ГЛАВА V ЕФИР ИЛИ „АСТРАЛНА СВЕТЛИНА"

„Аз съм дух, който винаги отрицава."

Мефистофел, „Фауст"

„Духът на истината, който светът не може да приеме, защото не го вижда и не го познава."

Евангелие от Йоан, XIV, 17

„Милиони духовни създания

по земята невидими ходят,

и когато сме будни, и когато спим."

Милтьн

„Само по себе си развитието на ума не носи познание за духовното. Както слънчевата светлина сподавя светлината на лампата, така и духът сподавя тясно разсъдъчното зрение."

Безкрайна бъркотия от имена е създадена за изразяването на едно и също нещо.

Хаосът на древните, свещеният огън на Зороастьр или Антас-байрам на персийците; огънят на Хермес, огънят на св. Елм на древните германци; мълнията на Кибела; горящият факел на Аполон; пламъкът на олтара на Пан; неугасимият пламък в храма на Акропола и подобният пламък в храма на Веста; огненият Пламък на шлема на Плутон; блестящите искри в шапките на Диоскурите, на главата на Горгона, върху шлема на Палада и на жезъла на Меркурий; на египетския Пта или Ра; на гръцкия Зевс; огнените езици в деня на св. Троица; необгарящият купел на Мойсей; огненият стълб в „Изход" и „запаленият светилник" на Авраам; Вечният огън на „Бездънната бездна"; изпаренията на Делфийския оракул; Звездната Светлина на розенкройцерите; Акаша на индуските адепти; Астралната Светлина на Елифас Леви; Аурата и флуидът на магаетизаторите; од на Райхенбах; огненото кълбо или метеорната „котка" на Бабине; Психод и Ектоничната сила на Тюри; „психичната сила" на сержант Кокс

И на мистър Крукс; атмосферният магнетизъм на някои натуралисти; накрая галванизмът и електричеството — всичко това са *само различни наименования за многото и разнообразни прояв­ления или въздействия на същата тази тайнствена, всепрониква-ща Причина - гръцкият Архей.

Сър Булвър-Литьн в своята „Бъдеща раса" описва тази сила като ВРИЛ¹³⁹ (използвана от подземното население) и предоставя на своите читатели свободата да смятат това за измислица.

Колкото и абсурдно и ненаучно да изглежда нашето сравнение на първичната енергия, наречена врил от великия романист, с кабалистичната астрална светлина, подобен паралел все пак дава правилно определение на тази енергия. Постоянно се правят открития, потвърждаващи това толкова смело твърдение.

Откакто започнахме да пишем тази част на нашия труд, в много вестници се появиха съобщения за предполагаемо откритие на нова енергия от мистър Едисон, която изглежда има малко общо с електри­чеството и галванизма, с изключение на свойството на проводимост. Ако бъде експериментално доказана, тя дълго ще носи някакво особено име, но все пак ще си остане само едно (дете) от многобройното семейство деца, заченати в началото на света от нашата кабалистична майка -АСТРАЛНАТА ДЕВА. Самият откривател пояснява, че „тя е съвсем конкретна и има същите установени закони, както магнетизма или електричеството". Списанието, поместило първото съобщение за това ВРИЛ. Фрагмент от „Бъдещата раса": „Това може да се преведе с думата електричество, но врилът съединява в себе си понятия за различни видове енергия - магнетизъм, галванизъм и т.н. Подземните жители са смятали, че с откритието на врила са намерили „философския камък", който отдавна вече е предмет на търсения на нашите учени. Знаменитият учен и изследовател Фарадей казва (макар и с известна предпазливост): „Аз, както и много други приятели на естествознанието, дълго бях убеден, че всички форми на проявление на природните сили имат едно общо начало, т.е. намират се помежду си в такова съотношение и взаимовръзка, че могат да се превръщат от една в друга и тяхното общо действие може да се изрази с един еквивалент." (Това мнение блестящо се потвърди в наше време в опитите с радия и еманациите на галия - заб. прев.) „... Посредством врила те могат да променят своята температура, т.е. да влияят на изменението на климата. При използването му по един специфичен начин, чрез помощта на особени прибори, той може да влияе върху човешкия мозък и върху животинските и растителните форми на живот, като резултатите от тези опити не отстъпват дори на най-смелите мечти. Това съединяване на разнообразни проявления на енергии било наричано от тях врил." откритие, добавя, че според мистър Едисон тази енергия е свързана по някакъв начин с топлината и че може да бъде генерирана по самостоя­телни (несвързани един с друг) и все още неоткрити методи.

Друго сред най-поразителните неотдавнашни изобретения е възмож­ността да се преодолее разстоянието между човешките гласове посред­ством телефона — уред, изобретен от професор А. Грахам Бел. Тази възможност отначало е била подсказана от малък „любителски теле­граф", състоящ се от калаени чашки, чрез който можело да се разговаря на разстояние над двеста фута; впоследствие той бил усъвършенстван в телефон, който ще стане предмет на удивление за хората от края на този век. Вече се е състоял продължителен разговор по телефона между Бостън и Порт Кеймбридж, при което „всяка дума била добре предавана и напълно разбираема, като даже модулациите на гласа били ясно различими" - пишат вестниците. Гласът при това се захваща, така да се каже, и се удържа от магнит, а звуковите вълни се пренасят чрез електричество, действащо в унисон и сътрудничество с магнита, Успехът като цяло зависи от съвършенството на управлението на електрическите токове, както и от силата на магнита, включен в електрическата верига. „Изобретението - разказва вестникът - може да бъде грубо описано като нещо подобно на тръба (музикален инструмент), мундщукът на която е вкаран в тънка мембрана, която, когато в нея се удря гласът, започва да трепти пропорционално на звуковата вълна. Към другата страна на мембраната е прикрепено парче метал, което е в допир с магнита. Благодарение на някакъв принцип, който още не е напълно разбран, електрическият ток пренася звуковите вълни, които (само миг след като бъдат предадени в тръбата) се чуват от слушателя на другия край на линията посредством аналогична тръба, допряна до ухото, при което ясно се възприема всяка дума и лесно се различават модулациите в гласа на говорещия."

И така, пред лицето на подобни удивителни открития на нашия век (както и на латентните и все още неоткрити сили в безграничното царство на природата), и предвид голямата вероятност енергията на Едисон и телефонът на професор Грахам Бел да не разрешат, а по-скоро окончателно да разстроят всичките ни представи за неосезаемите флуиди - няма ли да бъде разумно за онези, които ще се поддадат на изкушението подробно да обсъждат тези въпроси, да изчакат и да видят дали казаното от нас ще бъде потвърдено или отречено от бъдещите научни открития.

Конкретно във връзка с тези открития може би няма да е излишно да напомним на нашите читатели за многото намеци, намирани в древните исторически разкази, отнасящи се до някои тайни, владени от египетското жречество, което е могло мигно­вено да се свързва помежду си по време на празнуването на мистериите, независимо от това, че единият храм е можел да се намира в Тива, а другият - в противоположния край на страната. Легендите, разбира се, приписват всичко това на „невидимите пламъци на въздуха", които пренасят посланията на смъртните. Авторът на „До-Адамовия човек" привежда пример, който е подкрепен само от неговия собствен авторитет, и тъй като не е известно дали го е взел от Макринус, или от друг писател, той трябва да бъде разглеждан с нужната предпазливост. Авторът е намерил достоверно доказателство, че по време на пребиваването си в Египет „една от Клеопатрите (?) изпращала съобщения по жица във всички градове от Хелиополис до Елефантина в Горен Нил."¹⁴⁰

Не толкова отдавна професор Тиндал ни въведе в нов свят, населен с въздушни форми, чиято красота предизвиква възхище­ние.

„Откритието се състои в това - казва той, - че изпаренията на летливите течности се подлагат на въздействието на концен­трирана слънчева или електрическа светлина." Изпаренията на някои нитрати, иодиди и киселини се подлагат на въздействието на светлината в експериментална тръба, лежаща хоризонтално и така устроена, че нейната ос и оста на паралелните лъчи, излизащи от лампата, съвпадат. Изпаренията образуват облаци с разкошни оттенъци и различни подвижни форми: на бутилки и конуси (по шест и повече), на раковини, лалета, рози, слънчог­леди, листа и сгънати свитъци. В един от случаите част от облака бързо се превърнала в змийска глава, в която се оформила уста, откъдето изскочило нещо подобно на език. Накрая, като връх на чудесата, се образувала риба с очи, хриле и мустачета. Чифтността на животинските форми винаги била спазена - не е имало диск, кръг или петно, съществуващо от едната страна, което да не се повторило и на другата страна."

Тези феномени вероятно могат да бъдат частично обяснени с механичните въздействия на светлинния лъч, което мистър Крукс неотдавна нагледно показа. Може например да се предположи, че светлинните лъчи са образували хоризонтални оси, около, които раздвижените молекули се събират във формата на глави, вази, различни цветове и раковини. Това изглежда ще издигне пред науката нова дилема, подобна на „метеорната котка" на Бабине. Не ни е известно обаче Тиндал да се е осмелил да обясни своя феномен по наивния начин, по който французинът обяснява неговия.

Онези, които по-рано не са обръщали внимание на обсъжда­ната проблематика, могат да бъдат учудени, като узнаят колко много е било известно на древните за този фин и всенасищащ принцип, който неотдавна беше определен като ВСЕЛЕНСКИ ЕФИР.

Преди да продължим, искаме още веднъж да формулираме две важни положения, за които досега само намеквахме. Тези поло­жения за древните теурзи са били нагледно доказани закони.

1. Така наречените чудеса, започвайки от Мойсей и завърш­вайки с Калиостро, са били (както Дьо Гасперин много правилно отбелязва в своя труд за чудесата) „в пълно съгласие с естестве­ните закони" и следователно не са представлявали чудеса. Елек­тричеството и магнетизмът несъмнено са били използвани за предизвикването на някои от тях; сега, както и тогава, те присъстват в багажа на всеки сензитив, заставяйки го несъзна­телно да се ползва от техните сили. Особеностите на организма, които служат като проводник за някои фини флуиди, все още са много слабо изследвани от науката. Тази сила е източник на разнообразни феномени, много от които (или по-скоро повечето от които) все още не са известни на съвременните физици.

2. Феномените на натуралната магия, наблюдавани в Сиам, Индия, Египет и други източни страни, нямат никакво отношение към ловкостта на ръцете; първите са резултат от конкретен физически ефект, породен от привеждането в действие на тайни природни сили; а последната - само илюзия, създадена чрез ловки манипулации.¹⁴¹

Тавматурзите от всички времена, школи и страни са правели своите чудеса на базата на съвършеното познаване на безтеглов­ните в своите проявления, но напълно осезаеми вълни на астрал-ната светлина. Те са управлявали тези токове със силата на своята воля. Чудесата, които са можели да правят, са били както физични, така и психологични: първите въздействали на матери­алните предмети, а вторите - на менталните процеси (феноме­ните на Месмер и неговите последователи). Този клас феномени в наше време е блестящо представен от две изтъкнати личности - Дьо Поте и Регазони, чиито удивителни сили са добре засви­детелствани както във Франция, така и в други страни. Месмеризмът е най-важният отрасъл от магията и неговите феномени са породени от вселенската енергия, която служи като основа на всяка магия и е източникът на така наречените чудеса през всички векове.

Древните я наричали ХАОС, а Платон и питагорейците -СВЕТОВНА ДУША. Според индийските учения божеството във вид на Ефир насища всичко съществуващо. Това е невидим, но (както по-рано казахме) твърде осезаем флуид. Освен с другите си имена, този универсален Протей (или „мъглявинен Всемо­гъщ", както иронично го нарича Дьо Мирвил) е бил познат на теурзите като „Жив огън"¹⁴², „Дух на светлината" и „Магнес". Последното име загатва за неговите магнетични свойства и магична натура. Тъй като, както правилно констатира един от неговите критици, тези два клона, израстващи от един и същи ствол, дават еднакви плодове.

Магнетизмът е дума, произходът на която трябва да се търси в дълбините на историята. Много изследователи приемат, че камъкът, наречен магнит, е получил своето име от МАГНЕЗИЙ - град или район в Тесалия, където тези камъни се срещат в изобилие. Според нас обаче мнението на херметистите е по-близо до истината. Думата Могх, Магус, е производна от санскритското Махаджи, велик или мъдър (помазаник на божествената мъд­рост). „Евмолпус" е митичният основател на Евмолпидите (жре­ци, проследили произхода на своята мъдрост до Божествения разум).¹⁴³ От различните космогонии се вижда, че Астралната Вселенска Душа е била почитана от всички народи като „разум" на Твореца-демиург, като София на гностиците или като Светия Дух в качеството на женско начало. Маговете са взели своето название от нея, а магнезианският камък (магнитът) на свой ред е бил наречен така в тяхна чест, тъй като те първи са открили неговите удивителни свойства. Техните храмове са разпръснати из цялата страна и сред тях е имало няколко, които са били посветени на Херкулес¹⁴⁴; оттук впоследствие станало известно, че жреците използват камък за изцеляване и магично приложение, който получил названието магнезиански, или херкулесов камък. Сократ казва: „Еврипид го нарича магнезиански камък, а обик­новените хора - херкулесов".¹⁴⁵ Следователно, страната и камъкът са били наименувани на маговете, а не обратно - не маговете са получили названието си от страната и от камъка. Плиний ни съобщава, че при римляните имало обичай венчалните пръстени да се намагнитват от жреците преди сватбената церемония. Старинните езически историци старателно пазили мълчание относно някои тайни на „мъдрите" (магове), а Павзаний сам признава, че е бил предупреден чрез съновидения да не се осмелява да разкрие свещените обредни тайни на храмовете на Деметра и Персефона в Атина.¹⁴⁶

Съвременната наука, след безплодни опити да отхвърли жи­вотинския магнетизъм, се оказа принудена да го признае като факт. Това сега е признато свойство на човешката и животинс­ката телесна организация; колкото до неговото психологично, окултно влияние, то срещу него всички съвременни Академии се борят по-ожесточено, откогато и да било. Това толкова повече заслужава съжаление и даже удивление, предвид неспособността на представителите на „точната наука" да обяснят или поне да предложат нещо подобно на разумна хипотеза по доказания факт за тайнствените свойства на обикновения магнит. Ние започваме ежедневно да получаваме доказателства, че именно силите на магнита лежат в основата на теургичните тайни и че главно чрез тях могат да бъдат обяснени окултните способности, които са обладавали древните, а сега притежават съвременните тавматурзи. Такива например са били даровете, предадени от Исус на някои от учениците му. В момента на извършването на своите изцеления Назарянинът чувствал, че някаква сила излиза от него. Сократ в диалога си с Феаг¹⁴⁷, разказвайки за помагащия му бог Венера, Бакхус и Церера. Данлеп доказва, позовавайки се на Юлиан, Антон (67) и Ескулап, че „спасителят на всички е тъждествен с ПТА (творящия разум, Божествената мъдрост), с Аполон, Ваал, Адонис и Херкулес" (пак там, стр. 93) и Пта е „Анима Мунди", Световната Душа на Платон, Светият Дух на египтяните и астралната светлина на кабалистите. М. Мишлет обаче разглежда гръцкия Херакъл като про­тивник на вакхичните празненства, съпровождани с човешки жертвоп­риношения.

(демон), силата на когото можела или да му съдейства (на Сократ) да предава мъдростта си на учениците, или да му противодейства, за да не могат от нея да се възползват други, привежда в потвърждение на думите си следния пример: „Ще ти кажа, Сократе - рекъл му веднъж Аристид, - нещо невероятно, но, кълна се в боговете - вярно. Аз ставах по-способен, когато имах връзка с теб, даже само ако се намирах в една къща с теб, макар и не в същата стая. Но още по-силно това са усещаше, когато се намирах в същата стая, където се намираше и ти... а още повече, когато те гледах... Най-способен обаче ставах, когато седях близо до теб и се допирах до теб".

Това е аналогично на съвременния магнетизъм и месмеризъм на Дьо Поте и другите учители, които, след като са подложили някого на своето флуидично влияние, могат да му предават всичките си мисли (дори на далечни разстояния) и с непреодолима сила да го заставят да изпълнява техните мислени заповеди. А колко по-добре тази енергия е била излъчвана от древните философи! Ние можем да получим известна информация за това от самите древни източници. Питагор е преподавал на своите I ученици, че Бог е вселенски РАЗУМ, от който е проникнато всичко, и че този разум (по силата на своята вселенска тъждественост) може да се предава от един обект към друг, като с негова помощ могат да се създават предмети, предизвикани единствено със силата на човешката воля. У древните гърци Куриос е бил разглеждан като бог-ум. „Кор (Куриос) означава „чист", с нищо рнепримесен ум-мъдрост" - казва Платон.¹⁴⁸ Куриос е Меркурий, ^Божествената Мъдрост, а „Меркурий е Сол" (Слънце), от което Тот-Хермес получил божествената мъдрост, която той на свой ред предал на света чрез своите книги. Херкулес също се явява I Слънце - небесен склад на вселенския магизъм¹⁴⁹, или по-скоро Херкулес е магнетична светлина, която (след като измине своя път през „отвореното око на небето") встъпва в областта на нашата планета и става „наш Творец". Херкулес е храбър титан, който преминава през дванадесет тежки изпитания. Той е нари­чан „баща на всичко" и „самородил се". Херкулес-Слънце е бил убит от дявола (Тифон), така е бил убит и Озирис, който е баща и брат на Хорус, и в същото време е тъждествен с него; не трябва да забравяме, че магнитът е бил наричан „кост на Хорус", а желязото - „кост на Тифон". „Херкулес Инвиктус" го наричат само когато той се спуска в Хадес (подземната градина) и откъсвайки „златните ябълки" от „дървото на живота", убива дракона.¹⁵⁰ Грубата Титанична сила, „мълнията" на всеки слънчев бог, противопоставя своята сляпа материална мощ на божестве­ния ма.гнетичен дух, който се опитва да хармонизира всичко в природата. Всички слънчеви богове със своя символ - видимото слънце, са творци изключително на физическата природа. Духов­ното е творение на Височайшия Бог, Бога на Скритото, Централ­но, Духовно СЛЪНЦЕ, и на неговия Демиург - Божествения Разум на Платон и Божествената мъдрост на Хермес Триемегист¹⁵¹, мъдрост, излъчваща се от Кронос и Улом.

„След раздаването на чистия огън в Самотракийските мисте­рии започвал новият живот." Това е било новото раждане, за което е намеквал Исус в своята нощна беседа с Никодим. „Бидейки посветени в най-благословената от всички мистерии и бидейки сами честни, ние ставаме праведни и святи мъдреци."

„Той им дъхнал и казал: „Приемете Светия Дух".¹⁵² И това става пророчество, в неговия най-благороден и съвършен вид, ако и двамата (посвещаващият и посвещаваният) се окажат достойни за това. Да се осмива този дар в неговите сегашни форми, когато невежественият век на суеверията е побързал да го осъди „без истинско, сериозно изследване, би било колкото антифилософско, толкова и неправилно" - казва достопочтеният Дж. Б. Грос. „Да снемат завесата, която отделя бъдещето от нашия поглед, са се опитвали много хора през всички векове. Затова склонността да се проникне в тайната на времето се разглежда като една от способностите на човешкия ум, появила се у нас по Божия повеля..." С тези думи швейцарският реформатор Цвингли е засвидетелствал широтата на своята вяра в провидението на Върховното Същество, като е пояснил, че Светият Дух не е бил напълно непознат за най-добрата част на езическия свят. Приз­навайки правилността на това твърдение, ние не сме в състояние да разберем защо езичниците, облагодетелствани по този начин, да не са могли да обладават в същото време и дара на истинското пророчество."

Какво представлява тази мистична първична субстанция? В „Книгата на Битието", в началото на първа глава, тя е наречена „лице на водите", за които е казано, че били оплодотворени от „Божия Дух". Йов споменава в глава XXVI, 5, че „изпод водите възникват мъртвите и обитателите на водите". В оригинала вместо „мъртвите" е написано „мъртвите Рафаими" (гиганти, първобитни хора), от които в някой хубав ден еволюцията ще успее да проследи възникването на нашата цивилизация. В египетската митология Вечният скрит Бог Кнеф е символизирай с емблемата на змея - вечността, навил се около урна с вода и с издигната над нея глава, като водата се оплодотворява от него­вото дихание. В този случай змеят е Агатодемон, дух на доброто; в своя противоположен аспект той е Какотходемон - дух на злото. В скандинавската „Еда" медената роса - храна за боговете и творящите, пада в нощните часове, когато атмосферата е наси^ тена с влага; в северните митологии влагата символизира пасив­ното начало на творението и олицетворява сътворението на вселената от вода; медената роса - това е астралната светлина в една от нейните комбинации, която притежава както творчески, така и разрушителни свойства. В халдейската легенда Бероза Оанес (или Дагон, човекът-риба), напътствайки хората, посочва, че светът е бил създаден от вода и че всички същества произхож­дат от тази ПЪРВИЧНА МАТЕРИЯ. Мойсей е учел, че само земята и водата могат да породят жива душа. И ние четем в Писанието, че тревите не са можели да растат дотогава, докато Вечният не изпратил дъжд на земята. В мексиканския „Попол-Вух" човекът е създаден от кал, или от глина, взета изпод водата. Брама сътворил Лома (великия Муни, първия човек), седящ на лотос, едва след създаването на духовете; ползвайки се сред смъртните с преимуществото на съществуването, той го създал от водата, въздуха и земята. Алхимиците твърдят, че изначална­та, до-Академична земя [?],, когато бъде доведена до нейната първична субстанция (в своя ВТОРИ стадий на преображение), става подобна на чиста вода; а в първия си стадий тя е по същество алкахест.¹⁵³ За тази изначална субстанция е казано, че тя съдържа в себе си същността, есенцията на всичко необходимо за създа­ването на човека; в нея се намират не само елементите на неговата физическа същност, но и самото „дихание на живота" в латентно (спящо, потенциално) състояние, готово да бъде разбудено. Това пробуждане тя получава от „оплодотворяването" на хаоса от Божия Дух; всъщност, тази субстанция е самият хаос. Именно от нея Парацелз се готвел да създаде своя „хумункул"; ето защо и великият натурфилософ Фалес твърдял, че водата е служела за начало на всичко в природата.

Какво тогава означава изначалният Хаос, ако не ефир? Съв­ременният ефир; но не такъв, какъвто го признават съвремен­ните учени, а такъв, какъвто са го знаели древните философи дълго преди дните на Мойсей; това е ефир с всичките му тайнствени и окултни свойства, съдържащи в себе си зачатьците на вселенското творчество; този Ефир е Небесната Дева, духов­ната майка на всички съществуващи форми и същества, от утробата на която, веднага след като тя била оплодотворена от Божествения Дух, получили съществуване Материята и Живо­тът, Силата и Действието. Електричеството, магнетизмът, топ­лината, светлината и химическите реакции са толкова малко разбрани дори сега, когато новите научни факти постоянно разширяват рамките на нашите знания. Знае ли някой къде завършва силата на този Протей-Гигант-Ефир? Или откъде е той? Какъв е неговият тайнствен произход? Кой е този, който отрицава духа, действащ в него и развиващ от него всички видими форми?

Не е трудно да се докаже, че космогоничните легенди на всички народи са основани върху познанията на древните по тези науки, които в наши дни са се обединили в подкрепа на еволю­ционното учение; и че бъдещите изследвания могат да предоста­вят доказателства, че древните са били много по-добре осведоме­ни за фактите на самата еволюция (обхващащи както нейните физически, така и духовните й аспекти), отколкото ние сега. За древните философи еволюцията е представлявала универсална теория, всеобхватна доктрина за ЦЯЛОТО, докато нашите съв­ременни еволюционисти са в състояние да ни поднесат само спекулативни теории с частично, ако не и напълно отрицателни теореми. Напразно представителите на нашата съвременна мъдрост прекратяват обсъждането и си дават вид, че с тези въпроси вече е приключено - само защото замъглената фразеология от речите на Мойсей влиза в конфликт с определени тълкувания на „точната наука".

Най-малко един факт е доказан: няма такъв космогеничен фрагмент, принадлежащ на който и да е народ, който (чрез всеобщата алегория за водата и духа, витаещ над нея) да не доказва, че древните хора не по-слабо от нашите съвременни физици са били убедени, че вселената не е възникнала от нищото.

Легендите на всички народи започват с описанието на периода, през който изпарения и кимерийска тъмнина висела над флуид­ната маса, готова да стъпи на пътя на проявление, предначертай от Него, Скрития. Тяхната духовна интуиция не е била толкова затъмнена от тънката софистика на бъдещите векове, колкото е затъмнена нашата. И ако те по-малко са говорели за силурийския период, бавно преминаващ в периода на млекопитаещите; и ако кайнозойската епоха е била отбелязана от тях само с различни алегории за първобитния човек - Адам на нашата раса, то това е само негативно доказателство, че техните „мъдреци" и вождове в крайна сметка не са знаели за тези последователни периоди всичко това, което ние знаем сега. В дните на Демокрит и Аристотел цикълът на времето вече е започвал да клони към упадък. И ако тези двама философи така добре са могли да разберат атомистичната теория и да проследят атома до неговата материална или физическа същност, то техните предци са можели да вникнат много по-дълбоко и да проследят неговото зараждане значително по-далече от чертата, пред която мистър Тиндал и колегите му се спират, не смеейки да преминат линията на „Непознаваемото". „Загубените изкуства" служат като достатъч­но доказателство, че (макар постиженията на древните във физиографията да са подложени сега на съмнение, вследствие на неудовлетворителните записи на тогавашните физици и натура-листи) техните практически познания по фитохимия и минера-логия значително надвишават нашите. Освен това, бидейки прекрасно осведомени за физическата история на нашата плане­та, те не са могли да обнародват своите знания по времето на господството на религиозните мистерии.

По-надолу възнамеряваме да приведем различни аргументи главно от книгите на Мойсей. Древните евреи са получили всичките си знания (както религиозни, така и светски) от народите, с които са се смесвали от най-дълбока древност. Даже тяхната най-древна кабалистична „тайна доктрина" може да бъде проследена във всичките й подробности до нейния първичен източник - Горна Индия (или Туркестан), още дълго преди да е станало ясното обособяване на арийските и семитските нации. Цар Соломон, така прославен от потомството като познавач на магичното изкуство, по думите на историка Йосиф е придобил своето тайнознание в Индия от Хирам, от цар Офир, а може би и от Шеб.

Неговият пръстен, известен като „печата на Соломон" и станал знаменит във всички популярни легенди с властта си над всякакви гении и демони, също има индийски произход. Описвайки претен­циозното и противно изкуство на „пок­лонниците на дявола" в Транванкор, достопочитаемият Самюъл Метиър от Лондонското общество на мисионерите заявява, че е станал притежател на много стар ръкопис, в който са събрани множество заклинания и магии (на езика малайялим) с указания за използването им в различни случаи. Той уточнява, че „много от тях са страшни по своята злонамереност и неприличност" и илюстрира своя труд с точни копия на няколко амулета с магически фигури и знаци по тях. Сред тях намираме един, който носи следния надпис: „За да се избавиш от трепере­нето, предизвикано от демонично обсебване, нарисувай този знак на растение, имащо млечен сок, и забий в него гвоздей така, че да премине през цялото растение, и потръпването ще се прекра­ти". Тази фигура представлява соломоновия печат или двойния триъгълник на кабалистите. Дали индусите са я получили от еврейските кабалисти, или последните са я получили от Индия, наследявайки я от своя велик цар - мъдрият кабалист Соломон?¹⁵⁴

Няма да се занимаваме с този безполезен спор, а ще продължим да разглеждаме по-интересния въпрос за астралната светлина и нейните неизвестни свойства.

Допускайки, че този митичен посредник е ефирът, ние ще се опитаме да видим какво и колко знае науката за него.

По отношение на някои въздействия на различните слънчеви лъчи, членът на Кралското общество Робърт Хънт казва в своите „Изследвания за светлината и нейните химични съотношения", че: „Лъчите, които дават най-много светлина - жълтите и оран­жевите, не предизвикват изменения в цвета на сребърния хлорид, докато лъчите, даващи най-слаба светлина - сините и виолето­вите, предизвикват най-големи изменения за изключително крат­ко време... Жълтите стъкла слабо препятстват светлината, а сините стъкла могат да бъдат толкова тъмни, че да пропускат само малко количество светлина". И все пак ние виждаме, че под въздействието на синия лъч растителните и животинските форми на живот се развиват много бързо, докато под действието на жълтия лъч те съответно забавят своето развитие. Може ли това да бъде обяснено иначе, освен с хипотезата, че животинските и растителните форми на живот са само различни варианти на електромагнитни феномени, подчиняващи се на още неизвестни основни принципи?

Мистър Хънт е убеден, че теорията За вълнообразното движение не дава обяснение на правените от него опити. Сър Дейвид Брустър доказва в своя „Трактат по оптика", че „цветовете на растителността възникват... вследствие на особеното притегляне, което частиците на телата оказват на различно оцветените лъчи на светлината" и че „именно чрез слънче­вата светлина се изработва различната оцветеност на соковете на растенията и изменението в цвета на телата" и т.н. Това показва колко е трудно да се допусне „че такива последствия могат да бъдат предиз­викани единствено от вибрацията на ефирната среда". И той е принуден, „изхождайки от тези факти, да разсъждава така, като че светлината е МАТЕРИАЛ" (?). Професор Дж. Кук от Харвардския университет казва, че той „не може да се съгласи... с тези, които разглеждат вълнообразната теория на светлината като непоклатим научен принцип".¹⁵⁵ Учението на Хершел, че интензивността на светлината (вследствие на вълнообразуването) е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието от светещото тяло", ако не убива, то поне нанася силен удар върху вълновата теория. Това, че Хершел е прав, беше повторно доказано с помощта на фотометър; и въпреки че сега теорията на вълнообразуването е поставена под съмнение, тя все още е жива.

Доколкото генерал Плезантон от Филаделфия обяви война на тази антипитагорейска доктрина, посвещавайки й цял том, ние не можем да направим нищо по-добро от това да препратим интересуващия се читател към неговото неотдавнашно произведение „За синия лъч". Ние няма да се занимаваме с теорията на Томас Йънг, който по думите на Тиндал „поставил вълновата теория за светлината върху неподвижен фунда­мент" - нека тя сама да се защитава, ако може, срещу експериментатора от Филаделфия.

Съвременният маг Елифас Леви описва астралната светлина по следния начин: „Ние казахме, че за да се придобият магични сили, са необходими две неща: освобождаване на волята от всякакво робство и използването й на практика".

„В нашите символи волята е представена като жена, която счупва главата на змея, и от сияещ ангел, който стъпква дракона и го затиска към земята с крак и копие; великият магичен агент, двойственият ток на светлината, живият и астрален огън на земята е бил изобразяван в древните теогонии във вид на змей с глава на бик, овен или куче. Той е двойният змей на кадуцея; той е змеят от „Книгата на Битието", но той е също така медният змей на Мойсей, увил се около ТАУ; той също така е жертвеният козел на вещиците и Бафомет на храмовниците; той е Хиле на гностиците; той е и многоликият змей, формиращ краката на слънчевия петел Абраксас; накрая, това е Дяволът на Дьо Мирвил. На практика обаче това е сляпа сила, която, душите са длъжни да победят, за да се освободят от земните вериги; защото ако тяхната воля не ги освободи „от това фатално привличане, те ще бъдат придърпани в течението от силата, която ги е създала, и ще бъдат върнати към централния и вечен огън".

Този образен кабалистичен израз, независимо от странната си фразеология, съвсем точно съответства на една от сентенциите, използвана от Исус; в неговия ум тя не е могла да има друго значение, освен това, което са й придавали гностиците и кабалистите. По-късното християнско богословие е изтълкувало този израз по друг начин - то го е превърнало в учението за Ада. Буквално обаче той означава само това, което е казано -астралната светлина е създател и разрушител на всички форми.

„Всички магични действия - продължава Леви - се постигат чрез освобождение от спиралата на обвиващия Древен Змей и чрез стъпване с крак върху главата му, след което той може да бъде управляван според свободната човешка воля. „Аз ще ти дам

- казва Змеят в евангелския мит - всички царства на земята, ако се преклониш пред мен и ми се кланяш." На това посветеният трябва да отговори: „Не аз ще се преклоня пред теб, а ти ще пълзиш в краката ми; ти нищо не можеш да ми дадеш, но аз ще те подчиня и ще си взема своето. Тъй като аз съм твоят господар и стопанин!" Ето какво е истинското значение на неясния отговор на Исус към Изкусителя... Следователно Дяволът не е същество

- това е сила, както показва нейното название. Одичният, или магнетичен ток, образуван от веригата (кръга) от хора, чиято воля е насочена към зло, е длъжна да създаде този зъл дух, който Евангелието нарича „Легион" и който натикал в морето стадото свине - още една евангелистка алегория, показваща как низките натури могат да бъдат доведени до самоунищожение от слепите сили, приведени в действие от заблуждението и греха."¹⁵⁶

В обемистия си труд за мистичните проявления на човешката природа германският натуралист и философ Максимилиан Перти е посветил цяла глава на „Съвременните форми на магията". „Проявленията на магичния живот - казва той в своя предговор

Ако някой възрази на нашето обяснение, че факирът въобще не би могъл да създаде модел в своето въображение, защото Жаколио го е държал в неведение по повод на това, какво семе е избрал за експеримента, на това ще отговорим, че човешкият дух е подобен на духа на Твореца - той е всезнаещ в своята същност. Докато факирът се намира в естественото си състояние, той не знае и не може да знае какво е въпросното семе, но щом като изпадне в транс, т.е. стане мъртъв по отношение на заоби­калящия го свят, неговият дух (за когото не съществуват нито разстояния, нито материални препятствия, нито граници на времето) може без никакви затруднения да види, че това е семе от пъпеш, въпреки че е дълбоко закопано в пръстта на цветната саксия или се отразява само в мозъка на Жаколио. Нашите видения, предзнаменования и другите психични феномени, които съществуват в природата, потвърждават този факт.

А сега нека отговорим и на едно друго възражение, което може да възникне. Ще .кажат, че ако може да се вярва в разказите на пътешествениците, то индийските фокусници правят същото. Несъмнено това е така; въпреки че тези странстващи фокусници не са съвсем чисти по своя начин на живот и никой не ги мисли за святи хора - нито чужденците, нито сънародниците им. Като цяло местните хора се СТРАХУВАТ от тях и ги презират, защото те са магьосници, хора, използващи черната магия. Ако на святия човек Кавиндасами му е необходима помощта само на собствената му божествена душа, тясно свързана с неговия астрален дух, и помощта на няколко приятелски ПИТРИСИ (чисти ефирни същества, които се събират около своя избран брат в тяло), то магьосникът може да призове на помощ единствено този клас от духове, които ние познаваме като елементали. Подобното притегля подобното - жаждата за пари, нечистите цели и егоистичните възгледи не могат да привлекат никакви други духове, освен тези, които еврейските кабалисти познават като „клипотс" (обитателите на Асиах, четвъртия свят), а източ­ните магове — като ефрити или елементарни духове (на заблуж­денията), или деви.

Ето как един английски вестник описва номера с растението, извършено от индийски фокусник:

„Фокусникът постави върху пода празна саксия и помоли да разрешат на приятелите му да донесат малко разрита градинска земя от неголяма площадка наблизо. След като получи разреше­ние, един човек отиде и се върна след две минути, носейки малко току-що изкопана пръст, завързана в ъгъла на неговия вълнен шал; той я изсипа в саксията и леко я натисна отгоре. Изваждайки от чантата си суха костилка от плод на манго, той я подаде на заобикалящите зрители, за да могат те да се убедят, че тя е действително това, което изглежда. След това фокусникът изгре­ба малко земя от средата на саксията и постави костилката в образувалата се вдлъбнатина. После я засипа с пръст и я поля с малко вода; едва тогава той закри саксията от погледите, зави­вайки я с парче плат, поддържано от неголям триножник. След това, под силния хор от гласовете на присъстващите и ударите на малък барабан, костилката започна -да прораства; скоро част от чаршафа беше отдръпната настрана и присъстващите видяха нежен кълн с характерните две дълги тъмнокестеняви на цвят листа. Отново опънаха плата и заклинанията се възобновиха. След известно време дръпнаха чаршафа за втори път и тогава се видя, че първите две листа са се сменили с няколко зелени листа и цялото растение вече е израснало на височина около десет дюйма [цол, инч = 25,4 мм - бел. ред]. Третия път листата се оказаха много по-гъсти и кълнът беше достигнал вече 13-14 дюйма на височина. Четвъртия път на миниатюрното дръвце с височина около 18 дюйма имаше вече 10-12 плода манго, големи колкото гръцки орех. Накрая, след 3-4 минути, чаршафът беше напълно отстранен и плодовете, развили се до нормални размери, макар и не напълно узрели, бяха откъснати и предложени на зрителите, които, след като ги опитаха, решиха, че са почти зрели и кисело-сладки на вкус."

Ние можем да добавим към това, че сме били свидетели на подобни опити в Индия и Тибет и нееднократно сами сме доставяли нужната за целта саксия, за което веднъж се наложи да изпразним стара калаена кутийка от екстракт на Либиг. Ние със собствените си ръце я запълвахме с пръст и сами посаж­дахме в него малко коренче, дадено ни от фокусника, и до самия край не сваляхме очи от тази саксия, която беше поставена в нашата стая. Резултатът неизменно беше същият, както описания по-горе. Има ли читател, който може да допусне, че някой от нашите панаирджии може да направи подобно нещо при същите условия?

Ориоли, учен и член-кореспондент на Френския институт, привежда редица примери, показващи какви необикновени ре­зултати могат да бъдат постигнати чрез силата на волята, въздействаща върху невидимия Протей на месмеристите. „Аз съм виждал хора - казва той, - които с просто произнасяне на някакви думи са спирали носещи се с всичка сила диви бикове и коне или са спирали в полет разсичащата въздуха стрела." Томас Бартолини също потвърждава това.

Дьо Поте казва: „Когато нарисувам на пода с тебешир или въглен магична фигура, тя скоро ще притегли към себе си човека, който ще започне да се приближава към нея; фигурата ще го задържи и ще го омагьоса... и е безполезно за него да се опитва да премине тази линия; някаква магична сила ще го застави да остане неподвижен. След няколко мига той ще се поддаде, изпускайки ридание... причината за това не е в мен, а в този кабалистичен знак, без който вие напразно бихте прилагали сила.

При провеждането на серия от забележителни опити от зна­менития Регазони (в присъствието на някакъв добре известен лекар) те се събрали заедно вечерта на 18 май 1856 г, в Париж и Регазони с пръст начертал въображаема кабалистична линия и направил над нея няколко бързи паса. Те се договорили, че специално подготвени хора, избрани от изследователите и непоз­нати за Регазони, ще бъдат доведени в стаята със завързани очи. После ги заставили да вървят по посока на тази линия, без да им съобщават нищо за това, което ги очаква. Тези хора се движели напред, нищо не подозирайки, докато не достигали до невидимата бариера (преграда), където „техните крака като че били хванати и приковани към пода, без да могат да се откъснат от него, докато телата им по инерция продължавали движението си напред и те падали, удряйки се в пода. Внезапно настъпилото вцепеняване на техните крайници напомняло силно вкочаняване и стъпалата им, като че враснали в пода, неизменно се оказвали на фаталната линия. ".

При друг опит било договорено, че по определен сигнал Регазони е длъжен с магнетично усилие на волята да застави една от участничките в експеримента, която стояла със завързани очи, да падне на пода. Поставили я на известно разстояние от магнетизатора, сигналът бил даден и мигновено девойката пад­нала на пода, без да каже нито дума и без да направи нито един жест. Неволно един от зрителите протегнал ръка, като че се канел да я подхване по време на падането, но Регазони силно извикал: „Не се докосвайте до нея! Нека да падне! Магнетизираните хора никога не страдат от падането". Дьо Мюсе, който разказва това събитие, добавя, че нейната глава не се допряла до пода, едната й ръка останала протегната във въздуха, а другата имала хори­зонтално положение. В такава неестествена поза тя престояла неопределено време. Изглеждало, че една бронзова статуя е по-малко твърда, в сравнение с нея.

Всички тези психични демонстрации, които обикновено се правят пред публика от лекторите по месмеризъм, били възпро­изведени от Регазони в съвършенство, при това без нито една произнесена дума, която да подскаже на съответните лица какво трябва да правят. Заповедите, които хората от комитета прошеп­вали в ухото на Регазони, веднага се изпълнявали от намагнети-зирания човек, чиито уши били запушени с памук, а очите му -завързани. Освен това, в някои случаи на членовете на комитета даже не било нужно да пошепват нищо на магнетизатора, тъй като техните мислени желания се изпълнявали с голяма точност.

Подобни опити Регазони провел в Англия върху доброволци, поставени на разстояние 300 крачки от него. Урочасващото око по същество означава изпращане на невидим флуид, наситен със зла воля и ненавист, от едно лице към друго, и при това изпратен с намерение да му причини вреда. Подобно предаване на флуид еднакво може да бъде използвано както с добри, така и с лоши цели. В първия случай това е магия; във втория - магьосничес­тво.

Пациент с ясно съзнание, лежащ в своето легло, обяснява, че скоро тук ще дойдат някакви лица; за да щ вижда, той би трябвало да притежава способността да вижда през стени, а такава способност Бриер дьо Бойсмонт нарича халюцинация. В своето невежество ние досега наивно мислехме, че за да бъде наречено халюцинация, видението трябва да бъде субективно -то трябва да съществува само в трескавия мозък на пациента. Ако обаче последният обявява за предстоящото пристигане на някакъв човек, който се намира на няколко мили от това място, и ако въпросният посетител пристигне точно във времето, пред­сказано от ясновидеца, то това видение вече не е субективно, а обратно - напълно обективно, тъй като е бил видян човек, който действително се е движел насам. И как е могъл този пациент да види през плътните тела и пространството предмет, скрит за нашите смъртни очи, ако не е задействал за целта своите духовни очи! Съвпадение ли е това?

Кабанис описва някои нервни разстройства, при които паци­ентите лесно могат да различават с невъоръжено око инфузории и други микроорганизми, които нормално могат да бъдат видени само с помощта на силен микроскоп. „Аз съм срещал хора - казва Кабанис, — които виждаха в абсолютна тъмнина също толкова добре, колкото и в осветена стая... И освен това съм виждал хора, които могат да намерят друг човек, както прави това кучето, и по мириса познаваха принадлежащите на тези хора вещи, към които други хора току-що са се докосвали; всичко това те правеха с проницателност, сравнима само със сетивата на животните."¹⁶¹

Доколкото разсъдъкът (по думите на Кабанис) се развива за сметка на загубата на природни инстинкти, той се превръща в китайска стена, закриваща духовното възприятие, за което инс­тинктът се явява един от най-важните фактори. Когато настъпи стадият на физическото изнемогване (прострацията), когато умът и способността да се разсъждава се окажат парализирани от тази слабост и телесна изнемога, инстинктът, представляващ духов­ното единство на петте сетива, позволява да се вижда, чува и осезава и да се усеща вкус и мирис независимо от пространството и времето. Какво знаем ние за пределите на мисловната дейност? Как може лекарят да се заема със задачата да разграничи въображаемото от действителното у човека, който може би живее изострен духовен живот в същото това време, когато неговото тяло е толкова изтощено и лишено от своята обичайна жизнес­пособност, че вече няма сили да предотвратява просмукването [навън - бел. ред.] на своя дух, откъсващ се от земните вериги.

Божествената светлина, чрез която (без препятствия от страна на материята) душата възприема миналото, настоящето и бъде­щето, като че ли техните лъчи са събрани в огледало; смъртонос­ната стрела, пусната в момент на гняв или като кулминация на дълго таена ненавист; благословението, дошло от доброжелателно сърце, и проклятието, хвърлено срещу оскърбителя или към неговата жертва - всичко трябва да мине през този вселенски посредник, който при една подбуда става Божие дихание, а при друга - дяволска отрова. Той е бил открит (?) от барон Райхенбах и наречен (нарочно или случайно, това ние не можем да кажем) с името, под което за него се споменава в най-древните кабалистични книги.

Нашите читатели несъмнено ще искат да узнаят какво е това „невидимо всичко"? Защо съвременните научни методи, станали вече толкова съвършени, досега не са открили някое от неговите магични свойства? На това ние можем да отговорим, че обстоя­телството, че съвременните учени се намират в неведение за тях, не може само по себе си да бъде причина Акаша да не притежава всички тези свойства, които са й приписвали древните философи. Сега науката отхвърля много от онова, което ще бъде принудена да признае утре. Преди по-малко от сто години Академията отхвърли електричеството на Франклин, а сега едва ли ще се намери къща без електрически проводници на покрива.

ЕМЕФТ, върховният начален принцип, е създал яйцето; раз­мишлявайки над него и насищайки го с флуида на своята животворна същност, той развил съдържащия се в субстанцията зародиш; от него излязъл ПТА, действеният творчески принцип, и започнал своята работа в безкрайното пространство на косми­ческата материя, която се образувала от неговото дихание, или ВОЛЯ. Тази космическа материя - астралната светлина, ефирът, огнената мъгла, жизненият принцип, законът на еволюцията (няма значение как ще наречем този творящ принцип), чрез привеждането в движение на сили, които са съществували латен­тно в нея, формирала слънцето, звездите и спътниците, управлявайки тяхното разположение по нерушимия закон на хармонията, и ги населила с „всякакви форми и качества на живот". В древните източни митологии космогоничните митове разказват, че е имало вода (баща) и плодотворна смес (майка, Илус, Хиле), откъдето изпълзяла земната змия - МАТЕРИЯТА. Това е бил бог фанес, Слово или Логос. Колко благожелателно този мит е бил приет от християните, които създали Новия завет, може лесно да се съди по следния факт: Фанес, проявеният бог, е представен чрез символичния змей като протогонос - крилато същество, снабдено с глави на човек, ястреб или орел, бик (таурус) и лъв. Главите имат отношение към зодиака и представляват четирите годишни времена, тъй като земният змей е земната година, докато змеят сам по себе си е символ на Неф, скритото съкровено божество - Бога Отец. Времето е крилато, затова змеят е изобразен с крила. Ако си спомним, че всеки от четирите евангелисти е бил изобразяван заедно с едно от описаните животни (обединени в Соломоновия триъгълник от пентакъла на Йезекиил, както и в четирите херувими и свинксовете на свеще­ната арка), ние може би ще разберем тяхното езотерично значе­ние, а също и мотивите на първите християни да приемат този символ и защо сегашните римски католици и гърците от Източ­ната църква все още изобразяват тези животни на картините заедно с евангелистите на четирите евангелия. Ние ще разберем също така защо Ириней (епископ на Лион) е подчертавал необходимостта да има именно четири евангелия, издигайки аргумента, че по-малко от четири не може, тъй като съществуват четири зони и четири главни вятъра, духащи от четирите страни на света и т.н.

Според един от египетските митове, призрачната форма на остров Кемйс (Кеми, древен Египет), която се носела по ефирните вълни на емпирейската сфера, била извикана към съществуване от Хорус-Аполон, слънчевия бог, който я подбудил да се развие от земното яйце.

В космогоничната поема „Волюпса" (песен на пророчицата), в която се съдържат скандинавските легенди от най-древни времена, призрачният зародиш на вселената е представен лежащ в „Гинунгагапа" - чашата на илюзията, в безпределна и пуста бездна. В тази матрица на света, която преди това е била област на Нощта и Опустошението (Набалхейм, място на мъглата), палнал лъч от студена светлина (ефир), който препълнил чашата и я замразил. След това Невидимият духнал с изгарящ вятър, който стопил леда и разнесъл мъглата. Тези води, наречени потоци на Еливагар, се изливали на животворни капки, които (падайки) създали земята и гиганта Имир, символизирай като подобие на човека (мъжкия принцип). Те създали и кравата Аудумла¹⁶² (женския принцип), от вимето на която потекли четири потока мляко, които се разпространили и наситили цялото пространство (астралната светлина) в нейните най-чисти еманации. Кравата Аудумла родила върховното същество на име Бер, красив и силен, какъвто той станал, защото лизал камъни, които били покрити с МИНЕРАЛНА СОЛ. Ако вземем под внимание, че този минерал се разглежда от древните философи като един от главните образуващи принципи в органичното съзидание; че алхимиците са го смятали за всеобщ разтворител, който (според тях) е произлязъл от водата; че сега и обикновените хора, и учените го приемат като необходима съставка както за човека, така и за животното - то ние можем лесно да разберем скритата мъдрост на тази алегория за сътворението на човека.

В Евангелието от Матей Исус казва: „Вие сте сол; но ако и солта е загубила своя вкус, то с какво ще солим?", и след притчата добавя: „Вие сте светлината на света" (V, 14). Това е повече от алегория; тези думи показват прякото и недвусмислено значение на връзката между духовния и физическия организъм на човека, неговата двойна природа, и говорят за познаването на „тайната доктрина", чиито ясни следи намираме както в най-древните, така и в по-късните предания, отразени в Стария и Новия завет, и в писанията на древните средноазиатски мистици и философи.

Нека обаче да се върнем отново към легендите на Еда. Гигантът Имир заспива и обилно се изпотява. Вследствие на тази появила се пот от подмишницата на неговата лява ръка се раждат мъж и жена, като в същото време от левия му крак се пръква техният син. Така, докато митичната „крава" дала потомство във вид на раса хора с възвишена духовност, гигантът Имир поражда раса от злобни и порочни хора - „хримтерси", или „великани". Сравнявайки тези записи с индийските ВЕДИ, ние намираме с малки изменения същата тази космогонична легенда и като същност, и като подробности. Брама, веднага щом като Бхагават, върховният Бог, го снабдил с творческа сила, създал живи духовни същества (Деджотас), обитатели на небесните области на Сварги, които не били приспособени за живот на земята; затова Брама създава и гигантите дайнити, които стават обита­тели на Патала, низшите области на пространството, но са също неспособни да живеят в Миртлока (на земята). За да се справи със злото, творческата сила ражда от своята уста първия Брахман, който става основоположник на нашата раса; от своята дясна ръка Брама създава воина Раетрис, а от лявата - Шатерана, жената на Раетрис. След това техният син Бейс се пръква от десния крак на твореца, а жена му Басани - от левия крак. Както в скандинавската легенда Бер (синът на кравата Аудумла) е висше същество, което взема за жена Бесла, дъщерята на пороч­ната раса на гигантите, така и в „Книгата на Битието" четем, че Божиите синове вземат за жени дъщерите на хората, в резултат на което също се раждат могъщи древни хора; всички тези примери установяват безспорното тъждество (идентичност) в произхода на свещената боговдъхновена християнска книга и езическите „басни" на Скандинавия и Индия. Преданията на почти всички други народи, ако бъдат изследвани, ще доведат до същите резултати.

Кой съвременен съставител на космогонии може да концент­рира така стегнато, в такъв прост символ, какъвто е навитият змей на египтяните, такова множество от смиели? Чрез този змей пред вас се изправя цялата философия на вселената: материята и оживотворяващият я дух, които, обединявайки се, раждат от хаоса (чрез сила) всичко, което трябва да съществува. За да подчертаят, че тези два принципа са здраво свързани в символи-зираната от змея космическа материя, египтяните завързали неговата опашка на възел. Съществува още една алегория, свързана с хвърлянето на змийската кожа, на която нашите символисти не са обърнали внимание. Както змията, събличайки своята кожа, се освобождава от грубо материалната обвивка, която е стягала нейното тяло, станало прекалено голямо за нея, така и човекът, като изоставя грубото материално тяло, встъпва в следващия стадий от съществуването с нараснали сили и укрепнала жизнеспособност... И обратно, халдейските кабалисти ни казват, че първичният човек, въпреки теорията на Дарвин, е бил по-чист, по-умен и значително по-духовен, откол­кото е описан в митовете за скандинавския Бер, за индийските Деджотас и за Мойсеевите „божи синове"; накратко, по своята природа той бил значително по-издигнат и по-духовен от човека на сегашната адамична раса. Той започнал да губи своята чиста духовност, когато се приближил към материята [в края на XIX век с термина „материя" най-често е било обозначавано вещес­твото, т.е. вещевата, а не полевата и плазмената форма на материята - бел. ред.] и когато за първи път се облякъл във физическо тяло, което е отразено в „Книгата на Битието" със следния дълбок по смисъла си стих: „И Господ Бог сътворил Адам и Ева, и с дрехи от кожа ги облякъл."²⁹ Какво могат да означават тези абсурдни думи, ако не това, че духовният човек по своя път в ИНВОЛЮЦИЯТА е достигнал точката, където материята започва да преобладава над духа и го подчинява на себе си - по този начин духовният човек се преобразава във физическия човек, или във втория Адам от втората глава на „Книгата на Битието"?

Тази кабалистична доктрина е разработена много по-добре в „Книгата на Яшер".¹⁶³ В глава VII се отбелязва, че Ной взима тези облекла от кожа в своя ковчег, тъй като ги е получил в наследство от Матусаил и Енох, на когото те били дадени от Адам и неговата жена. Хам ги открадва от бащата на Ной и ги предава „тайно" на Куш, който ги крие от своите синове и братя и ги предава на Нимрод.

Някои кабалисти и отделни археолози твърдят, че „Адам, Енох и Ной, макар по външност да са различни хора, в действителност са били едно и също божествено лице".

Други поясняват, че между Адам и Ной е легнало разстояние от няколко цикъла. Това означава, че всеки от допотопните патриарси трябва да бъде разглеждан като представител на раса, имаща своето място в последователността на циклите, при което всяка от тези раси е била по-малко духовна от своята предшес­твеница. Така Ной, макар да е бил добър човек, не издържал сравнение със своя прародител Енох, „който ходил при Господа и не умрял". Оттук и алегоричната интерпретация, според която Ной получава това облекло по наследство от втория Адам и Енох, но не е длъжен да го носи, тъй като, ако това беше иначе, Хам не би го откраднал. Ной и неговите деца прехвърлили мост през потопа за новата раса, доколкото той бил избран от допотопното човечество за своята чистота, а неговите деца станали следпотопни. Облеклото от кожа, което Куш носел „тайно", защото духовните хора вече се били зацапали с материя, преминава от Нимрод (най-могъщия и силен от физическите хора от тази страна на потопа) към последните остатъци от допотопните гиганти.

В скандинавската легенда гигантът Имир е убит от синовете на Бер и потоците кръв, течащи от неговите рани, били толкова обилни, че в този потоп загива цялата раса гиганти на скрежа и леда, като се спасява само Бергелмир с жена си, намирайки убежище в ладия, което му дава възможност да продължи своя род и да образува нов клон на гиганти, продължители на старото племе. Всички синове на Бер обаче останали назасегнати от потопа.

Когато символизмът на легендата за потопа бъде разгадай, веднага става ясно значението на следната алегория. Гигантът Имир олицетворява примитивната, груба, органична материя, слепите космически сили в тяхното хаотично състояние, преди да възприемат разумния импулс на Божествения Дух, който ги привел в постоянно движение, управлявано от ненарушими за­кони. Потомците на Бер са „Синове Божии", или младши богове, споменати от Платон в „Тимей", на които (според автора) е било доверено създаването на хората. Ние виждаме как те взимат осакатените остатъци на Имир и ги носят към пастта на Гинунг - към пропастта на хаоса, и ги използват за създаването на нашия свят. Неговата кръв формира океаните и реките, костите му -горите; зъбите му - скалите и сипеите; косите му - дърветата и т.н. Черепът образува небесния свод, поддържан от четири колони, представляващи четирите посоки на света. От веждите на Имир била създадена бъдещата обител на човека - Мидгард. Тази обител, казва Еда, трябва да бъде кръгла като обръч или диск, плаващ сред небесния океан (ефира). Около нея се обвил гигантският Земен Змей, захапал края на опашката си. Този земен змей е материя и дух, комбиниран продукт и еманация на Имир, груба първобитна материя и дух на „божиите синове, които създавали всички форми". Тази еманация е астралната светлина на кабалистите; това е все още проблематичният и трудно познаваем ефир, или „хипотетичният посредник с голяма елас­тичност" на съвременните физици.

Колко непоколебимо вярвали древните в учението за тройствеността на човешката природа, може да се съди от същата тази скандинавска легенда за сътворението на човечеството. Според „Волюспа" Один, Хонир и Лодур, които са прародители на нашата раса, веднъж, разхождайки се по брега на океана, видели две носещи се по вълните пръчки „безпомощни и без предназна­чение". Один вдъхнал в тях жизнено дихание; Хонир им дал душа и движение, а Лодур - красота, реч, зрение и слух. Мъжа те нарекли Аскр - ясен¹⁶⁴, а жената - Ембла, елха. Това били първите хора, появили се в Мидгард (средната градина или градината на Едем), и по този начин наследили от своите творци: материята и неорганичния живот; ума или душата; чистия дух. Първата съответствала на тази част от техния организъм, която възник­нала от останките на Имир, гигантската материя; втората - от Асир, или от боговете, потомци на Бер; а третата - от Ванр, или представителя на чистия дух. Според друга версия нашата видима вселена възникнала изпод разкошните клони на земното дърво Игдразил - дърво с три корена. Под първия корен извира източникът на живота Урдар; под втория корен се намира знаменитият кладенец на Мимер, в който дълбоко са заровени Разумът и Мъдростта. Один Алфадир моли за глътка от тази вода; той получава вода, но трябва да остави като залог едното си око. Окото в дадения случай символизира Божеството, разкриващо се в мъдростта на своето собствено творение, тъй като Один го оставя на дъното на дълбокото кладенче. Грижата за земното дърво е възложена на три деви (норни или парки) - Урдар, Верданди и Скулд, или Настояще, Минало и Бъдеще. Всяка сутрин, в период от време, който те приравняват към четиридесет човешки живота, те черпят вода от извора Урдар и обливат корените на земното дърво, за да може то да живее. Изпаренията от този ясен на Игдразил се сгъстяват и падайки на земята, те подтикват към живот и развитие всяка частица от неодушевената материя. Това дърво е символ на ВСЕЛЕНСКИЯ живот, както органичен, така и неорганичен; сред неговите еманации се отк­роява духът, който символизира всяка форма на творението, а от трите му корена единият се протяга до небесата; вторият - до обителта на маговете-гиганти, намираща се във ВИСОКИТЕ ПЛАНИНИ; третият, под който се намира изворът Хваргелмир, се впива в чудовището Пидхог, което постоянно въвлича чове­чеството в зло. Тибетците също си имат свое вечно дърво и тази легенда има невероятно древен произход. При тях то (дървото) се нарича Зампун. Първият от неговите три корена също е протегнат до небето; вторият се спуска в подземното царство; третият остава по средата и е протегнат на изток. Земното дърво на индусите се нарича Ашватха. Неговите клони са съставни елементи на видимия свят, а листата му - Мантри на „Ведите", символи на вселената в нейното интелектуално и нравствено разбиране.

Кой може, старателно изучавайки религиите и космогоничните митове, да не почувства, че това поразително съвпадение на концепциите в техните екзотерични форми и в езотеричния им дух не е резултат на случайност, а отражение на определена обща схема? Това показва, че в древните векове, отделени от нас с непроницаемата мъгла на преданията, човешката религиозна мисъл се е развивала съгласувано във всички части на нашата планета. Християните наричат подобно обожаване на природата (в неговата най-съкровена истинност) „пантеизъм". За разлика от пантеизма, който ни разкрива Бога в пространството, в единствено възможната обективна негова форма, формата на видимата природа (с което постоянно напомня на човека за създателя на всичко заобикалящо), богословският догматизъм успява само все повече да Го скрива от нашето полезрение -тогава кое от тези две вярвания по-добре отговаря на нуждите на човечеството?

Съвременната наука отстоява учението за еволюцията; човеш­кият разум и „тайната доктрина" правят същото. Това схващане се потвърждава от древните легенди и митове, както и от самата Библия, ако може да се чете между редовете. Ние виждаме как цветето бавно се развива от пъпката, а пъпката - от неговото семе. Откъде обаче произлиза семето с цялата му предначертана програма за физическо превръщане и с невидимите му (и следо­вателно) духовни сили, които постепенно развиват неговата форма, цвят и аромат? Думата „еволюция" говори сама за себе си. Зародишът на сегашната човешка раса несъмнено е същест­вувал в предходната раса, така както семето, в което лежи скритото цвете на бъдещото лято, се е развило в чашката на Цвета, дал му рождение. Родителят може съвсем малко да се отличава, но все пак той е различен от своето бъдещо потомство.

Допотопните предци на съвременните слонове и гущери са били може би мамонтите и плезиозаврите. Защо тогава прародителите на нашата човешка раса да не могат да бъдат „гигантите", споменати във Ведите, Волюспа и Книгата на Битието? И докато е явно нелепо да се мисли, че е станало „превръщане на видовете" (както са убедени някои материалистично настроени еволюционисти), много по-естествено е да допуснем, че всеки от видовете, започвайки от мекотелите и завършвайки с маймуночовека, се е изменял с времето, развивайки се от своя собствена, различна от другите първоначална форма. Нека да допуснем, че „животните са произлезли от не повече от четири или пет прародителя"¹⁶⁵, и че даже „всички органични същества, които някога са живели на тази земя, са произлезли от някаква единна първоначална фор­ма". И все пак никой друг, освен напълно слепият и лишен от интуиция материалист, не може да очаква, че ще види в далечното бъдеще... психична организация, базираща се нова основа, за която няма да бъде необходимо постепенно да развива своите мислителни способности.

Физическият човек, като продукт на еволюцията, може да си остане предмет на изследване на точната наука. Никой, освен науката, не може да пролее светлина върху физическия произход на расата. Ние обаче сме принудени да откажем на материалиста подобна привилегия по въпроса за човешката психична и духовна еволюция, тъй като развитието на човека и неговите висши способности не могат да бъдат обяснени чрез никакви доказател­ства, защитаващи хипотезата, че те „дотолкова са продукт на еволюцията, доколкото такива се явяват и най-скромните расте­ния или най-обикновеният червей"

След тези пояснения ние ще продължим запознанството с еволюционните хипотези на браманизма, въплътени в алегорията за Земното дърво. Индусите представят своето митично дърво, което те наричат Ашвата, по различен от скандинавците начин. Те го описват като растящо наопаки - клоните му се простират надолу, а корените - нагоре. Първите олицетворяват външния свят на сетивата, т.е. видимата космическа вселена, а вторите -невидимия свят на духа, защото корените получават своя произ­ход от небесните сфери, където от началото на сътворението на света човечеството разполагало своите невидими богове. Докол­кото творящата енергия е възникнала в една първоначална точка, религиозните символи на всички народи представляват ясни илюстрации на тази метафизична хипотеза, проповядвана от Питагор, Платон и други философи. „Халдеите - казва Филон¹⁶⁶ - били на мнение, че Космосът по същество е единна точка, явяваща се или самия Бог, или това, което в нея е Бог, подраз­бирайки душата на всичко съществуващо."

Египетските пирамиди също символично представят тази идея за Земното дърво. Техният връх е мистичен мост между небесата и земята и изразява идеята за корена, докато основата представ­лява разделящите се клони, простиращи се към четирите посоки на света в материалната вселена. Пирамидата предава идеята, че всичко съществуващо е имало начало в духа - еволюцията изначално е започнала отгоре и се е разпространила надолу, а не обратното, както учи дарвинистката теория. С други думи, била е осъществена постепенна материализация на формите, продъл­жаваща дотогава, докато не била достигната предопределената граница. Именно тази граница сега се използва като изходна точка, от която учението на съвременните еволюционисти се изкачва на арената на спекулативните хипотези. Стигайки до този период, за нас е лесно да разберем „Антропогенезиса" на Хекел, който извежда произхода на човека „от неговия протоп-лазматичен корен, заровен в морската тиня, който съществувал дълго преди да се заложат основанията на най-древните скали". Ние можем да приемем, че човекът се е развивал „по пътя на постепенните видоизменения от млекопитаещ маймуноподобен организъм" без особени възражения, още повече, че същата тази теория (според Бероз) преди много хиляди години е била препо­давана от човека-риба Оанес, или Дагон, полудемона Вавилоний.¹⁶⁷ Ние можем да добавим още един интересен факт - древната теория на еволюцията не само е балсамирана в алегории и легенди, но също така е изобразена на стените на някои храмове в Индия; във вид на фрагменти тя е открита и в древноегипетските изображения върху каменните блокове на Нимрод и Ниневия, открити от Лайядор.

Какво обаче се намира зад тази точка, от която започва Дарвинистката линия на произхода? Според самия Дарвин там няма никакви „неподдаващи се на проверка хипотези". Неговата теория разглежда всички форми на живот като „преки потомци на някакви малобройни същества, които са живели дълго преди да се наслои първият пласт на силурийската система". Дарвин даже не се опитва да предположи какво са представлявали тези „малобройни същества". Дори само това обаче, че той въобще допуска тяхното съществуване, напълно отговаря на нашите цели, тъй като ние възнамеряваме да се обърнем към древните за потвърждение и помощ; тази идея сега получава нещо като научна апробация и одобрение. Като се вземат под внимание всички изменения, през които е преминала нашата планета по отношение на температури, климат и почви, кой би се осмелил да каже, че нещо в съвременната наука противоречи на древната хипотеза за до-силурийския човек? Каменните брадви, за първи път открити от Бучер дьо Пертес в долината на Сома, доказват, че хората са съществували толкова отдавна, че този факт даже не се поддава на изчисление. Ако се вярва на Бохнар, човекът е трябвало да съществува даже преди и по времето на ледниковия период, в раздела на четвъртия период, наречен дилувиален. Кой може обаче да знае какви изненади ще ни поднесат бъдещите открития?

Доколкото ние разполагаме с неоспорими доказателства за това, че човечеството е съществувало от много дълго време, дотолкова е било обективно необходимо да се осъществят ради­кални изменения (модификации) в неговия физически строеж, съответстващи на измененията на климата и атмосферата. Не ви ли се струва, в този ред на мисли, че ако бъде проследена еволюцията в обратна посока, могат да бъдат намерени други модификации, които да съответстват на най-отдалечените предци-титани, живели заедно с девонските риби или силурийските мекотели? Действително, те не са оставили след себе си нито кремъчни брадви, нито кости, нито пещерни отлагания,; но ако древните сведения са правилни, то човешките раси по това време са били съставени не само от гиганти, или „могъщи знаменити хора", но и от „божии синове". Тези, които вярват в еволюцията на духа също така твърдо, както материалистите вярват в еволюцията на материята, са обвинявани в разпространяване на „неподдаващи се на проверка хипотези", но те съвсем лесно могат да парират тези упреци, посочвайки на своите обвинители, че тяхната физическа еволюция също е все още „непроверена, ако не и неподдаваща се на проверка хипотеза".¹⁶⁸ Първите поне имат логически защитимите доказателства на легендарните митове, белокосата древност на които е доказана от философи и архео­лози, докато техните противници (материалистите) не разполагат с нищо подобно, освен ако не се възползват от една част от древните изобразителни паметници, премълчавайки всичко ос­танало.

За щастие, докато някои заслужено прославили се учени ще възразяват категорично срещу изложените от нас хипотези -изследванията и трудовете на други, не по-малко изтъкнати учени, напълно ще поддържат нашите възгледи. В неотдавнашния труд на Алфред Р. Уолъс „Географско разпределение на живот­ните" ние намираме сериозна защита на идеята за „някакъв бавен процес на развитие на сегашните видове от други, предшествали ги", като авторовата идея се простира назад на неизчислими серии от цикли. И ако животни са могли да предшестват живот­ните, защо тогава животинският човек, който от своя страна е бил предшестван от „духовния", или „божия" човек, да не може да предшества нашата човешка раса?

А сега можем още веднъж да се върнем към символознанието на древните времена и техните физико-религиозни митове. Преди да завършим този труд, ние се надяваме нагледно да демонстри­раме (повече или по-малко успешно) как тезисите на митологич­ните концепции съвпадат с достиженията на съвременната физи­ка и натурфилософия. Под символичните рисунки и своеобраз­ната фразеология на древните свещенослужители лежат неизпол­звани все още намеци към науката, чакащи да бъдат преоткрити в нашия цикъл. Колкото и добре един учен да е запознат с йератичното писмо и йероглифната система на египтяните, той преди всичко трябва да се научи да прониква в смисъла на техните записи. Той трябва да се убеди с линия и пергел в ръка, че йератичното писмо, което изследва, точно съответства на опре­делени геометрични фигури, откриващи тайните ключове към такива записи, и едва след това той може да се осмели да ги тълкува.

Има обаче и митове, които говорят сами за себе си. Към този клас можем да причислим митовете за двуполовите, андрогинни първосъзидатели на всички древни космогонии. Гръцкият Зевс-Зен (Ефир) и Катония (хаотичната земя) и Метис (водата) като негови жени; Озирис и Изида (на Латон) олицетворяват съответно бога на ефира - първата еманация на върховното Божество Амон (източника на светлината), и богинята на земята и водата; Митрас, роденият от скалите бог, символ на мъжкия земен огън и олицетворение на първоначалната светлина, и Митра, богинята на огъня, едновременно негова майка и жена. Чистият елемент на огъня (действеният, или мъжки принцип) се разглежда като светлина и топлина в съединение със земята и водата (женския, или пасивен елемент в космическото съзидание); Митрас е син на Бордж, излязъл от планината във вид на лъч светлина; Брама, богът на огъня, и неговата богата с потомството си съпруга; и индийската Унгхи, сияещото божество, от тялото на която изли­зат хиляди потоци на слава и СЕДЕМ огнени езика и в чиято чест брамините и досега поддържат постоянен огън; Шива, олицетворяващ земната планина на индусите - Меру, (Хималаите). Това е един страшен бог на огъня, за който легендата казва, че се спуснал от небето, подобно на еврейския Йехова, в стълб от огън. Можем да посочим още цяла дузина архаични двуполови същества, които символизират някакво скрито значение. Всъщ­ност, какво друго могат да означават тези двойствени митове, ако не физико-химичния принцип на първоначалното съзидание? Първото разкриване на Върховната Причина в нейното троично проявление - дух, сила и материя; божествената корелация в своята изходна точка към еволюцията, алегоризирана като бра­косъчетание на огъня и водата, продуктите на електризиращия дух, съюз на мъжкия действен принцип с женския пасивен елемент, които стават родители на своя телургичен плод, косми­ческата материя, първоматерията, чийто дух е ефир, АСТРАЛНА СВЕТЛИНА.

Така всички тези земни планини и яйца, тези земни дървета, змии и колони са символи, олицетворяващи научната истина на натурфилософията. Всички тези планини съдържат, с незначи­телни вариации, алегорично изразеното описание на първоначал­ната космогония - земните дървета изразяват последвалата ево­люция на духа и материята, а земните змейове и колони са символични паметници на различните атрибути на тази двойна еволюция в нейните безкрайни съотношения с космичните сили. В тайнствените убежища на тази планина (във вселенската матрица) боговете (силите) формират атомичните зародиши на органичния живот и в същото време приготвят жизнената напит­ка, която, ако веднъж бъде опитана, пробужда в материалния човек неговия вътрешен духовен човек. Сома, жертвената напитка на индусите, е точно такова свещено питие. При създаването на първоматерията нейните най-груби части били използвани за построяване на физическата основа на света, а божествената същност изпълнила вселената, незримо насищайки и обливайки с ефирните си вълни първоначалната материя; така тя била развита и подбудена към активност, докато накрая бавно се появила от вечния хаос.

Тези земни митове постепенно преминали от поезията на абстрактните концепции към конкретните изображения на кос­мическите символи, намирани сега от археолозите. Змеят, който играе такава огромна роля в образите на древността, е бил превърнат чрез нелепото тълкувание от „Книгата на Битието" в Сатана, в „княз на тъмнината", докато всъщност това е един от най-простите от всички митове. В едно от значенията си змеят е АГАТО-ДЕМОН - емблема на лечебното изкуство и човешкото безсмъртие. Той обвива изображението на повечето от боговете на лечението и хигиената. ЧАШАТА НА ЗДРАВЕТО в египетс­ките мистерии е обвита със змейове. Доколкото злото може да възникне и от прекалено добро, то змеят, от друга гледна точка, олицетворява материята, която, колкото повече се отдалечава от своя първоизточник на духа, толкова повече е подложена на злото. В най-древните египетски изображения (например в кос­мическите алегории на Неф) земният змей, когато олицетворява материята, обикновено се изобразява затворен в кръг; той лежи напряко, символизирайки обстоятелството, че вселената на астралната светлина, от която се е развил физическият свят, обвива материалния свят, но в същото време на свой ред е обгърната от Емефт, Върховната Първопричина. Пта, пораждащ Ра и мириади други форми, на които той дава живот, са изобразени като изпълзяващи от земното яйце, тъй като това е най-познатият символ на формата, в която е заложен и се развива зародишът на всяко живо същество. Когато змеят олицетворява вечността и безсмъртието, той обвива планетата, захапвайки собствената си опашка... Тогава той става астрална светлина. Учениците от школата на Фересидес учели, че ефирът (Зевс или Зен) е височайшето небе, което съдържа в себе си висшето небе, като неговата светлина (астрал) е концентриран първоначален еле­мент.

Такъв е произходът на змея, превърнат от християнството в Сатана. Той е Од, Об или Аур на Мойсей и кабалистите. Когато той се намира в пасивно състояние и въздейства само на тези, които неволно биват въвлечени в неговото течение, тогава астралната светлина е Об, или Питон. Мойсей решил да избие всички онези, които (бидейки чувствителни към влиянието на змея) си позволявали лесно да попадат под властта на порочните същнос­ти, носещи се по астралните вълни като риби във вода; същности, които ни заобикалят и които Булвър-Литън нарича в „Занони" „обитатели на прага". Той става Од веднага щом го оживотвори съзнателният ток на безсмъртната душа, защото тогава токът на астрала действа под влиянието на адепта или на чист дух, или по волята на способен месмеризатор, който самият е чист и знае как да насочва тези сили. В такива случаи даже висшият планетен дух, едно от класа същества, които никога не са били въплътени (макар сред тези йерархии да съществуват много, които по-рано са живели на нашата земя), се спуска временно в нашата сфера и очиствайки заобикалящата среда, предава на СУБЕКТА спо­собността да вижда, откривайки в него извори на наистина божествени пророчества. Колкото до термина „Аур", тази дума се използва за обозначаване на някои окултни свойства на универсалния посредник, които се отнасят непосредствено до алхимията и не представляват интерес за широката публика. Анаксагор¹⁶⁹ от Клазомена, създателят на ХОМЕОРИЙСКАТА философска система, твърдо вярвал, че духовните прототипи на всичко съществуващо, както и техните елементи, се намират в безпределния ефир, където се зараждат, от който излизат и където се връщат след пребиваването си на земята. Също както индусите, които олицетворили своята Акаша (небе или ефир) и направили от нея божествена същност, гърците и латинците също обожествили ефира. Вергилий нарича Зевс „баща на вездесъщия ефир". Съществата, за които говорихме по-горе, са елементарните духове на кабалистите¹⁷⁰, които се разглеждат от християнското духовенство като „дяволи", или врагове на човечеството.

„Още Тертулиан - сериозно твърди Дьо Мюсе в раздела за дяволите - формално е разкрил тайната на тяхното коварство."

Върховно откритие! Наистина, след като научихме толкова много за философските трудове на светите отци и техните достижения по астрална антропология, трябва ли въобще да се учудваме, че в своето усърдие в духовните изследвания те дотолкова пренебрегнали своята собствена планета, че понякога й отказват правото да се движи и дори да бъде кръгла?

А ето какво намираме у Лангхран, преводача на Плутарх: „Дионисий от Хеликарнас се придържа към мнението, че Нума е построил храма на Веста с кръгла форма, за да покаже формата на Земята, защото под Веста той подразбирал Земята". Освен това, Филолеус, заедно с други питагорейци вярвал, че огънят се намира в центъра на вселената; Плутарх, говорейки за това, отбелязва увереността на питагорейците, че Земята се движи, а не е разположена в центъра на света, и се върти около тази сфера на огъня, без да е най-главната част от мирозданието. Според някои съобщения Платон също се придържал към това мнение. Така, изглежда питагорейците са изпреварили откритието на Галилей.

Достатъчно е само веднъж да се допусне съществуването на невидимата Вселена, което е защитено като факт (ако разсъжде­нията на авторите на „Невидимата Вселена" бъдат някога приети от техните колеги), и тогава много от феномените, изглеждали досега тайнствени и необясними, ще станат прости и разбираеми. Тази вселена въздейства върху организма на магнетизираните медиуми; тя ги пронизва и насища изцяло, насочвана или от могъщата воля на месмеризатора, или от невидими същества, които предизвикват същите резултати. Когато мълчаливото дейст­вие е съвършено, астралният или звездният призрак (душата) на месмеризирания субект напуска парализираната си земна обвивка и бродейки из безкрайното пространство, се възнася към прага на тайнствената „сфера". За него вратите на портала, издигащ се над входа към „мълчаливата страна", са частично открехнати; широко те се разтварят само пред душата на потъналия в транс сомнамбул, когато (съединявайки се с висшата си безсмъртна същност) тя завинаги напуска своята смъртна обвивка. А дотогава ясновидците могат дач гледат само през малък процеп към невидимата вселена и единствено от остротата на духовното зрение на човека зависи колко той ще може да види през тази пролука.

Тройствеността в единството — тази идея е обща за древните народи. Трите Деджотас са индийската Тримурти; трите глави на еврейската Кабала. Троицата на египтяните и троицата на гръцката митология еднакво се изобразявали от тройната емана­ция, съдържаща два мъжки и един женски принцип. Това е съюз на мъжкия ЛОГОС, или мъдростта, проявеното Божество, с женската Аура, или „Анима Мунди" - „Светата Пневма" (Св. Дух), който е Сефира на кабалистите и София на изтънчените гностици, създала всичко видимо и невидимо. Докато истинското метафизично тълкувание на тази вселенска догма оставало в светилищата, гърците със своите поетични инстинкти я олицет-ворили в много очарователни митове. В „Дионисиакс" на Нон бог Бакхус е представен като влюбен в нежния полъх на ефира на име АУРА ПЛАЦИДА. А сега нека да отстъпим думата на Годфри Хигинс: „Когато невежите отци представяли своя календар, те направили от този нежен полъх на ефира двама римокатолически светии" (!) - светиите Аура и Плацида; впоследствие те стигнали дотам, че от веселия бог Бакхус направили Светията Бакхус и дори ПОКАЗВАТ ГРОБА И ОСТАНКИТЕ МУ В РИМ. Празнуването на двамата „благословени светии" се извършва на 5 октомври.

Колко по-поетичен е религиозният дух на „езическите" леген­ди на Севера за творението! В безпределната пропаст на светов­ната бездна, в Гинунгагапа, където в сляпа ярост свирепстват и се сблъскват космическата материя и изначалните сили, внезапно подухнал топъл вятър. Това бил „непроявеният Бог", който изпратил своето благодатно дихание от огнената сфера на емпирея, в чиито сияещи лъчи пребивава това велико Същество, далеко зад пределите на материалния свят; и анимусът на този Невидим Дух, витаещ над тъмните бездънни води, създава хар­мония от хаоса, а след като ПЪРВОПРИЧИНАТА даде първия импулс на цялото творение, тя се отдалечава и остава завинаги в „стата абскондито".

В тези скандинавски песни се съдържа едновременно и рели­гия, и наука. Като пример за последната можем да приведем преданието за Тор, сина на Один. Всеки път, когато този Херкулес на Севера искал да хване дръжката на своето страшно оръжие -светкавицата, или електрическия чук, той бил длъжен да си слага железни ръкавици. Той също така носел магичен пояс, известен като „пояс на силата", който (като бъде сложен) увеличавал неговата небесна сила. Той се возел в колесница, теглена от два овена със сребърни юзди, а страшното му чело било окичено с венец от звезди. Неговата колесница постоянно се движела по тътнещите гръмоносни облаци. Той хвърлил своя чук с неотра­зима сила към въстаналите ледени великани и ги разтопил и унищожил. Когато се насочвал към извора Урдар, където боговете се събирали на съвещание, за да решават човешките съдбини, той единствен отивал пеша — всички останали богове пристигали яздейки. Той се движел пеша, тъй като се страхувал да не би преминавайки по многоцветния мост Бифрост (на дъгата), да го запали със своята гръмовна колесница и да накара водите на Урдар да закипят.

Като преведем това на прост език, можем ли да тълкуваме този мит иначе, освен че неговите автори са били добре запознати с електричеството. Тор е електричество, което той използва като особена сила само тогава, когато е защитен с ръкавици от желязо, които са естествен проводник. Неговият пояс на силата е всъщ­ност затворена верига, по която изолираният ток е принуден да тече, вместо свободно да се разнесе в пространството. Когато той стремително се носи на своята колесница по облаците, той е електричество в активно състояние, за което свидетелстват разлитащите се искри изпод колелата и тътнещият в облаците гръм. Заостреният железен прът на колесницата навежда на мисълта за гръмоотвода; двата овена, които му служат като коне, представляват познатия древен символ за мъжката пораждаща сила; техните сребърни юзди олицетворяват женското начало, тъй като среброто е метал на Луната, Астарта, Диана. Затова в символа на овена, и неговата юзда ние виждаме съединяването на активното и пасивното начало на природата в тяхното противо­поставяне - едното се стреми напред, а другото го удържа, като и двете начала се намират в подчинение на проникващия цялата вселена електрически принцип, който ги импулсира. Доколкото електричеството им дава импулси, мъжкото и женското начало се съединяват и отново се разделят в безкрайна корелация и в резултат се получава еволюция на видимата природа, венец на която е планетната система, която у митичния Тор алегорично е изразена с блестящите сфери, осеяли неговото чело. Когато той се намира в активно състояние, неговите ужасяващи гръмовни стрели разрушават всичко, даже другите, по-маломощни тита­нични сили. Той обаче се движи пеша по моста на дъгата, защото (за да бъде заедно с другите, по-малки от него богове) е длъжен да остане в латентно състояние, което не може да стане, докато се намира в своята колесница, защото иначе би запалил и унищожил всичко. Значението на извора Урдар, който Тор се страхува да не накара да закипи, и причината за неговата предпазливост само тогава ще бъдат разбрани от нашите физици, когато взаимните електромагнитни отношения на безбройните планети в мирозданието, за които сега едва започват да подози­рат, бъдат старателно изучени. Проблясъците на тази истина са дадени в неотдавнашните научни очерци на професорите Майер и Стери Хан.

Древните философи са вярвали, че не само вулканите, но и горещите извори се активират от подземните електрически токове и че те предизвикват различни минерални отлагания, от които се образуват лечителните извори. Ако се чуят възражения, че този факт не е ясно изразен от древните автори, които (по мнението на съвременните изследователи) едва ли са познавали електри­чеството, ние можем просто да отговорим, че не всички трудове, носещи в себе си древната мъдрост, са известни на нашите учени. Прозрачните и хладни води на Урдар са били необходими за ежедневното поливане на мистичното земно дърво; и ако тези води биха били потревожени от Тор, или от активното електри­чество, те биха се превърнали в минерални извори, неподходящи за тази цел. Примерите, подобни на посочените по-горе, още веднъж илюстрират твърденията на древните философи, че във всеки мит има логос - рационално зърно в основата на всяка измислица.