Направи го за по-дълъг миг и ще уловиш същността

Направи го за по-дълъг миг и ще уловиш същността

А после ще се срещнеш със себе си, чакащ там.

Когато видиш различни неща в своя свят — част

от природата, други страни на живота, които изглеж-

дат отделени от тебе, взри се дълбоко в тях. Взри се

вътре в тях. Направи го за по-дълъг миг и ще уловиш

същността им.

А после ще се срещнеш със себе си, чакащ там.

В този миг ще познаеш Единението си с всички

неща. И колкото повече расте усещането ти за Единст-

во, толкова повече страданието и мъката ще изчезват

от твоя живот. Защото страданието е отговор на от-

делянето, а мъката е известие за неговата истинност.

Но това е погрешна представа за истината. Нещо, кое-

то само изглежда като истина. Това не е основната,

окончателната истина. Истинско отделяне, от когото

и да било, от каквото и да било, просто не е възможно.

То е илюзия. Чудесна илюзия, защото позволява да

се преживее екстазът от Обединяването, но все пак е

илюзия.

наятчията използва своя инструмент. Изработи с него-

ва помощ своето преживяване на пълно обединяване,

а после го използвай пък, за да пре-сътворяваш отново

и отново това преживяване.

Когато накрая се озърнеш наоколо и не видиш

никого освен себе си, това значи, че вече си се вгледал

с очите на Бога. И колкото повече расте усещането ти

за Единство, толкова повече болката и разочаровани-

ето ще изчезват от твоя живот.

Винаги помни това.

Колкото повече расте усещането ти за Единст-

во, толкова повече болката и разочарованието ще из-

чезват от твоя живот.

Четвъртата Илюзия, Илюзията за Недостига, мо-

жеш да използваш, за да изживееш богатството, изо-

билието.

както и всички хора. В Райската Градина сте имали

всичко, но не сте го знаели. Имали сте и вечен живот,

но това не е имало значение са вас. Не ви е прави-

ло впечатление, защото не сте били преживели нищо

Друго.

мислена, за да ви съобщи велика истина. Когато имаш

всичко, но не знаеш, че имаш всичко, всъщност нямаш

нищо.

какво значи да имаш всичко, е в определен момент да

имаш по-малко от всичко. Оттам идва и Илюзията за

Недостига.

Твоят недостиг е бил замислен като благослов,

чрез който би могъл да узнаеш и преживееш своето

пълно, истинско богатство и изобилие. Но е необходи-

мо да излезеш от Илюзията, да я видиш като Илюзия и

да се отдалечиш от нея, за да имаш това преживяване.

Ето как можеш да излезеш от Илюзията за Не-

достига: запълни недостига, който виждаш, където

и да го видиш извън себе си. Защото там се нами-

ра Илюзията: извън тебе. И ако след това видиш не-

достиг извън себе си, запълни недостига.

Ако видиш гладни хора, нахрани ги. Ако видиш

хора, които имат нужда от дрехи, облечи ги. Ако

видиш хора без подслон, приюти ги. Тъй ще имаш

преживяването, че не изпитваш никакъв недостиг.

Колкото и малко да имаш от нещо, все ще наме-

риш някого, който има още по-малко. Намери го и му

дай от богатството и обилието, което имаш.

Стреми се не да получаваш каквото и да било,

а да бъдеш негов източник. Помогни на другия да

получи от това, което сам искаш да имаш. Помогни на

другия да изпълни желанието си, което имаш самият

ти. Правейки това, ще си спомниш, че през цялото

време си притежавал всички тези неща.

Точно затова е било казано: „Прави за другите то-

ва, което искаш и те да правят за тебе."

Тъй че не обикаляй, питайки: „Какво имаме за

ядене? Какво имаме за пиене?" Погледни птичките в

небето. Те нито сеят, нито жънат, нито трупат в хам-

бара си, но са сити. Кой от вас може, като се тревожи,

да прибави нещо към живота си?

И не питай: „Как ще се облечем?" Замисли се за

лилиите в полето, виж как растат. Те нито се мъчат,

нито предат. Но ти казвам, че дори и Соломон в зенита

на славата си не е бил тъй пременен.

Затова потърси първо път към Царството небесно

и после ще получиш всичко друго.

А как можеш да потърсиш Царството небесно? Ка-

то го поднасяш на другите. Като сам бъдеш Царството

небесно, в което другите могат да намерят подслон и

сила. Като дариш Царството небесно на всички, до

чийто живот си се докоснал. Защото каквото дадеш,

това и ще получиш.

Винаги помни това.

Каквото дадеш, това и ще получиш.

Петата Илюзия, Илюзията на Изискването, можеш

да използваш, за да се убедиш, че няма нужда да пра-

виш нищо, за да познаеш и изживееш Кой Си Ти в

Действителност.

Само правейки нещата, които си въобразяваш, че

се изисква да направиш, за да потръгне живота ти, ще

стигнеш до пълното познание, че нито едно от тях не

е необходимо.

Попитай някои от най-старите измежду вас. Попи-

стартовата линия и са спазвали всички правила. Те

ще те посъветват с три думи:

„Не спазвай правилата."

Хич няма да се поколебаят. Съветът им ще бъде

бърз и ясен:

„Оцветявай и извън линиите, извън контурите."*

„Не се бой."

„Вслушай се в сърцето си."

„Не давай никому да ти казва какво да правиш."

В края на живота си вече ще знаеш, че нищо, което

си направил, няма значение. Важно е само какъв си

Бил ли си щастлив? Бил ли си мил? Бил ли си

състрадателен? Съчувствал ли си на другите, грижил

ли си се за тях? Бил ли си щедър? Делил ли си с други

това, което си имал? А най-важното — обичал ли си

другите?

бил, а не какво си правил. И ще видиш, че в крайна

сметка душата ти е онова, Което Си Ти.

Но Илюзията за Изискването, представата, че има

неща, които трябва да правиш, може да ти послужи, да

бъде подтик за ума ти, докато си в своето тяло. Тя ще

ти бъде полезна, докато разбираш на някакво равнище,

че това е само една Илюзия и че никой не трябва да

За повечето хора тази мисъл е невероятно осво-

бождаваща и едновременно с това невероятно плаше-

ща. Плаши ги мисълта, че ако на всички човешки

същества се разреши да правят само онова, което им

се прави, нищо, което наистина трябва да се направи,

никога няма да бъде направено.

Кой ще хвърля боклука.

Сериозно.

Кой ще върши онова, което никой не ще да върши?

Това е въпросът, това е страхът. Хората не вярват,

че ако бъдат оставени сами на себе си, ще направят

всичко, което трябва да се направи, за да продължава

животът.

Това е празен, необоснован страх. Както ще стане

ясно, хората са чудни същества. И в общност, където

не би имало правила, нито закони или изисквания, все

пак биха се намерили мнозина, които биха вършили

онова, което трябва да се свърши. Всъщност малци-

на не биха го правили, защото ще им стане неудобно

всеки да знае, че нямат никакъв принос.

И точно това би се променило, ако нямаше никак-

ви правила, закони или изисквания. Би се променило

не онова, което ще бъде направено, а защо ще бъде

направено.

Би се променило „защо", причината, основанието

нещо да се направи.

Вместо да правят нещо, защото им е казано, че

са длъжни да го направят, хората биха го правили

по свои избор или като израз на това Кои Са Те в Дей-

ствителност.

Всъщност това е единствената истинска причина

да се направи нещо. Но тя обръща с главата надолу

цялата парадигма, целия образец на „да правиш - да

бъдеш". Досега хората са го построили тъй: някой

прави нещо и после е нещо. Според новия образец:

някой е нещо и после прави нещо.

Някой е щастлив и после прави онова, което прави

щастливият човек. Някой е личност с чувство за от-

говорност и после прави онова, което прави човекът

с чувство за отговорност. Някой е мил, благ и после

прави онова, което прави милият, благият човек.

Човек не върши неща, показващи чувство за отго-

ворност, за да придобие чувство за отговорност. Човек

не прави мили неща, за да бъде мил. Това води само

до негодувание („След всичко, което съм направил!"),

защото той очаква да бъде възнаграден за всичко.

Небето е било възприемано като вашата вечна на-

града за всичко, сторено на земята — и за това, че

не сте извършили нещата, които „не е редно, не ви е

разрешено да вършите". И тъй сте решили, че трябва

да има и място, където да отидат онези, които не са

извършили добри неща или пък са извършили неща,

които не е редно, не е разрешено да се вършат. Нарек-

ли сте това място ад.

А сега ще ти кажа следното. Такова място няма,

ад не съществува.

Той е състояние на битието. Той е отделяне от

Бога, представа, че си отделен от самия себе си, от

съкровената си същност и никога вече не можеш да

се обединиш с нея. Ад значи вечно да търсиш и да не

намираш себе си.

Онова, което наричате рай, небеса, също е със-

тояние на битието. То е възторгът да се съединиш

отново с Всичко, Което Съществува. То е познанието

за самия себе си, за своята истинска същност.

Няма изисквания, за да идеш в рая. Защото раят

не е място, където ще отидеш, а място, където си ви-

Единство с Всичко и Всички), но да не го знаеш. Както

всъщност се случва с повечето от вас.

И не съществува нищо друго освен Едно Цяло.

Удивителното е, че когато си Едно Цяло с всичко,

ти спираш да вършиш всички неща, които си мислел,

то си мислел, че можеш да спечелиш само с тежък

труд. И правиш по своя естествена воля на и за

другите онова, което би направил на и за себе си. И не

правиш на и за другите онова, което не би направил на

и за себе си. Когато си Едно Цяло с всичко, ти разби-

раш и виждаш осъществена представата си,че „друг"

не съществува.

Но даже и да бъдеш Едно Цяло с всичко — и това

не „се изисква". Как би се изисквало да бъдеш нещо,

което вече си? Ако имаш сини очи, никой не би могъл

да те кара да имаш сини очи. Ако си висок шест фута,

никой не може да иска от тебе да бъдеш толкова ви-

сок. И ако си Едно Цяло с всичко, никой не би могъл

Затова Изискване няма, такова нещо няма.

Кой би предявил изискването? И от кого би се

изисквало? Съществува само Бог.

Аз Съм Това, Което Съм, и нищо друго не съще-

ствува.

Използвай Илюзията за Изискването, за да откри-

можеш да изживееш свободата си от Изискването, ако

не съществува нищо освен тази свобода. Затова ще се

стремиш да си представиш, че някои неща се изискват

от тебе.

Всъщност това вие, хората, сте направили мно-

го добре. Сътворили сте си Бог, който изисква от

вас съвършенство и който изисква да се приближа-

вате към Него само по един определен начин, чрез ос-

обени, грижливо предписани ритуали. Трябва да изре-

чете съвършено точно определени думи и да направите

съвършено точно определени неща. Трябва и да жи-

веете по определен начин.

След като сте създали илюзията, че подобни из-

исквания съществуват, за да спечелите Моето благо-

воление, сега започвате да изживявате невероятната

радост — разбирате, че всички те съвсем не са необ-

ходими.

на земята „награди" често получават хора, независимо

от това дали „правят онова, което трябва да правят".

Същото е в сила и за наградите, които си въобразявате,

че ще получите след земния си живот. Но преживя-

ването ви след земния ви живот няма да е награда,

а изход. Естествен резултат от естествения процес,

който наричате Живот.

Когато това ти стане ясно, най-после ще разбереш

какво значи свободна воля.

В същия миг ще узнаеш, че истинската ти природа

е свободата Никога повече няма да смесваш любов с

Изискване, защото истинската любов не изисква нищо.

Винаги помни това.

Шестата илюзия, Илюзията за Присъдата можеш

да използваш, за да изживееш чудото на един Бог,

който не ви осъжда и наказва, който не осъжда и не

наказва никого.

Направил си избора да си създадеш преживяване-

то на присъдата, за да преживееш чудото на един Бог,

който не съди и не наказва, за да разбереш, че присъ-

дата и наказанието не могат да съществуват в Божия

свят. Единствено като почувстваш тъгата и разру-

шителната сила на самата присъда, ще се убедиш, че

наистина любовта никога не би могла да я подкрепи.

Точно когато другите те съдят, разбираш това

най-ясно, защото нищо не наранява повече от присъ-

дата.

Присъдата дълбоко те наранява, когато я произне-

те наранява, когато имат право. Тогава Присъдата на

другите реже изкъсо, разкъсвайки тъканта на душата

ти. Достатъчно е да го преживееш веднъж, за да се

убедиш, че Присъдата никога не е рожба на любовта.

Създавайки своя илюзорен свят, сте изградили об-

щества, в които Присъдата и Наказанието не само се

одобряват, а и се очакват. Създадена е дори цяла сис-

тема, наречена „правосъдие", въз основа на идеята,

че друг би могъл да отсъди дали си „виновен" или

„невинен".

А Аз ще ти кажа следното. В Божиите очи никой

никога не е виновен и всеки е невинен завинаги. За-

щото моите очи виждат повече от вашите. Виждат

защо мислите нещо, защо казвате нещо, защо правите

нещо. А сърцето ми знае, че просто сте се заблудили.

Аз вдъхнових изказването: „Никой не прави нищо

нередно, като се има предвид как е устроен светът."

Това е велика истина. Аз вдъхнових и изказването:

„Вината и Страхът са единствените врагове на чове-

ка." И това е велика истина.

Във високо развитите общества техните членове

никога не биват съдени и признати за виновни в какво-

то и да било. Когато правят нещо, те само биват

наблюдавани, а после им се обяснява изходът, резул-

татът и последиците от техните действия. А после

им се позволява да решат дали във връзка с това ще

искат да направят нещо и какво. На други членове на

обществото също се позволява да решат дали във връз-

ка с това ще искат да направят нещо и какво. Всички

те не си причиняват нищо един на друг. Дори и не им

хрумва мисълта за наказание, защото самата идея за

наказание им е непонятна. Защо това едно единствено

същество би пожелало да се самонарани? Дори и да е

направило нещо, с което си е причинило вреди, защо

би пожелало отново да се самонарани? Как би могло

още едно следващо самонараняване да поправи причи-

нените вреди? Все едно да си удариш крака, а после да

го ритнеш двойно по-силно, за да си го върнеш.

Разбира се, в обществото, което не се вижда ка-

то едно цяло, нито пък — като едно цяло с Бога,

тази аналогия би била безмислена. В такова общест-

во присъдата и наказанието имат смисъл и са съвсем

уместни.

Да наблюдаваш значи просто да огледаш, да видиш кое

как е. А да произнесеш Присъда, значи въз основа на

наблюдението си да заключиш, че нещо друго трябва

да бъде по един или друг начин.

Да наблюдаваш значи да свидетелстваш. Да произ-

несеш присъда, значи да направиш заключение. Да

прибавиш „затова" към изречението. Тогава то става

Присъда* — често произнесена без милост.

Присъдата изсушава душата, защото дамгосва ду-

ха с клеймото на една Илюзия за това кой си ти, прене-

брегвайки по-дълбоката действителност.

Никога, никога няма да те осъдя. Защото, дори и

можеш да проумееш, защото си потопен, живееш дъл-

боко в Илюзията за Осъждането. Но дори и да живе-

еше всеки миг в сърцевината на възхвалата, ти не би

могъл да я изживееш. Възхвалата не би означавала

нищо за тебе. Не би знаел какво е тя.

Великолепието на възхвалата се губи, когато тя е

единственото, което съществува. Но ти си достигнал

до крайна яснота в осъзнаването й, издигайки илюзи-

ята за несъвършенство и Осъждане на ново равнище,

където сега всъщност вярваш, че възхвалата, а особе-

но самовъзхвалата е грешка. Не трябва да се хвалиш

или да забележиш (още по-малко — да оповестиш) ве-

ликолепието и славата на това Кой Си Ти. И трябва

да бъдеш пестелив в похвалите си към другите. Възх-

валата, заключил си ти, не е нещо хубаво.

Илюзията за Осъждането оповестява също, че ти

и Бог можете да понесете щети, че някой може да ви

навреди. Разбира се, вярно е точно обратното, но ти не

можеш да го знаеш, без да го преживееш, в отсъстви-

ето на каквато и да било друга действителност. И тъй

ти, заедно с другите хора, си си построил една раз-

лична, алтернативна действителност, в която щетите

и вредите са възможни, а Осъждането го доказва.

Да повторим, идеята, представата, че Бог може да

понесе щети и вреди, е илюзия. Ако Бог е Всичко в Ця-

лото (а Аз съм точно такъв), ако Бог е Най-Могъщата

Сила (а Аз съм такъв) и ако Бог е Върховното Същест-

во (това също е вярно), тогава никой не може да ощети

Бога и да му навреди. А ако и ти си създаден по Божи

образ и подобие (а ти си точно такъв), то също никой

не може да те ощети или да ти навреди.

Осъждането е средство, което сте създали, за да

ви помогне да преживеете това чудо в окръжение, в

което тази истина има смисъл. „Вреда", „Щета" е една

от многобройните по-малки, по-дребни илюзии, които

всеки ден произлизат и се развиват от Десетте Илюзии.

Първата от тях (че и Бог, и ти имате нужда от нещо), е

създала и тази илюзия — че, ако не получите онова, от

което имате нужда, и Бог, и Ти ще бъдете засегнати,

наранени, ощетени.

Това ни изгражда съвършен случай на възмездие,

Нищо не е грабнало по-пълно човешкото въоб-

ражение от представата, че адът съществува, че във

Вселената има място, където Бог е осъдил да отидат

онези, които не са се подчинили на Неговите закони.

Страхотни, смразяващи кръвта картини на това

ужасно място се появяват във фреските по тавана и

стените на много църкви по целия свят. Също толкова

страшни картини украсяват страниците на текстовете

по катехизис и книжките за неделното училище, раз-

давани на малки деца — за да бъдат още по-добре

плашени с тях.

И докато добрите, редовно ходещи на черква хо-

ра векове наред са вярвали на посланието, изпращано

чрез тези картини, накрая се е оказало, че те не са

верни. Ето защо Аз вдъхнових папа Йоан Павел II на

Папска Аудиенция във Ватикана (на 28 юли 1999 г.)

да посочи, че „неправилното използване на библейски

картини не трябва да създава тревога и страхова пси-

хоза". Библейското описание на ада е символично и

метафорично.

Аз вдъхнових папата да каже, че „неугасимият

огън" и „пламтящата пещ", за които говори Библия-

та, „сочат чувството на пълно безсилие и пустота

в един живот без Бог". Адът е състояние на от-

деляне от Бога, обясни той, състояние, предизвикано

от наказание, което Бог е наложил или по-скоро —

човек сам си е наложил.

Не е работа на Бога да въздава възмездие или да

наказва някого и папата обясни това в своята Аудиен-

ция.

полезна Илюзия. Тя е създала окръжение, в което би-

хте могли да преживеете всевъзможни неща, много

страни на битието.

Най-напред страх. Или прошка. А също състра-

дание и милост.

Осъденият човек разбира в дълбините на душата

си изявата на милост. Същото прави и личността, коя-

то осъжда — и опрощава.

Прошката е друг нюанс в изразяването на любов

и преживяването й е било полезно на човешкия род.

Прошката се преживява само в примитивни култури

(напредналите култури не се нуждаят от нея, разби-

райки, че щом няма щети и вреди, не е нужна и прош-

ка), но тя има огромна стойност в контекста на еволю-

цията — процес, чрез който културите растат и съзря-

ват.

Прошката ви позволява да лекувате реално всякак-

дори и физически рани, които си въобразявате, че са

ви били нанесени. Прошката е велик лечител. С нея

можете буквално да си проправите пътя към здравето.

И пътя към щастието.

От тази гледна точка Илюзията за Осъждането

е изиграла съществена градивна роля, създавайки в

живота ви, както и в човешката история, редица мо-

менти, в които прошката е можела да бъде изразена.

Преживявали сте ги като изяви на Божествената лю-

бов и тъй сте се приближавали все повече и повече към

истината за любовта и за самото Божество.