Човешките мутации: история и съвременност

„Ренесансът" на НАСА е отражение на онова, което става в телата ни. Дълбоко в структурата на нашата ДНК се поя­вява нещо ново и твърде различно. В момента по целия свят се наблюдават генетични промени в човешката ДНК - много учени биха го нарекли мутация. Освен това, независимо дали ви харесва, днес на Земята се раждат поне три нови човешки раси - три съвсем различни раси, отговарящи на потребности­те на новото човечество. Вътре в нас определено стават големи промени, макар че твърде малко хора го знаят. Те протичат съвсем тихо, но вече започнаха да се чуват по-ясни гласове - е първия дъх на всяко новородено бебе.

Промените в ДНК са редки, но все пак съществуват. Един от най-подробно документираните случаи е свързан с човешката кръв. От момента на появата си до сравнително неотдавна хора­та са имали само една кръвна група. Тя била еднаква, независи­мо от цвета на кожата - черна, жълта, червена, бяла или кафява. Във вените на всички течала кръв от група 0 и хората убивали животни, за да се нахранят. Така било до преди 15 000 г., когато огромна комета ударила крайбрежието на Атлантида.

Какво се случило тогава? Останалата част от населението, с изключение на Атлантида, престанала да мигрира от място на място, да ловува и да се храни с животни; хората станали земеделци. Започнали да ядат зеленчуци и зърнени култури, а подобна комбинация навлизала в човешките тела за пръв път. Организмът отговорил на тази нова диета с мутация в ДНК и образуването на нова кръвна група - А. Наред с това настъпили други промени в ДНК, засягащи стомашните киселини и ензими, както и в останалите телесни функции, за да се усвои новата храна. Някои учени предполагат, че промените в климата също са повлияли върху мутацията.

С течение на времето човешката кръв се променила още два пъти, все в отговор на новия начин на хранене, а вероятно и по­ради климата. Днес съществуват четири кръвни групи, но дали ще се появят още? Към края на XX век хората имат достъп до най-различни хранителни продукти от цял свят. За пръв път в историята си човечеството консумира храна от всяко кътче на планетата. Отидете в който и да е голям супермаркет в развитите страни и ще намерите каквото ви хрумне - папая от Мексико, авокадо от Калифорния, водка от Русия, маслини от Гърция и т. н. Почти във всеки американски град ще намерите китайска, мексиканска, италианска, немска и всякаква друга кухня. Дали в резултат от това безпрецедентно смесване на храните ще се появи нова кръвна група?

Както виждате, ДНК наистина може да мутира поради при­видно невинната промяна в храненето и климата. А днес на Зе­мята стават изумителни неща извън всякакви стандарти. Проце­сът е толкова мащабен, че можем да очакваме реакция от страна на генетичния апарат; и няма съмнение, че човечеството наис­тина реагира.

Днес в нашата наследственост се наблюдават промени с таки­ва дълготрайни последствия за бъдещето, че просто съм длъжен да ви разкажа за тях. Най-много ДНК мутации се наблюдават сред децата. Можем да ги разделим на три отделни категории, всяка от които притежава удивителни нови способности, макар и доста различни. Може би групите са повече от три, но засега сме установили само толкова. Смятам, че тези деца ни водят към едно ново бъдеще, каквото никой не е виждал през последните няколко милиона години. Нещо повече - както казах по-горе, те може би са пренасочили прехода ни към четвърто измерение, за да довършим кармичните си дългове от третото по такъв начин, че всеки човек да има възможност да премине в новия свят. Но със или без смяна на измеренията, във всички случаи генетични­те мутации ще променят човечеството завинаги.

Първото генетично мутирало дете беше открито в Китай през 1974 г. Това беше малко момче, което „виждаше" с ушите си. Да, то може да вижда с ушите си, както вие гледате с очите си - по същия начин, дори и по-добре. Мислите, че е невъзможно ли? Е, чака ви изненада, която завинаги ще промени живота ви.

Впрочем, малко избързах. Нека започнем с новата раса, коя­то се ражда в САЩ. Това са така наречените индигови деца.

Историята на индиговите деца, както започнаха да ги наричат учените, може да се проследи до 1984 г., когато се роди дете с доста различни качества. Оттогава насам новата човешка раса започна бързо да се умножава. Учените смятат, че след 1999 г. приблизително 80-90% от децата, родени в САЩ, са индигови. Смятам, че в бъдеще те ще станат почти 100%. Явно на нас с вас вече ни изтича времето. Такива деца се раждат не само в САЩ, но и в много други страни по света и този процес някак е свър­зан с повсеместното използване на компютрите.

Лий Керъл и Жан Тоубър написаха книга, озаглавена „Инди­говите деца: появата на новите деца". В нея са събрани научни изследвания, писма и записки на лекари, психолози и учени, изу­чавали тези нови деца от момента на тяхното откриване. Мисля, че това е първата книга в света, посветена на индиговите деца. Аз знам за тях от около 10 г. и съм разговарял на тази тема със стотици хора и детски групи, които също са ги забелязали. Обаче никой не беше обявил за тях официално, докато не се по­яви тази книга. Затова съм благодарен на Лий и Жан за тяхното навременно издание. Ако искате да се запознаете подробно с феномена, препоръчвам ви да прочетете изследването им.

И тъй, какво прави тези деца толкова различни? Учените все още не са определили какви са специфичните промени в ДНК на новата раса, но е очевидно, че такива има. Първо, черният дроб на тези деца не е като нашия, което доказва, че тяхната ДНК трябва да е различна. Промяната в черния дроб е естествено следствие от новите продукти, които консумираме. Той е пред­назначен да се справя с всякаква храна, дори с така наречената „junk food"¹⁸

Забавно ли ви звучи? Защо? Ако продължаваме да ги консу­мираме, това ще влоши здравето ни и дори може да доведе до смърт. Какво става с хлебарките, като им дадете отрова? Отна­чало се разболяват и умират, но след това мутират, променят своята ДНК и накрая отровата дори започва да им харесва. Зато­ва препаратите трябва да се сменят непрекъснато, тъй като хле­барките се приспособяват към тях. Защо мислите, че хората са по-различни? Ние продължаваме да храним децата си с отровна промишлено приготвена храна и те се адаптират, за да оцелеят.

Но черният дроб е нищо в сравнение с другите промени в чо­вешката природа и наследственост. Първо, индиговите деца при­тежават брилянтни умове. Коефициентът им на интелигентност се движи около 130 - това е средната стойност, но много от тях стигат до нивото на гениите с коефициент 160 и повече. Човек с коефициент 130 още не е гений, но досега само един на 10 000 е стигал до него. Днес това се превръща в норма. Нивото на инте­лигентност на човешката раса е извършило качествен скок.

Лекарите и психолозите, изследвали тези деца, са установи­ли, че компютрите са нещо като продължение на главния им мо­зък. Те се оправят много по-добре от всеки друг със софтуера. Никой не знае докъде ще доведе този процес.

Аз съм особено впечатлен от факта, че нашите учители и ця­лата ни образователна система смята новата раса за умствено непълноценна. Отначало те не разбираха колко са интелигентни тези изумителни същества. Причисляваха ги към проблемните деца. Поставяха им диагнози като ADD¹⁹ (разстройство на вни­манието), защото им се струваше, че са неспособни да се със­редоточават. Сега нещата са ясни: вината не е в децата; самата образователна система не е подготвена да обучава такива нада­рени личности. Те просто се отегчават от скоростта, същността, съдържанието и начина на преподаване на материала. Ние сме тези, които трябва да се приспособим към новата раса. Дайте на едно индигово дете, на което е поставена диагноза ADD ADHD, да усвои нещо, което му е интересно, и ще видите блес­тящите му способности. Има толкова много неща, които трябва да научим, за да дадем възможност на огромния потенциал на тези деца да излезе на бял свят.

Хората, изследвали индиговите деца, са установили, че наред с всичко друго те притежават развити свръхсетивни способности - буквално четат мислите на родителите си. Могат да надникнат в умовете ви. Тези и други техни особености, които ще намерите в книгата на Керъл и Тоубър, са довели учените до извода, че те задължително трябва да бъдат отглеждани и възпитавани по нов начин. Ако имате дете, родено след 1984 г., непременно проче­тете тази книга.

Въпросът за индиговите деца предизвиква горещи спорове. Много екстрасенси твърдят, че те не идват от Земята, а от мно­го високо ниво на съзнание, наречено „индигов лъч". Аз лично съм съгласен с тях, защото когато за пръв път срещнах ангелите през 1974 г., те започнаха да ми говорят за децата, които скоро ще се появят и ще променят света. Дадоха ми доста подробни сведения, които днес се потвърждават.

Освен това, много екстрасенси, с които съм разговарял, смятат, че тези деца идват от два отделни космически източника. Единият лъч е индигов, а другият - тъмносин. Той прилича на първия, но все пак е различен. Но откъдето и да са дошли, те явно се отклоня­ват от нормалния еволюционен път на човечеството. А индигови­те деца не са единствените, успели да променят своята ДНК.

Децата със СПИН

Децата, заразени с вируса на СПИН. са отделна група, която също е променила своята ДНК, но поради други фактори. При­чината не е в храната (ако изобщо се дължи на нея), а в болестта СПИН и HlV-вируса.

Препоръчвам ви да прочетете книгата на Грег Брейдън „Пъ­тешествие между световете: науката за съпричастието". Г-н Брейдън беше първият, който съобщи за тази нова раса в популярно издание. Ето цитат от него: „Ако говорим за генетична идентификация, хората от този нов вид са различни от гледна точка на специфичната си ДНК, въпреки че телата им приличат на телата на техните роднини и близки. На молекулярно ниво - отвъд границите, видими с просто око - те успяват да демон­стрират нови генетични способности, недостъпни за хората само допреди няколко години. В научнопопулярната литература се срещат съобщения за този феномен, който учените определят като спонтанна генетична мутация. Наречена е „спонтанна", защото се проявява приживе в отговор на някакви външни въз­действия, а не като нов генетичен код, регистриран при раждане­то. В случая генетичният код се е научил да функционира по нов начин, за да осигури оцеляването на индивида."

Ще ви цитирам още един пасаж от книгата на г-н Брейдън. Става въпрос за едно малко момче, родено с HIV-вируса: „Из­следователите от медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис привеждат неопровержими дока­зателства за едно малко момче, което два пъти е дало положи­телен тест за наличието на HIV-вируса - на възраст 19 дни и на един месец. И въпреки това, според всички показатели детето не е носител HIV-вируса поне от 4 години насам (цитирано от ста­тия в сп. „Сайънс Нюз" от април 1995 г.). Изследването е пуб­ликувано от Ивон Брайсън и нейните колеги в сп. „Ню Ингланд Джърнъл ъв медисин" от 30 март 1996 г. Вирусът не просто е задрямал кротко в тялото на детето в очакване на удобен случай да се активира; той напълно е елиминиран от тялото!"

Новата резистентност към HIV-инфекцията е толкова голя­ма, че в отделни случаи тя надвишава 3000 пъти нивото, необ­ходимо да се зарази обикновен човек. Но при всички случаи е забележимо по-висока. Ако подобни промени се наблюдаваха само при едно единствено дете, това би било просто интересен феномен, но изобщо не е така. Ето още един цитат от книгата на Грег Брейдън: „В едно изследване, публикувано в сп. „Са­йънс Нюз" от 17 август 1996 г. се съобщава, че при около 1% от хората днес се наблюдават генетични мутации, които ги правят устойчиви на HIV-вируса!" През октомври 1999 г. ООН съобщи, че на Земята се е родил 6-милиардният човек, което значи че 60000000 деца и възрастни (1% от земното население) по целия свят са променили своята ДНК и са придобили имунитет срещу СПИН.

Вече се знае точно какви са промените в ДНК на тези деца. Става въпрос за кодоните²⁰ (нишките). В човешката ДНК има четири нуклеотида, които се комбинират в групи по три и обра­зуват 64 кодона. Нормално в ДНК има 20 активни колона плюс още три, които служат като стоп-енд-старт кодове в компютър­ните програми. Останалите колони са неактивни. Учените вина­ги са смятали, че тези неизползвани нишки са остатък от нашето генетично минало, но сега теорията им се променя. Всъщност те най-вероятно идват от бъдещето. Децата са успели да активират още четири от „неизползваните" кодони и сега имат по 24, което напълно е променило устойчивостта им към HIV-вируса.

Представете си колко изумително е всичко това. Изглежда децата притежават свърхмощна имунна система. Когато са им правени изследвания за други заболявания, се оказва, че те са устойчиви или дори имунизирани срещу много, ако не и срещу всички болести. Все още не са дадени неопровержими заключе­ния по този въпрос.
Библейският код и СПИН

Искам да насоча вниманието ви към още една тема в дру­га сфера на познанието. Тя се отнася до Библейския код, т. е. компютърния код, открит в Тора. Група изследователи на Биб­лейския код от Еврейския университет в Израел въвели абре­виатурата СПИН в компютърната програма, за да видят какво Ще излезе. За поразителното им откритие можете да прочетете в книгата на Джефри Сетъновър „Разшифроване на Библейския код". В отговор компютърът последователно разкодирал следните думи: смърт, в кръвта, от маймуни, унищожение (анихилация), под формата на вирус, H1V, имунитет, разрушен - все неща, които можем да свържем със СПИН. Но там имало и фра­за, която израелските учени не разбирали, защото не знаели за изследванията на американците.

Всички разшифровки завършвали с твърдението „край на всички болести“. Смятам, че децата от новата раса в крайна сметка ще сложат своя отпечатък върху съдбата на цялото чове­чество и ще променят завинаги живота му тук, на Земята.

В началото на този раздел цитирах думите на г-н Брейдън „спонтанна генетична мутация" - спонтанна, защото не е вроде­на, а придобита по време на живота. Как ще изтълкувате това? Отначало явлението беше наблюдавано само при депата, но след време учените откриваха все повече възрастни, последвали де­цата и мутирали по същия начин. Това е много радостно, защото означава, че дори и да нямаме СПИН, също като тях бихме мог­ли да променим своята ДНК и да засилим имунната си система. Възможно ли е?

Всички сте запознати с теорията за стотната маймуна. (Го­ворихме за нея в 4-та глава, стр. 191). Най-напред една млада женска (дете) измила пясъка от сладките си картофи. После приятелите й, също деца, започнали да й подражават. Не след дълго майките ги последвали, а накрая се включили и бащите. В един единствен ден феноменът „миене на сладки картофи" се разпространил върху всички японски острови, населени с май­муни, дори и навътре в сушата. Може би по същия начин и ние е вас ще променим своята ДНК и ще си изработим универсална имунна защита.

Нашата група в момента изучава тази великолепна възмож­ност с помощта на Мер-Ка-Ба и медитация. Знаем каква роля иг­раят вниманието и намерението за свръхсетивните способности - по същия начин можем да насочим вниманието си към ДНК с намерението да я променим, подобно на тези деца, и да открием пътя към еволюционна промяна. А онова, което се наблюдава при третата група деца от новата раса. ни предоставя още по-големи възможности.

Тези деца са най-необикновената и привлекателна група от новата раса, която се ражда днес на Земята. Те се отличават от другите две по това. че демонстрират поразителни свръхсетивни способности. Вършат неща, каквито според повечето хора могат да се видят само на кино, и то с помощта на компютърна графи­ка. Но най-удивителното е, че децата наистина ги умеят. Ако те не успеят да променят нашия свят, едва ли някой друг ще може. Забележете, че някои от способностите им наподобяват въз­можностите на съзнанието при прехода в четвърто измерение, за които говорихме в 18-та глава. Каквото си помислите, това и става! Тези деца ни показват на практика, че могат да превърнат мислите си в реалност.

Пол Донг и Томас Рафъл написаха книгата „Китайските екс­трасенси". В нея се говори за новите китайски деца с психични способности, които започнаха да се появяват от 1974 г. с мом­чето, което вижда с ушите си. Официални китайски източници твърдят, че ако им се завържат очите, децата могат да виждат с ушите си, с носа, устата, езика, подмишниците, дланите и стъ­палата си. Всяко дете е различно, но вижда идеално през тези необичайни места. При направените тестовете не са получава­ни само определен процент положителни резултати, при това от време на време; те винаги са били безпогрешни.

Аз споменах за пръв път за тези деца през 1985 г. в една ста­тия в сп. „Омни". Представители на списанието били поканени в Китай, за да изследват някои от децата и да напишат материал за тях. Те предполагали, че тук има някакъв трик, затова когато им дали възможност да изследват няколко деца, организирали екс­перимента така, че да се изключи всякаква измама. Не оставили нищо на случайността.

Ето един от тези тестове: В присъствие на децата експертите от „Омни" вземали купчина книги, изваждали напосоки една от тях, отваряли на произволна страница, откъсвали я и я смачква­ли на топка. После я пъхвали под мишницата на някое дете - и то безпогрешно прочиташ всяка написана дума! След много и най-различни тестове хората от „Омни" се убедили, че фено­менът е реален, но не можели да обяснят как децата успяват да направят всичко това. Докладът им е публикуван в януарския брой от 1985 г.

Ние попаднахме на деца със съвсем същите способности в Мексико Сити. Открихме над хиляда, които можеха да четат с различни части на тялото си - а вероятно има и много други. Най-удивителното е, че мексиканчетата виждат със същите час­ти на тялото си като китайчетата. Изглежда мутацията на ДНК е прелетяла през океана, подобно на феномена на стотната май­муна. След малко ще се върна на темата и ще ви разкажа за едно момиче, сега на 19 години, което демонстрира пред мен необик­новените си способности.

Както пише Пол Донг в книгата си „Китайските екстрасен­си", именно способността на децата да виждат с тялото си е привлякла вниманието на китайското правителство, но бързо се разбрало, че това е само върхът на айсберга. Децата започнали да показват други парапсихични качества, които трудно се впис­ват в нашата „нормална" реалност.

Г-н Донг разказва за няколко случая, при които в една зала се събира публика от хиляда и повече човека и на всеки се дава по една жива розова пъпка. След като всички седнат и утихнат, започва демонстрацията с малко китайско момиче на 6 г„ което излиза на сцената и застава с лице към публиката. После само с едно махване на ръката тя кара пъпките бавно да се отворят и пред очите на изумените зрители да се превърнат в прекрасни разцъфнали рози.

Освен това г-н Донг разказва как повече от 5000 малки деца демонстрират пред публика друга изумителна способност. Имай­те предвид, че китайските власти внимателно са я проверили, за да се убедят в истинността й.

Едно от децата взема наслуки от рафта затворен флакон с таблетки, например витамини. Флаконът е фабрично запечатан в стъклена опаковка с плътно затваряща се метална или пласт­масова капачка. После го поставят в средата на голяма празна маса. Включват камерата и заснемат всичко на видео.

Детето обявява на публиката, че сеансът е започнал, но от­начало хората не виждат нищо. Внезапно таблетките в запеча­тания флакон започват да излизат направо през стъклото и да се появяват върху масата. В много случаи то взема друг предмет, например монета, поставя я на масата и после я прехвърля в запечатания флакон. Тези експерименти определено напомнят онова, което бих нарекъл четвъртоизмерно съзнание - връзка между мисъл и действие.

Според авторите на посочената книга, в Китай се демонстри­рат и други паранормални способности. Прочетете я, ако ви е интересно. Сигурно си мислите, че това са просто фокуси, но ако ги видите със собствените си очи, трудно ще им намерите обяс­нение. През първите 10 години китайското правителство също не повярвало, обаче броят на децата с такива качества продъл­жавал да нараства. До 1977 г., когато излезе книгата „Китайски­те екстрасенси", са били регистрирани над 100 000 деца. И през 1985 г. властите и научната общност в Китай просто трябвало да признаят, че това е истина.

Правителството разбрало значението на феномена и основало специални училища, за да помогне на децата да развият психич­ните си способности. Щом откриели някъде такова дете, то било изпращано там. После се установило, че дори ако сред природно надарените екстрасенси попадне обикновено дете, след подхо­дящо обучение то също развива такива удивителни качества.

Това ми напомня за Ури Гелер, знаменития екстрасенс от Из­раел, който може да огъва метални предмети само с поглед. В книгата си „Ури Гелер. Моята история" той разказва как е де­монстрирал уникалните си способности по телевизията из цяла Европа. Излизал на екрана и молел публиката да вземе от кух­нята ножове, лъжици и вилици и да ги сложи пред телевизора. После пред очите на милиони хора огъвал както предметите в студиото, така и лъжиците и вилиците в жилищата на зрителите, които гледали шоуто. Това еднократно действие имало интере­сен страничен ефект. Непосредствено след шоуто, както и през следващите дни заваляли телефонни обаждания - оказало се, че над 1500 деца успели да направят същото, просто след като веднъж видели как става. Всички те започнали да огъват ме­тални прибори за хранене със силата на ума си.

Много хора и особено учените смятат, че г-н Гелър е илюзи­онист и че всичко, което прави, са просто някакви фокуси. От Стаифордския научноизследователски институт пожелали да го подложат на щателни изследвания. Г-н Гелър се съгласил. Из­вестно време той правел всичко, което учените искали от него, за да докаже веднъж завинаги, че това не са фокуси и че наисти­на притежава паранормални способности.

За да подучите представа на какви сериозни тестове го под­ложили в Станфорд, ще ви опиша един от тях. Г-н Гелър бил зат­ворен в херметически запечатано помещение от стомана, което същевременно представлявало камера на Фарадей (помещение, през чиито стени не може да проникне никакво електромагнит­но поле, например радиовълните или дори мозъчните вълни или мислите). Той бил напълно изолиран както физически, така и енергийно. Отвън поставили ръчно изработена и запоена стък­лена тръба с извити краища, която не можела да бъде отворена, без да се счупи. Вътре сложили парче от най-твърдия известен метал. После поискали от г-н Гелер да го огъне. Докато всичките им уреди записвали хода на експеримента, станфордските учени с огромно изумление наблюдавали как свръхтвърдият метал се извива като желе. Г-н Гелер по никакъв начин не би могъл да шмекерува.

Още по-интересно е, че освен това там имало 15 деца от Ев­ропа, които били изследвани заедно с него и можели да правят такива неща. Учените от Станфорд повторили тестовете и се оказало, че децата направили всичко по същия начин. Следо­вателно, ако предположим, че става въпрос за някакви фокуси, то и онези 15 деца би трябвало да са „опитни илюзионисти", а Станфордският институт с всичките си научни чудеса не е успял да открие измамата.

Тези експерименти, както и останалата част от изследвани­ята, направени в Станфорд, са публикувани в октомврийския брой на сп. „Нейчър" от 1974 г. Веднага след това „Ню Йорк Таймс" излезе с редакционна статия, в която се казваше: „Научната общност беше известена, че вероятността да съществу­ва екстрасензорно възприятие е нещо, което заслужава тяхното внимание и щателно проучване." И ето ни вече в новото хиля­долетие, а учените все още не се отнасят сериозно към факта, че хората наистина притежават паранормални способности. Вяр­вам, че новите деца, които се появяват навсякъде по света, скоро ще ги накарат да признаят тази древна истина. Вече няма място за старата парадигма и тя трябва да си отиде.

През юли 1999 г. в Денвър. Колорадо говорих за новите деца пред голяма аудитория. Помолих една девойка от Мексико на име Инге Бардор да покаже пред всички способността си да вижда с дланите и стъпалата си. Тогава тя беше на 18 г. В про­дължение на цял час Инге седеше със завързани очи и разпозна­ваше снимки, подадени й от публиката. Тя вземаше снимката в едната си ръка и леко я докосваше с пръстите на другата.

Най-напред описваше какво има на нея, сякаш я виждаше с очите си, после даваше още по-подробна информация, която не би могла да се получи дори от снимката. Можеше да каже всичко за фотографираните на нея хора или за мястото. Знаеше къде точно е направена, какво е близкото обкръжение извън кадъра - например езеро или сгради.

Инге дори описваше човека, който е направил снимката и с какви дрехи е бил облечен през онзи ден. Можеше да каже какво си е мислел всеки от хората в момента, когато са го фотографира­ли. Чрез една от снимките, направена вътре в нечие жилище, Инге успя мислено да влезе в къщата и да опише какво има в коридора. Видя дори какво е поставено на нощното шкафче в спалнята.

Накрая някой пъхна вестник под краката й и дори през обув­ките си на високи токчета тя успя да го прочете, сякаш го дър­жеше в ръце и го гледаше с очите си. (Ако искате да видите това заснето на филм, позвънете в Lightworks Video на телефон 1-800-795-Tape и поискайте касетата „През очите на детето").

Въз основа на прецизни научни изследвания китайските влас­ти са наблюдавали как новите деца променят човешка ДНК-молекула в чашка на Петри пред камери и научна апаратура, която регистрира това привидно невъзможно постижение. Ако е истина, както твърдят китайците, не бихме ли могли и ние да проме­ним собствената си ДНК единствено чрез правилно осъзнаване? Мисля, че да. Просто следвайте децата.

Възможно ли е 60 милиона души на Земята вече да са про­менили своята ДНК и да са постигнали свръхустойчива имунна система срещу HIV-вируса чрез спонтанна генетична мутация, а може би и по начин, сходен с уменията на китайските деца? В историята на планетата настъпват велики времена - и вие сами­те ще преживеете тези невероятни глобални промени!

През септември 1999 г. бях в Русия и разговарях с много рус­ки учени за новите деца. Повечето не искаха да се публикуват имената им, но някои от тях бяха членове на бордове на дирек­тори, контролиращи повече от 60 научни колектива, включител­но руската космическа програма. Те лично ми съобщиха, че оно­ва, което става в Китай, се наблюдава и в Русия. Хиляди руски деца проявяват същите паранормални способности. Убеден съм, че трите нови раси наистина се превръщат в световен феномен, който ще промени завинаги съдбата на човечеството на Земята.