Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент

Какво да направи?
* Крис обича да играе баскетбол, но той е най-ниското момче в класа и никога не го избират за отбора. Какво би могъл да направи?
След това играта трябва да се играе с проблеми, взети непосредствено от ежедневието на децата, како трябва да се помни, че подходящите предложения са ключова съставна част при научаването на новите умения за разрешаване на проблеми. Тази игра е особено полезна, когато проблемът упорито се е „запънал" на децата. Докато развиват уменията си за разрешаваането му чрез изпитани вече стратегии и решения, трябва да изоставят напълно предишни подходи, които не са имали ефект и да започнат на чисто.
Друга игра, която би помогнала на вашите деца да практикуват намирането на решения на проблемите си, е описана от д-р Мирна Шуър в книгата й Да възпитаме
едно мислещо дете. Д-р Шуър моли децата да играят „Играта за решения тик-так-тоу" като един забавен начин да съставят процес за разрешаване на проблеми.
РЕШЕНИЯ ТИК-ТАК-ТОУ (МЕЖАУ ПЕТ И ДЕСЕТ ГОДИНИ)
Започнете, като направите тесте от 20 или повече картончета с проблеми, всяко от които трябва да описва реален проблем от живота, свързан с всеки играч. Например: какво да направиш, ако сестра ти ти вземе нещата, или как да се справиш с тест, който знаеш, че е труден. След това кар-тончетата се разбъркват и най-малките играят първи, като изберат най-горната карта и прочитат проблема на глас. Тогава децата изиграват традиционната игра „тик-так-тоу", но могат да запишат само „Х" или „О", когато предложат възможно справедливо решение на проблема. Ако играчът не предложи подходящо решение, той губи реда си. Очевидно играч, който няма готови решения, ще бъде в неизгодно положение. Когато играят по-малки деца, вие можете да бъдете арбитър кое решение е добро.
Ползата от тази проста игра ще бъде по-голяма, ако всеки играч следи предложените решения във всеки кръг. Играта трябва да бъде изиграна поне в десет кръга, за да улесни връзката на едно решение с друго, а компетентността и доверието на всеки от играчите значително ще нарасне.
Умението да се генерират възможни решения се учи най-ефективно, когато децата ви го практикуват с други деца. Докато участниците в играта наблюдават и слушат другите, се учат да споделят мнения и, най-важното, да оценяват кое решение е добро и кое не.
РАЗРЕШАВАНЕ НА ТРУДЕН ПРОБЛЕМ ЧРЕЗ ОТКРИВАНЕ НА „ИЗКЛЮЧЕНИЯ"
Дори децата да са се упражнявали с игри като „Главоблъсканица", има проблеми, които им изглеждат доста трудни или дълготрайни, за да намерят едно възможно решение. В книгата Съвети за намиране на решения Линда Меткаф обяснява, че един от ключовите елементи при подпомагане на децата да намират решения на проблемите си е да ги накараме да видят „изключенията" от проблемите. Меткаф посочва, че винаги има известен период от време, през който проблемът не съществува. Трябва да се помогне на децата да погледнат на тези периоди като на ключ за успешното разрешение. Да се обръща внимание на времето, през което проблемът не съществува, също е начин нещата да се видят в истинската им светлина. Децата и възрастните често възпримат проблемите си като всеобхватни и постоянно присъстващи. Всъщност тези проблеми почти винаги се случват в определено време и на определено място (вж. Глава 7 за обсъждане на начини децата да се обучат да мислят по-оптимистично).
Например Кристен разказва, че в училище я тормозят безмилостно, че е дебела и тромава в спортното състезание. Тя често се оплаква на майка си, че „всички в училище я мразят". Но когато майка й обсъжда с нея проблема и го анализират, се оказва, че в действителност това не са „всички", а само три момичета от общо 27 деца в класа. Майката обяснява на Кристен: „Знам, че тези момичета са неприятни и се заяждат с теб, а това не е редно. Накрая може би ще намерят някой друг да го тормозят или дори може да станат по-любезни, но това ще отнеме известно време.
Има обаче още 24 деца в класа ти, които не те дразнят и не те тормозят. Хайде да

направим един списък и да видим с кои от тях повече си подхождаш и с кои би могла да бъдеш приятелка."
С откриването на „изключенията" от проблема майката на Кристен разкрива един цял свят от възможни решения. Първоначалният проблем не е изчезнал, но Кристен започва да се съсредоточава по-скоро върху положителни и възможни решения отколкото върху самия проблем. Меткаф пише:
Всяко оплакване съдържа някакъв вид изключение... традиционните оплаквания са типични за хора, които се чувстват безпомощни и извън контрол... Когато учениците говорят, че училището е ужасно, попитайте ги: „А кога ли не е било ужасно?"
Откриването на вероятността всеки проблем да има изключение дава възможност на хората да разберат, че проблемите им са под контрол повече, отколкото си мислят.
Често отброяването на минутите, часовете или дните, в които проблемът не се намесва в училищната дейност или вкъщи, прави той да изглежда по-разрешим и по- малко натрапващ се.
ПРОМЯНА НА МИСЛЕНЕТО С ЦЕЛ ДА СЕ РАЗРЕШИ ПРОБЛЕМЪТ
Психологът Стефан де Шаз обяснява, че прилагането на тези обикновени конкретни стратегии при разрешаването на проблеми може да доведе до цялостна промяна в начина, по който разбираме и изживяваме проблемите си. Много пъти ние знаем решението на даден проблем, но не знаем, че го знаем. Сякаш проблемите са зад заключена врата, а ние нямаме ключ за нея. Но промяната в мисленето ни може да от- ключи вратата, така че предишни решения на подобни проблеми отново да са достъпни за нас.
Както във всяка друга сфера на уменията - от спорта до академичните науки, практикуването на уменията за разрешаване на проблеми може да повиши увереността. Практиката ще помогне на децата да възприемат себе си като умеещи да разрешават проблеми. Понякога точно това възприемане повишава способностите.
Изследователят Роберт Хартли изучавал как няколко деца, изпаднали в неблагопри- ятно положение, разрешавали проблемите си. Той открил, че те били импулсивни, планирали лошо и им липсвало желание както да направляват развитието си, така и да поправявят грешките си. Но когато Хартли помолил децата да решат съшия проблем отново, като си представят, че са най-умните деца в класа, те станали по- малко импулсивни, планирали по-добре и били по-мотивирани да направляват и коригират грешките си. И което е най-важно, много по-усппешно намирали верните решения.
ПООЩРЯВАНЕ РАЗРЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИ ПРИ ПО-ГОЛЕМИ ДЕЦА И
ЮНОШИ
Най-изисканата форма за разрешаване на проблеми е свързана с измисляне на средства за постигане на дадена цел. Този вид разрешаване на проблеми зависи от способността да се планира логическа последователност на действията, които водят до постигане на целта. Освен това се включва и интуитивната способност да се извлича наученото от всяка стъпка, да се предугаждат и заобикалят евентуални пречки и при необходимост да се използват алтернативни стратегии, за да се преодоляват препятствията до постигането на целта. Цялото това мислене включва осъзнаването, че целите не винаги се достигат незабавно, че крайната цел може да бъде видоизменена от първоначалната, а избирането на подходящо поведение често е тясно свързано с бъдещия успех.
Вие може би свързвате този вид сложно дългосрочно" разрешаване на проблеми със света на възрастните (и, разбира се, познавате много възрастни, които не изглеждат да са го овладели все още), обаче 12-13-годишни деца често демонстрират склонност към мислене с точно определена цел. Популярни юношески разигравания и стратегически игри, също компютърни игри като Муя* изискват безкрайно сложно планиране и стратегии за разрешаване на проблеми, към които децата, изглежда, проявяват жив интерес. В реалния живот обаче много по-малко деца и юноши прилагат същите тези умения за разрешаване на проблеми.
Стефани Торнтън би казала, че това подкрепя нейната теза. че уменията за

разрешаване на проблеми се придобиват не толкова чрез системен напредък в познавателното развитие (което е тезата на Пиаже и негови съмишленици), а чрез последователно изучаване в особено благоприятна среда. Тя изтъква, че логиката е само една от многото стратегии, които хората използват като подход към проблема, но че само логиката няма да помогне на хирурга да поправи миялна машина или на техника да отстрани нечий апенди-сит. Следователно не е изненада, че децата и юношите, които може и да са отлични в алгебричната логика или с компютрите, все още се нуждаят от инструкции и ръководство при използване на целенасоченото мислене за разрешаване на личните или междуличностните ся проблеми. Освен това е обяснимо защо те се нуждаят от напътсгвие в различните области на междуличностно разрешаване на проблеми, след като всяка от тях изисква различен модел на емоционално и логическо мислене. Намирането на работа след училище, която няма да пречи на тренировките на отбора, направляването на взаимоотношенията с приятел егоист, списването на училищен вестник с автори, които не изпълняват задълженията си навреме - всички тези проблеми може наистина да се нуждаят от известно първоначално ръководство от страна на възрастните.
ИЗГРАЖДАНЕ НА СКЕЛЕТО
Руският псилог Лев Виготски допуска, че децата научават най-добре уменията за разрешаване на проблеми, когато при решението на специфична задача се присъедини опитен партньор. Психолозите Джеръм Брунър и Дейвид Ууд използват израза „изграждане на скеле", за да опишат симбиоза между възрастния и детето, докато то се учи на специфични умения и таланти, за да се справи със сложен проблем. В подобно сътрудничество вие предоставяте само необходимата структурна рамка, така че детето ви да може се разгърне. След като първоначално сте му дали структурата и очертанията за целенасочено разрешаване на проблема, постепенно ограничете ръководната си роля.
Книгата Подготовката на план от д-р Арнолд Голдстейн е изчерпателна програма за научаване на децата на социални способности и включва следните седем стъпки като подход към решаването на по-сложни проблеми:
1. Научете децата колко е важно да спрат натрапчиво да размишляват върху нещата.
2 Научете децата да идентифицират и определят проблема.
3. Научете децата да си съставят своя гледна точка за проблема, включваща мнение, факти и търсене на нова информация.
4. Научете децата да проучват гледната точка на други хора - това, което те мислят, виждат и чувстват.
5. Научете децата да обмислят възможни решения, включително какво може да се направи или каже и какви препятствия могат да се очакват.
6. Научете децата да преценяват последствията и изходите, включително как да направят правилния избор измежду всички възможни и да предвиждат резултата от специфични думи или дела.
7. Накарайте децата да практикуват целия процес на разрешаване на проблема, подчертавайки всяка индивидуална стъпка, като ги окуражавате да бъдат настойчиви, докато стигнат до добре обмислено решение.
За да помогнете на по-големите си деца да разрешават проблеми от реалния живот, бъдете подготвени за въвеждане на програмно-структурно скеле във всеки момент, когато възникне проблем. За целта е неободимо да отделите време от вашата и без това натоварена програма и редовно да сядате и да обмисляте с децата техните интереси к грижи. Това ще ги накара да разберат, че проблемите им са приоритетни за вас.
По-големите деца рядко ще се обърнат към родителите си за помощ при разрешаването на сериозен междуличностен проблем, освен ако основата за такива взаимоотношения не е била изградена в по-ранен етап и те знаят, че вашата намеса ще намали грижите и безпокойството им.
СЛЕПИЯТ ЛАБИРИНТ: ИГРА С ВЗАИМНА ЗАВИСИМОСТ (ОТ 10 ГОДИНИ НАГОРЕ)
Аз изобретих една игра, наречена „слепия лабиринт", за да ви помогна да изживеете

добри взаимоотношения с децата си, докато те се учат на целенасочено мислене.
Това е една задружна игра, в която двамата играчи или печелят, или губят. За начало ще е необходимо да направите три копия от един лабиринт като показания на фигурата. За да подготвите лабиринта, напишете проблема на детето на означеното място, както и вероятните препятствия за разрешаването му. Оставете мястото за разрешаването на проблема празно, докато не се завърши лабиринтът. В първия тур детето ви трябва да лавира през лабиринта с молив, като избягва задънените тунели и препятствия. То трябва обаче да е със завързани очи! Можете постоянно да му говорите и да го водите през лабиринта („върви малко наляво... добре... сега направо, около 1.5 сантиметра... сега надясно...") Детето получава 20 точки за завършване на лабиринта и с 1 точка по-малко всеки път, когато пресече линия или докосне пре- пятствие.
Използвайте второто копие на лабиринта за втория тур. Детето е отново със затворени очи, но сега може да направите само 10 коментара, за да му помогнете да завърши лабиринта. То отново може да спечели 20 точки или да му се отнема по 1 точка всеки път, когато пресича линия или докосва дадено препятствие. Освен това ще му се отнема и по 1 точка за всяко напътствие извън първоначалните 10, определени за този тур.
При последния тур детето може да спечели 40 точки, но вие можете да направите само пет коментара. Използвайте същата система на точкуване както във втория тур.
Накрая съберете точките от трите тура. Ако детето има повече от 25 точки, то е победител, но само ако може да напише едно добро решение на първоначалния проблем в края на лабиринта. Отделете време да поговорите за процеса на разре- шаване на проблема, за видовете препятствия в лабиринта и какви стратегии трябва да използва детето в проблем от реалния живот, за да преодолее препятствията и да стигне до решение.
След това играта може да се изиграе отново, но с разменени роли - вие сте със затворени очи, а вашето дете ви дава указания. И за двамата ще бъде полезно да

видите гледните си точки и ще се забавлявате на разменените роли.
ВАЖНИ ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ С ЕК
Малко родители осъзнават, че от ранна възраст децата могат да се научат да разрешават своите проблеми. Непрекъснатите проучвания показват, че ние подценяваме способностите на децата да вземат решения и че те могат да бъдат развити с наша помощ. Всяка възраст изисква малко по-различен подход при обучаването на децата да разрешават проблемите си:
• Когато децата тръгнат на училище, вече могат да се учат как да постигат различни решения на един проблем.
• Към 8-ата-9-ата година децата притежават способността да претеглят аргументите за и против на различните възможности и да изберат най-доброто решение.
• Децата ще се научат да преодоляват по-лесно препятствия, ако се съсредоточат върху решенията, а не върху проблемите.
• По-големите деца и юношите се нуждаят от подкрепата ви, за да им помогнете да преминат към разрешаване на по-сложни проблеми. Действате като скеле, подкрепящо строяща се конструкция, като доставяте само рамката за разрешаване на проблема, но не се намесвайте.
ЧАСТ 5
Социалните умения
От всички умения с ЕК, които детето ви ще разгърне, способността да се разбира с другите ще допринесе най-много за удовлетворението от успеха и радостта от живота.
За да действа ефективно в обществото, детето ви трябва да се научи да разпознава, да интерпретира и да реагира по подходящ начин на светски ситуации. Необходимо е и да преценява как да съгласува потребностите и очакванията си с тези на другите.
ОБЩУВАНЕ
Както и при другите умения с ЕК, процесът на социализация започва с комбинацията от вродения темперамент на детето и вашата реакцията към него. Когато едно бебе е само на шест седмици, то започва да се взира по-продължително в лицата на роди- телите си и след това се усмихва широко. Ако и вие му се усмихнете, то ще се разсмее още повече. Към третия месец бебето ще използва различни положения на главата и на погледа си като начин да общува с вас и изражението му е ту доволно, ту сериозно или дори уплашено. Ако му липсва интерес, то извръща глава от предмета. Ако иска да спрете да правите нещо, то ще наведе глава. Ако е превъзбудено, ще наведе още по-ниско глава и ще отпусне тялото си.
Но дори и бебетата се различават по светските си реакции и има значителна разлика в отзивчивостта, приспособимостта и постоянството им. Естествено е на свой ред и ние да бъдем повлияни от поведението на бебетата ни, отделяйки повече внимание и време на по-общителните. Това е важно за дневните ясли, където с „по-лесните" бе- бета си играят повече. Бебета с по-слабо изразен социален темперамент могат, разбира се, да бъдат също щастливи и успяващи както другите бебета, но това ще изисква повече внимание и търпение от страна на родителите. Както ще разберем, то- ва важи за деца от всички възрасти.
Интересът към другите деца също започва от много ранна възраст. Докато вървят в проходилките, бебетата се заглеждат в децата наоколо. Когато им се покажат бебета на видео, те с удивление се втренчват в тях и ако могат, изпълзяват и докосват екрана.
Често възрастните не могат да разберат, че децата стават социално осъзнати и чувствителни (съм особеностите на обществото от най-ранна възраст. Професор Зик
Рубин, автор на Детското приятелство, пише за тактичността и загрижеността към чувствата на приятел, проявени от четиригодишно дете, докато то вървяло и си го- ворело с един свой приятел:
Дейвид: Аз съм електронен робот, който може да изстрелва ракети от пръстите си.
Мога да ги изстрелвам отвсякъде - дори и от краката си. Аз съм робот, който направлява ракети.
Джими: (Подигравателно) Не, ти си един пръцкащ робот.

Дейвид: (Протестирайки) Не, аз съм ракетен робот.
Джими: Не, ти си пръцлив робот.
Дейвид: (Засегнат, почти разплакан) Не, Джими.
Джими: (Познавайки, че Дейвид е разстроен) А аз съм един наакан робот.
Дейвид: (Отново в добро настроение) А аз съм пиклив робот.
Като оставите настрана нецензурния хумор на тези две момчета, ще разберете учудващо фината размяна на реплики. Джими осъзнава, че неговото дразнене е разстроило приятеля му и на свой ред се шегува със себе си, за да балансира социалното взаимодействие. Дейвид незабавно разпознава приятелския жест и му отвръща със същото, като превръща потенциалния конфликт във взаимна шега. Този вид социална чувствителност се проявява по-често, когато децата изживяват все по- нарастващ брой успешни взаимоотношения с връстниците си. Според Рубин „Децата
(от предучилищна възраст)... придобиват социални умения не толкова от възрастните, колкото от взаимоотношенията със свои връстници. По-вероятно е от опит или от грешките си да открият кои стратегии действат и кои не и по-късно съзнателно да разсъждават върху това, което са научили."
Разбира се, по-голямата част от психологическата литература се занимава с деца, които имат трудности със социалните умения. Те се дължат или на вродения им темперамент, или на специфичен психологически дефицит, който засяга както соци- алното, така и академичното заучаване. Изчислено е, че 50% от децата, определени за специфично обучение в училище, имат лоши социални умения, което води до отхвърлянето им от връстниците. В много случаи социалните проблеми на детето стават по-важни от първоначалните трудности в училище. Стотици изследвания показват, че пренебрежението на връстниците в детството е спомагащ фактор за лошо академично представяне, емоционални проблеми и висок риск от труден пубертет.
Разговорните умения - нещо повече от обикновен разговор
Много деца, които имат проблеми с взаимоотношенията, страдат от липсата на свойствени за възрастта разговорни умения. Те се затрудняват да разкрият нуждите си пред другите и изглежда, им е трудно да разбират чуждите потребности и желания.
Трудностите при общуването представляват старата дилема за кокошката и яйцето при много деца, диагностицира-ни с проблеми в ученето и поведението. Например в работата си с деца, които имат смущение и дефицит във вниманието (СДВ), психологът Дейвид Гувърмонт отбелязва, че докато тези деца са много приказливи, те се затрудняват да започнат словесни взаимоотношения и съществува по-малка вероятност да откликнат на общуване с други деца. Поради лошите разговорни умения и други социални дефицити, от 50 до 60% от децата със СДВ преживяват някаква форма на социално пренебрежение от връстниците си, което ги кара да проявяват негативно, агресивно и егоистично поведение, водещо до допълнителни социални проблеми.
Гувърмонт посочва, че лошите разговорни умения са много очевидни, когато децата се опитват да завържат ново приятелство. Те желаят да се присъединят към дейността на другите деца, но избират погрешна социална тактика. Проучванията показват, че общителните деца имат склонност да се приближават към непозната група връстници постепенно, кръжейки по периферията, като че ли събират информация, преди да предприемат нещо. Общителните деца е по-вероятно да започнат словесен контакт с въпроси или коментар за това, което виждат. Например те биха казали: „Как се научихте да правите това?" Докато децата със слаби социални умения са по-склонни да контактуват с конфликтно, неприятно или егоистично поведение. Те биха казали:
„Аз вече знам да играя тази игра!" или „Мога да правя това по-добре от теб! Чакай да видиш!"
За щастие Гувърмонт и някои други са открили, че разговорните умения могат да се идентифицират и научат. Тези умения включват:
Преподаване на разговорни умения на децата
Умение
Какво да се прави

Умение
Какво да се прави
Ясно изразяване на желание или необходимост Направете изявления, които описват как се чувствате, защо се чувствате по този начин и какво чувствате.
Споделяне на информация за себе си
Говорете за неща, които ви интересуват и които са важни за вас.
Подбиране на отговорите съобразно с настроенията и думите на другите
Обърнете внимание какво казва другият и как го казва. Разговорите са като люлка - необходими са двама души, за да се залюлее.
Разпитване на другите, за да разкажат за себе си
Бъдете любопитни. Разберете възможно най- много за този, с когото говорите.
Предлагане на помощ и идеи
Осъзнайте добре какво искат хората. Те обикновено казват нещо като „Не знам какво да правя".
Отправяне на покани
Ако ви е приятна компанията на някого, покажете му това, като го поканите да участва в дейности, в които и двамата ще се забавлявате.
Откликване с положително изявление
Коментирайте това, което другият е казал: „Това е добра идея!"
Поддържане на разговор
Избягвайте други занимания. Не променяйте темата и не се разсейвайте със странични неща.
Проявете се като добър слушател
Задавайте въпроси за това, което се говори.
Питайте за изясняване или изисквайте повече подробности
Разкрийте, че разбирате чувствата на другия
Отразете като в огледало чувствата на другия, като кажете: „Предполагам, че направо сте побеснели, като сте открили, че някой ви е откраднал колелото."
Проява на интерес към другия
Усмихнете се. Кимнете, за да покажете интерес.
Поддържайте контакт с погледи. Задавайте подходящи въпроси.
Изразяване на благосклонно одобрение
Изслушайте идеите на другия. Опитайте да нап- равите неща по начина, предложен от другия.
Проява на привързаност и съгласие
Прегърнете се, дръжте си ръцете, потупайте го по гърба или раменете. Кажете му, че харесвате негова черта или нещо, което е направил.
Изразяване на съчувствие
Опишете как мислите, че се чувства другият и покажете, че сте загрижен: „Изглеждаш разстроен. Искаш ли да поговорим за нещо?
Предлагане на помощи предложения, в случай че изглеждат подходящи
Предложете различни начини, по които нещо може да се направи. Предложете помощ, дори и нищо да не спечелите от това.
КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА НАУЧИТЕ ДЕЦАТА НА ПО-ДОБРИ
РАЗГОВОРНИ УМЕНИЯ
Децата се учат най-ефективно на умения за социално общуване чрез разговори в семейството. Колкото повече усъвършенствате уменията, изброени по-горе, толкова

по-вероятно е вашето дете да ги използва в ситуации с връстниците си. Най-главната пречка за много родители е да намерят време да разговарят с децата си. Някои родители правят това обикновено преди лягане, други осигуряват спокойни вечери за съдържателни разговори. Разходки пеша или с кола могат да предоставят добра възможност за общуване с всеки член от семейството. Един изпълнен със съдържание разговор се характеризира с реална самопреценка, която включва споделяне на мисли и чувства, на грешки и провали, на проблеми и разрешения, на цели и мечти.
За децата, които имат трудности да се разбират с другите и/или лоши разговорни умения, може би ще са необходими и по-структурни занимания. Гувърмонт е открил, че разговорните умения, както и другите езикови умения, могат да се научават и усъвършенстват с практиката. В програмата си за трениране на социални умения той използва играта „ТВ Разговорно шоу" за преподаване на основни умения за общуване.
В тази игра едното дете е „домакин", а другото е „гост". Задължението на домакина е да накара госта да се чувства добре дошъл, докато научава за неговите интереси, чувства, мисли и мнения. Всяко интервю е записано на ви-деолента за три минути и след това точките на двете деца се изчисляват според специфичните умения, както са на списъка по-долу:
Бланкса за ТВ разговорно шоу - интервю

Изтегляне 0.93 Mb.

Сподели с приятели: