Към читателите

Явно Търновските събори на “Бялото Братство” от 1921-1922 г. бележат апогей в теоретизирането на проблема за принципите на които трябва да почиват опитите за изграждането на комунални сдружения. Някак приглушени остават предупрежденията на Дънов, че тези опити в никакъв случай не могат да осигурят материално участниците в тях, че условията в страната в този момент са “много дисхармонични”, т.е. трудни, което се дължи на икономически причини, а също следва да се има предвид и надделяващата в българската народопсихология разрушителна енергия над градивното начало./34/ Но за членовете на русенското Общество по-същественото са не предупрежденията, а насърчението, че усилията им са забелязани и се дават за пример на цялото Братство. От друга страна, техният комунален експеримент тепърва придобива по-определени организационни рамки и пред него се очертава поне за момента благоприятна переспектива, тъй като намира не малко привърженици от всички краища на България.

КОМУНАЛНАТА ИДЕЯ В РЕАЛНИЯ ЖИВОТ

В началото на октомври 1922 г. Дънов посещава Русе. Отново местният печат информира, че “Първоучителя” е изнесъл няколко беседи пред русенските си последователи в дома на Никола Ватев. Без да се дават някакви по-обстойни обяснения за тези беседи, само се изтъква, че те са изслушани с увлечение и в тях се е говорило за “истинско християнско учение и за всестранно душевно издигане на последователите на това учение”. Отбелязва се още, че “проповедникът” е дал примерни разяснения по всички важни въпроси върху които е работил дълго време и на които се гради неговото учение. “Проповедите” били стенографирани и предстояло тяхното разпространяване сред “верюющите”./35/

Какви лични разговори, освен беседите, е водил Дънов с русенските си последователи и с Ватев в дома на последния, е безпредметно да се гадае. Но на 8 ноември с.г. членовете на русенското комунално сдружение провеждат Общо събрание за да обсъдят и приемат “Правилник за вътрешния ред в Общество “Бяло Братство” - Русе” с едногодишен срок на действие. Той включва осем точки и е придружен с доста обширни допълнителни обяснения, с цел да се регламентира най-подробно и точно цялата организация на стопанската дейност. На първо място в него се посочва, че сдружението има четири категории членове - основатели, действителни, на изпитание и приходящи. Основатели са учредителите на Обществото; действителни са тези, които притежават високи морални качества и за които общото събрание е гласувало единодушно за приемането им; на изпитателен срок са всички останали, които трябва в продължение на две години с послушание и трудолюбие да докажат привързаността си към идеите на “Бялото Братство”, за да бъдат приети като действителни. Приходящи са временно пребиваващите братя в стопанството от други селища на страната.

Управителното тяло според правилника се избира само измежду основателите и в последствие от новоприетите действителни членове, т.е. това са хората със статут на “старши братя” в Обществото. Обсъждането на всички важни въпроси става само от основателите и редовните /действителните/ членове. Но от благата на колективното стопанство се ползват всички, без разлика на старшинство срещу лично трудово участие.

Категорични изисквания Правилника поставя към всеки един член - да бъде честен, трудолюбив, учтив и любезен, както в Обществото, така и вън от него. Той изрично подчертава, че отношенията между братята и сестрите трябва да са в съгласие с “Божествената Любов”. Младите трябва да засвидетелстват послушание и уважение към старите, а старите да им показват грешките и бащински да ги напътстват.

Управлението, т.е. Управителният съвет поема цялата отговорност за добрия ред и правилното разпределение на работата в стопанството. Пред него се отчитат ръководителите на различните стопански отдели. Касата е обща за всички отдели и се държи в Търговския отдел на Обществото. За издръжка на недвижимите имоти на сдружението се определя годишен бюджет от 150000 лв. Той се разпределя по следния начин: за дома на Никола Ватев - 40000 лв., за дома на братя Маркови - 50000 лв., за дома на Братското имение в “Свирчовица” - 60000 лв.

За неизпълнение на посочените изисквания в Правилника за провинилите се предвиждат четири степени наказания - забележка на саме от председателя на Управителния съвет или от неговия заместник; забележка от целия Управителен съвет; мъмрене пред всички членове на Обществото и накрая отстраняване от Обществото за време определено от Управителния съвет.

На този делови и нетърпящ противоречие тон на Правилника някак не на място и изкуствено звучи между другото вмъкнато изискването всяка работа да се извършва в съгласие с окултните методи изучаващи се в Шклолата на “Всемирното “Бяло Братство”./36/ Не може да се оспори правотата на д-р Вергилий Кръстев, който в т. III на “Изгревът…” изказва мнението, че подобни устави и правилници като на русенските “комунари” нямат нищо общо с учението на тази Школа./37/

Но по този Правилник се налагат и някои допълнителни обяснения от по-общ характер. Очевидно в русенското комунално стопанство се е очаквало през активния летен сезон на следващата година да пристигнат немалък брой съмишленици от други градове. Естествено местните членове на “комуната” и то главно членовете на Управителния съвет, не са искали друг да се разпорежда в стопанството създадено главно с техните усилия. Затова именно Управителният съвет според Правилника си запазва привилегията да бъде единствен ръководен и контролен орган. Някаква колективна форма на управление и контрол от страна на работещите външни лица от други Братства не се допуска, а на техният труд иначе се разчита.

Касата не се контролира пряко от Управителния съвет, а е поверена на Търговския отдел. Така могат да се ползват ефективно наличните оборотни средства за нуждите на стопанството, но се дава възможност на този отдел представляван от братя Маркови да присвоява част от тях, или най-малкото да му служат като безлихвен кредит.

Издръжката предвидена за Никола Ватев и братя Маркови по принцип е оправдана, защото те живеят в “Свирчовица”, домовете им служат и за стопански сгради, участват със собствени имоти в “комуната”. Посочените суми обаче, са твърде завишени и не отговарят на реалната доходност, която реализира комуналното стопанство. По-скоро това е издръжка-пожелание, която така регламентирана може да предизвика само недоволство и разочарование сред съмишлениците ентусиасти от другите краища на страната пожелали да работят и се запознаят с експеримента в русенската Братска “комуна”.

След Общото събрание от 8 ноември 1922 г. приело Правилника за вътрешния ред в Общество “Бяло Братство” - Русе, се свиква следващо Общо събрание на 31 януари 1923 г. На него се отчита годишния баланс на Обществото за изминалата 1922 г. с уравнена сметка “Печалби и загуби” на 112476,35 лв. Общите материални активи на сдружението се изчисляват на 521010,37 лв./38/ От тук до края на 1925 г. следва близо двугодишно прекъсване на протоколирането на дейността на русенската Братска задруга. Това може да се дължи преди всичко на вътрешни неуредици в управлението на стопанството.

Известно е, че в стопанството на русенското Общество през лятото на 1923 г. пристигат младежи от София и други Братства в страната. Те създават своя “втора комуна”./39/ Не ще и съмнение, че за раздвояването на русенската “комуна” основна причина ще да е бил Правилникът с неговата безапелационна регламентация, налагаща подчинение и послушническо трудолюбие с казармена педантичност.

Опитът по този начин да се създаде в Русе “идеална комуна” на “Бялото Братство” в България се проваля. Вкаран в параграфите на Правилника принципът на доброволността се задушава и колективният труд надзираван от Управителния съвет на русенци става непривлекателен за повечето братя-ентусиасти от другите градове. Предупрежденията на Дънов в “Писмото” /по-късно музицирано като песен/ от 14 януари 1923 г. и в беседата му от 29 април с.г. пред софийските му последователи за опасността от регламентиране дейностите в Братството чрез устави и други организационни форми, не са чути. Не се възприемат те и от русенските му съмишленици. Вероятно Никола Ватев се е оплаквал на Учителя за сполетелия го неуспех да постави на “добра организационна” основа “комуната” в Русе. С писмо от 8 май 1924 г. Учителят му отговаря от столицата като го успокоява, че “всичко постепенно ще се изправи”. Но той в достатъчно ясна и категорична форма изказва неодобрението си към организационните начала на русенската комунална задруга. “Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби”, подчертава Учителят. Доброто, Любовта и устави не върви, тя е свободна”./40/ Но сигурно и сам Дънов не се е отказал напълно от комуналната идея, защото още през лятото на 1923 г. изпраща Стамат Тодоров от с. Осенец, Варненско за управител на търновското Братско стопанство./41/

Поради усложнената вътрешнополитическа обстановка през лятото на 1923 и 1924 г. общи събори на “Бялото Братство” не се провеждат. Местните вестникари обаче, не пропускат случая да се изявят на публицистичното поле с атрактивни коментари по тази проблематика. Така във в. “Русенска поща” в началото на август 1923 г. се появява редакционна статия под заглавие “Сезона на Дъновистите. Столицата на белите братя”, в която се посочва, че последователите на Дънов по традиция през този месец уреждат в Търново, където имат “пространно имение с разкошна вила” ежегодни събори. Застрашено от нарастващото влияние на учението на Петър Дънов, търновското свещеничество отправило покана за диспут към Учителя, която според вестника той вероятно щял да приеме./42/ В един от следващите броеве на вестника се уточнява, че въпреки започналите приготовления за събора от Дъновите последователи, той е забранен от правителството. Към тази мярка властите прибягнали, защото те не били законово легитимирани, т.е. не се знаело “каква организация са те: религиозна секта или само дружество, което няма свой устав”./43/

Кой знае защо, през следващата година, само две седмици и половина след обявяването на БКП /т.с./ и поделенията й извън законите по силата на ЗЗД, в. “Русенска поща” отпечатва интервю с Дънов уж взето от него в София на 18 април 1924 г. В Действителност текста на това интервю почти се покрива със съдържанието на публикувания разговор на кореспондента на вестника с Учителя на Търновския събор от 23 август 1922 г./44/ Само че сега статията е подписана с инициала “М.” и нейните нелицеприятни политически внушения са повече от явни. Въпросът към Учителя: “За комуната!”, разбира се не е пропуснат. Много показателно за целта на тази публикация е сравнението между завършека на двете статии. В първия случай се казва: “В кратко време Дънов разви още много въпроси, като целеше да обясни шумът, който се създава около името му”, а във втория: “Дънов обеща друг път да продължи - по обвиненията които му се отправят”./45/

В изострена обстановка на политическа несигурност в страната се открива последния Търновски събор на “Бялото Братство” на 23 август 1925 г. След приключването на събора преди заминаването си на 29 август Петър Дънов е арестуван заедно с Никола Ватев и Ковачев, но са освободени след броени часове. Есента на с.г. е обискирана вилата където се провеждат търновските събори и се конфискуват някои окултни предмети на Учителя./46/ Но тук в Търново Никола Ватев е можел да размени мисли с Дънов по проблемите в русенското комунално стопанство. Какви са били техните разговори на тази тема е неизвестно. Във всеки случай предприетите стъпки след това от русенското комунално сдружение са в посока към вътрешната му децентрализация и неангажиране с уставната регламентация. За такъв обрат в развитието на сдружението изглежда спомага и утежнената вътрешнополитическа обстановка у нас по това време, затрудняваща посещенията в стопанството на желаещите да работят в него съмишленици, които нямат русенско местожителство.

Свиканото на 30 декември 1925 г. Общо събрание на Общество “Бяло Братство” - Русе под председателството на Никола Ватев обстойно разглежда дотогавашната му дейност и получените резултати. Накрая се решава, че за да могат всички членове на Обществото “свободно” да изявят своите способности за “подобрение на братските имоти”, общото стопанство трябва да се раздели на “три отдела”. На първият отдел се възлагат за обработка 95 декара от Иван Вълчанов и съпругата му София, на втория от 70 декара - на петимата братя Маркови и на третия от 50 декара - на Никола Ватев и Петранка чернева. В така подразделеното вече стопанство, всеки отдел работи за своя сметка и се разпорежда с приходите, като “остатъка” внася в общото домакинство на Братството./47/

Става ясно, че общият поземлен имот, който притежава Общество “Бяло Братство” - Русе в края на 1925 г. възлиза на 215 декара. Става така, че семейство Вълчанови получават за ползване бившия си собствен имот, който преди това са продали на Обществото. По-неясен е произходът на 70-те декара, които получават братя Маркови. В протокола за техния отдел се посочва само нотариален акт №748 от 24 септември 1921 г. с който всъщност са закупени едва 47 декара земя за сметка на Братството от П. Еникювлиев. Остава да се приеме, че другите 23 декара са били преди това собственост на братя Маркови. За преотстъпените 50 декара на отдела на Никола Ватев са посочени два нотариални акта - №846 от 1924 г. и №250 от 18 март 1925 г./48/

Естествено не може да не се зададе въпроса с чии средства са закупени всички тези поземлени имоти, за които се упоменават и съответните нотариални актове?! Истината излиза на бял свят официално след повече от четвърт век. През всичкото това време членовете на Обществото са били наясно по въпроса, но изглежда никой не е имал интерес да го повдига. Чак в заседанието на Управителния съвет от 16 януари 1951 г., когато председател е вече не Никола Ватев, а Георги Димитров, се обявява открито публичната тайна, че софийското Братство през 1924 г. е отпуснало на Общество “Бяло Братство” - Русе безлихвен кредит в размер на 240000 лв. От така получената сума - 50000 лв. задържа тогавашният председател Никола Ватев за лично свои нужди, а останалите 190000 лв. са употребени за целта, т.е. за закупуване на поземлени имоти. Движението на тези средства не е било отразено по счетоводните книги./49/ При това положение и предвид общото мълчание по въпроса с десетки години няма нищо чудно да е осъществена операцията “продава сам на себе си”. Или иначе казано, членовете на русенското комунално сдружение да са си поделили повечето пари помежду си срещу внесените от тях земи като регистрирана собственост на Обществото. Но следва да се подчертае, че при разделянето на общите имоти, никой не поставя въпроса за превръщането им в частна собственост със съответната нотариална процедура.

Едва ли само междуличностните вътрешни неразбирателства в русенската задруга предизвикват разделянето на стопанството на три. “Комуната” се ръководи от определени идейни принципи почиващи на учението на Дънов, които предполагат производството изключително на растителна земеделска продукция, която е много по-ниско доходна от животинската. Към това обстоятелство се прибавя и негативната обществена нагласа след Деветоюнския преврат от 1923 г. към подобни комунални експерименти, както и повишената активизация на духовенството и на някои властови фактори, заинтересовани от намаляване популярността на “Бялото Братството”.

След Общото събрание на русенската братска задруга в края на 1925 г. следват три години и половина прекъсване във воденето на документацията на Обществото. Явно през този период, стопански въпроси не се разискват и Управителният съвет не извършва никаква дейност. Всеки отдел, т.е. всяко семейство се справя самостоятелно, както намери за добре с обработката на преотстъпения му поземлен имот. Колективизмът в трудовата дейност е прекъснат. Не може да се предполага, че през тези години така разидененото стопанство е било обект на посещения на съмишленици отвън. Членовете на “комуната” се оказват един вид преференцирани арендатори на общия имот.

В интерес на истината трябва да се посочи, че с подобни трудности се сблъскват експериментите на “Бялото Братство” и в други краища на страната. Най-близък е примерът на “Арбанашката комуна” на Братството край Търново. В спомените си Петър Камбуров също признава, че и тук се появяват определени вътрешни неразбирателства и към 1926 г. тази “комуна” се разпада. В личен разговор на Камбуров с Дънов по трудностите с които се сблъскват участниците в колективното стопанство в Арбанаси, той получава следния отговор: “Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат”./50/

Обособили се като отделни стопани, членовете на Общество “Бяло Братство” - Русе, трябва да понасят заедно несгодите на неприязненото отношение на своите съграждани към тях. Местният печат също подклажда и нагнетява подобни настроения сред русенската общественост. На 17 август 1926 г. ежедневникът “Русенска поща” публикува статията “С сопи и кръст боравят дъновистите”. В нея се излага следният случай. Иван Вълчанов и братя Маркови, последователи на Дънов, притежават значително стопанство край Русе в местността “Свирчовица”. През лятото на с.г. те отбиват водата от близката до техните имоти обществена чешма и непозволяват на никой друг да я ползва. На 3 август общината изпраща свои служители да решат спора и да наложат общото ползване на водата от всички притежатели на места в тази крайградска зона. Това те наистина успяват да сторят. Но в следващите няколко дни “дъновистите наново обсебили тая вода”.

На 14 август отново отиват общински служители да въдворят ред, но са посрещнати от Симеон Марков с кръст в едната ръка и сопа в другата. Той влиза в саморазправа с длъжностните лица, нагрубява ги и не позволява водата да се пусне за свободно ползване. В статията се твърди, че са съставени вече два акта на нарушителите и, че русенската общественост живо се интересува какви решителни мерки ще предприеме общината срещу “дъновистите” по този случай./51/

В следващия брой на вестника в рубриката “Свободна колона” се отпечатва депозирана в редакцията дописка по случая, която се опитва с правни аргументи да защити позицията на “Бялото Братство”. В нея се отрича, че водата на чешмата в “Свирчовица” е злонамерено отбита и се посочва, че никой на никого не е забранявал нейното ползване. В резултат на естествената нивелация на терена отходната вода изтича през имотите на Братското сдружение и за да се предотврати заблатяването на района, то я каптира в чертите на своята собственост. В противен случай мочурището би застрашило здравословното състояние на местността. Това положение на нещата е заварено от преди пет години при купуването на тоя имот от общината и нищо повече не е направено освен посочените предохранителни мерки, които са напълно в съгласие с чл. чл. 41, 216, 220 и следващите от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите. Според дописката, общинските власти, нарушавайки собственическите права на стопаните на имота дадени по закона, влизат в конфликт с тях и се стига до нежелания инцидент, ограничил се само в устни пререкания. Членовете на Братството обаче, отправят оплакване до “респективните меродавни власти”, т.е. до съда срещу “незаконните деяния на органите на общинската власт” с искане да се защити правото им на собственост върху притежавания от тях имот./52/

На следващия ден се появява нова статия, която трябва да сложи край на спора по този случай озаглавена “Дъновистите предизвикват общественото негодувание. Официални разяснения”. В нея се твърди, че за пълното и вярното осветляване на случая са почерпани сведения от официален добре информиран източник. Според този източник Иван Вълчанов и братя Маркови са закупили в местността близо до водоизточника 4 декара земя. Впоследствие “заграбват” допълнително още 10-12 декара общинска земя и каптират водата на чешмата в едно изкуствено езеро, като лишават всички околни да се ползват от нея. Затова повече от сто притежатели на близки имоти се оплакват на кмета и той сам лично на място констатира своеволието на тия “братя”. Последва кметска заповед от 2 август за глоба от 500 лв. на виновните и отваряне на стария канал, което е изпълнено от натоварен общински служител с тази задача на другия ден. На 14 август общинският служител установява, че водата отново е отбита и отива да иска обяснение от “братята”, а те се нахвърлят срещу него със заплахи и обиди.

Отправя се и обвинение към Никола Ватев, че той от своя страна е усвоил неправомерно общинско място от 2530 кв. Метра. “Тази е истината по тоя спор, завършва накрая статията. Явно е, че белите братя нямат абсолютно никакво право върху водата и с нейното отбиване се върши едно беззаконие”./53/

През тези години се появяват и други публикации в местния печат, които макар и да не касаят пряко русенското Общество “Бяло Братство” косвено, чрез обвинения срещу Дънов и негови последователи в криминални престъпления и аморални деяния, създават настроения на неприязън сред местната общественост към него./54/ Малкото общество в “Свирчовица”, състоящо се само от няколко души се оказва едва ли не остракизирано от своите съграждани. Експериментът с “комуната” е сякаш вече забравен.

През лятото на 1929 г. настъпват съществени промени в стопанската организация на Общество “Бяло Братство” - Русе. След продължилото три година и половина прекъсване на функционирането на Управителния съвет, на 5 юли с.г. председателят Никола Ватев свиква Общо събрание. На него той моли да му бъде гарантиран банков кредит от Обществото за дооборудване на консервната му работилница. Останалите членове дават съгласието си той да сключи ипотечен заем от 110000 лв., като за целта си послужи с имота на сдружението на ул. “Видин” №7 в Русе./55/ На 29 юли отново се свиква Общо събрание. То разглежда нововъзникналата ситуация в Обществото след скорошната кончина на Иван Вълчанов. Всички са единодушни, че овдовялата София Вълчанова не е в състояние да се справи сама с обработката на 95 декара земя и, че трябва пак всички имоти на Братството да се съберат в едно под общото управление на Управителния съвет. А приходите от тях да остават за общата каса, от която да се поеме издръжката на членовете./56/

Какво налага да се колективизира отново дейността на русенското Общество “Бяло Братство”? Дали само неочакваната смърт на Иван Вълчанов е причина за това?! Или са се появили затруднения и в другите “отдели”/семейства/?! Преки сведения за такива предположения не се откриват. Но има някои неща които се знаят. Поради неблагоприятните климатични условия - много ниските минусови температури през зимата, реколтата през 1928/1929 г. в Русенския регион е компроментирана./57/ Усещат се и първите симптоми на наближаващата Световна икономическа депресия, отразила се най-осезателно у нас върху земеделието. Настроенията сред местната общественост и най-вече сред съседите в “Свирчовица” не са в полза на затворената общност на Братството. Както се вижда от случая с Никола Ватев, общите молитви и духовното общуване между няколко души, не е достатъчно за ангажирането на даден член от Обществото с някаква по-сериозна стопанска инициатива, без стабилна материална подкрепа.

Появяват се и още външни затруднения. На 3 февруари 1930 г. на извънредно общо събрание се разисква въпроса за заведеното дело от наследниците на Иван Вълчанов за имота от 95 декара на починалия, закупен години преди това от Братството. За да се предпази от тези претенции, Обществото по принуда решава да наеме адвокат срещу заплащане от общата каса да защищава пред различните съдебни инстанции общия интерес на членовете./58/

Как протича съдебния спор между наследниците на Иван Вълчанов и Обществото, как се организира колективната обработка на отново слетият Братски имот, - за това източниците мълчат. От следващите протоколи на Обществото се изяснява, че то успява да запази 95-те декара от покойния, вероятно защото неговата вдовица не напуска “комуната” и остава на постоянно местожителство в “Свирчовица”.

Цяла година не е документирана никаква дейност на задругата. В протокола от Общото събрание на 5 март 1931 г. също не се съдържат някакви по-конкретни данни за стопанските резултати на сдружението от усилията му положени през предходната година. Споменава се само, че представеният отчет от Управителния съвет е одобрен от събранието. Провежда се избор за ново управително тяло. На практика новоизбраният Управителен съвет е същият, който е кооптиран и действа след смъртта на Иван Вълчанов в състав: председател Никола Ватев, секретар Юрдан Марков и домакин Симеон Марков./59/