ГЛАВА VII ЕЛЕМЕНТИ, ЕЛЕМЕНТАЛИ И ЕЛЕМЕНТАРНИ

„Ти си великата Първопричина, най-малко разбрана."

Поуп

„Откъде е надеждата сладостна и тоз копнеж? Откъде е по безсмъртието страстната мъка? Откъде е тоз таен страх и ужас вътрешен при мисълта за превръщането в нищо; защо при разрушаването, обхваната от ужас е душата? Божественият шепот вътре в нас това е; самите небеса отвъдния живот посочват. И шепнат на човека - ти си вечен.

Едисон

Коцеб, „Чуждоземец"

След като отделихме толкова място за сблъскващите се мнения на съвременните учени по повод на сегашните окултни феномени, справедливостта изисква да отделим внимание и на разсъждени­ята на средновековните алхимици и на някои други прославени личности. Учените от средновековието и древността са вярвали почти без изключение в тайните доктрини на мъдростта. Те включвали алхимията, халдейско-еврейската кабала, езотеричната система на Питагор, старата магия и учението на филосо-фите-платоници и теурзи. На следващите страници ще бъдат разгледани също така вярванията на индийските химнософи и на халдейските астролози. Ние няма да пренебрегнем посочването на великите истини, лежащи в основата на неправилно разбра­ните религии на миналото. Четирите елемента на нашите бащи - земята, въздухът, водата и огънят - съдържали в себе си за изучаващия алхимия и древна психология (наричана сега „ма­гия") много неща, даже несънувани от съвременните философи.

Не трябва да забравяме, че това, което сега църквата нарича „некромантия", а съвременните вярващи - „спиритизъм" (включващ викане на духовете на умрели хора), всъщност е наука, която е разпространена от най-дълбока древност почти по цялото земно кълбо.

Макар Хенри Мор от Кембриджкия университет да не е бил нито алхимик, нито маг, нито астролог, а просто велик философ, ползващ се с всеобщо уважение, той може да бъде наречен проницателен логичен мислител, учен и метафизик. Вярата му в магията останала непоколебима през целия му живот. Разбира­нето му за безсмъртието на човешката душа, основано на фило­софията на питагорейците, било възприето от Кардан, Ван Хелмонт и други мистици. Той твърдо вярвал в привидения и решително отстоявал теорията за индивидуалността на всяка душа, в която „личността, паметта и съзнанието несъмнено ще съществуват в бъдещи форми". Той различавал в астралната душа (след нейното излизане от тялото) две отделни същности -„въздушен" и „ефирен" носител. Докато развъплътеният човек живее в своята въздушна форма, той е подчинен на съдбата, т.е. на злото и съблазните (бидейки привързан към земните интереси) и затова не е много чист; едва когато отхвърли тази форма на първата сфера и стане ефирен, той може да се убеди в своето безсмъртие. Защото наистина каква сянка може да хвърля това, което е чиста прозрачна светлина, подобна на самия ефирен носител? Всичко това се превръща в истина, когато душата се издигне до това състояние, което вече описахме и което е единствено недосегаемо за съдбата и смъртта. Той завършва своя труд с твърдението, че това трансцендентално и божествено чисто състояние е било единствената цел на питагорейците.

Колкото до скептиците на неговия век, той говори за тях презрително и сурово. Споменавайки за Скот, Ейди и Уебстър, той ги нарича „нашите нови инспирирани светци... адвокати на вещиците, които безумно и нагло, въпреки здравия разум, въпреки свидетелството на цялата древ­ност и всички тълкуватели, въпреки самото Свето писание не искат да признаят дори Самуил и го представят като заговорник и мошеник. Да вярва на Светото писание или на тези надути палячовци, изпълнени единствено с невежество, високомерие и глупаво неверие - нека това всеки реши сам" - добавя той.¹⁹³

Какви ли изрази би използвал този изтъкнат богослов по отношение на скептиците на XIX век?

Декарт, макар и поклонник на материята, бил един от най-преданите привърженици на учението за магнетизма и в известен смисъл - даже на алхимията. Неговата система на физиката приличала много на системите на другите велики философи. Според него пространството е запълнено с флуидна елементарна материя - единственият източник на целия живот, включващ всички небесни тела и поддържащ ги в постоянно движение. Магнитните токове на Месмер при него са зашифровани под наименованието „картезиански вихри", като и двата феномена са основани върху един и същи принцип. Енемозер заявява без колебание, че те имат повече общи черти, отколкото предполагат хората, които не се занимават със задълбочени изследвания.¹⁹⁴

Високопочитаемият Пиер Пуаре Ноде е бил най-убеденият защитник на окултния магнетизъм и на неговите първи глашатаи през 1679 г. Магическо-теософската философия в неговите тру­дове е напълно оправдана.

Известният доктор Хуфеланд е написал труд по магия¹⁹⁵, в който се издига теорията за универсалната магнетична симпатия [енер­гийно съответствие, единодействие - бел. ред.] между хората, животните, растенията и даже минералите. Твърдението на Кам-панела, Ван Хелмонт и Сервиус е потвърдено в този труд по отношение на симпатиите, съществуващи между различните части на тялото, както и между частите на всички органични и даже неорганични тела. Такова е и учението на Тензел Вирдиг. То е изложено в неговите трудове със значително по-голяма яснота, логичност и живост в сравнение с другите автори-мистици, които са разглеждали същия предмет. В знаменития си трактат „Нова духовна медицина" той доказва, че изхождайки от признатия факт за всеобщото привличане и отблъскване, наричано сега „притегляне", можем да кажем, че цялата природа е ОДУШЕВЕНА. Вирдиг нарича тази магнетична симпатия „съгласие на духовете". Всичко се привлича от подобното си и се хармонизира с родствените натури. Тези прояви на симпатия и антипатия пораждат постоянното движение в мащабите на целия свят (и във всички негови части), те са в основата на непрекъс­нато общуване между небето и земята, създаващо всеобщата хармония. Всичко живее и загива чрез магнетизма; всичко си взаимодейства, дори на големи разстояния, и силата на тези магнетични симпатии е способна да окаже влияние върху здра­вето или болестта на човек, независимо от пространствените ограничения. „Хуфеланд - посочва Енемозер - разказва за един нос, изрязан от кожата (от гърба) на някакъв товарач, който след смъртта му също умрял и се отделил от лицето на новия си стопанин. При друг случай на парчето кожа, взето от главата на жив човек, косите побелели по същото време, когато побелели косите на тази глава, от която то било взето."

Кеплер бил предтеча на Нютон за много велики истини, дори за всеобщото притегляне, което той много правилно приписва на магнетичното привличане; и въпреки че наричал астрологията „безумна дъщеря на мъдрата майка астрономия", той споделял убеждението на кабалистите, че духът на звездите е техният „разум". Той твърдо вярвал, че всяка звезда е обител на разумен принцип и че всички те са населени с духовни същества, които оказват влияние на други същества, живеещи в по-грубите и материални сфери, особено на нашата планета. Както кеплеровите звездни ДУХОВНИ влияния били изместени от вихрите на по-материалистичния Декарт (чиито атеистични склонности не му попречили да повярва, че е открил храна, която ще удължи живота му до петстотин и повече години), така вихрите на последния и неговите астрономически доктрини ще отстъпят място на РАЗУМНИТЕ магнитни токове, насочвани от Анима Мунди.

Италианският учен и философ Баптиста Порта, независимо от положените усилия да докаже на света необосноваността на обвиненията срещу магията в суеверие и магьосничество, бил подложен от по-късните критици на същото несправедливо осъж­дане, както и неговите колеги. Този знаменит алхимик е оставил труд по „естествена магия"¹⁹⁶, в който обяснява всички (възможни за човека) окултни феномени, позовавайки се на световната душа, която свързва всички и всичко. Той доказва, че астралната светлина се намира в хармония и симпатия с всичко в природата и че посредством съгласуваната с първоизточника дейност наши­те звездни тела придобиват способността да извършват магически чудеса. Цялата тайна се крие в човешкото знание за родствените елементи. Той вярвал във философския камък, „за който светът има толкова високо мнение (бидейки предмет на гордост толкова дълги векове) и който действително бил щастливо открит от някои". Освен това той е направил много ценни намеци и за „духовно значение" на този камък.

През 1643 г. сред мистиците се появил монахът Кирхер, който изложил пълната философия на универсалния магнетизъм. Не­говите многобройни трудове обхващат въпроси, за които Парацелз само е намеквал. Неговото определение за магнетизма е много оригинално, тъй като противоречи на теорията на Джилбърт, че Земята е огромен магнит. Той твърдял, че макар всяка частица материя и дори неосезаемите и невидими „сили" да са магнетични, те все пак не образуват сами магнит. Съществува само един магнит във вселената и той е източникът на магнетизацията на всичко съществуващо в света. Този магнит всъщност е онова, което кабалистите наричат Духовно слънце или Бог. Кирхер твърдял, че Слънцето, Луната, планетите и звездите са твърде магнитни, но те са станали такива по индукция, пребивавайки в универсалния магнетичен флуид - в Духов­ната светлина. Той доказва наличието на тайнствена симпатия, съществуваща между телата на трите главни царства на приро­дата, и подкрепя своите аргументи с дълъг списък от примери. Много от тях вече са потвърдени от естествоизпитателите, но и много все още остават неустановени и (в съответствие с тради­ционната практика и твърде двусмислената си логика) съвремен­ните учени ги отричат. Така например той доказва разликата между минералния магнетизъм и зоомагнетизма, или животинс­кия магнетизъм. Той нагледно доказва това чрез факта, че с изключение на природния магнит (магнитната желязна руда), всички минерали се намагнетизират от висшата сила на живо­тинския магнетизъм, който от своя страна го получава като непосредствена еманация от първоизточника - Твореца. Игла може да бъде намагнетизирана просто ако човек със силна воля я подържи в ръце; кехлибарът усилва своя магнетизъм повече при търкане в човешка ръка, отколкото при триене в какъвто и да е друг предмет; ето защо човек може да придаде до известна степен своята жизненост на неорганичните предмети - да ги ОЖИВОТВОРИ. „В очите на глупците това ще бъде магьосничество." „Слънцето е най-магнетичното от всички тела" - казва той, изпреварвайки с повече от два века теорията на генерал Плезентон. „Древните философи никога не са отричали този факт -добавя той - и винаги са разбирали, че еманациите на слънцето предават своята магнетична сила на всичко, което се окаже под неговите лъчи."

За доказателство той привежда примери за редица растения, притегляни от Слънцето или от Луната, които (следвайки своя небесен магнит) демонстрират непреодолими симпатии към тях. Растението, известно под названието Гитхимал, се подчинява неизменно на своя небесен повелител, даже когато той не се вижда, скрит зад облаците. Акацията разтваря своите венчелистчета при изгрева на Слънцето и ги затваря след залеза му. Същото правят египетският лотос и обикновеният слънчоглед. Кучешкото грозде проявява същото пристрастие по отношение на Луната.

Като примери за симпатия и антипатия сред растенията той сочи отвращението, което лозата проявява към зелето, и нейната симпатия към маслиновото дърво; любовта на лютичето към водната лилия и на ароматната рута към смокиновото дърво. Антипатията, която понякога съществува даже между родствени­те субстанции, е ясно проявена при мексиканския нар, чиито фиданки, когато се разрежат на парчета, се отблъскват една от друга с „невероятно ожесточение".

Кирхер обяснява всяко чувство в човешката природа като изменение в нашето магнетично състояние. Гневът, ревността, дружбата, любовта и ненавистта - всичко това е видоизменение на магнетичната атмосфера, която се формира у нас и постоянно еманира от тялото. Любовта е едно от най-изменчивите чувства и затова нейните аспекти са безбройни. Духовната любов, лю­бовта на майката и детето, любовта на художника към неговото изкуство, любовта като чиста дружба - са чисто магнетични проявления на симпатия между близки по дух натури. МАГНЕ­ТИЗМЪТ на чистата любов е създател на всичко сътворено. Обикновено любовта между двата пола е вид електричество и той я нарича „амор фебрис специс". Има два типа магнетично привличане: симпатия и омагьосване. Първото е свято и естест­вено, второто - зло и противоестествено. Такъв вид омагьосване можем да припишем на отровната жаба, която чрез простото отваряне на устата си принуждава пълзящия наблизо червей или насекомо да се устремят в нея и да загинат. Маймуната, както и някои по-малки животни, неотразимо се привлича от дишането на боата, което я принуждава да се приближи на нужното за сграбчване разстояние. Електрическата риба отблъсква ръката с такава сила, че за известно време тя се вцепенява.

За да може да използва тази сила (за добри цели) човек трябва да отговаря на три условия:

1. да притежава духовно благородство;

2. да има силна воля и развито въображение;

3. да въздейства върху по-слаб (от самия него) обект; иначе той няма да се поддаде на неговото влияние. Човекът, който се е освободил от светски подбуди и чувственост, може по такъв начин да излекува „най-неизлечимите" болести и дори да стане ясно­видец.

„Три духа живеят и подбуждат човека към действие - учи Парацелз, - три свята го обливат с лъчите си; но те трите са само образ и отзвук на един и същ съзидаващ и обединяващ принцип.

Първият - това е духът на елементите (земното тяло и жизнената: сила в нейното грубо състояние); вторият - звездният дух (астралното тяло, душата); третият - Божественият дух (Ау-гоейд)." Тъй като нашето човешко тяло притежава „първобитна земна материя", както я нарича Парацелз, ние лесно можем да споделим тенденцията на съвременните научни изследвания, „разглеждащи процесите на животинския и растителния живот просто като физични и химични процеси". Тази теория допълни­телно подкрепя твърденията на древните философи и на Библи­ята, че нашите тела са сътворени от прах и трябва да станат отново на прах. Ние обаче трябва да помним, че:

„От прах си създаден и в прах ще се превърнеш -

не е казано туй за вечната душа."

Човекът - това е един малък свят, микрокосмос във великия свят на Вселената (макрокосмоса). Подобно на утробен плод той е прикрепен чрез своите ТРИ духа в утробата на МАКРОКОС­МОСА; докато земното му тяло се намира в постоянна живителна връзка със своята майка-земя, неговата астрална душа живее в съгласие (унисон), със своята звезда, защото насищащият цялата вселена елемент запълва цялото пространство и самият той е пространство, само че безбрежно и безкрайно. Колкото до неговия трети, божествен дух, какво друго може да бъде той, ако не безкрайно малък лъч на една от безбройните еманации, излъчвани непосредствено от Височайшата причина - Духовната светлина е Света. Това е троица с органична и неорганична природа — духовна и физическа (три в едно), за която Прокъл казва: „Първата Монада е Вечният Бог; втората е вечността; третата е образец или модел на Вселената - трите заедно формират Осъзнатата Триада". Всичко съществуващо във видимата вселена е материализация на тази Триада и само е микрокосмическа триада. Така всичко се движи във величествена процесия из простора на вечността около духовното слънце също както в хелиоцентричната система небесните тела се движат около види­мото слънце. Питагорейската Монада, която живее „в уединение и мрак", може завинаги да остане невидима за експерименталната наука. Въпреки това цялата Вселена гравитира към нея от „началото на времето" и с всяка изминала секунда човекът и атомите се приближават все по-близо до онзи тържествен миг във вечността, когато незримото Присъствие ще се разкрие ясно пред тяхното духовно зрение. Когато всяка частица материя, дори и най-възвишената, бъде изхвърлена от последната форма, която е образувала крайно звено във веригата на двойната еволюция и в течение на милиони векове чрез последователни превръщания е съдействала за разгръщането на еволюцията; и когато тази частица се окаже пак в своята изначална същност, тъждествена на Твореца - именно тогава този неосезаем (преди това) органи­чен атом ще завърши своя бяг и божиите синове още веднъж „ще възкликнат от радост" при своето завръщане от безкрайното странстване.

„Човекът - казва Ван Хелмонт - е огледало на Вселената и неговата тройна природа е в родство с всичко. Волята на Твореца, посредством която е било създадено всичко и всичко е получило своя първи импулс, е свойство на всички живи същества. Човекът, надарен с духовност, владее най-големия й дял на нашата планета. От степента на материалност у него зависи с какъв успех той ще може да използва магичните си способности, разделяйки с Бог неговото могъщество. В първия случай, когато напълно владее своите сили, той свободно ще ги управлява и насочва. Когато обаче става дума за животни, растения и минерали (и даже за средния човек), този ефирен флуид, който насища всичко, не среща съпротивление и бидейки оставен сам на себе си, ги движи, както му повеляват неговите импулси. Всяка сътворена същност в тази подлунна сфера е образувана и свързана с него. Човекът притежава двойна небесна мощ и е тясно свързан с небесата. Тази мощ се намира не само във външния човек, но до известна степен и в животните, а може би и във всичко друго, тъй като всичко във вселената е свързано в родство едно с друго; или най-малкото, Бог е във всичко, както правилно са посочвали древните философи. Необходимо е тази магична сила да бъде разбудена както във външния, така и във вътрешния човек... Ако ние наречем тази сила магична, това само ще предизвиква ужас у непосветения. Затова, ако искате, можете да я наричате духовна сила. Следователно, такава магична сила съществува във вът­решния човек. Доколкото обаче съществува определено родство между вътрешния и външния човек, тази сила може да бъде разпределена из целия човек."

В обширното описание на религиозните обреди, манастирския живот и „суеверията" на сиамците, Лоубе между другото споме­нава за удивителните духовни сили, които притежават талапо-иншпе (монаси или будистки свети хора) по отношение на дивите животни. „Талапоините от Сиам - казва той - прекарват цели седмици в гъстите гори под малък навес от палмови клони и никога не наклаждат огън през нощта, за да отпъдят дивите зверове, както правят всички други хора, пътешестващи из тази страна." Това, че нито един талапоин никога не е бил изяден от дивите зверове, всички считат за чудо. Тигрите, слоновете и носорозите, с които е пълно там, уважават талапоина. „Всички те използват магии - добавя французинът — и разглеждат цялата природа като одушевена (имаща душа), те вярват в духове-хранители." Това обаче, което най-много потресло автора, е господ­стващата сред сиамците идея, че какъвто е човекът в своя земен живот, такъв ще бъде той и след смъртта си. „Когато татарите, които сега царуват в Китай - казва авторът, - заставяли китай­ците да бръснат косата на главите си (както е прието при татарите), някои от китайците предпочитали смъртта, отколкото да се покажат на онзи свят пред своите предци без коси; тъй като според тях, като бръснат главата си, те бръснат и душата си." „Това, което е съвсем неправилно - добавя посланикът - в това абсурдно мнение е, че жителите на Изтока приписват човешка, а не някаква друга форма на душата." Без да дава никакви пояснения на читателя, каква именно форма следва да изберат жителите на Изтока за своите души, Лоубе продължава да излива своя гняв над тези „диваци". Накрая той напада стария крал на Сиам (бащата на този крал, при който е бил посланик), обвиня­вайки го в глупаво пропиляване на два милиона ливри за търсене на философския камък. „Китайците - казва той, - които се славят с такава мъдрост, все пак са до такава степен глупави, че вече триста или четиристотин години вярват в съществуването на универсално средство, чрез което се надяват да се избавят от смъртта. Те търсят това средство и основават своята вяра на някои глупави предания за редки хора, които уж правили злато и живели по няколко века."Китайците, сиамците и другите източни народи приемат като твърдо установени факти сведенията за хора, които знаели как да станат или абсолютно безсмъртни, или поне толкова безсмъртни, че да не могат да умрат по друг начин, освен чрез насилствена смърт.