Глава 15. Клуб „5 сутринта“ научава 10-те тактики на

154
Художникът вдигна ръка и гордо показа годежния си пръстен в израз на дълбоката си любов.
– Страшно я обичам, човече – каза той на мистър Райли. – Тя е моят изгрев. Преди не ме интересуваше друго освен изкуството ми. Нали разбираш, нямах особена нужда от човек до мен. Сигурно никога не съм знаел какво е истинската любов. Сега не мога да си представя да живея без нея.
Предприемачката си помисли какъв късмет има. През периода след лекцията на Ма- гьосника нейната Умствена, Сърдечна, Здравна и Духовна нагласа се беше променила и подобрила. Коренно. И безвъзвратно.
Освобождаваше се от ограничаващите я убеждения, възприети през обърканото ѝ дет- ство и изчистваше токсичните емоции, възникнали в резултат на травмите от миналото, както и от сегашните неприятности с инвеститорите ѝ. Милиардерът беше съвсем прав, осъзна тя дори още по-дълбоко: всеки от нас прави най-доброто, което може, според нивото на будност, зрелост и лична сигурност, на което се намира. Хората, които нара- няват другите, всъщност страдат от някакви вътрешни рани. Те мислят, че се държат по най-мъдрия начин. Ако бяха способни да проявяват повече лидерство, щедрост и човеч- ност, биха го правили. Това дълбоко прозрение беше посяло още по-силно семената на прошката в предприемачката. Когато за пръв чу Магьосника на неговия семинар, тя беше цинична и се съпротивляваше на много от идеите му. Оттогава се беше променила значително и сега приемаше с цялото си сърце всичко, което имаше щастието да научи.
Беше претърпяла вдъхновяваща еволюция.
Бяха минали три седмици от посещението им в Рим. През това време предприе- мачката правеше спринтове в продължение на двайсет минути в 5 сутринта всеки ден заедно със сериозна тренировка с тежести. След това, в 5:20, използваше спокойствието на втория сегмент, за да размишлява в тишина, да прави списъци на нещата, за които беше благодарна в новия си дневник и после да медитира. Накрая, в 5:40, слушаше ау- диокнига за някой ексцентричен бизнесмен или четеше нещо по темите продуктивност, работа в екип и лидерство. Тя успя, колкото и да ѝ беше трудно, да се пребори с прист- растеността си към компютъра и смартфона, които дотогава бяха връзката ѝ с живота – и начин да не постигне най-доброто, на което е способна. Както и начин за отвличане на вниманието, за да не присъства напълно в живота. През тези фантастични дни далече от офиса тя създаваше най-блестящата работа в кариерата си, като използваше фено- мена на транзиентната хипофронталност, на който я беше научил милиардерът, за да постига резултати на ниво гений, както никога до този момент. Както и да си възвърне усещането за вътрешно спокойствие, което беше загубила.
Всичко, което прилагаше, ѝ носеше огромни резултати. Всичко в живота ѝ като че ли си идваше на мястото. За пръв път от дълги години беше в по-добра физическа форма и по-спокойна, отколкото някога се беше чувствала, както и по-продуктивна – през време то, през което не беше с художника, се занимаваше с бизнеса си – отколкото някога си беше представяла, че може да бъде.
Всичко това беше благодарение на Клуб „5 сутринта“, което, както съзнаваше все повече и повече, ѝ позволяваше да предпази естествените си таланти в един комерсиа- лен свят с много шум, стрес и покани за безмилостни прекъсвания. Часът на победата ѝ осигуряваше един период на усамотение в началото на всеки ден, за да изгражда своите четири вътрешни империи. За да може да построи и външните си империи.
С новооткритата си надежда, увереност и способност да прощава тя дори беше нап- равила отличен напредък в договарянето на решение с инвеститорите си. Тя с вълнение

155 очакваше не след дълго да остави цялото ужасно изпитание зад себе си.
И скоро щеше да се омъжи. Винаги беше търсила някой специален човек, с когото да споделя радостите и успехите си. И винаги беше изпитвала желание да балансира жаж- дата си за печелене на пари с мечтата да има семейство. Такова семейство, което ѝ беше липсвало, докато беше момиче.
Точно когато предприемачката се готвеше да отговори на думите на художника от- носно размера на неговата любов, се чу изстрел.
Предното стъкло на колата се натроши и за миг заприлича на паяжина. Двама широ- коплещести мъже със скиорски маски и автомати през рамо, започнаха грубо да подка- нят шофьора да отвори прозорците. Когато той направи опит да ускори и да избяга, още един куршум проби стъклото, като одраска ухото на шофьора и рукна кръв.
– Отвори вратата – нареди мистър Райли удивително спокоен. – Имам това – добави той и тайно натисна едно червено копче, стратегически разположено под жабката.
Шофьорът отключи вратите. Ясно се чу щракането.
Единият от мъжете изкрещя, а думите прозвучаха като картечен откос:
– Всички излезте от колата. Веднага! Или ще умрете!
Докато пътниците излизаха от колата, другият мъж хвана предприемачката за врата.
– Казахме ти да напуснеш фирмата. Казахме ти, че ще те убием. Казахме ти, че това ще се случи – изкрещя той.
Изведнъж на сцената се появи дълъг джип, от онези, в които се возят командирите във военните зони.
Още четири души – двама мъже и две жени – с бронежилетки и пистолети пристиг- наха бързо на елегантни мотоциклети.
Беше дошъл екипът по охраната на милиардера.
На улицата избухна сражение, извадиха се ножове и се разнесоха още изстрели. Ми- лиардерът беше отведен надалече с бързина, която беше поразителна. Той все още изг- леждаше неразтревожен и сякаш беше генерал, изпълняващ военна задача, каза само:
– Спасете пътниците ми. Те са мои роднини.
Сега над главите им долетя хеликоптер. Да, хеликоптер. Отстрани на белия фюзелаж беше изписано с бели букви „5АС“.
Екипът по сигурността на милиардера бързо разоръжи по-едрия от двамата напада- тели, този, който беше заплашил предприемачката. После я отведоха на сигурно място в джипа. Но художникът за съжаление беше изчезнал.
– Трябва да го намеря! – изкрещя предприемачката към екипажа на бронираната кола. – Трябва да намеря съпруга си – добави тя, очевидно изпаднала в шок от разигра- лата се сцена.
– Стой тук – нареди един от гардовете, като я хвана здраво за ръката.
Но предприемачката с новопридобитата си психическа издръжливост, физическа форма, емоционална гъвкавост и духовно безстрашие – благодарение на новия си утри- нен режим – се отскубна от едрия гард, отвори с ритник вратата, която беше леко отк- рехната и хукна навън. Като елитен спортист тя спринтира умело през магистралата и прекоси четирите платна с движещи се коли. Разнесоха се клаксони и някои емоцио- нални бразилци крещяха нещо на португалски, разтревожени за нея. Но тя продължи да тича, бърза като газела.
Втурна се в едно кафене. Нямаше и следа от художника. После влезе в един ресто- рант. Продължи по една улица, известна с ресторантите за стекове. Художникът никъде не се виждаше.

156
Тогава предприемачката забеляза бележника му – същия, в който си беше водил бе- лежки от уроците на Магьосника и милиардера. Същият бележник, който го беше ви- дяла да стиска здраво в ръце, когато се запознаха, наглед случайно в конферентната зала – когато тя беше в най-мрачния момент от живота си. И той – почти като ангел – я беше накарал да се почувства по-сигурна, по-спокойна и по-щастлива с приятното си присъствие.
После се случи нещо трагично. Предприемачката забави крачка, сви по пресечката на едно авеню и видя кръв. Не локва кръв, но капки и пръски незасъхнала кръв.
– О, господи! О, господи! Моля те, не! – извика тя.
Тя трескаво продължи да върви по следата, като мина покрай редица паркирани коли, майка с бебе в количка и елегантни къщи.
– Моля те, не позволявай да умре – молеше се предприемачката. – Моля те, господи.
– Тук съм. Ела насам – чу се писклив глас.
Предприемачката се спусна в посоката, откъдето дойдоха виковете. Когато наближи, видя, че мъжът с пистолета го е насочил право в главата на годеника ѝ. Бандитът беше свалил ски маската. Сега тя видя, че е млад. И изглеждаше крайно изплашен.
– Чакай – каза предприемачката, като се държеше смело и бавно тръгна към двамата. –
Чакай. Знам, че не искаш да му направиш нищо. Знам, че не искаш да прекараш остатъка от живота си в затворническа килия. Само ми дай пистолета и може да си отидеш. Няма да кажа нито дума на никого за теб. Само ми подай пистолета.
Мъжът замръзна. Не проговори. Трепереше. Той бавно отмести пистолета от главата на художника. И го насочи право в гърдите на предприемачката.
– Само се успокой – молеше го тя с напрегнат, но и съчувствен глас. Тя продължи да върви към годеника си и неговия похитител.
– Ще те убия – изкрещя бандитът. – Не се приближавай.
Предприемачката внимателно правеше стъпка след стъпка, като гледаше мъжа с пис- толета право в очите. Сега на лицето ѝ се появи лека усмивка. Толкова голяма беше новопридобитата ѝ смелост. И значително по-голямата ѝ самоувереност.
След дълга пауза престъпникът се изправи. Той изгледа предприемачката с нещо като комбинация от огромно уважение и изумление, сякаш не можеше да повярва на очите си. После бързо се отдалечи.
– Мили, добре ли си? – Предприемачката нежно прегърна художника.
Като възвърна самообладанието си, въпреки че продължаваше обилно да се поти, той отговори:
– Добре съм, мила. Добре съм. Ъ-м... Ти току-що ми спаси живота, нали знаеш?
– Знам – отговори тя. – Не го направих, защото ни предстои да се оженим. Не те спа- сих, защото те обичам.
– Какво? – попита художникът. – Тогава защо го направи? Това, което току-що успя да направиш, беше невероятно! Като в гангстерски филм.
– Направи го заради клуба,
– Какво говориш? – попита объркано художникът.
– Направих го заради силата, която получих като член на Клуб „5 сутринта“. Ето как можах да направя това, което направих. Всичко това наистина действа. Всичко от на-

Изтегляне 2.29 Mb.

Сподели с приятели: