Хаторите
Хаторите били основните или първоначалните наставници в Школата на мистериите „Лявото око на Хор". Макар че не са същества от Земята, в древни времена те винаги са били с нас, за да ни помагат да развиваме съзнанието си. Обичали са ни горещо - и все още ни обичат. Но докато разумът ни ставал все по-триизмерен, постепенно сме престанали да ги виждаме и да реагираме на тяхното учение. Едва сега заедно с израстването си пак започваме да ги усещаме и да общуваме с тях.
Фиг. 10-17. Хатор
Това е изображение на представител от расата на Хаторите - същества от четвърто измерение, дошли от Венера (фиг. 10-17). Не можете да ги видите на тяхната планета в трето измерение, но ако се настроите към четвъртото, особено към най-високите обертонове, ще откриете там една развита култура. Те са най-интелигентните същества в Слънчевата система и работят като „щабквартира" или главен офис за всички живи същества под Слънцето. Ако навлизате в Слънчевата система от открития космос, най-напред трябва да минете през „паспортния контрол" на Венера.
Хаторите са същества, изпълнени с огромна обич. Любовта им е на нивото на Христовото съзнание. В своя свят те използват звуците на гласовете си като средство за общуване и за различни действия. Ушите им са удивителни. Хаторите почти не притежават тъмни аспекти; те са просто светлина - чисти, любящи същества.
Много приличат на делфините, които използват сонарите си почти за всичко - същото правят и Хаторите с гласовете си. Ние си служим с технически средства, за да стоплим или осветим домовете си, а те просто използват гласа си.
Днес не са останали много статуи с техния лик, защото римляните са ги смятали за зли духове и са ги разрушавали поголовно. Този релеф е намерен в Мемфис на върха на 12-метрова колона, въпреки че сега тя е малко под равнището на земята (тази, която виждате на снимката, е извадена при разкопки). Храмът беше открит наскоро - през 1985 г„ когато и аз бях в Египет.
Хаторите са високи от 3 до 5 м - колкото Нефилимите, за които говорихме в Трета глава (Том 1). Те помагат на земните хора от много дълго време - почти винаги чрез своята любов и с невероятните си познания върху звуците. В Египет се е практикувало посвещение във Великата пирамида, при което се е създавал звукът на анкха. Това е звук, който един Хатор издава непрекъснато в продължение на около половин-един час. Използва се главно за лечение на тялото или за възстановяване на равновесието в природата. Все едно, че ние непрекъснато припяваме Ом и едновременно дишаме. Хаторите са се научили как да издават постоянен звук без пауза, като вдишват през носа, поемат въздуха в дробовете си и го издишват през устата. Провеждането на тази инициация чрез звука на анкха е едно от многото неща, които те правели за нас, за да внесат равновесие в нашия свят. Хаторите са на Земята от хиляди години, за да помагат на човечеството.
Едновременното вдишване и издишване и издаването на непрекъснат звук се практикува дори и днес. Аборигените, които свирят на диджериду4, използват кръгово дишане. Те могат да издават един постоянен тон в продължение на цял час, като контролират потока от въздух, който влиза и излиза от тялото им. Оказва се, че не е чак толкова трудно човек да се научи на това.
Дендера
На фиг. 10-18 е показан храмът в Дендера, посветен на Хаторите - великите наставници на човешката раса. Някога техните ликове са били изобразени по всички колони, но в миналото някой се е опитал да ги унищожи. Вътре в храма от единия до другия край са разположени големи стълбове. Той наистина е огромен; простира се на повече от 400 м. Трудно можете дори да си представите невероятните му размери!
Фиг. 10-18. Дендера
В Дендера има два основни обекта, за които искам да ви разкажа. Вътре в храма ще откриете астрологичната карта, за която ви споменавах няколко пъти. Освен това, там има едно помещение, за което рядко говоря, защото аз самият не съм го виждал. Като влезете в храма и завиете надясно, там под плочите на пода има кухина, която бих нарекъл малка стаичка. В нея се намира един обект, който изглежда невъзможен от гледна точка на днешните представи. Това е релеф на Земята, видяна от космоса, с прекрасни пропорции, а от него излиза нещо като шнур със съвременен електрически щепсел в другия край. Наблизо има и контакт, какъвто използваме днес. Щепселът не е включен в контакта. Как е възможно това? Откъде египтяните са знаели, че някога на Земята ще има електричество?
Фиг. 10-19 а. Храмът на Сети I в Абидос.
Фиг. 10-19 б. Релефът в храма на Сети I в Абидос.
Нека ви разкажа една история и да ви покажа снимката, която ви обещах по-рано. Когато бях в храма на Сети I в Абидос (фиг. 10-19 а; вж. Втора глава, Том 1), един от пазачите, който работеше с мен, ми каза да почакам, докато посетителите излязат от тази част на храма. После ме посъветва да насоча фотоапарата си към едно специално място върху трегера под тавана и да направя снимка. Беше тъмно и не разбрах какво точно снимам. Чак когато се върнах у дома и проявих лентата, видях за какво става въпрос.
Тази снимка също ни се струва невъзможна от гледна точка на всички известни представи за настоящето, миналото и бъдещето (фиг. 10-19 б). Когато в началото на Втора глава (Том 1) говорихме за „поясите на времето", изсечени в камъка, казахме, че всичко над 4,5 м от пода се отнася до бъдещето. На тази снимка е фотографирана част от тавана на височина 12 м над пода.
Какво е това? Тук е изобразен хеликоптер, атакуващ нещо, което прилича на струпани един върху друг варели за петрол; полукълбо с кацнал отгоре орел, гледаш към брониран танк. Има и два самолета, обърнати в същата посока. Този танк сигурно е „вражески", защото е насочен срещу тях. Когато за пръв път през 1985 г. показах тази снимка на курсистите си, тя не им говореше нищо. Но през 1991 г. на един от семинарите ми присъстваше един офицер в оставка, който каза, че хеликоптерът е специален модел от военновъздушните сили на САЩ и че цялата група от йероглифи съвпада с картината на войната в Персийския залив, известна като „Пустинна буря". Това е единствената операция, при която тези модели хеликоптери и танкове са участвали едновременно.
Фиг. 10-20. Трегерът над входа към помещението в храма в Дендера. Горе в средата е символът на планетата Мардук. Отдолу е Лявото око на Хор, вписано в кръг, а отляво - йероглиф на Тот. Стените на самото помещение са изрисувани с йероглифи, които разказват историята на Изида и Озирис.
Фиг. 10-20 а. Детайл от кръга в долната част.
След всичко това ще ни е трудно да отричаме, че египтяните са можели да виждат в бъдещето, щом са направили тези йероглифи хиляди години преди изобретяването на хеликоптера. Тази снимка беше публикувана в Интернет и много хора по цял свят я видяха, но все още никой не й е дал разумно обяснение. На тази илюстрация (фиг. 10-20) е показана горната рамка на входа към малко помещение, разположено високо в задната част на храма в Дендера. В средата на трегера виждате символа на Мардук - планетата на „исполините" (Нефилимите). Под него има кръг с Лявото око на Хор - тук едва се забелязва. Вляво е йероглифът, означаващ Тот, който сочи към кръга (вж. детайла на фиг. 10-20 а).
Зад този портал и върху стените на помещението има прекрасни изображения на историята на Изида и Озирис, която ви разказах в Пета глава на Том 1. За съжаление служителите не ми позволиха да ги фотографирам и затова не мога да ви ги покажа. Историята, изрисувана на стената, е основата на египетската религия. Предадена изключително опростено, тя гласи следното.
Непорочното зачатие
Озирис, Сет, Изида и Нефтида били братя и сестри. Озирис се оженил за Изида, а Сет - за Нефтида. След това Сет убил Озирис. сложил тялото му в дървен ковчег и го пуснал по течението на Нил (в действителност реката е била в Атлантида). Изида и Нефтида тръгнали по света да търсят тялото на Озирис. Открили го и го върнали у дома, но Сет научил за това и го разсякъл на 14 части. Разпръснал ги по цял свят, за да е сигурен, че Озирис никога няма да се върне. Но Изида и Нефтида тръгнали да ги търсят и намерили 13 от тях. Четиринадесетото парче било фалосът на Озирис.
Историята, изобразена на стената, показва как са били намерени и съединени 13-те части, но без фалоса. После Тот направил някаква магия, фалосът оживял и в тялото на Озирис нахлула съзидателна енергия. След това се разказва как Изида се превръща в ястреб, полита във въздуха, снишава се и обгръща с крилете си фалоса на съпруга си. После отлита, но вече бременна. Ражда дете с глава на ястреб, Хор, но всъщност главата му не е ястребова, това е само йероглифът с неговото име. След това Хор отмъщава за смъртта на баща си и страданията, причинени му от Сет.
Тот ми обясни, че тук е показано непорочното зачатие или девственото раждане. И тъй като жената няма нужда непременно да бъде девица, по-правилно е да се каже „непорочно зачатие". Тот описва това раждане като междупространствено. Изида е летяла през измеренията към Озирис; тук не става въпрос за физическо съвкупление.
Девственото раждане по света
Имам поръчение да ви предоставя дадената по-долу информация. Самият аз дълго време не знаех какво да мисля по този въпрос, пък и вие ще трябва да напрегнете умовете си. Ще ви кажа неща, в чиято истинност днес съм напълно сигурен, но когато ги чух за пръв път, реших, че са абсолютна измислица. Повечето хора смятат, че историята за Мария и Йосиф е просто мит или пък, че за девствено раждане може да се говори само при Исус - такива неща не се случват на обикновените човешки същества. Но аз получих някои сериозни доказателства за непорочното зачатие - то е абсолютна истина и е част от нашето ежедневие.
За много от основните религиозни фигури по света се казва, че са родени от девица - например Исус или Кришна - тоест майките и бащите им не са имали физическа връзка. Както казах, хората смятат, че в обикновения живот не стават такива неща. Но при други форми на живот на Земята девственото раждане се наблюдава всеки миг по цял свят и по всяко време. Насекомите, растенията, дърветата - почти всеки биологичен вид използва непорочното зачатие като един от начините за размножаване. Ще ви дам следния пример.
Фиг. 10-21. Семейно дърво на мъжка пчела.
На фиг. 10-21 е показано фамилното дърво на един търтей. Женската пчела може да роди търтей винаги, когато поиска. Няма нужда да моли разрешение от него, нито пък й трябва мъжки индивид, за да роди друг мъжки. Тя просто може да го направи. Но за да роди женски индивид, трябва да се чифтоса с търтея. В това фамилно дърво на търтея му е нужна само майка, но женската пчела трябва да има майка и баща. При пчелите всеки татко се нуждае единствено от майка и много поколения пчели се размножават единствено по този необичаен начин. Колонката от цифри вляво на илюстрацията показва броя на членовете в пчелното семейство на всяко равнище от фамилното дърво. Ако се вгледате, ще видите, че отговарят на редицата на Фибоначи —1,1,2,3,5,8, 13.
Следователно, непорочното зачатие - поне в нашия пример - е основано върху Фибоначи. Но каква числова редица се получава при хората, ако се съчетават по нормалния начин? Първо, имаме бебе, после двамата му родители, двама дядовци и две баби - четирима, осем прадядовци и прабаби - 1, 2, 4, 8, 16, 32 - получава се бинарна редица. Тези два вида раждане следват двете основни числови последователности на живота; редицата на Фибоначи е женска, а бинарната - мъжка. Следователно, според тази теория непорочното зачатие е женско, а физическата копулация - мъжка.
Партеногенеза
На рис. 10-22 е показана снимка на гекон, малко гущероподобно същество (изрезка от Такома, Вашингтон, в. „Морнинг Нюз Трибюн" от 15 януари 1993 г. с коментар към статията от тогавашния брой на сп. „Сайънс"). Геконите живеят на тихоокеанските острови, а този конкретен вид се нарича „плачещ гекон". Те са дълги около 8 см и са само женски. Не съществуват мъжки плачещи гекони - никъде на планетата - има само женски. Целият вид се състои единствено от женски екземпляри, обаче те продължават да имат малки, дори и без мъжки. В статията се казва, че те всички са женски и не се размножават полово, а снасят и мътят яйцата си без помощта на мъжките. Как ли го правят?
Фиг. 10-22. Геконът влиза в новините; това е изключително женски биологичен вид. Може би някой от читателите ще продължи изследванията но тази тема.
През 1977 г. Питър Хоп и Карл Илменсър от лабораторията „Джаксън" в Бар Харбър, щата Мейн, съобщават за успешното раждане на седем мишки от един родител. Този процес е наречен „партеногенеза" или „девствено раждане". Но по-точният термин би бил „непорочно зачатие", защото не е нужно женската да бъде девствена. С други думи, учените са успели да вземат една мишка и да предизвикат зачатие без участието на мъжки екземпляр. Как са го направили?
На един от моите семинари имах щастието да срещна лекар, който е провеждал изследвания по въпроса за партеногенезата, като стигнал в проучванията си чак до човешките същества. Успяхме да поговорим на тази тема. Според него всичко, което ученият трябва да направи, е да продупчи zona pellucida с малка игла. Щом това стане, започва процесът на митоза и скоро се ражда дете. Изглежда, че е достатъчно само да се пробие обвивката на яйцеклетката!
Както вече казах на стр. 319 в Том 1. при зачатието не е задължително мъжкият да даде 50% от хромозомите си, както се смяташе досега. Женската може да предостави между 50 и 100%. Науката вече е доказала този факт. Тя е открила и нещо ново за гените. Учените винаги са смятали, че функцията на гените е строго диференцирана, т. е., че всеки ген прави точно определено нещо. Но сега стана ясно, че това също не е вярно. Един ген може да изпълнява съвършено различни функции - зависи дали идва от майката, или от бащата. Така биологията се изправи пред нови затруднения.
От 1977 г. изследователите продължават да експериментират с всякакви живи същества, като пробиват обвивките на яйцеклетките им. Ако това се случи при жена, тя ще ражда момичета или поне досега винаги са се раждали момичета - без помощта на мъжка сперма. Днес този факт е доказан с абсолютна сигурност.
Още две забележки: (1) Тези момичета, родени чрез партеногенеза, били напълно идентични с майките си; и (2) при всички изследвани случаи те били стерилни. Струва ми се, че тази тема ни разкрива нещо много по-значимо, отколкото можем да си представим. Това важи и в много други сфери, за които смятаме, че знаем доста неща.
Зачатие в друго измерение
Дълго размишлявах върху идеята за девственото раждане и си зададох следния въпрос: След като учените успяват да предизвикат партеногенеза, то може ли да се създаде бебе въз основа на съвсем други принципи? Дали момичето наистина е стерилно, или пък спада вече към редицата на Фибоначи, а не към бинарната редица? И дали би могло да зачене само междупространствено? Учените не са се замисляли над това, защото са искали да разберат дали то може да зачене физически. „Междупространствено" означава, че няма нужда партньорите да са заедно, нито дори да се намират на едно и също полукълбо - или да речем, на една и съща планета. Те се свързват на друго ниво на съществуване. При такова зачатие пак се използва сексуална енергия и се получава оргазъм, но не се изисква да са заедно физически.
И още нещо: когато зачатието се предизвиква изкуствено чрез партеногенеза, при което се използва остър предмет, с който се пробива обвивката на яйцеклетката, винаги се ражда момиче. Помислих си: дали когато съвкуплението се извършва междупространствено, всеки път ще се ражда момче? Разбира се, Мария и Йосиф са имали момче - Исус; Кришна също е от мъжки пол и т. н., но дали това е достатъчно доказателство, за да се твърди, че винаги ще се ражда дете от мъжки пол? Много е вероятно. Поне досега не са ми известни изключения.
Произходът и фамилното дърво на Тот
Отдавна се интересувам от непорочното зачатие. Веднъж чертаех нещо, а Тот ме наблюдаваше и ми обясняваше, а аз се опитвах да разбера какво ми казва. Разбира се, последното, за което би ми хрумнало в онзи момент, е непорочното зачатие, да не говорим за партеногенезата. Той ме попита дали искам да ми разкаже за майка си. Отговорих му: „Ами, да, добре", но всъщност бях потънал изцяло в геометрията и не се интересувах особено от майка му. Тогава чух от него една съвсем необикновена история. Не знаех как да я приема. А той просто ми я разказа и си отиде. След това се замислих - какво беше това всъщност?
Тот каза, че майка му се казвала Секутет. Имах възможност да се срещна само веднъж с нея. Тя е изключително красива жена и пребивава 200 000 години в едно и също тяло. Тот ми каза, че след Адам и Ева, когато хората се научили да се съвкупяват физически и тръгнали по пътя на бинарната редица, майка му избрала друг път. Тя срещнала един мъж и се влюбила в него, но двамата се научили да се съчетават междупространствено.
Родило им се дете - момче, а не момиче. И при зачеването на това бебе - също както при Ай и Тия (вж. Глави 3, 4 и 5, Том 1) - те открили безсмъртието.
Това се случило преди много, много години - още в зората на човечеството. Майката на Тот и съпругът й били част от току-що създадената раса, предназначена да копае в златните рудници. Не знам дали произлизат от потомците на Адам и Ева, или от другата линия, за която се предполага, че е била стерилна. Във всеки случай, почти в самото начало на нашата еволюция те открили как да се съвкупяват междупространствено. Може би дори са били първите, използвали този начин на създаване на бебе.
Земната раса се разпространява в космоса
Когато бебето им пораснало и станало мъж, баща му - първият съпруг на Секутет - напуснал Земята, отишъл на Венера в четвърто измерение, включил се към тамошната еволюция и се превърнал в Хатор. Това може да се открие в египетските митове и легенди. На много места се разказва как египтяните умирали и се издигали до нивото на Венерианското съзнание.
След като съпругът й си заминал, Секутет се съединила междупространствено със своя син и забременяла отново. Родила още едно момче и когато то пораснало, първият й син (бащата на второто й дете) заминал при своя баща на Венера. След като пристигнал там, баща му пък отишъл на Сириус. По-късно, когато второто момче пораснало, Секутет се съединила междупространствено с него и родила трети син. Когато и той пораснал, вторият й син (бащата на третото момче) се присъединил към своя баща/брат (първия син) на Венера. След като се установил там, първият син отишъл на Сириус, а баща му (първоначалният баща) заминал на Плеядите. Но това било само началото.
Така се образувало живо родословно дърво, което навлизало все по-дълбоко в космоса - всеки син тръгвал след своя баща и отивал по-далеч и по-далеч. Каква интересна история! Тот ми каза, че това започнало малко след Адам и Ева и продължило чак до епохата на Атлантида.
Бащата на Тот, Тоум, бил един от тримата избрани, които действали като „мазолестото тяло" (corpus callosum - вж. Том 1, стр. 74) на остров Удал в Атлантида. После Тоум напуснал Атлантида - просто изчезнал и заминал на Венера, като оставил Секутет и Тот тук, на Земята.
Но Тот прекъснал линията. Оженил се за Шесат и според египетската легенда те имали дете на име Тат (вж. стр. 217, Том 1). Обаче Тот ми каза: „Това не е вярно. Всъщност нещата са доста по-сложни." Преди да срещне Шесат. той се свързал междупространствено с майка си и тъкмо тя заченала Тат. Двамата с Шесат наистина имали дете - момиче, което не било записано в хрониките; заченали го в Перу, но физически. Затова Тот казва, че се движи както по редицата на Фибоначи - чрез децата си от своята майка, така и по бинарната редица. Според него такова нещо се случвало за пръв път.
След като ми разказа за майка си, той добави: „Та така. Такива работи", и си тръгна. Аз се замислих. Всичко това беше съвсем откачено. И защо ми го разказа? По-късно той се върна и ми каза: „Трябва непременно да научиш повече за девственото раждане", и ми заръча да се заема с това. Затова започнах да чета всичко, което успях да открия по въпроса. И колкото повече четях, толкова повече се изумявах.
Ако искате да проникнете по-надълбоко в темата, давайте. Ще откриете, че раждането на дете би могло да ви отвори портала към безсмъртието. Ако наистина обичате някого и партньорът ви наистина ви обича - ако любовта между вас е истинска - може би пред вас ще се открие нова възможност да изживеете извисяването чрез свещен брак и междупространствено зачатие. Чрез своя съюз ще пресъздадете на Земята една жива Света троица.
Сега става ясен свещеният брак Ай и Тия от Лемурия и техните деца. Наистина животът е много по-изумителен, отколкото си представяме.
На предишните страници разгледахме някои аспекти на женския път - Школата на мистериите „Лявото око на Хор". Разберете, че трябва да уравновесите чувствата и емоциите си и наистина да надмогнете страховете си, преди да заработите истински с енергийното поле на светлинното си тяло - Мер-Ка-Ба.
Цветето на Живота от женска гледна точка
Сега ще разгледаме още един аспект на египетската философия от чисто женска гледна точка - както я вижда Школата на мистериите „Лявото око на Хор". Можете да го приемете и като доказателство, че египтяните са познавали Цветето на Живота и са го прилагали на практика.
Сега ще го разгледаме по съвсем различен начин - от женска „дясномозъчна" гледна точка, а не от мъжка или „лявомозъчна", както правехме до сега. Ще използваме женската, а не мъжката логика.
Както и по-рано, ще започнем със самото Цвете на Живота (фиг. 10-23). Вътре в него има един конкретен образ, с който сега ще се запознаем. Ако извадите Модела на Сътворението и го оградите с окръжност, получавате тази фигура: фиг. 10-24.
Ако след това извадите четирите горни и долни кръга от голямата окръжност, стигате до тази фигура: фиг. 10-25. Както виждате, тя се извежда от Цветето на Живота.
Сега, след като вече я получихме, ще я използваме многократно. Вземаме двата кръга и вътре в средните рисуваме два пъти по-малки кръгове (фиг. 10-26). Продължаваме да чертаем двойно по-малки кръгове, докато стигнем до фиг. 10-27.
Спомняте ли си zona pellucida и яйцето? За да разберете как функционира животът, спомнете си, че яйцеклетката най-напред се дели вътре в себе си, а после, когато стигне до стадия морула или заприлича на ябълка, излиза от първоначалните си граници? Искам да ви покажа този процес геометрично. Рисунката, която виждате на фиг. 10-27, е бинарна редица; най-напред имаме два кръга, после 4, 8, 16, 32 и т. н. Когато яйцеклетката най-напред се дели вътре в себе си, тя го прави геометрично.
Фиг. 10-23. Цветето на живота.
Сподели с приятели: |