Божествено същество, което няма нужда от нищо, за-

Божествено същество, което няма нужда от нищо, за-

се пробуждаш за тази истина, все повече и повече я

изживяваш в ежедневната си действителност. И бук-

вално се превръщаш в оня, който знаеш, че си.

Винаги помни това.

Ти се превръщаш в оня, който знаеш, че си.

Втората Илюзия, Илюзията за Неуспеха, можеш

да използваш, за да изживееш своята неспособност да

претърпиш неуспех в каквото и да било.

Нищо, направено от тебе, не е неуспех.

То е свързано със стремежа ти да постигнеш, да

преживееш нещо и е само част от процеса, в който се

стремиш да го постигнеш и преживееш.

А се стремиш да преживееш Кой Си Ти в Дейст-

вителност. Не можеш да преживееш Това, Което Си,

в отсъствието на онова, което не си. Затова знай, че

преживяването на онова, което не си, не е неуспех, а

Казаното току-що е много важно, но е лесно да

се плъзнеш край подобно твърдение, без да осъзнаеш

огромното му значение. Затова ще го повторя.

Преживяването на онова, което не си, не е неуспех,

а начин да преживееш Това, Което Си.

И тъй, когато те споходи онова, което наричаш

„неуспех", прегърни го с любов, не го осъждай, не го

наричай грешка. Защото онова, на което се съпро-

тивляваш, става по-упорито, а онова, в което се взи-

раш, изчезва. Тоест изгубва илюзорната си форма.

Виждаш какво е то в действителност точно както виж-

даш и Кой Си Ти в Действителност.

Когато използваш Илюзията за Неуспеха, за да

видиш какво си научил (си си спомнил) за Живота и

какво ще те подтикне да приложиш на практика при-

добитата мъдрост, тази Илюзия започва да ти служи.

С нейна помощ откриваш, че постигаш успех — вина-

ги във всичко.

Простичко казано, можеш да излезеш от Илюзия-

та само ако видиш всичко като част от процеса, чрез

който преживяваш своя успех.

Много хора го разбират интуитивно. Учените са

сред тях. Пристъпвайки към важен експеримент, те не

само очакват неуспеха, а го предвкусват с удоволст-

вие. Истинският учен разбира напълно, че „неуспели-

ят" експеримент съвсем не е „неуспял", а само е посо-

чил пътя към успеха.

„Нещо, излизащо както ти се иска", не е опреде-

ление за успех, нито пък „нещо, излизащо както не

ти се иска", е определение за неуспех. Всъщност, ако

преживееш дълъг живот, ще дойде време, когато ще

заявиш, че точно обратното е вярно. Онова, което ще

наречеш поредица от неуспехи, всъщност е поредица

от преживявания. А как би могъл да наречеш неуспех

„последователните, успешни"* преживявания?

Но Илюзията за Неуспеха е необходима, за да

изживееш ободряващата радост от успеха. Ако „ус-

пяваш" във всичко, няма да изживееш успеха в нищо.

Просто ще чувстваш, че вършиш добре, каквото върш-

иш, но няма да го познаеш като успех, нито пък ще

изпиташ чудото и великолепието на онова, Което Си

Ти, защото няма да има поле за сравнение, където да

го забележиш.

Ако от първия опит запратиш топката в тъч-

даун**, това със сигурност ще те зарадва. Но ако

го правиш при всеки опит, скоро вълнението ти ще

изчезне. Вече няма да има нищо друго освен хвър-

лянията в тьчдаун и затова те ще изгубят всякакво

значение и смисъл.

Всичко в живота протича като редуване на про-

тивоположни неща, протича циклично. И точно тези

цикли му придават смисъл.

Всъщност неуспех не съществува. Съществува

само успех, проявяващ се многостранно. Не съществу-

ва и нищо, което да не е Бог. Съществува единствено

Бог, проявяващ се многостранно.

Виждаш ли сходството? Виждаш ли образеца,

модела?

чко. Щом то ти стане ясно, тутакси ще изпиташ

благодарност и учудване. Благодарност за всички

„неуспехи" в своя живот и учудване, че толкова дълго

не си успял да разпознаеш съкровищата, които са ти

били дадени.

Най-после наистина ще разбереш, че „Аз не съм ти

довел нищо освен ангели" и че „Аз не съм ти дал нищо

освен чудеса."

В мига, когато го разбереш, ще узнаеш и че никога

няма да претърпиш неуспех.

Винаги помни това.

Третата Илюзия, Илюзията за Разединението, мо-

жеш да използваш, за да изживееш единството си с

всичко.

нататък ще престанеш да забелязваш въобще, че съ-

ществува и едно „ти". Идеята, представата за „тебе"

като отделена единица постепенно ще изчезне.

Хората, които много дълго са били заедно, често

го изживяват. Започват да губят своята индивиду-

ална неповторимост. Това е чудесно — за опреде-

лено време. После, когато Обединението се изживя-

ва без край, чудото изчезва, тъй като в отсъствието на

Разединение Обединението е нищо. Вече не се изживя-

ва като екстаз, а като празнота, пустота. В отсъстви-

ето на каквото и да е отделяне, когато и да било, Един-

ството е изпразнено от съдържание.

Ето защо Аз вдъхнових да бъде написано: нека

има разновидности във вашето съществуване заедно.

Пийте от чаши, но не от една и съща чаша. Колоните,

крепящи постройката, стоят — всяка за себе си. И

струните на лютнята са отделени една от друга, макар

и да трептят в съзвучието на една и съща музика.

Всичко в Живота е процес на Единение и отделяне,

Единение и отделяне. Това е истинският ритъм на

Живота. Всъщност, това е ритъмът, създал Самия

Живот.

И пак ще ти кажа. Животът е цикъл, редуване

в него. Редуване — насам и натам, насам и натам.

Заедно, поотделно. Заедно, поотделно.

Дори когато нещо е разделено на части, те си ос-

тават винаги заедно, защото цялото не може да бъде

наистина разделено, а само да расте. Затова, дори

когато нещо изглежда отделено, то е само една част,

което значи, че въобще не е отделено*.

Цялата ви Вселена някога беше обединена, как-

то не можете и да си представите, сгъстена в точка,

безброй пъти по-малка от оная в края на изречението.

А после се взриви, без наистина да се раздели, само

нарасна.

Бог не може да се раздели на части. Можем да

изглеждаме като че ли сме отделени, но всеки от нас си

остава само една част.* Нашето истинско, вътрешно

Единство ще бъде изживяно отново, когато си спом-

ним, че сме части от едно цяло**.

Когато видиш други, които изглеждат отделени

от тебе, взри се дълбоко в тях. Взри се ветре в тях.