Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент

Използвайте хумора, за да преподавате ценности и търпимост
Хуморът често е използван за изразяване на агресивност и дори жестокост. Като учите децата да разпознават враждебния от приятелския хумор, си осигурявате възможност да им преподавате търпимост и уважение към другите. Децата трябва да знаят, че думите могат да направят много повече, отколкото ако удариш или ритнеш някого.
Разбира се, не трябва да се поощряват анекдоти, които си правят шега с други раси, религии, етнически групи или нечий дефект. Тези грешки трябва да се използват като добра възможност да обсъдите предразсъдъците и жертвоготовността. Поощрявайте децата да откриват начини за разпознаване на гнева и агресивността и да уважават чувствата на другите.
Да играеш ролята на клоун
Срамежливите и затворени в себе си деца могат да се забавляват, ако научат изкуството да бъдат клоуни. Обличането в костюми на клоуни и съответното гримиране е една съвсем нова личност за децата, което ги подтиква към по-свободно поведение. И тъй като клоуните обикновено са мълчаливи, не е необходимо срамежливите деца да се притесняват какво ще кажат. Вероятно най-добрият начин да преподаваш ролята на клоун е самият ти да се облечеш като клоун. Репетирайте с вашето дете сценка, в която правите фокуси, гоните се наоколо, премятайте се... просто вършете глупости. Това е много важна социална дейност за децата Разберете дали те могат хореографски да представят едно десет-петнайсетминутно клоунско изпълнение.
Някои деца толкова много харесват да бъдат клоуни, че ще поискат да го направят и за други хора, като участват в партита за по-малки деца или дори като дават представления в болници. Чудесен източник за бъдещи клоуни е Бъди клоун!
Цялостно ръководство за мигновено превръщане в клоун от Търк Пипин. Тази книга предоставя на децата грим и костюми, класически импровизации и дори традиционна- та имитация на клоунска борба. Правило N 1 на Питаш е: „Не си играй на клоун, бъди клоун."
ВАЖНИ ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ С ЕК ЗА ЗАПОМНЯНЕ
• Хуморът е важно социално умение.
• Хуморът е едно от най-високо ценените качества както при децата, така и при възрастните.
• Не всички деца имат вродени способности да разказват анекдоти и да разсмиват другите, но всяко дете трябва поне да цени хумора.
• Хуморът служи на различни цели при различните възрасти, но в продължение на един човешки живот той може да бъде полезен за добри взаимоотношения между хората и за преодоляване на много и различни проблеми.
Сприятеляването – по-важно, отколкото можете да си представите
Хари Стек Съливан, ученик на Зигмунд Фройд, подчертава значението на обществените взаимоотношения на децата за развитието на личността им. Съливан вярва, че оформящата се детска личност е съвкупност от всички междуличностни взаимоотношения - като се започне, разбира се, от отношенията с родителите и се стигне до дълбокото влияние на връстниците.
Към седем-осем години детето започва постепенно да се освобождава от влиянието на родителите си и с всяка изминала година все повече вижда в съучениците и приятелите си източник на привързаност, одобрение и подкрепа. Докато в семейството емоционалната опора се приема като нещо, което се подразбира от само себе си, между групите от деца се смята за извоювана награда. Пътят до това възнаграждение до голяма степен минава през емоционалните и социалните умения на детето. Според
Съливан приятелството в детската възраст отпечатва в съзнанието за цял живот навици за взаимоотношенията с хората, развива и чувството за самоп-реценка - постижения, почти равностойни на плодовете от родителската любов и грижи.
Обратно, когато на едно дете му липсват приятелски настроени към него връстници, особено в началното училище, то ще носи в себе си чувство за празнота и нереализираност, независимо от успехите си.

На 42-годишна възраст Харви е уважаван и проспериращ хирург ортопед. Смята брака си за „добър", въпреки че работи седем дни в седмицата. Съпругата му Фло обаче каз- ва, че прекарва с него по-малко от четири часа седмично, и приема съпруга си като
„сянка". Въпреки че Харви обича трите си деца, вече юноши, признава, че те са едно разочарование за него. Независимо че им е предоставил всякакви предимства
(включително и значителни интелектуални заложби), те са посредствени ученици, а амбициите им се простират дотам да ходят на парти до късно всяка вечер.
Харви казва, че е човек без истински приятели, но харесва някои от колегите си и понякога обядва с тях. Посочва също, че сега, като възрастен, не страда от липсата на приятели, защото като дете никога не ги е имал. Като момче бил безмилостно тормозен, че е слаб и непохватен, но е сдържал чувствата си. Като юноша се е трудил неуморно и никога не е ходил на срещи. Срещнал Фло в колежа и тя е единствената му приятелка. От време на време Харви изпитва неясно чувство за празнота в живота си, но то бързо се разсейва, щом премине през чакалнята, изпълнена с пациенти, и влезе в кабинета си.
Когато Фло обявява, че иска развод и малко „щастие" в живота си, Харви не я обвинява. Той знае, че не е кой знае какъв съпруг и предполага, че сега, когато е ерген, ще има достатъчно време да се посвети на научния си проект. Дори мисли, че този проект ще го издигне до завеждащ отделение в болницата и тогава животът му ще придобие нов смисъл.
Сприятеляването е умение, което, след като отмине детството, трудно се усвоява.
Това е нещо като плуването, което се отдава лесно на децата, ако се пуснат във водата още докато прохождат, а когато възрастните се учат да плуват, движенията им са сковани и неестествени. Липсата на приятели в детството със сигурност не обрича възрастните да останат без приятели, но трябва да признаем, че някои умения с ЕК са зависими от възрастта. И ако бъде пропуснат съответният период от развитието на децата, уменията се овладяват много по-трудно.
КАК СЕ СПРИЯТЕЛЯВАТ ДЕЦАТА
В книгата си Детското приятелство Зик Рубин описва как децата преминават през четири застъпващи се стадия, докато се учат на умението да се сприятеляват.
1. Егоцентричен стадий (между три и седем години). Децата избират за приятели други деца, които вече имат много приятели, или деца, които са в тяхното обкръжение. А
„най-добрият приятел" за един малчуган на тази възраст обикновено живее най-близо.
Дори да прозвучи неучтиво, на този етап децата търсят полезни за тях приятели - които имат интересни играчки или някое характерно качество, което им липсва. Общо взето, в първия стадий на приятелството децата могат по-добре да поставят начало на социални взаимоотношения, отколкото да откликват на предложения на други деца. С егоцент-ричното си съзнание те приемат, че приятелите им мислят като тях и биха се разстроили или дори отхвърлили партньора, ако това не се окаже така.
2. Стадий „задоволяване на потребности" (между четири и девет години). Децата вече са по-малко мотивирани от егоизма и повече се интересуват от процеса на самото приятелство. Те вече оценяват приятелите си и като личности, а не само заради това, което притежават или къде живеят. Но на този етап все още се търсят приятели, които биха задоволили някоя потребност. Децата са привлечени към онези, с които ще споделят играчката или ще хапнат някой сладкиш, но взаимността невинаги има значение. И тъй като приятелството става начин за удовлетворяване на потребности извън семейството, децата могат да бъдат привлечени от други деца на тяхната въз- раст и дори биха предпочели да са с някой малчуган, който не им харесва особено, но да не са сами. Тъй като приятелите са предимно функция на някоя потребност, децата се затрудняват да поддържат повече от едно близко приятелство по едно и също време. В този период може да чуете дъщеря ви да казва на детето, с което играе в момента: „Ти не си ми приятелка, а Джоди."
3. Стадий на взаимност (между шест и дванайсет години). Характеризира се с потребността от взаимност и равенство. Децата могат да преценяват и двете гледни точки на приятелството и отдават значение на справедливостта. Те преценяват

стойността на приятелите си, правейки елементарни сравнения кой какво е направил за другия: поканата за преспиване се очаква да бъде върната; подаръкът за рожден ден трябва да има същата стойност като на другия; ако едно дете донесе допълнителен десерт в училище, очаква да получи същото на следващия ден. Може би поради акцентирането на взаимността приятелството е ограничено само между двойки деца. Групи или компании през този стадий на взаимност са сбор от двойки деца от един и същи пол.
4. Стадий на интимност (между девет и дванайсет години). Децата са готови да се обвържат с истински интимни приятелства. Вживявайки се в ролята си, те са по-загри- жени за личността зад фасадата и нейното щастие. Много психолози смятат този период за решаващ във всички интимни взаимоотношения. Деца, неспособни да завържат интимно приятелство в предюношеска и юношеска възраст, може би никога няма да изпитат истинска интимност като тийнейджъри или дори като възрастни.
Страстното споделяне на чувства, проблеми и конфликти в този стадий оформя дълбоки емоционални връзки, които хората определят като едни от най-важните през целия им живот.
Зик Рубин пише: „Особено важен критерий за приятелството във всеки етап от детството е споделянето на лична информация - „интимни" факти и чувства, които не са известни на групи хора." Споделянето на лична информация (според всички терапевти) е един от ключовите фактори при оформянето на удовлетворяващи взаимоотношения и, изглежда, има дълбоко психологическо преимущество. Степента, до която човек споделя най-интимни неща и тайни, е вероятно най-важният критерий за децата при преценката на приятелствата им.
Когато Дженифър била на единайсет години, родителите й казали, че ще се разделят.
Въпреки че познавала много деца с разведени родители, тази новина я шокирала. Не знаела какво да изпитва, а когато я питали, казва, че не чувства „нищо". Както много други деца, които за първи път чуват, че родителите им ще се развеждат, Дженифър изпаднала в състояние на отчуждение, гледайки на събитията в живота си като на кадри в някой филм. За краха на своето семейство Дженифър споделя единствено с най-добрата си приятелка Джулия, която умеела да пази тайна. Казала и на „втората си най-добра" приятелка Марси, че родителите й говорят за раздяла, но не й казала, че те вече са взели решение. На няколко съученици, които харесвала, но не ги смятала за
„най-добри" приятели, казала, че нещо важно ще й се случи, без да уточнява какво.
Дженифър споделила подробности от важната си тайна само с момичето, което смятала за най-близко, но пред онези, с които имала по-далечно приятелство, разкрила себе си много по-малко.
КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ (И ДА НЕ НАПРАВИТЕ), ЗА ДА ПОМОГНЕТЕ НА
ДЕТЕТО ДА НАМЕРИ ПРИЯТЕЛИ
Нашата ролята в изграждането на приятелствата на децата ни може и да се преувеличи; все пак често сме объркани какво трябва и какво не трябва да правим.
Щом веднъж разберете, че приятелите удовлетворяват различни потребности в различните възрасти, ще можете да определяте по-лесно ролята ви при преподаване на умения за приятелство.
Егоцентричният стадий
Важно е за по-малките деца и онези, които са затворени в себе си и имат склонност да се изолират социално, да се планират дейности, при които ще бъдат с деца с подобни проблеми или с еднакви интереси. Първоначално важното е не как общуват децата помежду си, а че имат възможност да го правят. Достатъчно е само да гледат заедно анимационни филми - това може да се окаже важно взаимно изживяване, което ще постави основите на по-нататъшно социално развитие.
Ако сте единствен родител, по-разумно е да устоите на желанието си да прекарвате твърде много време сам с вашите деца през уикенда или училищните ваканции. Когато станат ученици, те са готови да отдават емоционална енергия на връстниците си. За тях е вредно да играят ролята на ваш компаньон.
Стадият „Задоволяване на потребности"

Щом детето започне да се радва на компанията на други деца, важно е да подчертаете ценността на приятелите.
Отнесете се сериозно към приятелствата на детето и го поощрявайте да ви разказва за изживяванията си. Важно е да не омаловажавате положителните му чувства към друго дете, дори и да имате някакви опасения. Избягвайте да засилвате отрицателното мнение на детето за други деца, дори ако го тормозят или са грубияни.
Не се поддавайте на изкушението да се присъедините към оплакванията на детето от негови съученици - това ще засили социалната му изолация. Просто бъдете добър слушател.
Важно е да сте добър пример за децата. Как те ще развият положителни и удовлетворяващи ги приятелства, ако вие самите не отделяте време за приятели в живота си? Често говорете на децата за приятелите си, какво правите с тях и защо са важни за вас. Включете децата в дейности с ваши приятели, за да видят, че се разбирате с тях и колко много означава приятелството им за вас.
Стадият на взаимност
През този стадий много родители чувстват, че са били сведени до ролята па шофьор, организатор на партита и банков касиер (само за теглене на суми). Може дори да се почувствате като неуместен наблюдател на социалния живот на децата си, но всъщност вашето присъствие и подкрепа им дават чувство за безопасност и сигурност, докато те изследват взаимните отстъпки в отношенията си с други деца. В тази възраст децата могат да се възползват от познанията и опита си, докато изучават както радостите, така и тъгата от едно дълго приятелство.
Ако детето има трудности с приятелите си, може би трябва да му разкажете случаи от своя опит. Но както и в предишния стадий, не коментирайте чувствата си за прияте- лите на вашето дете и избягвайте да давате съвети. Позволете на малчугана да стане търпелив, да понася болката, която неизбежно идва при всяко близко приятелство, и сам да вземе решение как да оачадява отрицателните емоции и изживявания. Дали детето ще реши да продължи това приятелство, или ще се откаже и ще намери нови приятели, зависи само от него. Единственият грешен избор е да обърне гръб на връстниците си и да се изолира социално.
И тъй като този етап включва първата истинска размяна на идеи и чувства, нормално е децата да имат трудности. Ако детето няма успех при общуване с други деца, дори и след няколко опита, бихте могли да го запознаете със специфичните дейности за сприятеляване. Например като наблюдавате проява на приятелство във филми, изтъкнете как точно всяко умение е било използвано, за да накарате децата да търсят приятели. Ако детето ви се сприятелява трудно, много полезно ще бъде да репетирате различни ситуации и да играете с кукли или малки фигурки. Може да изигравате пет- до десетминутни пиеси, като подготвяте различни начини за разрешаване на междуличностни проблеми. Тази методика е много ефективна с деца, които могат да разговарят за предишни социални успехи н проблеми.
Стадий на интимност
През времето, когато детето започне да изживява интимни приятелства, ролята ви вече е на водач. Установете ограничения, подходящи за възрастта, посочете ценностите и поощрете личностното и междуличностното развитие. Без съмнение, както и при другите стадии в живота на детето, ще изживеете смесица от чувства на облекчение и тъга поради все по-намаляващата ви роля в неговия свят. Но това е подходящо и за вашата възраст!
ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ С ЕК ЗА ЗАПОМНЯНЕ
• Да има „най-добър" приятел е важен еволюционен момент за детето, който може да окаже влияние върху взаимоотношенията му като юноша и възрастен.
• След като не можете да принудите детето си да бъде с други деца, може да му покажете с личния си пример важното влияние на приятелите в живота ви.
• Уверете се, че децата ви имат подходящи за възрастта възможности, за да усвоят уменията за сприятеляване.
Изпълняване на дейности в група

След като детето се е научило да се сприятелява индивидуално, способността да се присъединява и участва в групи от връстници от един и същи пол е втората по важност опора, за да изгради солидни социални взаимоотношения. На около три - четиригодишна възраст децата обичат да бъдат в компания с други малчугани, макар че все още предпочитат да играят с едно дете. Въпреки че първоначално децата играят с връстници от двата пола, към четири-пет години започват да показват предпочитание към групи от един и същи пол.
Към шест-седем години децата започват да оценяват как приобщаването им към някоя група повишава увереността и чувството им за принадлежност. Въпреки че те проявяват силно чувство на лоялност към групата - „моят клас", „моят баскетболен отбор" или „моят скаутски отряд от момичета" - все още тези групи са организирани и определени изключително от възрастни. Тъй като децата обикновено търсят партньори за игра между връстниците си, чувството за принадлежност към дадена група може да придобие същото социално значение, както и семейството. Децата, преместили се в друг квартал, обикновено изживяват около тримесечен пробен период в тези определени от възрастните групи, преди да станат пълноправни членове на групата. След този период те са приети като членове с еднакъв статус.
Когато децата станат на седем-осем години, започват сами да определят групите от свои връстници. Тези групи най-често са аналогични (ако не пародират) на онези, които те виждат в света на възрастните.
Първоначално структурата на групата е много по-важна от нейните функции.
Обикновено децата образуват тайни клубове с изключителната цел да определят кой може и кой не да принадлежи към тях. В тези клубове често се обръща прекалено много внимание на избора на президент, вицепрезидент и други членове на ръководството и на програмата за срещи, правила и ритуали. И когато структурата на групата вече е формирана (ако това изобщо стане), децата не намират реална причина да се срещат и често се прехвърлят на други дейности.
Между девет и дванайсет години да действат по групи става приоритетен интерес за децата. Сега групите са изключително от един и същи пол и, разбира се, най-често об- съжданата тема е другият пол. Групите в тази възраст и в юношеството се характеризират със силен натиск за подчинение - натиск, който често е тънко прикритие за най-жестоките форми на отлъчване от обществото.
Вземете за пример следния разговор, който дочух в местната закусвалня. Когато седнах пред купичка със супа от бамя, забелязах три десетгодишни момичета.
Предположих, че са тук, за да се насладят на топлата супа в този мразовит зимен ден.
Дори не подозирах, че съм съвсем наблизо до комитета на клуба „Пънкарите вън". Той е сформиран и наименуван с експресната цел да държи настрана от клуба момичета, които се обличат като пънкари. Ето малък откъс от обширния разговор:
Момиче 1: Видя ли Марти в петък? Отврат! Боже, тя е цяло прасе.
Момиче 2: Знам я. Гадна е. По цяла седмица не си мие косата.
Момиче 1: За кого се мисли, че се облича така? Не мисли ли, че е нагла? Прилича ми на мръсна наркоманка.
Момиче 3: (Кикотейки се) Сигурно е такава! Бас държа, че се друса с наркоманите от
Саут стрийт или нещо такова и след това така се дрогира, че заспива с дрехите и идва на училище пак с тях. След това отново се друса и бърка по кофите да намери нещо за ядене, прибира се вкъщи и пак си ляга с дрехи...
Момиче 2: Да бе, колко е гадно...
Момиче 1: Аха, а видяхте ли какво носеше Шарън миналата седмица?
И така нататък...
Слушах този разговор със смесени чувства. Съчувствах на момичето, което осмиваха.
Чудех се дали тя наистина беше социален аутсайдер, или всичко това бяха само приказки. Във всеки случай изпитах облекчение, че вече съм пораснал.
КАК ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ИЗОЛИРАНЕ ОТ ГРУПА
Да бъдеш изолиран от група връстници може би е едно от най-болезнените изживявания. Когато попитат възрастните дали детството им е било „щастливо" или

„нещастно", благосклонното отношение или отхвърлянето на връстниците е сред най- определящите фактори.
Да бъдеш отхвърлен от ползващата се с популярност група вероятно е също толкова болезнено за днешните деца, колкото и е било и за вас, но за щастие днес положени- ето се е променило в някои отношения. Ако децата не могат да се впишат в доминиращата група (по-нахаканите деца), обикновено в училището има още няколко групи, в които те могат да участват и да се радват на висок социален статус.
Благодарение на феноменалния успех на Бил Гейтс и други мултимилионери в сферата на компютърните загадки за деца, дори и еднократно спечелилите участници добиват известно социално положение.
Има два вида деца, които изпитват трудност да се присъединят към група връстници: едните са отстранени временно, но впоследствие отново са приети в рамките на една година; другите са отхвърлени поради някакво забелязано „характерно различие и те изживяват по-продължително изолиране от година и повече.
Децата от първата група обикновено се възприемат като аутсайдери, защото идват от друго училище, от друг квартал, или са отхвърлени временно поради някаква физическа или интелектуална разлика. В продължение на една година тези деца постепенно се приобщават, а различията им дори могат да се възприемат като силни качества. Но за децата, отхвърлени за повече от година, се смята, че притежават не- подлежащи на промяна черти, което ги прави неприемливи за връстниците им.
Обикновено те попадат в една от двете крайности - или са прекалено вглъбени в себе си, или имат прекомерен интерес към други личности; в първия случай са силно затворени в себе си и болезнено срамежливи, а във втория стават агресивни, свадливи, прекомерно амбициозни, взискателни и доминиращи.
Ако не се помогне на децата, отхвърлени за изявени различия в характера, обикновено с напредването на възрастта те достигат до още по-големи крайности. Едно затворено в себе си момиче може с дни да не излезе от стаята си, да откаже да говори със съучениците си и дори с учителите си и когато настъпи пубертетът, съществува голям риск от тежка депресия и дори от самоубийство. Едно момче, възприемано като прекалено агресивно на седем-осемгодишна възраст, когато стане на десет-единайсет, може да бъде описано като антисоциално. И докато едно агресивно момче възмъжава физически, другите деца, дори и възрастните, могат да го възприемат като заплаха. То се изолира и може да стане мрачно, често прекалено обладано от фантазии, склонно към насилие и отмъстителност. А може да намери и група юноши, които споделят неговото предразположение към антисоциални дейности.
За социално отхвърленото дете, независимо от причината, вероятността да не завърши колежа точно преди да се дипломира е от два до осем пъти по-голяма, също така съществува статистическа вероятност да бъде арестувано за някакво правонарушение и/или да стане хроничен алкохолик или наркоман.
КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИТЕ, АКО ДЕТЕТО ВИ ИМА ТРУДНОСТИ В
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО КЪМ ГРУПА ОТ ВРЪСТНИЦИ
Ако детето ви изпитва трудности да си намери приятели, независимо дали е поради временни субективни причини, или поради някои черти от характера му, вие може да се почувствате толкова наранен и безпомощен, колкото е и то. Дори можете да се отъждествите с изолацията на детето си, като разделите света на „нас" и „тях".
Тази позиция на „ти и аз срещу целия свят" първоначално може да ви накара да се почувствате по-добре и детето дори може да откликне с чувство на облекчение и по- малко безпокойство. Но тези приятни чувства са кратковременни, защото детето не може се справи с изолацията на връстниците си, ако не се научи да общува успешно в група. Дори това да противоречи на най-основните родителски инстинкти, от съществено значение е вие да не подсилвате чувството му за поражение и социален провал - по-скоро бъдете съпричастни и му помогнете да усвои уменията с ЕК, които са му необходими, за да се присъедини и успешно да се сработи в група от връстници.
Ето някои специфични предложения как да подкрепите детето си, ако то изживява

социално пренебрежение и изолиране.
Действайте като образцов родител за детето, като участвате във ваши групи
Никога няма да злоупотребите с влиянието, което имате върху децата си, ако просто им бъдете за пример. Ако вече не участвате в различни групи за възрастни, помислете си за положителните ефекти от подобна активност както върху вас, така и върху вашето дете. Има значение, ако децата ви разберат стойността на тези групи за вас.
Детето, което наблюдава вълнението на баща си, когато ходи на тренировки, вижда колко е приятно на баща му да се разхожда с фланелка на отбора си из къщи. Ако детето присъства на някои от мачовете на баща си, очевидно ще бъде повлияно от този важен аспект от живота му. От друга страна, бащата, който неохотно е станал член на родителския комитет, оплаква се от честите събрания и мърмори колко невежи са другите родители, очевидно ще предаде на детето си отрицателно впечатление за групите, независимо че е станал член на родителския комитет с цел да покаже, че е заинтересован родител.
Разбира се, най-добрият начин да дадете пример за ценността на групите е да участвате заедно с детето си в такива групи. Във Филаделфия има чудесна традиция кварталните клубове да маршируват заедно всяка година на Новогодишния парад на коледарите. Членовете на клуба, които често включват няколко поколения семейства, почти през цялата година правят костюми, репетират музикални и ко-медийни сценки, забавлявайки се заедно. За хиляди хора във Филаделфия тези клубове формират цялостна социална мрежа, която има почти толкова голямо значение, колкото и техните семейства.
Поощрявайте детето си да изпробва различни групови роли в рамките на семейната
„група"
Първата група, от която вашето дете ще получи житейски опит, е семейството.
Независимо че има голяма разлика между семейството и групата от връстници, семейството може да му послужи като двигател, за да се научи на групови умения, без да се страхува, че може да бъде отлъчено. Семейните събрания са мястото, където вие действате като обособена група и на децата се предоставя отлична възможност да практикуват различни роли. Например, когато се планират семейните ваканции, трябва да се даде възможност на детето да изрази мнението си и то да бъде обсъдено. Друг такъв момент може би е планирането на неделен следобед, когато на децата трябва да се предостави лидерската роля, да се изслушат мненията на другите и след това да се гласува и да се вземе решение. Важно е семейните събрания да се провеждат редовно - най-добре веднъж седмично, за да се учат децата на групови умения. Ако се провеждат само в критична ситуация, когато страстите са нагорещени, вероятността децата да извлекат полза от чувството за принадлежност и действането в група е много по-малка.
Поощрявайте децата да се включват в различни специфични групи, съставени от деца като тях
Когато децата станат на седем-осем години, поощрете ги да се присъединят към възможно най-много различни групи от връстници. Защото, ако изисквате от тях да участват само в големи групи - като скаутските за момчета и момичета, изследванията показват, че деца, които изживяват социална изолация в училище, рядко имат успех в тези групи. Деца, които имат проблеми в групи с неопределен състав, имат по-големи шансове да успеят в по-тясно специализирани групи, базиращи се на определени умения, интереси, общностна ориентация и/или обществени задължения. Тези тематично насочени групи е по-вероятно да включват деца с индивидуалност, интереси и социални умения, подобни на вашето дете. Ето някои типични групи, които биха заинтересували децата:
Групи, ориентирани към умения
Отбори по атлетика
Състави и оркестри
Компютърни клубове
Театрални групи

Танцови трупи
Клубове по изкуство
Групи по интереси
Хоби-клуб
Природно ориентирани групи
Спонтанни клубове по атлетика (като клуб по колоездене)
Класове, спонсорирани от музеи в областта на изкуството и науката
Младежки религиозни групи

Изтегляне 0.93 Mb.

Сподели с приятели: