Това бе белег за Господната милост към мен, понеже, поради мястото, на което се намирах, наистина не можех да направя нищо. Можех само да се кротна и да се моля. Научил съм нещо с течение на времето. Когато попаднеш в криза или ситуация, при която си бил онеправдан, не прави нищо до следващата сутрин. Ако не чуваш Божия глас докато си буден, Той ще ти проговори докато спиш.

И така, аз се качих на този международен полет, но същевременно врях и кипях вътрешно. В плътта си се борех и обмислях многобройни начини, така че да мога „да оправя" нещата, но по моя си начин. После обаче съм заспал някъде по-пътя над Атлантическия океан.

Събудих се, когато се снижавахме над летището в Стокхолм, и тогава ме осени мисълта: Би могъл да погледнеш на това като на кражба. Можеш да поискаш в Духа крадецът да ти възвърне седмократно (виж Притчи 6:31). Но пък тази мисъл не бе особено удовлетворяваща. Все още таях негодувание. Тогава мина друга мисъл: Или пък би могъл да не гледаш на това нито на загуба на средства, а като на подарък! Това нещо наистина ми изглеждаше много по-добре. Но изтръгни жилото от чувствата ми. Усетих се щастлив. Помислих си: „Животът е прекрасен!" А освен това, когато дадеш подарък, Господ обещава да ти възвърне стократно (виж Марк 10:29-30).

Започнах да се моля за тази втора възможност и когато се върнах в Америка, споменах на Лиза и на пастора си Тед Хагард за тази идея. Тя допадна и на двамата. И така, за да подпечатаме сделката си с Господа, двамата с Лиза се събрахме и се молихме: „Татко, относно тези пари, които изгубихме, поради думите на този човек, ние просто ги даваме като подарък в името на Исус; благославяме тези средства в името на Исус."

Тази молитва най-после разреши проблема. Гневът ми се изпари. Бях щастлив. Можах да простя и да продължа напред. Всичко бе предадено в способните ръце на моя Баща.

Десет дни по-късно едно семейство позвъни на вратата на нашия дом в Колорадо. Те бяха от Тексас, което означаваше, че не се бяха появили случайно на прага ни. Отворих вратата и те ми подадоха един плик, говорихме си около десет минути и после си тръгнаха. В плика имаше чек, издаден на името на нашето служение, който бе за 10 000 долара. Веднага казах на Лиза: „Виж това, скъпа! Това е еднократното възвръщане, остават ни още деветдесет и девет!"

Исус бе толкова непреклонен по този въпрос, че ни заповяда да минем отвъд минимума просто да благославяме враговете или противниците си. Той заяви, че като избираме да не се противим на злия човек, ние трябва не просто да избягваме да се защитаваме, но трябва да работим усилено, така че да предадем добротата и благословенията си на човека, който ни е онеправдал.

Един пример, който Исус използва, бе: Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две (Матей 5:41). Когато Исус бе на земята, римските окупатори имаха правото да принудят всеки, който не бе римски гражданин, да носи снаряжението им една миля. Всъщност думите на Исус означаваха: „Отървете се от тази робска психика и станете истински слуги." Робът извършва минимума, който се иска от него. Слугата изпълнява, така че да достигне до максимума на възможностите си. Робът е принуден да го направи; а слугата се захваща да го направи. От роба крадат, докато слугата дава.

А какво имаше предвид Соломон (а по-късно и Павел), като каза, че ще „натрупаме жар" на главите на хората, които са ни онеправдали? Това май изобщо не звучи духовно, а!

Основната идея е, че когато не се защитаваме, а наистина проявяваме милост към някой, който ни е наранил, в повечето случаи този човек ще се засрами и ще спре да ни обвинява или да ни онеправдава занапред. Виновникът ще „изгаря от срам" и това по всяка вероятност ще сложи край на проблема, а може дори да подготви пътя за покаяние, помирение, а защо не и за приятелство.

Ето защо главната причина, поради която Бог ни казва да не се защитаваме, нито да отмъщаваме на враговете си, е понеже това освобождава място за Неговата праведна съдба и запазва сърцата ни в правда.

А ако мислите, че да сте покорни е единствено във ваша полза и за доброто на човека, който ви онеправдава, то това действително е така, но съществува и една още по-велика цел. Павел обобщава този въпрос така: Не се оставай да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

И това си е една огромна порция истина! Павел има предвид, че като откликнем по начина, по който Бог иска от нас, когато сме онеправдани, ние ставаме активни Негови инструменти за победа над злото. Нашите добри дела не са просто „прекрасни" и ползотворни в това да улеснят и подобрят взаимоотношенията, макар че, разбира се, няма нищо лошо в това. Светът ни се нуждае от голямо количество такава сол и светлина! Но в това, което Павел учи тук, е заложена и една още по-велика идея. Тя е, че покорният християнин, смирено следващ примера на Исус, който не търсеше да се защити, когато бе онеправдан, се присъединява към редиците на най-доблестните воини, които воюват за напредъка на Христовата кауза и Божието царство, като разгромяват злото!

Слава на Бога - каква огромна чест е това! И всичко се започва като обърнеш другата буза и замълчиш, оставяйки Бог да бъде твой защитник, когато животът е несправедлив.