Какво се променя в здравните услуги?


"Пирогов" се похвали с извинението на отказалите се да напускат



страница8/10
Дата28.01.2018
Размер0.63 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

"Пирогов" се похвали с извинението на отказалите се да напускат


Ана Атанасова

Сега  стр. 3  

"Специализантите от Клиниката по детска травматология на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" написаха писмо до проф. Асен Балтов. В него те поднасят своите извинения", съобщиха официално от болницата. Шестимата първо обявиха, че напускат заедно с началника на клиниката Атанас Кацаров, но след разговор с директора Балтов се отказаха.

"Бихме искали да поднесем официално извинението си за действията и изказванията си, с които уронихме името и престижа на болницата, в т.ч. Вашия. Последните бяха продиктувани от емоционални подбуди, а не от обективност. Признателни сме Ви, че ни позволихте да продължим работата и специализацията си в "УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", пише в писмото, оповестено от болницата. От "Пирогов" не съобщават самият Атанас Кацаров да е размислил и да е решил да се върне.

Неврохирургът проф. Николай Габровски става зам.-директор по лечебните дейности на "Пирогов", съобщиха още оттам. Досега постът се заемаше от д-р Стоян Сопотенски. В новия борд на болницата влизат д-р Емил Доросиев - председател, д-р Людмил Джунков - зам.-председател, и членовете - проф. Асен Балтов, адв. Илиян Кършев и Живка Савова.

ЛЕЧЕНИЕ

Здравният министър Илко Семерджиев е подписал формуляр S2 за лечението на 9-годишния Байрям Али в Германия, съобщиха от МЗ. С документа се гарантира, че българската държава ще плати "всички разходи по хоспитализация, изследвания, лечение, бъбречна трансплантация, както и грижите в следтрансплантационния период". "Формулярът бе издаден след заключенията на консилиум от български специалисти относно възможностите за лечение на малкия Байрям в България и прилагането на всички необходими документи за изпращането му в чужбина", допълват от МЗ.





"Съгласие" иска да купи "Токуда здравно застраховане"


Александра АЛЕКСАНДРОВА

Банкеръ  стр. 5  

Застрахователното дружество "Съгласие", представлявано от председателя на съвета на директорите Милен Марков, планира да придобие 100% от капитала на "Токуда здравно застраховане". Това се вижда от решение на Комисията за финансов надзор (КФН), което тя е приела на свое заседание на 2 март. Регулаторът потвърждава, че е приел уведомлението и представените документи по сделката.

Според източници на "БАНКЕРЪ" вече е подписан предварителен договор за сделката, който ще влезе в сила след одобрението на КФН. Идеята е "Токуда здравно застраховане" да стане дъщерно дружество на "Съгласие". Но ако това се случи, "Съгласие" ще се превърне в група, която на свой ред ще подлежи на допълнителна отчетност пред КФН. При това положение няма да е чудно след време "Съгласие" да погълне активите на здравния застраховател, за да избегне подобен прекомерен контрол.

Застрахователното дружество "Съгласие" е преименуваният Здравноосигурителен фонд "Съгласие", създаден от вливането на две здравноосигурителни дружества - Здравноосигурителна компания "ЦКБ-Здраве" и Здравноосигурителен фонд "Хипократ".

В края на миналата година застрахователят е реализал брутен премиен приход от общо застраховане от 464 хил. лева. По-голямата част от тях - 397 хил. лв., са приход от здравни застраховки.

Прегледите на балансите на дружеството показаха, че капиталът на "Съгласие" възлиза на 7.686 млн. лв. (след корекции). Заради приложените мерки за съответствие, с които бяха изчистени разминаванията, възникнали от различните методики, с които работят оценителите, собствените средства на компанията и капиталовото й покритие бяха увеличени със 148 хил. лв. при 7.538 млн. лв. до момента. Така покритието на капиталовото изискване за платежоспособност на компанията бе повишено от 143 на 145 процента. Повишение имаше и при покритието на минималните капиталови изисквания - от 101 на 103 на сто.

Обектът на предстоящата покупка - "Токуда Здравно Застраховане" ЕАД, в момента е собственост на японската "Токушукай Инкорпорейтид". Здравният застраховател с пазарен дял от 0.2% е реализирал в края на миналата година брутен премиен приход от 2.719 млн. лева. Компанията остава извън обхвата на Платежоспособност II и работи по изискванията на Платежоспособност I.

Преди процедурите за съгласуваност собствените средства на "Токуда здравно застраховане" са възлизали на 5.122 млн. лв., а след тях - на 4.902 млн. лева. Понижило се е и покритието на изискванията за платежоспособност - от 111 на 107% след корекциите.

Напомняме, че в средата на миналата година здравният холдинг Acibadem, който придоби "Токуда болница София", отправи оферта за покупката на здравния фонд "Токуда здравно застраховане", но не се стигна до сделка.

Българският бизнес вярва в растежа си


Банкеръ  стр. 26  

Въпреки съществуващите заплахи и нарастващата несигурност 90% от българските бизнес лидери са оптимистично настроени и са уверени в положителните средносрочни перспективи за растежа на техните компании. За сравнение, едва 51% от техните колеги на глобално ниво изразяват оптимистични нагласи.

Данните бяха представени на специално събитие, организирано от PricewaterhouseCoopers (PwC), на което бяха обявени официално резултатите за България от 20-ото ежегодно глобално проучване на PwC сред бизнес лидерите. Изследването на компанията се провежда у нас за втора поредна година и в него са се включили над 100 участници в страната. В глобален мащаб организаторите са се допитали до 1400 изпълнителни директори от 79 държави. Предмет на изследването е цялостният ефект на технологиите и глобализацията върху бизнеса.

Изводи, анализи и сравнения на местната с глобалната перспектива направи Албена Маркова, съдружник в PwC и ръководител на направление "Консултантски услуги“ за Югоизточна Европа. В панелна дискусия споделиха своята визия Божидар Нейчев, управляващ съдружник, Югоизточна Европа и ръководител Корпоративни финанси, Централна и Източна Европа, Саша Безуханова, основател и председател на гражданския проект MoveBG, Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК, Ксавие Марсенак, президент на TELUS International Europe, и Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на "Актавис" ЕАД.

Въпреки високия процент на изразен оптимизъм както бизнес лидерите в световен мащаб, така и тези в България виждат потенциалните икономически, политически и социални бизнес заплахи. Данните сочат, че водещи заплахи според българския бизнес са бъдещето на еврозоната (78%), геополитическата несигурност (79%) и нестабилният икономически растеж (69%). В глобален план основното притеснение е свръхрегулацията - 80% срещу 66% за България. Потенциалното увеличаване на данъците и недостигът на ключови умения на работната сила също са сред топзаплахите и за двете групи.

По отношение на пазарите за развитие се наблюдава съществено различие. Българските бизнес лидери виждат най-много възможности за растеж в европейските държави и най-вече в Германия. Такава е оценката на 42% от тях. А 12% от представителите на бизнеса в България виждат Румъния като ключов пазар за развитие - тя измества Гърция от миналогодишната й позиция. В света картината е съвсем различна - като възможност за развитие бизнес лидерите поставят на челните места САЩ (43% от тях) и Китай (33%).

Двадесет и един процента от представителите на българските компании посочват иновациите като приоритетна област за бъдещо развитие, следвана от човешкия капитал (20%).

Глобализацията също е отчетена като положителен фактор за развитието на редица области, въпреки нарастващата резервираност спрямо нея.

Като едно от основните предизвикателства, пред които са изправени, българските бизнес лидери посочват установяването на баланс между технологиите и способностите на хората. В България 48% от компаниите очакват да увеличат броя на служителите си през следващите 12 месеца.

По отношение на дигиталното доверие 57% от българските участници смятат, че за бизнеса е по-трудно да спечели и запази доверието в един все по-дигитален свят. Не толкова притеснени са българските бизнес лидери по отношение на киберсигурността. Само 45% от тях признават, че се притесняват от киберзаплахи. В сравнение, 61% от глобалните бизнес лидери виждат киберзаплахите като проблем за растежа.

В България проучването е проведено сред 103 бизнес лидери, 27% от които са жени, а 80% ръководят частни компании. 54% от интервюираните са от сектор потребителски стоки и услуги, 33% оперират във финансовия сектор, а 13% в сектор технологии и комуникации.






Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница