Книга е посветен на детето във вас и на всички нови деца, които идват на тази Земя, за да ни върнат у Дома при Светлината

Енергията се движи пак по същия начин, както го е пра­вила в женския тетраедър, но плоскостта, по която трябва да продължи, е ограничена от основата на мъжкия тетраедър (сол, ла, си). След като избере един от трите възможни върха за сол (№ 5 вляво), тя избира ла и си, за да завърши движе­нието в тази плоскост.

Сега отново трябва да сме­ни посоката, за да завърши движението си окончателно, както го е направила при жен­ския тетраедър. Тя поема в тази посока (фиг. 12-9), за да достигне последната нота до, която се превръща в първата нота на следващия тетраедър. Смъртта се превръща в жи­вот, преход от една форма към друга. Мъжкото става женско и процесът започва отново.

Отново ли? Да, защото във всички системи, за които го­ворим, съществува комплекс - или поне верига - от звездни тетраедри. Също както при му­зикалните гами, над и под тази октава има други и теоретично погледнато, така продължава до безкрайност. Това важи както за музиката, така и за съзнанието, дори за нивата и измерения­та, които разгледахме в гл. 2. Що се отнася до енергията, която се движи нагоре по чакрите, и с нея става същото. Има системи от чакри над и под чакрите, които познаваме. Този факт може да се разглежда като геометричен израз на безсмъртие­то. Духът просто продължава да се движи нагоре или надолу - както си пожелае - и на­пуска един свят (тяло) само за да навлезе в друг.

Да разгледаме човешките чакри (фиг. 12-10). Виждаме, че движението тук е същото като при музикалната гама. (Разполо­жението на чакрите на тази илюстрация не е съвсем точно.)

Ако разгледаме повърхността на тялото топографски, нека обърнем внимание на местоположението на трите долни чакри. Първата е близо до основата на гръбнака, втората е на 7,23 см по-нагоре, а третата - на 7,23 см над втората. Това са средни­те стойности при всички хора, такова е и средното разстояние между очите, макар че при някои от вас то може да е различно. Над третата чакра има „стена" и след нея посоката се сменя. Ще наречем това „полустъпка".

Полустъпката е ключов момент в човешката еволюция. Тя се появява едва тогава, когато духът е готов и е овладял съществува­нето си в новия свят. Що се отнася до духа, въплътен в тяло, тази полустъпка е по-скоро скрита, отколкото очевидна. Той просто не може да я съзре, докато не настъпи подходящото време.

Щом обаче открие и направи тази полустъпка, енергията нахлува в сърцето, в гърлото, в хипофизата и епифизата, след което достига следващата стена/полустъпка, която отново спи­ра потока. Тази „стена" се намира между тила и хипофизата, перпендикулярно на първата. Щом енергията направи втората полустъпка, тя достига осмата (последна) чакра в тази окта­ва. В индуизма тази осма чакра се нарича Божествена, защото определя целта на целия живот. Намира се точно на една педя над главата.

Осмата чакра е просто началото или първата нота на следва­щите чакри над главата. Съществува още една редица чакри под тези, които се намират в тялото ви - от тях сме произлезли.

Енергията може да се издига нагоре по тялото по два основни начина - мъжки и женски. Първо, тя винаги върви по спирала и ако се движи обратно на часовниковата стрелка по отношение на тялото, значи е мъжка; ако се върти по часовниковата стрелка, е женска. При раждането човешкият дух най-напред се фокусира върху долната чакра, после през целия си живот постепенно се издига нагоре, преминавайки през различни стадии.

Всяка чакра притежава определено качество, отбелязано на илюстрацията. При първата това е оцеляването, при втората е сексът, при третата - силата на волята, четвъртата е сърцето или емоциите, петата е звукът, шестата е свещената геометрия или съзиданието, седмата е духовна, а осмата води до следващото ниво на съществуване.

Когато се появявате в абсолютно нова реалност, където не сте били досега - например като дете, което се ражда на Земята се интересувате само от едно-единствено нещо. Децата искат да оживеят и да останат тук; цялото им внимание е насочено към оцеляването в този нов свят и затова правят всичко възможно да го направят Както вече отбелязахме, първата чакра се превръ­ща в нещо като леща, през която започваме да интерпретираме новата реалност, и тази интерпретация изисква да се концентрираме изцяло върху нея ние просто се опитваме да се задържим в този нов свят.

В мига, когато осигури оцеляването си, духът осъзнава, че са му достъпни още две или три чакри. (На практика са две, но той може да види само една). Останалите са невидими поради стена­та на мястото на полустъпката. Тя скрива горните чакри от духа, поне до момента, когато той не се научи да управлява долните и не натрупа мъдрост, която да му покаже пътя към по-висшето осъзнаване.

Щом оцеляването е осигурено, у човека възниква желанието да установи контакт с другите същества от тази реалност това става инстинктивно. Когато е още бебе, това предполага контакт с майката, по-точно с гърдите й, но по същество то е сексуално по природа.

Човекът продължава да расте и стремежът към общуване става чисто сексуален; вие желаете физически контакт с дру­гите обитатели на този свят. Във висшите светове това се из­разява по друг начин, но по принцип вие локализирате место­положението си и се свързвате с живите същества в този нов свят. Затова втората чакра се нарича сексуална. След като сте оцелели и сте установили контакт с другите, получавате достъп до третата чакра, която се отнася до желанието да се научите как да управлявате и контролирате новата си реалност това се нарича сила на волята. Искате да знаете как са устроени не­щата и какви са правилата в този нов свят. Как правите това? Изразходвате всичките си усилия да разберете какво представ­ляват физическите предмети. Опитвате да контролирате мате­риалната реалност, като използвате силата на волята си. В по-висшите светове физическите обекти не приличат на нашите от трето измерение, но все пак съществува някакво съответствие между световете.

С течение на времето усилията ви да осъзнаете реалността претърпява различни промени. В ранното детство има един осо­бено интересен период така наречените „ужасни две годинки", когато искате да узнаете всичко за света около вас и експери­ментирате, за да разберете какво можете и какво не можете да правите. Вземате всеки предмет в ръце, чупите го, хвърляте го, търсите следващия - изобщо, правите всевъзможни забранени неща. Детето ще продължи да прави това, докато не задоволи потребността си да опознае физическия свят.

В ранно детство вие не знаете, че след третата чакра има смя­на на посоката; нещо като стена закрива погледа към следващите четири чакри. Детето не осъзнава, че му предстои да научи още много уроци, свързани с чакрите. Животът е нещо много по-го­лямо, но това изобщо не го интересува. Дори някои възрастни на Земята нямат представа, че в тялото съществуват по-висши енергийни центрове. Повечето хора продължават да живеят в рамките на първите три чакри. Но това положение бързо ще се промени, защото Майката Земя започна да се събужда.

Бог е поставил тази стена или полустъпка, или промяна на посоката, за да не научите за нея. докато не овладеете нисшите центрове до определена степен. Затова когато растете, оставате на нивото на първите три чакри. Може да се намирате във всич­ките три едновременно, да пребивавате основно в една от тях и само частично в другите; възможно е и балансирано съчетание от всичките три.

Този модел се наблюдава както при отделната личност, така и при различните народи, на цялата планета или галактика - изоб­що при всичко живо. Да вземем например страна като САЩ. Това е доста нова държава в един древен свят; ние сме относително млади - просто сме бебета в сравнение с Европа и с всички ос­танали. До 50-те години на XX век повечето хора в тази страна се намираха на нивото на първите три чакри - не всички, разби­ра се, но огромното мнозинство. Те се интересуваха от парите, от материалните неща, контрола, къщите, колите, секса, храната - най-вече от аспектите на оцеляването - искаха да натрупат достатъчно средства, за да се чувстват сигурни. Това беше един напълно материалистичен свят. После през 60-те години на XX век съзнанието на хората започна да се отдалечава стремително от онова, което се приемаше за нормално. Хората откриха меди­тацията и навлязоха в света на по-висшите чакри.

Ако отидете в някоя древна държава, например Индия, Ти­бет или Китай - страни, които съществуват от много, много дълго време - ще видите, че те като цяло са преминали от дру­гата страна на стената през тайния вход и са се издигнали на следващото ниво - до четвърта, пета, шеста и седма чакра. Но след като са овладели четирите по-висши центрове, са стиг­нали до следващата преграда след седмата чакра, която спира по-нататъшното им развитие.

В долната част на тялото си ние имаме три центъра, а в гор­ната - четири. Когато един човек или една култура преминат през първата полустъпка. те се променят завинаги. Щом веднъж научат, че има нещо повече, оттук нататък през целия си живот ще се опитват да разберат как да стигнат отново до нивото на горните центрове, дори да са имали само мимолетно преживява­не във висшите светове.

Що се отнася до личността или културата, когато успеят да преминат първата полустъпка и да се издигнат до сърцето, зву­ка, геометрията и духовната същност на нещата, те понякога губят интерес към по-ниските нива на съзнание. Много-много не ги вълнува физическата страна на битието - дали си имат хубава къща и други такива. Повече се интересуват от инфор­мацията и преживяванията, които получават, докато изследват природата на тези висши центрове. Затова, когато отидете в някоя от тези древни страни, тя ще ви се стори почти разру­шена физически, защото вниманието й е насочено към опитите да разбере какво представлява реалността на по-висшите нива. Пример за такава култура е Индия.

Щом една държава наистина достигне седма чакра и се фоку­сира върху нея, което е доста трудно, единственото, което я въл­нува, е какво се случва след смъртта - следващото измерение на живота. Така станало и в Древен Египет.

Входът или полустъпката между тези две групи чакри се на­мира на такова място (посока), че при нормални условия никога няма да го намерите; дори няма да знаете, че съществува. Ще трябва да преминете през доста прераждания, преди изобщо да разберете, че до тези висши чакри има път - особено ако водите обикновен, нормален живот. Но в крайна сметка входът непре­менно ще бъде открит, особено ако личността или държавата са ориентирани към духовността.

Според мен, в началото - в новото начало след Падането в края на епохата на Атлантида - хората най-напред започнали да осъзнават онова високо ниво на съзнание, което били изгуби­ли. Това ставало чрез близки до смъртта преживявания, защото смъртта е нещо, което всеки е изпитвал. Когато човек умира, той преминава през първия проход и открива нови светове, различ­ни интерпретации на реалността. Той може да попадне в другата реалност за съвсем кратко време, но след това нещо да се случи и вместо да умре напълно, да се върне в тялото си. Но споменът остава завинаги. Хората, преминали през това преживяване, се променят напълно и обикновено са готови на всичко, за да раз­берат какво им се е случило. Те сериозно си поставят въпроса за другите аспекти на живота, свързани с висшите им чакри.

Вероятно следващите, открили своя път към по-високите нива, са хората, вземали психеделични средства. В човешката история психеделиците са били използвани почти от всяка религиозна тра­диция по света, която познавам. Това не са наркотици в прекия смисъл на думата. Те се различават и от дрогата за „удоволствие", като опиума, хероина, кокаина и други, чието действие по същест­во е противоположно на психеделиците. Изброените наркотици по-скоро засилват функциите на нисшите центрове и дават известни приятни усещания, но правят човека роб на долните чакри. Според Гурджиев, кокаинът е най-лошият наркотик от гледна точка на духовното развитие. Нямам намерение да съдя никого, но том смята, че кокаинът предизвиква особени халюцинации и засилва егото, затова води човека в посока, обратна на духовния път.

Но психеделиците действат по друг начин и обикновено не во­дят до физическо пристрастяване като наркотиците. Инките са използвали кактуса Сан Педро, смесен с малко листа от растението кока (листата от кока нямат нищо общо с кокаина). Някои амери­кански индианци използват психеделик, наречен пейот, който се смята за разрешен от закона, защото е част от тяхната религия. Навсякъде по стените в египетските храмове (поне на 200 места) ще видите изображения на гъбата Amanita muscaria - голяма бяла гъба на червени точки. Има поне една книга, посветена изцяло на тази тема - „Свещената гъба" от Андрия Пухарич.

През 60-те години на XX век хората в САЩ минаваха през тай­ния проход към висшите чакри с помощта на ЛСД, по-специално ЛСД-25. Над 20 милиона американци са вземали ЛСД-25 и са се изстрелвали към висшите центрове или чакри. Повечето от тях не са имали никаква подготовка и са били напълно объркани. В древ­ните общества се минавало през специално обучение, преди ня­кой да използва такъв тип психеделици, но повечето американци през 60-те години го правеха просто така и имаше доста нещастни случаи. Хората просто излитаха нагоре към висшите чакри. Най-често кацаха в сърдечната чакра; тогава се преизпълваха с много интензивни чувства на любов и сливане с цялото Творение.

Обаче те биха могли да достигнат и до петата чакра на зву­ка, ако бяха започнали преживяването си с музика. Нищо не би могло да ги спре. Музиката автоматично ви води до пета чакра и в много случаи е ставало точно така. Тя се преживява съвсем различно от сърдечната чакра, също както сексуалната се раз­личава от чакрата на оцеляването.

Ако човекът напредне достатъчно в опитите си и достигне до шеста чакра, ще открие Свещената геометрия, сътворила Все­лената. Той ще има невероятни преживявания с геометричните форми - всичко живо ще му се представи геометрично.

Рядко някой ще намери пътя до седмата чакра, която е ду­ховна. На това ниво ще го интересува само едно нещо: как да намери начин да се съедини с Бог, да се свърже директно с Него. Това ще бъде единственият му стремеж в този енергиен център. Нищо друго няма да има значение.

Но проблемът при психеделиците е в това, че когато действи­ето им свърши, човекът се връща обратно надолу към нисшите центрове и триизмерната реалност. Преживяването го е проме­нило коренно и той продължава да търси начини да попадне от­ново във висшите светове, но обикновено не прави това отново с помощта на подобни субстанции.

Ерата на психеделиците със сигурност доведе до един траен ре­зултат за САЩ като цяло - отвори вратата или направи полустъпката към новото съзнание. Тя показа на хората, че висшите светове наистина съществуват. Оттогава милиони хора посветиха живота си на това да открият как да се върнат отново в онези свещени све­тове - така те промениха страната си и целия останал свят.

Според мен, следващата стъпка в човешката еволюция нас­тъпи едновременно с опитите на хората да открият посоката към висшите състояния на съзнанието, но този път без помощта наркотици. Появиха се йоги и гуру, медитации и различни ре­лигиозни и духовни практики, чрез които те търсеха пътя си. В края на 60-те и през 70-те години на XX век вниманието ни беше насочено към духовните учители. Има най-различни медитации и духовни пътища, които могат да ви доведат до умиротворение, достатъчно да ви покаже пътеката и да ви преведе през прохода в онази стена. Никой от тях не е по-добър или по-лош от други­те; въпросът е само кой ще ви свърши работа.

В крайна сметка, след като се установите на нивото между чет­върта и седма чакра и го усвоите, ще стигнете до следващата сте­на, разположена на 90° спрямо долната. Ъглите, които ви предстои да преодолеете, за да преминете през горната стена, са различни - и коварни. Но ако намерите пътя си през стената, вие буквално ще излезете отвъд пределите на триизмерния свят и ще попаднете в следващия, където някой ден ще ви последват останалите жите­ли на Земята. Ще умрете тук, но ще се родите там. Ще напуснете това място и ще пристигнете другаде. Духът е вечен и винаги е бил такъв. Скоро ще стане дума за това ново място. То не се намира някъде другаде,''А е по-скоро състояние на съществуване.

В Египет учениците били обучавани 24 години, след което им се давали подходящи психеделични субстанции и ги слагали в сар­кофага в Камерата на царя за три дни и две нощи (понякога и още един ден). Първата им задача била да намерят онзи проход и да навлязат във висшите светове, след което да се върнат на Земята, за да помагат на другите. Това е очевидно почти за всички, дос­тигнали веднъж до високите нива: когато се върнат на Земята, те имат само една цел - да служат на другите живи същества, защото след такова преживяване им става ясно, че те са самият живот.

В резултат повечето хора по света, тръгнали по духовен път, се стараят да намерят друг начин, различен от наркотиците или близките до смъртта преживявания. Те търсят естествените пъ­тища, заложени в тях още преди да се родят. Търсенето винаги е едно и също. Няма значение към коя религия или духовно учение принадлежат, каква техника или медитация използват, няма зна­чение с какви думи описват преживяванията си - целта на търсе­нето винаги ще бъде проходът в стената (първата или втората).

Осемте чакри в тялото имат двойници в пространството око­ло нас (фиг. 12-11). Това са енергийни сфери с различна големи­на в зависимост от размерите на човека. Радиусът им отговаря на дължината на дланта от върха на най-дългия пръст до първата гънка на китката (радиусът на моите сфери, например, е 23 см, а диаметърът - 46 см).

Това са реални енергийни сфери, разположени по върховете на звездния тетраедър около тялото. Фактически те са вашите чакри, „дублирани" в околното пространство. Можете да регистрирате или почувствате сферите, ако навлезете в техния обсег, но в действителност чакрата е като главичка на топлийка-много мъничка - и се намира точно в центъра на всеки връх на звездния тетраедър.

Веднъж имах достъп до молекулярен скенер и успях да ги видя. Няколко дни преди да престана да работя в област­та на технологиите, ние с колегите измерихме телата си и се опитахме да открием енергийните центрове, разположени по върховете на звездния тетраедър. Най-напред търсехме с по­мощта на сензорната глава на скенера, но апаратът не регис­трира нищо. Когато обаче минахме през централната точка, екранът на компютъра светна. Щом я намерихме, трябваше да се фиксираме върху нея; след това успяхме да направим микровълнова „фотографска снимка", която изглеждаше като чакра вътре в тялото. Открихме, че всяка вътрешна чакра има свой жив пулс, свързан с всяка външна чакра и със система­та като цяло. Имах намерение да разбера природата на тази пулсация, но напуснах работата си и за съжаление не узнах отговора. Разбира се, първото нещо, което проверихме, беше сърдечния пулс. Нo тялото произвежда и други ритми, така че засега не знаем истината.

Египетската система от 13 чакри

Сега ще разгледаме разширената хроматична гама на енергий­ните центрове - системата от 13 чакри. Ще направя предварител­ната уговорка, че дадената по-долу информация не е необходима за повечето от вас. Тя е доста сложна и някои хора само ще се затруднят да схванат енергийните потоци в тялото. Ако искате, пропуснете този раздел или го прочетете просто „за сведение".

Когато човек използва 13-чакровата система вместо 8-чак-ровата, трябва да разбере още някои неща, иначе доста ще се обърка. Доколкото зная, двете системи не бива да се използват едновременно. Трябва да се насочите към едната или към дру­гата, но не и към двете заедно. Това е загадка и можем само да кажем, че същото важи при квантовата физика: реалността се приема или като състояща се от частици (атоми), или от виб­рации (вълни), но ако се опитате да съвместите двете системи, никоя от тях няма да ви свърши работа.



Фиг. 12-12. Клавиатурата на пианото, 13-чакровата (хроматична гама) и 8-чакровата (мажорна гама) системи.

Например, в 8-чакровата система стъпката в „пустотата" между четвъртата и петата нота на музикалната гама се намира между сърдечната и гърлената чакра. Обаче при 13-чакровата тя е разположена между двете сърца - между шеста и седма чакра. Това се държи на факта, че духът използва две напълно различ­ни гледни точки или системи на движение в звездния тетраедър. Ще се опитам да го обясня възможно най-просто.

В хроматичната гама, която най-добре се вижда на клави­атурата на пианото, осемте бели и допълнителните пет черни клавиша образуват гамата до-мажор, състояща се общо от 13 ноти (фиг. 12-12). С други думи, ако добавите пентатоничната гама от пет черни клавиша (до#, ре#, фа#, сол# и ла#) към гамата до-мажор (белите клавиши до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до), полу­чавате хроматичната гама. Всички останали гами на пианото са подобни, но там се използват диези или бемоли. Като започнем от клавиша до получаваме следната хроматична гама: до, до#, ре, ре#, ми, фа, фа#, сол, сол#, ла, ла#, си, до.

Полутоновете са между ми и фа и между си и до (отбеля­зани са на схемата). Забележете, че между тези два тона няма диези (черни клавиши). Тази особена пустота между четвъртата и петата нота на октавата се намира между фа и сол, къ­дето започва вторият тетраедър (вж. стрелките вдясно на фиг. 12-12). В хроматичната гама нещата са по-различни, защото енергийният поток се основава върху друга гледна точка по отношение на звездния тетраедър. Най-напред ще разгледаме как е построена хроматичната гама, след това ще говорим за енергията.

Хроматичната гама се състои от 12 ноти, а 13-та е връщане или начална нота на следващата октава. Всяка октава има седем ноти, а осмата е връщане към началото. Това значи, че 8-та чак­ра в октавата и 13-та чакра от хроматичната гама представляват една и съща нота и играят еднаква роля.

Ако съвместим тези две системи на музикалната хармония с чакрите, получаваме хроматичната 13-чакрова система, ко­ято е далеч по-сложна от 8-чакровата. Използването на раз­ширената 13-чакрова хроматична система дава отговори на много въпроси. Например, само с нейна помощ може да се установи топографското местоположение на чакрите върху повърхността на тялото и разстоянието помежду им, равно на 7,23 см.

Следователно, с помощта на 13-чакровата система можем да направим някои неща, които са невъзможни при 8-чакровата и обратно. Затова понякога ще използваме първата, а друг път втората. Винаги ще ви съобщавам коя от тях имам предвид.

Съществуват още много други хармонии и гами и природата използва всяка от тях, за да установи равновесие във взаимо­отношенията около нас. Бих казал, обаче, че всички хармонич­ни музикални системи произлизат от една единствена фигура в Свещената геометрия, но що се отнася до нашата задача в момента, засега не е нужно да я знаете. Тази единствена гео­метрична фигура е свързана с тетраедъра, но е твърде сложна, за да я обясняваме тук.

Една от системите, за които говорим, са измеренията на Сът­ворението (вж. Том 1, гл. 2, стр. 88). Ако препрочетете раздела отново, ще разберете по-добре смисъла му.