Към читателите

В оперативния стопански орган - УС не е включен местен представител от Русе. Причините за това са обясними и по-нататъшния развой на събранието, като че ли потвърждава правилността на този избор. След обяд на първия ден се дава думата на бившия председател на УС Никола Ватев за изясняване претенциите на братя Маркови към Братството. В изложението си Ватев посочва, че искът на братята по техните изчисления възлиза на 339000 лв. Събранието дава срок на братя Маркови до 9 ч. на другия ден - 4 юли да оттеглят претенциите си към Обществото. В уречения срок от името на братята Юрдан Марков произнася помирително слово. Той декларира, че те оттеглят всичките си искания, за да може новото ръководство да оперира свободно с “целокупния братски имот”, без разлика на това кой, какво и кога е внесъл. Предявените претенции към Братството Юрдан Марков оправдава със затрудненията, които са имали с фирмения си магазин. Във всеки случай, той категорично декларира, че заедно с братята си, занапред ще се подчиняват на новата управа на стопанството./83/

От това изказване на Юрдан Марков излиза, че той и братята му са склонни да приемат управление отвън, но не са съгласни заедно със своите русенски съмишленици да ръководят делата на стопанството. Впрочем, малко по-късно става ясно, че те не могат да се спогодят и с това управление, което на събранието на думи подкрепят.

Изказаните благодарности на събранието към всички дарители и бившата управа на Обществото за постигнатото, звучат някак си не на място. В продължение на четиринадесет години русенското Общество “Бяло Братство” устройва и управлява само своето земеделско стопанство. През тези години то среща различни трудности, но заобикаляйки понякога дори и уставните принципи, все пак ги преодолява. Не успява да преодолее за съжаление до края на своето съществуване трудните характери на своите малобройни членове.
ЦЕНТРАЛАТА НА ОБЩЕСТВО “БЯЛО БРАТСТВО” - РУСЕ В СОФИЯ

Началото на управлението на русенското Общество от УС в столицата се поставя на 5 юли 1935 г. В заседанието на новоизбраното управително тяло на сдружението на тази дата, без да се уточнява къде е проведено и колко души са присъствали на него, се прави разпределение на длъжностите. Протокола като че ли отразява предварително взето решение. “Председател на Управителния с8ъвет ще бъде Начо Петров, секретар Сим. Симеонов, счетоводител Жечо Панайотов. Подписването на книжата ще става поне от Председателя и секретаря”/84/, се посочва в него.

Да подписват най-малко двамата - председателя и секретаря документацията на Обществото, такова изискване никъде не е регламентирано като задължително в Устава и правилниците. Повидому има някакъв стремеж към завишаване на контрола в управленската дейност, или поне опит за придаване на някаква по-голяма ангажираност от страна на целия УС в общите му отговорности. Но не неможе да не се отбележи, че според последно утвърдения уставен текст - длъжностите в УС са пет, а не три. Остава да се приеме, че Устава не е спазен стриктно заради по-добрата оперативност.

В заседанието на 25 юли с.г. УС в столицата стига до извода, че интересите на Обществото налагат в Русе да се изпрати директор “с пълни и неограничени права” и, че за такъв намира за най-подходящ Асен Райчев от София. Райчев получава специално пълномощно, като на първо време му се възлага да изпълнява длъжността без възнаграждение, с право да се ползва безплатно от квартира, храна, осветление и пътни от София до Русе и обратно./85/ Софийската управа на задругата явно иска да вземе в свои ръце ръководството на стопанството и да следи отблизо за резултатите чрез свой представител, облечен в пълномощията на директор. Предвид недобрите взаимоотношения между русенските членове на Обществото, тази мярка изглежда оправдана.

Само след две седмици на новото софийско управително тяло се налага пак да заседава за набелязване на екстрени мерки срещу “посегателството и неподчинението на бр. Симеон и Стою Маркови”. То решава за целта да изпрати в Русе като помощници на директора Асен Райчев братята Юрдан Андреев, Никола Юрданов и Петър Арабаджиев от София. На тримата се требват пътни и се гласува възнаграждение от по 1000 лв., като им се осигурява също безплатна храна в стопанството./86/ Това показва, че УС в София недооценява в началото трудностите, които ще му създават братя Маркови и е принуден да прави извънредни разходи, за да неутрализира “посегателството и неподчинението” им.

През цялото лято и есента на 1935 г. братя Маркови създават сериозни неприятности на софийската управа на русенската задруга. На заседание на УС на 20 октомври в столицата се констатира, че директорът Асен Райчев през цялото това време се оплаквал непрекъснато от Симеон и Стою Маркови. И той, както преди това Никола Ватев твърди, че братята имат лош език и обноски и с действията си нанасят голяма вреда на общите интереси. Софийската управа е на мнение секретаря на УС Симеон Симеонов да се обърне писмено и устно към брат им Юрдан Марков за съдействие за преустановяване на техните “разколнически действия”. Съвета счита, че въпросът за тяхното оставане в Обществото трябва да се решава на следващото Общо събрание в Русе./87/ Очевидно Симеон и Стою са най-конфликтните представители на братската фамилия Маркови. Симеон заедно с Никола са законно регистрирани търговци, но въпреки това той със Стою, винаги са в центъра на спречкванията с управата на колективния имот. Ако това е проблем на характерите на тези членове на задругата, впоследствие самата управа, макар че е вече софийска предприема, като че ли странни и неадекватни действия срещу несъобразяващите се с общия интерес в стопанството.

Към тези неприятности на УС в столицата се прибавят и други от чисто финансово естество, които се дължат на доста охотното сключване на заеми за сметка на Обществото от предходната местна управа. Така в заседанието на съвета от 20 ноември 1935 г. се налага да се разисква по погасяването на дължимите суми към Енчо Димитров и Юрдан Марков. Сигурно поради липса на налични средства в касата се решава да се изплати на двамата само по 10000 лв. от дългът им към тях чрез Асен Райчев срещу съответните разписки./88/

Първото Общо редовно годишно събрание след прехвърлянето на централата на Общество “Бяло Братство” - Русе в София се провежда на 5 и 6 януари 1936 г. в Русе. Преди да започне същинската си работа събранието почита паметта на двамата починали членове на Обществото - д-р Димитър Халачев от Свищов и Енчо Първанов от Лом. След това се изключва от членство Иван Дивитаков от Търново “за непроявен интерес към обществените задачи” с прилагането на механизма за решаващ глас на 2/3 мнозинство. Пак с 2/3 мнозинство за членове на сдружението се приемат Стоян Русев и Асен Райчев от София, и Тодор Ковачев и Велико Марашлиев от Русе. Тримата приети, освен Райчев, който отсътва, се включват в работата на събранието. По предложение на секретаря на УС Симеон Симеонов всички присъстващи правят изключително важно изявление свързано с уточняване собствеността на имота на задругата в “Свирчовица”. Те единодушно декларират, че в границите на владяното от Обществото стопанство, въпреки липсата на нотариални актове на името на сдружението за някои недвижимости или пък издадените в минали години документи на отделни лица, а други само в разписки, за момента няма никакъв имот в него, който да е частно притежание на някой член и въобще “никакви претенции частни в момента не съществуват”.

От баланса за 1935 г. представен на събранието се вижда, че имуществените активи на Обществото се запазват като приблизително постоянна величина - 726776 лв. Сметката “Печалби и загуби” е изравнена 104321 лв. Но общите разноски, заплащането труда на работниците и храната, поглъщат по-голямата част от печалбата на стопанството. Не може да се твърди, че при това положение комуналната задруга е много доходно предприятие, още повече като се има предвид, че Обществото дължи на братя Маркови, Енчо Димитров, Георги Димитров и Коци Иванов, обща сума от 33146 лв.

Избира се нов Контролен съвет в състав: Тодор Стоименов от София, Енчо Димитров в качеството си на заклет експерт счетоводител и Велико Марашлиев от Русе. КС обаче, няма оперативно-ръководни функции, а по-скоро е вътрешен проверително-ревизионен орган на Обществото. Така че преобладаването в него на русенски членове не може да се разглежда като някакъв нарочен реверанс от страна на софийската централа към местните братя. А несъмнено следващото решение на събранието направо обръща превратно представата за някаква последователност и принципност в ръководството на стопанската дейност на задругата от софийската управа.

УС кой знае защо забравя, че именно на това Общо събрание трябва да постави въпроса за изключването на братя Маркови от Обществото. Вместо това, от събранието е взето съгласието “имота в гр. Русе, местността “Свирчовица” да се управлява от бр. Симеон и Стою Маркови”. За целта братята се задължават да сключат писмен договор с УС, като срещу получения доход от имота издължават сумата 21000 лв. разпределена така: по 500 лв. месечно на София Иванова за лична издръжка и 15000 лв. по гроздоберр на управата в София. Освен това, на вдовицата на Иван Вълчанов те поемат ангажимент да осигуряват квартира, храна, осветление и отопление. Тези условия се уточняват за срок от три години./89/

Достойно за очудване решение предвид многобройните оплаквания именно от Симеон и Стою Маркови в централата, включително и от нейни доверени представители. Според д-р Вергилий Кръстев през 1934 г. Георги Димитров влиза в Обществото за да неутрализира аспирациите на братя Маркови към заграбване на общия имот. После той се огражда със съмишленици с които избира нов УС в София. В този съвет и около него той привлича и свои роднини. След това Димитров започва да прехвърля имота на роднините си, за да изпревари братя Маркови. Но знаейки за тези манипулации на “Изгрева”, по-късно софиянци напускат русенското Общество./90/

Не може да се отрече, че в тези твърдения на д-р Вергилий Кръстев има немалка доза истина. Във всеки случай, както се вижда документирано в протоколите на Обществото арендатори на русенската братска “комуна” от 1936 г. до края на Втората световна война са братя Маркови - Симеон и Стою, а не Георги Димитров и някакви негови съмишленици или роднини. В следвоенните реалности, когато Димитров става приемник на Никола Ватев на председателския пост в УС действително, в противоборство с братя Маркови той привилегирова главно своето семейство при закупуването на части от общия имот. Но струва ни се, че се пресилват възможностите на Георги Димитров да премества УС от Русе в София, а още по-малко да налага безапелационно волята си на софийската управа. Както бе посочено по-горе, управлението на Обществото се поема от софийнци по две главни причини: вътрешни неразбирателства между русенските членове и решаващото финансово участие на столичното Братство в закупуването на поземления имот в “Свирчовица”.

За да се компенсират останалите местни членове на задругата може би, се избира комисия от Никола Ватев, Георги Димитров и Васил Константинов, която да представлява УС в Русе и извън него. Какво точно значи тази формулировка и какви функции се възлагат на тази комисия, не се посочва. Към устава и правилниците е безпредметно да се прибягва, тъй като и там не се открива подобна постановка. В протоколната книга от този период продължават да се отразяват заседанията на софийската управа, а не на русенската комисия. Явно комисията на местна почва трябва да играе ролята на контрабаланс срещу евентуалните нови опити на братя Маркови да обсебят общия имот. А що се отнася до това - кой най-добре би могъл да се справи с работата в стопанството безспорно е, че това са именно братята Маркови. От другата страна е тричленната комисия, която да възпира частнособственическите им амбиции. Излиза така, че софийската управа не предприема някакви случайни действия под натиска на русенски приятели или роднини, а просто използвайки добре известния принцип - “разделяй и владей”, се стреми по най-безболезнен начин да ръководи от разстояние толкова години просъществувалата вече най-голяма братска задруга в страната. В пълно съгласие с този принцип на братя Маркови се разрешава да изловят и продадат за своя сметка рибата от образуваното блато в границите на стопанството, като съобщят само на комисията сумата която са получили от тази операция./91/

На заседание на УС в София на 10 май 1936 г. се гласува сумата 2353 лв. на Асен Райчев като възнаграждение за изпълняваната от него длъжност директор на стопанството в Русе от 20 юли до 28 ноември 1935 г. Отпуска се безвъзмездна помощ на Стоян Русев от столицата от 5000 лв. за “издаване на полезни книги”. Решава се, да се изплатят на Енчо Димитров от Русе 3000 лв. за погасяване на полицата на Обществото към същия от 9000 лв., като за целта се издаде нова полица за 6000 лв./92/ От това заседание на УС става пределно ясно кой на практика се разпорежда с общия братски имот в Русе. Реалните правомощия на софийската управа в това отношение ни най-малко не са накърнени от съществуването на русенската комисия с делегирани проформа права на местен УС. И по-нататък в следващите 8-9 години това положение в управлението на Общество “Бяло Братство” - Русе се запазва.

В дома на Симеон Симеонов в София на 20 май 1936 г. УС решава да свика извънредно общо събрание на Обществото на 28 юни с.г. в столицата с главна точка в дневния ред - управление на имотите./93/ На извънредното общо събрание на 28 юни проведено в салона на Братството на “Изгрева” председателят на УС докладва, че поради технически трудности, т.е. юридически спънки, не е възможно прехвърлянето към Общество “Бяло Братство” - Русе на имоти от други градове на страната. След обсъждането на въпроса, събранието възлага на УС да назначи комисия, която да се заеме с проблема за поставянето на всички братски имоти в България под общо управление. Комисията трябва да оформи проучванията си в тази насока в доклад до управата в столицата и да се съобщят с циркулярно писмо решенията, които ще се вземат по него до всички членове на Обществото. Някак на заден план и недоизказани остават призивите за необходимостта от духовен подем в Братството като цяло, включени във втора точка - “разни”./94/

На какво точно се дължи тази инициатива на УС в столицата, не може да се отговори еднозначно. Възможно е известно влияние да е оказала Наредбата-закон за създаването на земеделско-стопанските задруги в България от 1935 г. В Шуменска област, един от околийските центрове на която по това време е и Русе, се води доста активна кампания за организирането на такива задруги по места./95/ На 1 януари 1936 г. се създава първата задруга в с. Писарево, Горнооряховско с 23 учредители. До края на 1936 г. в страната възникват 2687 селски и градски задруги./96/

Кооперативизмът като държавна политика от втората половина на 30-те години, естествено способства за създаването на интерес сред широк кръг от населението към този начин на стопанска дейност. Но русенската комунална задруга към момента има вече близо петнадесетгодишна история, в която могат да се открият много поучителни примери за решаване на общите проблеми на членовете й. Освен това, русенското Общество “Бяло Братство” е с по-особен статут сдружение, не само защото е опитен експеримент на учението на Петър Дънов. То си поставя задачата да стане стопански център и координатор на тази дейност на Братството в цяла България. Както се вижда от разискванията и решенията на извънредното общо събрание на “Изгрева” от 28 юни 1936 г., така формулираната в устава идея на русенци, е не само прегърната наново от софийската управа, но тя полага и завидни усилия да я осъществи в максимална степен. Казаното от Учителя, което посочва д-р Вергилий Кръстев, за желанието на всички членове на русенското Братство да бъдат начело на Обществото и да “управляват”/97/, се проявява не по-малко и в стремежа на УС в столицата да вземе в свои ръце ръководството по стопанисването на всички братски имоти в страната чрез сдружението създадено именно от същите тези русенци.

На заседанието на УС в дома на Тодор Стоименов на “Изгрева” на 14 декември 1936 г. се взема решение за свикване на III-то Общо редовно годишно събрание на 31 следващата година./98/ Интересното тук е как съветът определя последователността на общите годишни събрания. Очевидно за него тяхното начало се слага с Общото събрание от първите дни на юли 1935 г. в Русе, когато седалището на Обществото се премества в София. От това следва, че едва ли не цели четиринадесет години русенци нищо позитивно не са могли да направят и, че фактически с преместването на управата в столицата започва същинската дейност на сдружението. Това виждане, макар и не категорично заявено, все пак се прокарва в някои от протоколите от софийския период.

На Третото общо редовно годишно събрание председателят на УС Начо Петров изтъква в отчета за 1936 г. с доста обобщени формулировки, че работите в Обществото до скоро не са вървели добре и “доколкото е било възможно дадено е ново направление на тия работи”. От цифрите в балансовите сметки обаче, не се забелязва стопанството да е постигнало през годината някакъв скок в ефективността на производството и реализацията, нито по отношение на увеличаване на поземлените имоти. Положително е, че са ликвидирани дълговете към Коце Иванов и Енчо Димитров.

За членове на новия УС събранието избира: Начо Петров, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов, Петко Епитропов от София и Васил Константинов от Русе. В състава на Контролния съвет се избират: Енчо Димитров и Велико Марашлиев от Русе и Тодор Стоименов от София. Може да се каже, че в случая се забелязва засилване на русенското представителство в управленските органи на Обществото, т.е. в УС. По-нататъшната дейност на УС показва, че това се прави не толкова заради разширяване на колективното начало в сдружението, колкото за да има кой да носи непосредствена отговорност и да осъществява на практика решенията на софийската управа в русенското стопанство.

Конкретна позиция възприема събранието за начина по който да се ползват за в бъдеще имотите в “Свирчовица”. Решава се къщата купена от Търговска банка да се отдаде под наем на членове на Братството. Всъщност регламентира се нещо, което е вече факт с настаняването на Георги Димитров и семейството му в тази къща. Но с много по-важни последици за всички русенски участници в сдружението е следващото решение, което постановява раздадените парцели от общия имот за засаждане с лозя за доживотно ползване, да се предоставят под наем за срок само от 10 години. Ония в чиито места е имало насадени лозя се задължават да платят наем на Обществото за миналите 1935 и 1936 г./99/ Така на Общото редовно годишно събрание на Общество “Бяло Братство” - Русе на 21 март 1937 г. в София русенските му членове, благодарение на чийто ежедневен труд съществува стопанството, се превръщат в негови наематели. Комуналната задруга на Братството в Русе придобива вече някакви неясни и деформирани очертания на сдружение от неопределен тип, занимаващо се с обработка на земя с неуточнен собственик, ръководено от отдалечена на стотици километри управа, ангажирана изключително с изготвянето на наемни договори.

На заседанието на УС от 23 март 1937 г. се разпределят длъжностите в него. Отново председател става Начо Петров, секретар Симеон Симеонов, касиер Жечо Панайотов, а Васил Константинов от Русе е Петко Епитропов от София - членове./100/ На 5 април с.г. Съвета упълномощава Васил Константинов от негово име да отдаде под наем къщата при стопанството в “Свирчовица” и да сключи наемни договори за 10 годишен срок с ползвателите на раздадените места за лозя. На това заседание УС делегира пълномощия също на Георги Куртев от Айтос, Атанас Лолов от Ямбол и Никола Камбуров от Казанлък да купуват имоти за сметка на Братството, да ги отдават под наем, да събират приходите от тях и за всичко направено в това отношение да се отчитат пред съвета в София./101/

В началото на 1938 г. на 14 януари, след деветмесечно прекъсване, УС изведнъж се активизира и в един ден провежда две заседания. На първото насрочва дата за свикването на IV-то Общо редовно годишно събрание - 19 март с.г., а на второто постига съгласие да се впише сумата 1810 лв. като балансова загуба по сметка “консерви”, получена в резултат на повреди и обезценка на това производство през периода 1934-1937 г./102/

Четвъртото общо редовно годишно събрание /20 март 1938 г./ започва с отдаване почит на починалия член на Обществото Стоян Русев /Дядо Благо/ от София. Оповестените балансови сметки отново не показват някакъв забележим напредък в стопанската дейност на сдружението. Избира се нов Контролен съвет в състав: Енчо димитров от Русе, Тодор Стоименов от София и Минчо Сотиров от Бургас. По отношение на управлението на имотите се решава срока на наемателите да се продължи най-много една година, като се сключи нужния договор за този срок. Очевидно, че подобно решение може да бъде насочено единствено срещу братя Маркови и показва, че все още вътрешните противоречия между русенските членове на задругата не са туширани.

Постига се договореност с представителя на братята Юрдан Марков, на София Вълчанова да се изплащат допълнително 300 лв. месечно, вместо доставяните й по наемния договор до тогава хляб и бакалски продукти. Тази корекция в наемния договор Вълчанова изглежда постига с личното си присъствие на годишното събрание, за което то й гласува 600 лв. пътни разноски от Русе до София и обратно./103/ Но и този случай свидетелства за недобрите отношения между братята в “Свирчовица”.

След около близо година време, на 5 февруари 1939 г. УС решава, да се внесат в Пощенска спестовна каса по влогова спестовна книжка на името на касиера Жечо Панайотов наличните суми в касата на Обществото./104/ В Русе сдружението има регистрация и съответно може да открие банкова сметка. Но УС не допуска такъв вариант и предпочита общите средства да бъдат под пряк негов контрол, макар и като влог на частно лице.

Софийската управа започва вече вяло да протоколира дейността си. Не е отразено даже и заседанието на което се взема решение за свикване на V-то общо редовно годишно събрание. На това годишно събрание /19 март 1939 г./ балансовата сметка показва достатъчно ясно как се формират приходите на стопанството - изключително от наеми и то главно от 15000 лв. получавани от братя Маркови. В състава на новоизбрания УС се включват: Начо Петров, Петко Епитропов, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов от София и Никола Ватев и Юрдан Марков от Русе. Явно, че русенските представители в УС са застъпници на борещите се помежду си за надмощие две групи в стопанството в “Свирчовица” - всички останали срещу братя Маркови. В новия Контролен съвет влизат: Тодор Стоименов от София, Минчо Сотиров от Бургас и Георги Димитров от Русе.

Събранието възлага на УС да изпрати един член от софийския си състав в Русе, който заедно с двамата местни членове на съвета, да проучи отношенията между братята в задругата и да набележи мерки за подобряване стопанисването на имотите. То настоява също, изпратеният софийски делегат, да даде специално мнението си за необходимите ремонтни работи по къщата в която живее София Вълчанова./105/

След протокола от събранието е приложено писменото особено мнение на Асен Райчев. В него той отправя в единадесет точки обвинения срещу братя Маркови. По-съществените от тях са: братята с нищо не показват, че се ръководят в отношението си към другите от учението на Учителя, скарали са се с останалите братя и са станали причина да се разстрои русенската задруга, старателно прикриват действителния приход от имота и не правят никакви подобрения в него, отнасят се грубо със София Вълчанова, не подписват наемния протокол и неизпълняват договорените условия, не участват с никакъв имот в общото стопанство, освен с една паянтова къща и пр./106/

И следва отново почти година време без протоколиране дейността на УС, ако такава въобще е имал. Няма протокол за разпределянето на длъжностите в съвета. На заседанието му от 30 януари 1940 г. в дома на Тодор Стоименов се решава VI-то общо редовно годишно събрание да се свика на 24 март с.г. Подписите под протокола са поставени в следния ред: Начо Петров, Тодор Стоименов, Жечо Панайотов, Петко Епитропов. Тодор Стоименов е член на Контролния съвет, а не на Управителния. Русенските представители не присъстват./107/