Определяне на истинското местоположение на чакрите

Когато имахме възможност да надникнем в тялото с помощта на молекулярния скенер, успяхме да видим микровълните, излизащи от всяка чакра, и да ги локализираме точно. Но също така открих­ме, че сигналите, излизащи от тях, не винаги се намират там, където се твърди в литературата. Например, в някои книги съм чел, че 13-та чакра е на около четири до шест пръста над главата - обаче там нямаше нищо! Претърсвахме отново и отново това място, защото така се твърдеше в литературата, но не открихме нищо. Но когато се насочихме към мястото, което се посочваше от геометрията, т. е. на една изпъната длан над темето - и хоп! - тя наистина беше там! Видяхме как светна екранът на компютъра.

Другата очевидна разлика се отнасяше до трета чакра при 8-чакровата система. Съгласно повечето бойни изкуства и много индуистки философски учения, трета чакра се намира на един или два пръста под пъпа. Но там нямаше нищо - на никое от двете места! Претърсвахме отново и отново там, но накрая я от­крихме на най-очевидното място, също предсказано от геомет­рията. Ако намерите абсолютния геометричен център на пъпа, веднага ще попаднете на трета чакра.

Подозирам, че някога някой по веригата е излъгал от благород­ни подбуди. Предците ни са се опитали да запазят тайната, защото са знаели, че тази чакра е много важна, и са дали погрешни сведе­ния, според мен съвсем съзнателно. Духовните и религиозните об­щества често са променяли истинската информация, за да съхранят свещеното познание, особено през последните 2000 години.

Египтяните са казали още нещо във връзка с 13-чакровата система: нейните центрове могат да се локализират по повър­хността на тялото и се намират на еднакво разстояние един от друг. Реалните чакри са разположени неравномерно по цент­ралната дихателна тръба, но входящите им точки по повърхността на тялото са разпределени през еднакви интервали. А разстоянието между тях е равно на това между центровете на очните ябълки. Разстоянието между очите ви е същото като между върха на носа и на брадичката, както и на други места по тялото. Ако сте напълнели, може и да не се получи, но не пречи да опитате.

Вземете това разстояние за единица мярка, легнете върху равна твърда повърхност, например на пода, и сложете пръста си на перинеума. Там се намира чакрата на оцеляването. (Пери-неумът е мястото между ануса и вагината при жените и ануса и скротума при мъжете.) Оттам отмерете една дължина нагоре по тялото и маркирайте втората чакра (сексуалната), която се нами­ра върху или малко над пубиса.

Премерете още една дължина нагоре от сексуалната чакра и ще откриете, че пръстът ви попада право на пъпа - мястото на третата чакра.

Една дължина нагоре от пъпа и стигате точно във вдлъбнати­ната на слънчевия сплит - четвъртата чакра според 13-чакровата система.

Ако отмерите още веднъж нагоре, стигате до петата чакра - Христовата - първата сърдечна чакра. Тя се намира малко над края на гръдната кост.

При следващата дължина маркирате шестата или втората сърдечна чакра. Първата е по-съществената, тя изразява универ­салната безусловна любов към всичко живо. Това е истинската Божия любов, докато шестата чакра е любов към един аспект от живота. Ако се влюбите в някого, усещате това в горния си енергиен център. Дори да обичате цялата планета, пак ще по­чувствате любовта в горния сърдечен център, защото колкото и голяма да е, тя все пак е само частица от реалността.

И двете сърдечни чакри съвпадат с белите клавиши на хрома­тичната гама. Това е много интересно, защото те са локализира­ни на мястото, където се намира полутонът според 13-чакровата система - точно между тях (вж. фиг. 12-12).

Ако премерите още една дължина (помнете, че трябва да сте легнали на равна повърхност), пръстът ви ще спре на адамовата ябълка, ако сте мъж. Жените нямат адамова ябълка и затова е по-трудно да им се обясни къде е точното място. Това е седмата чакра по хроматичната гама.

При следващото отмерване ще докоснете брадичката си -осма чакра. Тя притежава голяма сила. За нея рядко се говори, въпреки че Йога Бхаджан я е описвал в лекции пред учениците си. Той я смята за една от най-важните.

Придвижете се нагоре с още една дължина и ще стигнете до върха на носа - точката на деветата чакра. При следващата дъл­жина ще маркирате третото си око - десетата чакра.

Още една мярка нагоре стигате до 11 -та чакра в горната част на челото - това място се нарича „45-градусова чакра", за която ще говорим след малко.

При следващата дължина стигате до темето и докосвате ко­ронната си чакра - дванадесета. После изпъвате дланта си над главата и откривате 13-та си чакра - краят на тази система и началото на следващата.

Причината да наричаме 11-та чакра „45-градусова" е в на­чина, по който 10-та, 11-та и 12-та чакри са свързани с епифи­зата (фиг. 12-13). Спомнете си, по-рано ви казах, че епифизата прилича на око. Е, когато тя „поглежда" или излъчва енергия към хипофизата, това вероятно активира възприятието чрез третото око. Епифизата прожек­тира още един енергиен лъч към мястото, където се намира 11-та чакра; той върви под ъгъл 45° (средно) спрямо първия. Смятам, че ъгълът е точно 45°, но не мога да го докажа. Освен това има още един лъч, който тръгва право на­горе и излиза през короната. И трите последни чакри са фокуси­рани към епифизата или се проек­тират навън от нея.

Още един интересен факт: в 8-чакровата система първата полустъпка се намира между космическото сърце и гърло­то (звука). От друга страна, в 13-чакровата система първата полустъпка е между космическото сърце (любов към всичко живо във Вселената) и личното сърце (любов към някого или към нещо), т. е. между пета и шеста чакра. Едно от най-важните неща в духовното израстване е да се разбере разликата между Христовото съзнание и личните любовни чувства на обикно­веното човешко съзнание; и това става тъкмо в точката, къде­то се сменя посоката. Следващата полустъпка нагоре - между 12-та и 13-та чакра, също се намира на ключово място, и тук отново откриваме разлика между двете системи. То е изключи­телно важно, защото точно там преминаваме от един свят или измерение в друг. Но и двете полустъпки (и самите чакри) ни преподават основни житейски уроци.

Духът като че ли е решил, че има повече от един начин да се движи по звездния тетраедър. Когато използваме 8-чак­ровата система, всичко е много просто, но при 13-чакровата движението на духа става много по-сложно. Имах намерение да ви опиша възможните начини, по които той може да се придвижва из звездния тетраедър и същевременно да удов­летворява перфектно изискванията на реалността, но след като поразмислих, реших, че така няма да ви помогна, а само ще ви объркам още повече. Затова, ако наистина искате да знаете, опитайте сами. Най-напред пробвайте с ракурса на тетраедъра отгоре или отдолу. Ще ви подскажа: единият тет­раедър е представен само от белите клавиши, а другият - само от черните (диези или бемоли).

И двете представени по-горе системи описват твърде опростено цялата система от чакри, която е доста по-сложна от предложената дотук информация. Въпреки че говорих­ме за един канал, свързващ всички чакри, през който тече енергийният поток, в действителност има пет различни капала и четири допълнителни чакри, свързани с всяка от главните. Те са разположени хоризонтално под ъгъл 90° спрямо вертикалата (фиг. 12-14 а) и се въртят спи­раловидно нагоре около централната ко­лона с нарастване от 90° (фиг. 12-14 б).

Преди да разгледаме петте канала, трябва да поговорим за светлината. Ако разберете как се движи тя в космическото пространство, ще ви бъде по-лесно да схванете движението на прана нагоре по чакрите. Всички видове енергии имат един единствен източник - прана или чи, или жизнената енергия. Това е самият разум, съзнанието, духът - духът, който започ­нал пътуването си в Пустотата, сътворявайки въображаеми кръгове и линии.

Да се разбере светлината означава да се осъзнаят движенията на духа и неговия свещен танц в природата. Това е негово тво­рение. Вече изучихме движенията му, но сега ще ги разгледаме по-подробно. Най-напред ще се запознаем със светлината, пос­ле ще се върнем към разговора за чакрите.

Да бъде светлина!

Тази проста рисунка на фиг. 12-15 е най-важната, която няко­га съм правил, за да разбера реалността. Спомняте ли си какво говорихме за първия ден на Сътворението - сякаш беше преди сто години - тогава излязохме в Пустотата от горната част на първата сфера? А когато стигнахме горе и създадохме втората сфера, образувахме vesica piscis? Според Библията, след пър­вото си движение „над водата" Бог веднага изрекъл: „Да бъде светлина." Помните ли, казах ви, че „vesica piscis" е самата светлина и че по-нататък ще ви го докажа? Е, на фиг. 12-15 виждате енергията на vesica piscis. Нещата са много по-сложни, но показаното на илюстрацията е достатъчно, за да разберете взаимовръзката между нея и светлината.

На фиг. 12-16 а окръжностите „А" и „В" се пресичат взаимно в центровете си и образуват vesica piscis, а и двете от своя страна се вписват идеално в окръжността „С". По-нататък, вът­ре във vesica piscis са начертани отсечки, образуващи два равностранни триъгълника. Височината (L) и основата (W) на двата триъ­гълника, взети заедно, оформят кръст (вж. 12-16 б). Този кръст е основата на светлината.

Сега забележете, че двата три­ъгълника всъщност са два трииз­мерни тетраедъра със съединени ръбове (фиг. 12-17 а) (предста­вете си, че на масата са сложени два тетраедъра с допрени ръбове, а вие ги гледате отгоре), те се виждат целите и идеално се вписват във vesica piscis на фиг. 12-17 б: „L" е дължината, a „W" е широчината. Всеки път, ко­гато тя се завърти на 90°, се образува още една (вижте малкия и големия кръст на илюстрацията), като дължината на по-мал­ката става широчина на по-голямата. На рисунката започва да се оформя фигура, която прилича на око. По този начин можем да продължаваме безкрайно както в посока към центъра, така и навън от него. Това е геометрична прогресия, която изра­зява съотношенията вътре във vesica piscis и същевременно определя матрицата на светлината, основана върху V3. Както ще видите на фиг. 12-18, светлината се движи точно по този начин.

Преди много години провеждах се­минар, на който присъстваше един чо­век. Няма да споменавам името му, за­щото не съм искал съгласието му. Той се смята за един от тримата най-големи експерти в света по светлината. Освен това е доста известен и изобщо е невероятна личност. Завършил колеж на 23 години и от корпорацията „Мартин-Мариета" под­писали договор с него и му дали куп пари и голям екип от учени. Казали му: „Прави каквото искаш, твоя работа." Представете си за какъв изключителен човек става въпрос. И така, с помощта на тези пари той започнал да изучава светлината. Едно от първите неща, с които се захванал, били очите, защото тъкмо те възприе­мат светлината.

Ако изучавате някакво природно явление, стигате до неговите ком­поненти - в слу­чая светлинните вълни и инстру­мента, който ги възприема, т. е. биологичното око. защото едното ще отразява геомет­ричната структу­ра на другото. Би трябвало да има сходство между окото и светлинната вълна, както и между техните движения. Ако трябва да създадете инструмент, с чиято по­мощ искате да получите информация за даден обект, колкото по-точно го дублира вашият приемник, толкова по-добре ще го отразява.



Фиг. 12-17 б. Два триизмерни тетраедъра е допрени ръбове.



Фиг. 12-18. Спиралите на светлината.

След като изучил почти всички типове очи на нашата планета, спо­менатият господин открил, че те се делят на шест категории, също като кристалите. На планетата Земя съ­ществуват шест типа очи, освен това всяко живо същество от определен тип има както геометрични, така и физически сходства с всички останали живи същества от същата категория.

Запознах се с този господин на един от първите си семинари. Когато показах на екрана тази илюстрация (фиг. 12-18), той едва не падна от стола. В началото малко се беше ядосал, но после ми обясни причината. Работата е там, че след всичките му изследвания - изучаване и категоризиране на очите, както и някои други въпроси, свързани с тях - той самият стигнал до тази фигура като свързва­що звено между всички типове очи. С нейна помощ успял да ги кла­сифицира. Отначало помислил, че аз съм я откраднал от него. Сега вече знае, че просто съм я получил от Тот. Но както разбирате, тази информация не е и не бива да бъде ничия собственост. Тя принадле­жи на всички хора и е достъпна за всеки, който зададе подходящите въпроси. Вградена е в клетките на всяко живо същество.

Когато гледаме някого в очите, виждаме елипси, но всъщност окото е кръгло. То е топка или сфера и на част от повърхността му има леща (фиг. 12-19). На фиг. 12-15 виждате сферата, елип­сата и по-малкия кръг на ириса. Опитайте се да почувствате с дясното си мозъчно полукълбо колко правилна е геометричната фигура на тази илюстрация.

Но това е много, много повече от една обикновена рисунка. Там е показана геометричната основа на очната ябълка, както и на самата светлина, защото те са едно и също. Геометри­ята, по която са създадени всички очи, както и геометрията на целия електромагнитен спектър, включително светлината, са идентични. Когато Божият Дух направил първото си движение в Сътворението, той създал vesica piscis и веднага след това изрекъл: „Да бъде Светлина." Светлината се е появила първа и това изобщо не е случайно.



Фиг. 12-19. Човешко око. Фиг. 12-20. Движение на светлинните вълни.

Светлинните вълни се движат така, както е показано на фиг. 12-20. Тук ясно се вижда връзката между vesica piscis и светлината. Електрическата компонента се движи по оста като синусоидална вълна, същевременно магнитната компонента също върви по синусоида, но под ъгъл 90° спря­мо нея. Целият модел едновременно се върти по 90-градусови сегменти.

Ако погледнете фиг. 12-21, ще видите геометрично изображение на светлината. Дългата ос (дължи­ната) на vesica piscis е електричес­ката компонента, а късата ос (ширината) е магнитната компонента: те са в съотношение √3 една спрямо друга. В гл. 3 аз погрешно твърдях, че дължината и ширината на vesica piscis се съотнасят една към друга спо­ред пропорцията на Златното сечение. В действителност те са свързани чрез едно от свещените за Египет числа - √3. Обаче ако разгледате фигурата, образувана от две vesica piscis под ъгъл 90° една към друга, отговарящи на Златното сечение и на √3, става очевидно, че те твърде много си приличат. Вероятно природата отново се опитва да копира Златното сечение, как­то при редицата на Фибоначи.



Фиг. 12-21. Геометрия на светлината.

Тъй като при движението си светлината се завърта на 90°, мо­жем да представим това геометрично, като проверим как vesica piscis се обръща на 90° в съответствие с прогресията - както навън, така и навътре. Ако успеете да видите това, ще разберете геометрията на светлината на фиг. 12-18.

Спиралите на Златното сечение са много сходни със спирачите V3 на vesica piscis, но забележете, че правоъгълниците на фиг. 12-22 а не се допират изцяло, както при истинската vesica piscis.



Фиг. 12-22 а. Геометрия на светлината в спиралите на Златното сечение.

Фиг. 12-22 б. Четирите мъжки спирали „√3", излизащи от vesica piscis.
Интересното е, че рисунка­та на истинската vesica piscis на фиг. 12-22 б е геометричен израз както на окото, така и на светлината. Освен това тя изобразява много други при-■ родни обекти, например листата на фиг. 12-23. Природата е създала листата така, че да по­лучават светлина, за да фотосинтезират, и при тях виждате същите геометрични парамет­ри като при спиралите на светлината на фиг. 12-18.



Фиг. 12-23. Листа и светлина

Сега ще видим доколко енергийният поток нагоре по чакрите повтаря движението на светлината. (Пак ще кажа, че тази ин­формация е предназначена за определени хора, за които тя има смисъл. Ако ви се струва твърде сложна, можете да прескочите този раздел или просто да го прегледате набързо, защото реално ви трябва информацията за основните енергийни потоци на 8-или 13-чакровата система.)

На фиг. 12-24 а са показани спиралите, по които светлината или енергията върви нагоре по гръбначния стълб - по същия начин се движи тя в космическото пространство. Единствената разлика е, че в Космоса тя непрекъснато се разширява. На фиг. 12-24 б е даден поглед отгоре.

Нека сега разгледаме енергийния поток. Енергията достига до чакрите по пет канала. Те вървят спираловидно нагоре през тялото по два начина - мъжки и женски. Мъжката енергия се върти обратно на часовниковата стрелка, а женската - по часов­никовата стрелка, гледано от средата на тялото.

За да ви опиша тези пет канала, ще си послужа с графика. Не виждам друг начин да ви го обясня. Представете си, че сте застанали под човека, гледате нагоре към фино-енергийните му канали (в областта на половите органи). Ще видите пет енергийни канала, по които енергията тръгва нагоре по гръб­нака. На тази хоризонтална линия, разположена перпендикулярно (под ъгъл 90°) спрямо вертикалната тръба, която преминава през центровете на чакрите, има едни много особени съединения и отверстия. Те са показани най-долу на илюстрацията. Намират се в основата на торса, в областта на перинеума.

Както вече казахме, перинеумът се намира между ануса и вагината при жените и ануса и скротума при мъжете. В този малък учас­тък от нежна кожа фактически съществува вътрешен отвор, въпреки че не можете да го видите. В поне една нетрадиционна лечеб­на система, която ми е известна, се прилага натиск върху перинеума, при който пръстът влиза около 5 см навътре в тялото. На това място се намира отворът към централната тръба, върху която са разположени главни­те чакри. Но там има още четири отверстия и четири енергийни канала - по два от всяка страна (вж. фиг. 12-25).

Зад перинеума има още един отвор - ану­сът, откъдето тръгва друг енергиен поток, който се издига по спирала нагоре, както е показано на илюстрацията; а зад него започва още един поток под триъгълния сакрум (кръс­тната кост) - от върха на опашната кост. Той се подрежда в една хоризонтална линия с ану­са и перинеума. Амплитудата е много по-го­ляма, отколкото е показано графично на фиг. 12-24 а, а енергийният поток е доста по-мощен, отколкото от ануса. В предната част на перинеума се намира вагината при жените или вдлъбнатината в скротума при мъжете - там силата на енергийния поток е подобна на тази от ануса. Още по-напред тръгва по-мощен енергиен поток, сходен с този, който върви по гръбнака; източникът му се намира в клитора при жените и в пениса при мъжете, а амплитудата на спиралата му е по-широ­ка, отколкото е показано на фиг. 12-24 а.


Фиг. 12-24 а. Светлинните спирали, които се завихрят нагоре през осемте чакри.

Фиг. 12-24 6. Мъжките спирали, гле­дани отгоре. Женските се въртят в обратна посока или по часовника (гледано отгоре).



Фиг. 12-25. Отверстията към петте канала.

Ако разгледате вни­мателно петте канала в опашна кост основата на торса, ще за­бележите, че не са разпо­ложени в права линия от предната част на тялото към гърба. Всичко тук се движи отзад напред, с изключение на мъжките тестиси, които са два, но много близко един до друг. Това изключение ще ви стане ясно след няколко минути, кога­то обясним петата чакра. Отворът на влагалището по същество е vesica piscis, ориентирана в посока отпред-назад. И отворът на пениса е vesica piscis и също е ориентиран отпред-назад. Са­мият енергиен поток от първа чакра тече отпред назад, с едно изключение, което споменахме.

Сега стигаме до втора чакра, като се завъртаме на 90° по часовника (при жените) или обратно на часовника (при мъже­те). Животът винаги се старае да се приспособи към природ­ните енергии - и в много случаи ще видите как тези насочващи енергии се нагаждат към отделни части на физическото тяло. В действителност, обаче, частите на тялото се приспособяват към насочващите потоци на вътрешните чакри.

На нивото на втората (сексуалната) чакра от двете страни са разположени фалопиевите тръби (при жените) - под ъгъл 90° спрямо първата чакра, чиято посока е отпред-назад. Още един оборот на спиралата нагоре и стигаме до третата чакра и пъпа. Спомнете си, че пъпната връв излиза в посока отпред-назад (към гърба). После се издигаме по спиралата нагоре до четвъртата чакра - слънчевия сплит, който има формата на vesica piscis и е ориентиран по ширина - под ъгъл 90° спрямо третата чакра.

Следващият оборот ни отвежда малко над гръдната кост, където по­падаме на нещо различно от всичко видяно досега - може би с изключе­ние на първа чакра. Ще забележите тази разлика, ако погледнете илюст­рацията, на която е показано върте­нето на спиралите.

На фиг. 12-26 а виждате човешка глава, обърната с лице към горния ръб на страницата (гледано отгоре). Когато започне спираловидното си движение нагоре по гръбначния стълб, енергията на първа чакра се насочва напред (към горния ръб на страницата). За да го обясним по-нагледно, нека кажем, че тя се вър­ти обратно на часовниковата стрел­ка (показано със стрелките на фиг. 12-26 а и б). Когато стигне до втора чакра (2), посоката на въртене се обръща наляво. При трета чакра (3) тя гледа назад (или към долния ръб на страницата). При четвърта чакра (4) или слънчевия сплит се обръща надясно. А когато се завърти наго­ре по гръдната кост или през долна­та сърдечна чакра (5), тя застава в първоначалното си положение, т. е. отново напред.