Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент

запазят щастието и взаимното уважение в семейството:
1. Трябва да имат перспектива, насока и цел.
2. Общувайки, трябва да налагат водачеството ефективно.
3. Непрекъснато трябва да насочват семейството към целите му.
4. Трябва да зачитат потребностите на другите.
5. Трябва да подкрепят прогреса.
6. Трябва да очакват успехи и да ги получават.
Показвате ли на децата как да разрешават проблеми чрез ежедневното си поведение и реч? Помислете за скорошен проблем, който е засегнал цялото семейство.
Закъснели ли сте с плащането на сметките? Боледували ли сте и дали това е повлияло на обичайните ви дейности? Държало ли се е лошо едно от децата? А сега, като използвате таблицата по-долу, определете с кой от начините сте разрешили проблема.
Списък за разрешаване на проблем
----- Помислихте ли за няколко стратегии за разрешаване на проблема?
----- Ясно ли дефинирахте проблема?
----- Дадохте ли възможност на всеки замесен в проблема да даде мнение за разрешаването му?
----- Обсъдихте ли добрите и лошите страни на всяка идея, дори и на тази, която не е ваша?
----- Запазихте ли спокойствие и въздържахте ли се да не обвинявате другите?
----- Положихте ли честни усилия разрешаването на проблема да заработи?
----- Признахте ли заслугите на другите членове за намирането на решението?
----- Подготвихте ли резервен план, ако решението не помогне?
Отговорихте ли с „да" на повече от половината от тези въпроси? Ако ли не, прочетете ги отново!
СЕМЕЙНИ СЪБРАНИЯ
Малко родители биха оспорили, че от тях зависи децата им да усвоят добри навици за разрешаването на даден проблем. Много от тях обаче не отделят време за това. Един от гарантираните начини да моделирате тези умения у детето си е като насрочвате всяка седмица семейни събрания, на които всеки задължително трябва да присъства.
По този начин ще изпратите послание до децата, че приемате сериозно ролята си на водач в семейството и че сте се ангажирали да им по-могнете да развият емоционални и социални умения в името на техния успех.
Семейните събрания трябва да продължават половин час и родителят, който води събранието, трябва да изисква следните основни правила:
* Да се започва и завършва навреме.
* Да не се прекъсва този, който говори.
* Да не се критикува мнението или чувствата на другите.
* Да се даде възможност на всеки да участва, но никой да не се насилва, ако не желае да участва.
Половината от времето може да се отдели за лични проблеми, а другата половина - за проблеми, които засягат цялото семейство. Всеки трябва да може да дискутира и да
„намисли" своя проблем. Това е добра възможност за вас да поставите за разглеждане ваш собствен проблем, подходящ за дискусия в семейството.
Докато се обсъжда поставеният проблем, създайте петстепенна процедура за разрешаването му:
1. Идентифицирайте проблема.
2. Помислете за възможни решения.
3. Сравнете всяко решение.
4. Изберете най-доброто решение.
5. На следващото събрание докладвайте как върви решаването и обсъдете всички модификации, които се налагат.
Например мисис Гарви всеки ден се прибира от работа с главоболие и е необичайно рязка с децата и съпруга си. На едно семейно събрание десетгодишното й дете я пита

какво не е наред. Майката на трите деца обяснява, че напрежението в работата я натоварва и тревожи. Мисис Гарви е помощник-юрист в голяма фирма и двама от юристите, с които работи, й дават повече работа, отколкото може да поеме. Тя не иска да се оплаче, защото очаква повишение, а двамата юристи изискват от нея работата им да бъде свършена приоритетно. Тя разглежда проблема си на семейно събрание, като използва петстепенната процедура:
1. Идентифициране на проблема: „Имам повече работа, отколкото мога да поема."
2. Предлагане на възможни решения: „Мога: а) да кажа на двамата юристи, че съм претрупана; б) да работя вкъщи през нощта и през почивните дни; в) да им препоръчам да наемат временно служител и аз да го наблюдавам."
3. Сравняване на решенията: „Първото решение само прехвърля проблема върху юристите, натоварвайки ги допълнително, което няма да им хареса. Второто решение ще затрудни мен и моето семейство. Последният вариант признава проблема и дава разумно решение, което не затруднява мен или някой друг."
4. Избиране на най-доброто решение: „Третото. За кратък период ще струва малко пари на фирмата, но в дългосрочна перспектива работата ще бъде свършена по-бързо и по-ефективно."
От този пример е ясно, че децата на мисис Гарви могат да се поучат, наблюдавайки я как разрешава проблема си пред всички. Ако се наложи, те ще постъпят по съшия на- чин, за да решат своите проблеми и конфликти. Този случай е полезен и с това, че мисис Гарви отделя време да разсъждава върху проблема, като споделя със своето семейство защо е била раздразнителна и получава емоционална подкрепа от всички.
Щом веднъж сте моделирали процеса за разрешаване на проблема, децата ви ще имат възможност, ако желаят, да обсъждат свои проблеми. По-малките деца се нуждаят от напътствие, докато преминават през всяка от степените, но ще се изненадате колко бързо схващат дори и петгодишните деца. Всеки член на семейството може да потърси помощ от останалите. Децата обичат да им се дава възможност да помагат на родителите си за важни неща и тяхното мнение трябва да се уважава. Запомнете, че разрешаването на проблеми е процес, при който не винаги вземаме правилни решения. Също така това е дейност, която не само допринася за емоционалната интелигентност на децата, но и изгражда чувство на семейна сплотеност и подкрепа.
ВАЖНИ ТОЧКИ С ЕК ЗА ЗАПОМНЯНЕ
• По-малките деца се научават да преодоляват трудностите чрез опит. Предизвиквайте ги сами да се справят с проблема, а не да разчитат на вашата намеса.
• Създайте атмосфера за разрешаване на проблема у дома чрез семейни събрания, показвайки на децата как преодолявате проблемите от вашия живот.
Езикът, на който се решават проблеми
Една от най-широко разпространените научноизследователски програми за преподаване на умения за разрешаване на проблеми бе започната през 70-те години от филадел-фийските психолози Дейвид Спивак и Мирна Шуър. След повече от 25 години клинични проучвания програмата „Аз мога да разрешавам проблеми" (АМРП) е демонстрирала, че дори импулсивните три-четиригодишни деца могат да се научат да мислят върху проблемите, вместо да ги създават. Децата се научили да помолят и да споделят чуждата играчка, вместо да я вземат, да казват, че са ядосани, вместо да се бият, да говорят за себе си, вместо да се затварят в себе си и да се цупят. Веднъж усвоени, тези умения остават трайни. Научните изследвания показват, че децата, обучени в АМРП в предучилищна група, имат по-малко проблеми в детската градина.
Тези деца са по-малко импулсивни, безчувствени, агресивни или антисоциални - те имат по-добри постижения и в академичната програма.
Програмата АМРП започва с научаването на малките деца на шест двойки думи, формиращи основите, върху които се изграждат уменията за разрешаване на проблеми. Първоначално може да използвате тези думи под формата на игра, за да накарате децата да започнат да ги използват редовно и да ги свързват със забавни дейности, а когато възникне някой междуличностен проблем, има твърде голяма

вероятност те да си послужат с думичките - например за да размислят дали да си приготвят домашното сега или по-късно, какво се е случило преди да се сбият и какво след това. Първоначалните двойки са:
е/не е и/или някои/всички преди/след сега/по-късно същото/различно
Може да използвате игри с тези думи, за да подсилите употребата на специалния език за разрешаване на проблеми. Играйте с децата тези игри възможно най-често и на най-много места - в трапезарията, в гастронома, на пътешествие с кола... винаги, когато сте заедно с тях. Естествено всички други възрастни, които по различни причини са с децата ви - учители, бавачки, баби и дядовци - също биха могли да играят на игрите с думичките. И както е при ученето на чужд език, колкото повече се подсилва и демонстрира употребата на този език за разрешаване на проблеми, толково по-добре. Игрите с думи са измислени, за да помогнат на малките деца да видят разликите в двойките думи, както е показано в примерите по-долу:
Мама: Хайде да играем на една игра, наречена „Е/Не е", докато сме в магазина. Ето един кекс. Той е десерт, не е главно ястие. Ето една ябълка. Тя главно ястие ли е?
Стейси: Не, не е. Тя е плод. Тя е като лека закуска.
Мама: Точно така. Тя не е главно ястие. Тя е десерт или лека закуска. Можеш ли да ми посочиш нещо друго, което да ядем на вечеря, но да не е главно ястие?
Или ако детето ви е по-голямо, може да започнете подобен разговор на път за училище:
Татко: Помниш ли играта „Преди и след"? Хайде да я изиграем сега, за да планираме деня, о л
кей?
Джеръми: О'кей.
Татко: Кога ще направиш домашното - преди или след вечеря?
Джеръми: Преди вечеря.
Татко: Добре. Това е правило в нашата къща. Домашното трябва да бъде завършено преди вечеря. Кога изяде закуската си в училище - преди или след като се срещна с групата по четене?
Джеръми: Преди. Мис Харви казва, че закуската ни кара да внимаваме, а не да мислим, че сме гладни.
Татко: О, не знаех това. Това е добра идея. Между другото, кога изгладняваш - преди или след като изядеш една купа със сладолед?
Джереми: Това е глупаво. Преди да изям сладоледа, разбира се.
С по-големите деца бихте могли да играете тази игра, докато упражнявате академични умения. Това е играта със „същото/различно", която изпитва децата по основни мате- матически задачи:
Мама: 1x3 еднакво ли е с 3x1 или различно?
Еми: Еднакво.
Мама: Правилно. Добре. А 6:2 еднакво ли е с 12:3 или различно?
Еми: Това е трудно. Нека да го напиша... О, те са различни числа. Три и четири са отговорите.
Даа, различно е.
Мама: Много добре. Можеш ли да си намислиш две произведения, които имат един и същи отговор?
Като 2x4=8 и 8x1=8. И двата отговора са съвсем еднакви.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДВОЙКИТЕ ДУМИ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ
В началото връзката между тези базови игри с думи и уменията за разрешаване на проблеми може да не е съвсем очевидна, но те са аналогични на упражняването на гамата, преди да започнете да свирите на пиано. Уменията, повтаряни при тези игри, изграждат у децата основни навици за разрешаване на проблеми, или „къде се

намират нотите", което ги приучва бързо да мислят - точно както пръстите на ръцете придобиват сръчност от упражняването на гамите.
Ето какво се случва, когато шестгодишният Алекс, научил игрите с двойките думи, отива, плачейки, при майка си, след като неговата единайсетгодишна сестра и приятелките й са му се присмели:
Алекс: (Плачейки) Мразя Марта! Толкова е подла с мен!
Мама: (Спокойно) Какво се случи, преди да се разплачеш?
Алекс: Марта каза, че съм бебе и не мога да гледам телевизия с нея.
Мама: А какво се случи преди това?
Алекс: (Вече не толкова разстроен) Влязох в стаята и казах, че искам да гледам телевизия с Марта и нейните приятелки и че те гледат цяла сутрин, а сега е мой ред.
Мама: Разбирам, че си искал заедно да гледате телевизия, което е добре. Но не мисля, че начинът, по който си действал, ти е помогнал да разрешиш проблема си. По същия начин ли попита дали можеш да гледаш телевизия, или беше различно?
Алекс: (Вече не плаче, мисли) Предполагам, че беше различно.
Мама: Точно така, различно е. Мислиш ли, че начинът по който попита Марта, беше правилен или не?
Алекс: Струва ми се, че не беше правилен.
Мама: Защо мислиш така?
Алекс: Защото Марта беше нечестна с мен и аз се разплаках.
Мама: Да, това е вярно. Но не това те попитах. Мислиш ли, че начинът, по който я попита, беше правилен?
Алекс: Не. Не казах „моля".
Мама: Точно така. Какво друго би могъл да направиш различно?
Алекс: Можех да бъда по-любезен.
Мама: Правилно. Това щеше да бъде верният начин. А сега би ли желал да опиташ отново?
Щом децата ви научат и започнат да практикуват първоначалните двойки думи, бихте могли да въведете и нова група думи, които да им помогнат да свържат причината и следствието от поведението им:

Изтегляне 0.93 Mb.

Сподели с приятели: